№ 14805
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148528 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1583,55 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *******, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2022 г.
до окончателното плащане и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
16238 /2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач,
предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С молба
с вх. номер 716 от 03.01.2023 г., твърди, че искът е неоснователен, тъй като претендираните
вземания са платени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт П., която подържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът В. А. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателства в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Иска е допустим, като предявен от лице в полза на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022г. в производството по
ч.гр.д. № 16238/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ГПК,
в доказателствена тежест на ищеца бе на основание чл. 154 от ГПК да докаже
осъществяването на следните релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, количеството на реално
доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./;
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали към процесния период, съответно
това са ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и обстоятелства не са спорни между
страните, доколкото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който той прави изявление, че е заплатил процесните суми, като не оспорва
обстоятелствата от предмета на доказване, които са в доказателствена тежест на ищеца.
Представя доказателства за плащане.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от ЗЕ. В §1, т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е
достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва от ответника, а именно
твърдението на ищеца, че В. А. А., като законен наследник на В.С.А. е собственик на
топлоснабдения имот, като последното се установява и от приетите по делото удостоверение
за наследници на СО, район В. и Договор за продажба на недвижим имот със запазване
право на ползване, обективиран в нотариален акт № 029/22.12.2005г.
По делото ответника не оспорва, че в имота реално е доставяна топлинна енергия на
претендираната от ищеца стойност. Единственото му възражение е че е заплатил процесните
суми.
В о.с.з. от 15.06.2023г. процесуалният представител на ищеца не прави изявление, че
процесните суми за заплатени.
Следователно спорно е в производството дали процесните суми са заплатени.
В тази връзка от неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по прогнозни данни, за имот с абонатен номер ******* е начислена сумата от
3344,91 лева, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., като след изравняване дължима
остава сумата от 1583,55 лева – главница за доставена в имота топлинна енергия.
Ответникът е представил три платежни нареждания, съответно за сумата от 1600,59 лева,
платена след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2022г.,
като в платежното нареждане е посочен абонатния номер на имота и процесния период –
05.2019-11.2021г.; сумата от 978,57 лева, платена на 13.05.2022г., като в платежното
2
нареждане е посочен абонатния номер, номера на частното гражданско дело и процесен
период – 05.2019г.-30.04.2021г., и за сумата в размер на 103,89 лева, като в платежното
нареждане за основание е посочено „деловодни разноски“, като е посочен номер на частното
гражданско дело и абонатен номер на топлоснабдения имот. Експертизата установява, че за
периода от 31.05.2019г. до 02.06.2023г. са постъпили текущи плащания в размер на 3 908,12
лева, в това число и представеното от ответника платежно нареждане за сумата от 1600,59
лева, като от посочените плащания със сумата от 634,00 лева са погасени задължения за
топлинна енергия за процесния период, в това число главница и лихва /таблица 4 от
експертизата/. Вещото лице посочва, че е констатирало заплащането и на суми в общ размер
от 1197,84 лева от 13.05.2022г., касаещи процесния период, с които ищеца е погасил сумата
от 995,61 лева за главница и сумата от 115,38 лева за мораторна лихва. Вещото лице е
посочило, че общият размер на платените суми за главница за процесния период възлиза на
сумата от 1498,33 лева, а за мораторна лихва в размер на 246,66 лева. Със сумата от 1600,59
лева по платежно нареждане от 04.05.2022г., вещото лице е посочило, че са погасени суми,
както следва: 2,57 лева и 0,11 лева лихви за дялово разпределение за м.12.2020г.; 13,20 лева
главница и 0,18 лева лихви за дялово разпределение за периода от м.10.2021г. до
м.02.2022г.; 1584,53 лева главница по прогнозни данни, за периода от м.05.2021г. до
м.06.2021г. и м.08.2021г. до м.03.2022г., като е посочено, че всички горепосочени суми са
извън процесния период и представляват текущи задължения.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. По платежно нареждане от
04.05.2022г. ответникът е заявил какво точно погасява в рамките на процесния период –
