РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330111713 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. Х. В., ЕГН
**********, гр. Х., ул. *** против Т. ИВ. Т., ЕГН **********, с. Д., ул. ***, общ. К., обл.
П., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лв.- главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, унижения, страдания, психически
дискомфорт, вследствие на извършеното от ответника на *** г. грубо и арогантно
отношение с думите „Какъв си ти бе? Аз съм *** на селото. Вие не сте никой! Спри да
пишеш акта. Ще стане лошо за Вас!“, както и се действия, изразяващи се в демонстративно
притискане към *** със захват в продължение на няколко минути, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане. Претендират се и
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е *** в *** на *** Х.. Посочва, че за времето от
20.30 часа на *** г. до 8. 30 часа на *** г. е бил дежурен патрул по охрана на обществения
ред на територията на *** – Х., съвместно с *** А. С..
На *** г. след полунощ *** в *** при *** – Х. изпратил *** в с. Д. в частен дом, находящ се
на ул. ***, тъй като е получил сигнал от граждани за нарушаване на нощната тишина.
След като пристигнали ищецът и колегата му установили, че има силна музика, както и че
П. З., който живее на този адрес празнува раждане на дете. Ищецът взел личните документи
1
на лицето и влязъл в ***, за да извърши проверка и да му състави АУАН. Вратата на
автомобила била отворена, заради топлото време. В един момент дошъл ответникът и са
надвесил над него. Ищецът го помолил да се махне, но той отказал. Ищецът излязъл от ***
и му разпоредил да се дръпне настрани, за да си свърши работата. В това време ответникът
го хванал с двете си ръце за униформената риза, след което с много силен захват го блъснал
в *** и започнал да го притиска към автомобила. Ищецът усетил болка. Ответникът крещял
през цялото време „Какъв си ти бе? Я се махай от тука. Махайте се от тука. Кви сте вие? Аз
съм *** на селото. Вие не сте никой! Спри да пишеш акта. Ще стане лошо за Вас!“, като
през това време притискал ищеца към ***. Ищецът се опитал, но не успял да се измъкне,
като ответникът бил видимо доволен от това. В един момент колегата му А. С. се притекъл
на помощ и му помогнал да се отскубне от ответника. След като се освободил с колегата му
влезли в автомобила.
Ищецът твърди, че поведението на ответника целяло да унизи ищеца и да му попречи да си
върши работата.
Посочва се, че с протоколно определение № 597/ 14.07.2020 г. по НОХД № 3990/2020 г. по
описа на ПРС, ХVI н.с. е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 325, ал.2, пр. 1, вр. с ал. 1 НК за това, че на *** г. в с.
Д., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган
на властта: *** И.В. „***“ в група *** на обществения ред при *** – Х. при *** – П.,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.
Ищецът посочва, че в резултат на извършеното от ответника вечерта получил силно
сърцебиене и бил блед. Почувствал се унизен и потъпкан. Не можел да спи, претърпял
психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред събралите се хора. Сочи, че все
още му е трудно да забрави случилото се. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът посочва, че е *** на с. Д., като е избран за срок от 4
години с решение от 26.10.2015 г. на ОИК.
Посочва, че на *** г. бил на рожден ден на свой приятел С.Б., който живее на ул. ***.
Същата вечер друг негов познат П. З. празнувал раждането на детето си, като същата вечер
преди да отиде при С.Б. бил при него. Посочва, че не е употребявал алкохол. На рождения
ден присъствали много хора и било шумно. В един момент рожденикът дошъл и го помолил
да отиде да провери какво става на съседната улица, защото музиката спряла и се чували
крясъци и викове. Ответникът посочва, че в изпълнение на задълженията по чл. 48, ал.1, т.
8, пр. 1 ЗМСМА в качеството си на *** на селото е извършил проверка за случилото се.
Ответникът посочва, че уличното осветление работило добре и се виждало, че на съседната
улица има около 10-15 човека, които са обградили *** и викали „какви сте вие“, „кой ви
изпрати“, „Вие сте никой“, „сега ще се обадим на В.“. Ответникът посочва, че се проправил
2
път до *** и отворената предна лява врата, където на предна лява седалка имало ***.
