№ 466
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100500148 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Малинова долина“, ул. “Рачо Пеков
Казанджията“ №4-6, срещу решение № 260401/28.09.2020 г. по гр.д. № 3483/2020 г. по
описа на ВРС, 25 състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл. 439 от
ГПК и е прието за установено, че по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД П. Г. К., ЕГН:
********** с адрес ***** не дължи заплащането на сумата от 2568.09 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на сезиране на съда 16.01.2013г. до окончателно погасяване на
задължението, сумата от 655.15 евро, представляваща редовна лихва за времето от
15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро, представляваща наказателна лихва за периода
15.07.2010г. до 15.01.2013г. и 511.71 лева разноски по делото, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №537/2013г.
по описа на ВРС, 31 с., представляващи предмет на образувано ИД №201387170400093 по
описа за 2013г. на ЧСИ №717- Р.Т., като е осъдено дружеството да заплати и сумата от
1002.16/хиляда и два лева и шестнадесет ст./, представляваща направените по делото
разноски.
1
В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното решение.
Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е зачел прекъсването
на давността, в резултат на което искът е бил отхвърлен изцяло. Въззивникът сочи, че с
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № 93/2013г. на 24.01.2013г. (ПДИ
е и връчена на ищеца на 15.02.2013 г.) е започнала да тече нова давност (от 01.03.2013 г.),
която е изтекла на 01.03.2018 г. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че перемпцията
е настъпила по силата на закона на 24.01.2018г. и затова ППВС 3/1980 г. не намира
приложение. Излага се, че в периода преди приемане на ТР от 2015 г. правните субекти са
съобразявали поведението си с ППВС № 3/1980 г. Сочи се още, че в решението си
първоинстанционния съд неправилно е игнорирал факта на образуване на изпълнително
производство, а е зачел единствено влизане в сила на заповедта на изпълнение. Излага се
също, че новообразуваното изпълнително производство под № 83/2020 г. на ЧСИ Р.Т. е
преди изтичане на давностния срок от 5 години и не може да се приравни на
дезинтересиране от страна на кредитора. Аргументира, че прекратяването на
изпълнителното производство не води до погасяване на материалното право, поради което
може да започне ново изпълнение за същото вземане.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска в
неговата цялост, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна чрез процесуален представител
депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на
ТР № 47/1965 г. на ОСГК, което не е загубило актуалност. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от
обжалване акта на ВРС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Г. К., ЕГН: ********** с
адрес ***** иск против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. “Малинова долина“, ул. “Рачо Пеков Казанджията“ №4-6 с
правно основание чл. 439 ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на същата, че не дължи „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2568.09
евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 03.10.2008г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда 16.01.2013г. до
окончателно погасяване на задължението, сумата от 655.15 евро, представляваща редовна
лихва за времето от 15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро, представляваща наказателна
лихва за периода 15.07.2010г. до 15.01.2013г. и 511.71 лева разноски по делото.
2
Въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 537/2013 г. по
описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, с който П. Г. К. и И.Т.К., като солидарни
длъжници, са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк“ ЕАД упоменатите суми.
На 24.01.2013 г. е образувано ИД № 20137170400093 по описа на ЧСИ № 717 Р.Т. по
молба, подадена на 24.01.2013 г., в която са посочени желаните от взискателя действия по
обезпечаване на изпълнението, а именно запор на сметки в банки и запор на трудово
възнаграждение, както и искане за извършване на цялостна справка за имущественото
състояние на длъжниците с определяне способа на изпълнение.
В резултат от извършената проверка на 25.01.2013 г. са били наложени запори на
сметки. Със съобщение от 25.01.2013 г. е наложен запор и на МПС, собственост на един от
солидарно задължените длъжници. По делото е представена ПДИ адресирана до П. Г. К. от
25.01.2013 г., получена лично от нея на 15.02.2013 г., заедно с такава от същата дата с
адресат И.Т.К., но неполучена. Не са ангажирани доказателства за предприемани други
изпълнителни действия до 14.03.2017 г., когато вследствие на извършена цесия на
20.07.2015 г. конституираният нов взискател по ИД е поискал с нарочна молба извършване
на справки по отношение на длъжниците, като е дадена възможност на съдебния изпълнител
да избира подходящите изпълнителни способи. Приложена е ПДИ от 03.04.2017 г. до И.Т.К.,
с която е уведомен за извършената между „Райфайзенбанк“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
цесия.
На 24.01.2020 г. е връчено съобщение от 22.01.2020 г., с което взискателят е
уведомен за прекратяването на ИД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 11.02.2020 г. е образувано ИД № 20207170400083 по молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с която е изискано извършването на справка за наличие на банкови сметки и
налагане на съответни запори. Приобщено към доказателствения материал е запорно
съобщение от 14.02.2020 г. във връзка с наложения запор на П. Г. К.. В съответствие с
установената практика, настоящият съдебен състав споделя мнението на първата инстанция
по отношение приложението на тълкувателните актове на ВКС. Към момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, установеният в чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК двугодишен срок не е изтекъл – с молбата за извършване на справка и налагането на
запор на сметки на длъжниците от 22.01.2013 г. се поставя началото на цитирания срок, т.е.
перемпция настъпва на 22.01.2015 г.
С оглед липсата на последващи действия по принудително изпълнение, с изтичането
на предвидения двугодишен срок, макар и да не е постановено нарочно постановление от
съдебен изпълнител за прекратяване на ИД, такова прекратяване е налице по силата на
закона. Към момента на настъпването на последицата от бездействието на кредитора в сила
е ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителна давност не е текла, докато е траел
изпълнителният процес, а нова давност започва да тече от момента, в който е настъпило
3
прекратяването на ИД, а именно 22.01.2015 г. В резултат от постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК е актуализирана практиката за спиране давностните срокове,
докато трае изпълнителният процес, като са дадени актуални указания за прилагането на
общия петгодишен давностен срок. В конкретния казус този срок изтича на 22.01.2020 г.
Според цитираното ТР годни да прекъснат давност се явяват изпълнителни действия,
предприети в рамките на определен изпълнителен способ, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Без значение се
явява по чия инициатива е предприето изпълнителното действие – изрично поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В конкретната хипотеза с молба, входирана на
14.03.2017 г. цесионерът е поискал извършване на справки по отношение на длъжниците
заедно с предприемането на съответните изпълнителни действия от страна на ЧСИ. Това
искане обаче, в съответствие с датата, на която е отправено, съдът счита за несвоевременно
направено поради факта на горекоментираната перемпиция на 22.01.2015 г. В резултат на
това, сочените от въззивника действия не предизвикват желаната от същия последица –
прекъсване на давността.
Постъпилата молба на 11.02.2020 г., с която е сезиран съдебният изпълнител за
образуване на ново изпълнително дело, заедно с извършване на справки и налагане на
запори, се явява направена след изтеклия общ давностен срок на 22.01.2020 г.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на ВРС, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна се
следват сторените в настоящото производство разноски, а именно 700 лева, изплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260401/28.09.2020 г. на Варненски районен съд, 25
състав, постановено по гр.д. № 3483/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. “Малинова долина“, ул. “Рачо Пеков Казанджията“ №4-6, да
заплати на П. Г. К., ЕГН: ********** с адрес ***** сумата от 700 (седемстотин) лева
заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5