м.05.2019г. до м.11.2021г., а именно главница и лихва, при това положение следва да се
заключи, че волята му е била да погаси част от главницата в размер на 1485,21 лева и
лихвата за която е издадена заповедта в размер на 115,38 лева. Вместо да стори това
съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД, със сумата от 1600,59 лева ищецът е погасил задължения,
които експертизата установява, че са извън процесния период и представляват текущи
задължения. С платежно нареждане от 13.05.2022г. ответникът изрично е посочил основание
за плащане, следователно е изявил намерение да заплати разноските възлизащи на сумата от
103,89 лева, съгласно издадената заповед за изпълнение. С платежно нареждане от
13.05.2022г. експертизата е установила, че е заплатена сума от 995,61 лева за главница. В
платежното нареждане за сумата от 978,57 лева ответникът не е посочил изрично кое от
задълженията /за лихва, разноски или главница/ погасява, но конкретно е посочил номера на
частното гражданско дело, сумите по което са предмет на установяване и в настоящото
производство, както и период – м.05.2019г.-30.04.2021г., /процесният/ и абонатния номер на
имота /процесният/, поради което в този случай следва да се приложи правилото на чл. 76,
изр.2 от ЗЗД, а именно да се погаси най-обременителното задължение /а именно това за
главница/, като видно от експертизата е отчетено такова в размер на 995,61 лева, поради и
което се претендира остатъчна главница от 1583,55 лева /2579,16 лева - 995,61 лева =
1583,55 лева/.Доколкото съгласно правилата на чл. 76, изр.1 и изр.2 сумата по платежните
нареждания не е била достатъчна да покрие вземането в цялост по заповедта, вместо да
приложи правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, според което, когато не е достатъчно да се покрие
лихвите, разноски и главницата, задълженията се погасяват в определен ред /разноски,
лихви, главница/, ищецът в нарушение на това е погасил с платежното нареждане за сумата
от 1600,59 лева задължения на ответника извън процесния период. По всичко гореизложено
съдът приема, че със сумата от 1600,59 лева, ищецът е изявил воля за заплащане на главница
за процесния период от 1485,21 лева, като и след като отчете, че по другите две платежни
нареждания, съгласно изслушаната ССчЕ за процесния период е погасена главница от 995,16
3
лева, както и като отчете плащанията в размер на 502,72 лева за главница от ищеца, или
както вещото лице е посочило /995,16 + 502,72/ = 1498,33 лева, то съдът намира, че
главницата, за която е издадена заповедта е заплатена изцяло от ответника.
По изложеното иска следва да бъде отхвърлен.
Установи се заплащане на главницата от ответника след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а иска по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при която хипотеза
константно се приема, че ответникът е дал повод за образуване на делото. Въпреки това
съдът намира по правилата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, че право на разноски се поражда в
полза на ответника. Действително отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода
на спора, но винаги следва да се отчитат фактите и обстоятелствата, обусловили този изход.
При констатирано плащане на сума от 502,72 лева за главница, отнесена в процесния
период, както и в размер на 995,61 лева по горепосочените платежни нареждания от
13.05.2022г., след като съда е дал на ищеца указания за предявяване на иск едва с
разпореждане от 22.08.2022г. и при правилно приложение и съобразяване от ищеца с
нормата на чл. 76 от ЗЗД, настоящото исково производство би било безпредметно, или поне
иска следваше да е предявен за по-малка сума. По изложеното и по приложение нормата на
чл. 12 от ГПК съдът намира, че в тази хипотеза право на разноски се поражда в полза на
ответника. Процесуалният представител на ответника – адвокат Е. К. М. от САК, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/ претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв., като за целта представя договор за
правна защита и съдействие /л.76 по делото/, от който е ведно, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат М., съобразно датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 15.12.2022г. на основание чл. 7,
ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й с ДВ, бр.88/04.11.2022г. следва да и се присъди възнаграждение в размер на
458,36 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу В. А. А., ЕГН
**********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че В. А. А. дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 1583,55 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *******, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2022 г. до окончателното плащане и за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.04.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 16238 /2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. К. М. от САК, с
адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 458,36 лева, присъдено
адвокатско възнаграждение на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
4
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5