Ответникът се представил, казал, че е *** и попитал какъв е проблемът и може ли да
съдейства. ***т му отговорил, че пише АУАН по Закона за защита от шума в околната
среда, тъй като е нарушена нощната тишина и да се маха ответника, защото му пречи.
Ответникът заявил, че е *** на селото и че е длъжностно лице и че по посочения закон не
може да състави акт, тъй като липсва замерване, а и законът не борави с понятието „нощна
тишина“. Казал на ищеца, че следва да състави акт по Наредба № 1 на Община К..
Възникнал спор относно това, като ***т – ищец по делото рязко се завъртял на седалката
към ответника, изскочил от автомобила и го блъснал с ръцете си в тялото с намерение за
саморазправа. Ответникът го хванал за ръкавите на ризата в близост до китките, за да не го
блъска и удря и в един момент двамата стояли притиснати до отворената лява врата и
наобиколени от тълпата. За да излезе от това положение, ответникът решил да използва
авторитета си на *** и извикал, че той е ***ът и да освободят веднага ***. След това хората
се отдръпнали и ***те си тръгнали, като ответникът и С.Б. се прибрали и никой не е търсил
ответника.
Ответникът твърди, че повод за конфликта е било обстоятелството, че е посъветвал ищеца да
не пише АУАН по сочения закон, тъй като не е замерен шумът и съдът ще го отмени.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва да го е блъскал и
притискал в автомобила, както и да е крещял „Я се махай от тука“, както и останалите
описани в исковата молба думи и изрази. По – късно ответникът разбрал, че издаденото въз
основа на АУАН, съставен от ищеца, наказателно постановление действително е отменено
от съда. Ответникът посочва, че има респект към полицейската дейност и не би си позволил
описаното поведение. Твърди, че ищецът не се отнесъл с нужното уважение към ответника,
който е бил добронамерен към него и е допринесъл конфликтната ситуация да не прерасте в
безредица. Освен това посочва, че личната карта на П. З. била счупена от полицейския
служител, което довело и до допълнително напрежение. Твърди, че ако ищецът се е
почувствал притиснат, то това е било от обградилите автомобила граждани, а не от
ответника. Освен това сочи, че ищецът е демонстрирал чрез написването на
незаконосъобразния акт своята професионална некомпетентност. Сочи, че ищецът не следва
да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Посочва се, че адв. П. е бил
пълномощник и на жалбоподателя срещу наказателното постановление и на ищеца.
Оспорва да се опитвал да дискредитира ищеца, като отново подчертава уважението си към
дейността и институцията, в която ищецът работи.
Посочва, че е подписал споразумение, заради това, че с наложеното наказание „пробация“
може да осъществява дейността си като *** на с. Д..
С оглед изложеното се моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
3
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното НОХД № 3990/2020 г. на РС - П., ведно с досъдебно производство
№ 177/2019 г. по описа на *** – Х., се установява, че по отношение на ответника е било
образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено на 14.07.2020 г.
споразумение, като видно от протокола, ответникът е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 325, ал.2, пр. 1, вр с ал.1 НК, за това, че на *** г. в с. Д., обл. П., е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения реди и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта: *** мл. *** ИВ. ХР. ВР. – *** в група „***“ при *** – Х. при *** – П., изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение
има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически
и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Влязлото в сила споразумение е
задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е.
обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде
пререшавано и следва да се приеме за установено. Подбудите на ответника за сключване на
споразумение са ирелевантни в настоящото производство, доколкото същото е одобрено,
влязло е в сила и неговата действителност не е оспорена.
Няма спор и от приложеното наказателно дело се установява, че в наказателното
производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на вреди в причинно-
следствена връзка с деянието.
Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е избран за
*** на с. Д. на ***, проведени на 30.10.2011 г., 25.10.2015 г., както и на *** през 2019 г.,
като към датата на процесното събитие същият е изпълнявал функциите на *** на
населеното място. Приета е като писмено доказателство и подписаната от ответника клетва,
съгласно която същият се е заклел в името на *** да спазва Конституцията и законите на
страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на гражданите от ***
община и да работи за тяхното благоденствие. Така положената клетва обаче съдът счита,
че не дава право на ответника да осъществява противоправни действия, които счита, че са в
защита на интересите на гражданите на *** община, а именно чрез спазване на законите да
се грижи за тяхното благоденствие и да не възпрепятсва дейността на органите, на които е
възложено осъществяване на функциите по опазване на обществения ред.
По делото е приета като писмено доказателство докладна записка от *** г., изготвена от
И.В., в която описва случилото се на тази дата в с. Д., както и извършените от ответника
действия „въпросното лице ме хвана с едната ръка за ръкава на униформената риза, в
областта над лакътя на лявата ръка, а с другата си ръка ме хвана отново за униформената
риза в областта на дясното рамо, като ме стиска в продължение на една – две минути.
4
Опитах се да се освободя от захвата му незабавно, но към мен се приближиха още около
десет души, които ме заобградиха и му помагаха да ме задържи в захвата си“, „викаше със
силен глас, че той е ***, а ние сме никои“. Впоследствие при разпита на 16.11.2019 г. А. С.
потвърждава посочените от колегата му думи на ответника, че е казал, че той е ***, а ние
***те сме никои. На същата дата е разпитан и ищеца, който още веднъж потвърждава
изложената в докладната записка ситуация, макар и с по- различно думи, което не е
необичайно, доколкото е изминало време между двете, а и по – скоро би будило съмнение
относно достоверността на изложеното в случай, че думите, изречени от ищеца бяха изцяло
идентични. При разпита от 16.11.2019 г. ищецът е посочил, че „се е опитал да избута мъжа
/впоследствие се установява, че е ответникът/ с лявата си ръка, а дясната държал папка“,
като „мъжът вместо да се отдръпне назад, ме хвана с едната си ръка за левия ръкав на ризата
в областта над лакътя, а с другата за ризата в областта на дясното рамо“, викал на висок
глас, че е *** на това село и ***те са никои. При разпита на 28.04.2020 г. ищецът
възпроизвежда изречените от ответника думи, както следва: „Къв си ти бе! Я се махай от
тука. Махайте се от тука. Кви сте вие. Аз съм *** на селото. Вие сте никой. Спри да пишеш
акт. Ще стане лошо за вас“. С оглед обстоятелството, че едва при разпита на 28.04.2020 г.
ищецът посочва точните думи, изречени към него от ответника са допуснати въпроси по чл.
176 ГПК, като ищецът посочва, че обстоятелството, че е налице разлика в използваните
думи, както и в посочените, като изречени от ответника изрази, се дължи на
обстоятелството, че разпитите се водят от различни лица, като всеки има различен подход-
някои предразполагат да се изложат повече обстоятелства. Посочва, че при разпитите
разпитващият тръгва в някаква посока, като задава въпросите, не го пита допълнително и
поради това в някои случаи не е конкретизирано точно. Видно от отразеното в двата
протокола от 2019 г. и от 2020 г. разпитът е воден от различни разследващи ***, поради и
което съдът приема, че не е налице соченото от ответника недобросъвестно поведение от
ищеца.
Установява, че на *** г. ищецът И.В. е съставил на П. З. акт за установяване на
административно нарушение, в който е отразено, че П. З. озвучава с озвучителна уредба за
времето от 23,00 до 08,00 часа, а именно в 00,50 ч., с което нарушава нощната тишина и
спокойствието на гражданите, като озвучаването се извършва в двора на адрес с. Д., ул.
***. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление за налагане на
глоба в размер на 500 лв., което е обжалвано и е отменено с влязло в сила решение поради
липса на посочване и установяване на нивото на шума. Обстоятелството, че П. З. е бил
представляван от адв. П., който представлява ищеца в настоящото производство е
ирелевантен. Възраженията на ответника, че същият се е опитал да спре *** да издаде
незаконосъобразен акт, въпреки отмяната на този акт, са неоснователни. В чл. 46 ЗМСМА
са посочени функциите на *** на съответното населено място, като същият представлява
***ството пред физически и юридически лица, но не и жителите на съответното населеното
място за защита на личните им права и интереси. Съгласно чл. 46, ал.1, т. 8 от ЗМСМА
***ът осигурява спазването на обществения ред; има правомощията по чл. 70, 72, 80, 81, 83
5
, 85 и 87 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до
пристигане на полицейския орган т.е. тези функции ***ът упражнява до пристигане на
полицейския орган. В случай, че санкционираното лице счита, че спрямо него е постановен
незаконосъобразен акт, то същото следва да се защити по предвидения в закона ред, което е
и сторено.
От разпита на св. А. С., който е патрулирал с ищеца на процесната дата, се установява, че са
имали сигнал за висока музика в с. Д. и отишли на адреса с колегата В., тъй като били *** –
нощна смяна. Отишли на адреса и установили, че има музика с изкарана озвучителна
техника отвън в двора на къщата. Разговаряли с отговорника на купона, като му обяснили,
че ще му напишат акт и всички присъстващи около 30 човека ги наобградили и започнали да
се разправят с тях. Тогава влезли в колата и един господин попречил на колегата му В. да
затвори вратата на автомобила. Впоследствие разбрали, че този човек е *** на с. Д.. Той бил
блокирал колата, като колегата му искал да завтори, като му казал да се отмести. Той не се
отместил и казал „Какви сте вие, вие сте никакви. Аз съм *** на селото, недей да пишеш
този акт“. Колегата му излязъл, като този човек го хванал за полицейската униформа -
ревера и св. С. излязъл да ги разтървава. Относно конкретните реплики посочва, че казал
„Недей да пишеш този акт, ще стане много лошо за вас“. Свидетелят посочва, че след
случилото се ищецът бил доста уплашен, треперел леко, бил възбуден от случая, поискал
успокоително. Св. С. му дал валидол, който носил в джоба. След случая имали смени заедно,
като трудно се комуникирало с ищеца, не отговарял на въпроси, бил умислен, депресиран,
не бил същият човек. Не знае нещо друго да му се е случило през този период, което да
предизвика това състояние.
Св. Н. В. – *** на ищеца дава показания за състоянието му след случилото се, като посочва,
че същият бил умислен, не спял и дълго време не искал да й разкаже за случилото се. След
няколко дни й казал, че отишъл по сигнал в Д. за силан музика, като в опита да свърши
служебните си задължения е бил насилван, натискан и унижаван пред много хора от *** на
с. Д.. Дълго време ищецът се чувствал зле, като св. В.а му предложила от нейните
успокоителни, които била спряла да пие – Ксанакс. Ищецът пил от лекарствата, въпреки че
по принцип не пиел лекарства. Пиел ги около 2-3 месеца. Освен това отишли и на почивка
за една седмица, като 2-3 седмица започнал да спи вече. Не сочи други обстоятелства, които
да са й известни и които да са допринесли за състоянието на ищеца. Свидетелката посочва,
че ищецът не е ходил на лекар, като е пиел Ксанакса по нейната схема, по която тя го пиела
за кратко време.
Разпитани са по делото и доведените от ответника свидетели – св. С.Б. и св. М.А..
От разпита на св. Б. се установява, че знае за инцидента, тъй като същият се случил на
неговия рожден ден – *** г., на който бил поканен и *** Т.Т., който дошъл към 10,30 – 11
часа. В съседство до св. Б. живеел П. З., на който му се било родило детенце и имало музика.
Половин час, след като дошъл Т. музиката спряла, като отишли да видят какво става. Видели
6
полицейска кола пред входа. Потвърждава, че ответникът отишъл при ***те и им казал „Аз
съм ***, не пишете акт“. Т. се бил облегнал на колата, като ***т не го послушал и
продължил да пише акта. Не се оспорва и от ищеца и се потвърждава и от показанията на св.
Б., че се е опитал да отстрани ответника, като ответникът го хванал за ръцете. Свидетелят
твърди, че са преувеличени нещата. Според него ответникът хванал ищеца за ръцете, защото
ищецът се опитал да го избута, като това станало за част от секундата, като тълпата се
нахвърлила, но свидетелят и ответникът ги разбутали и си тръгнали. Действието се развило
близко до автомобила.
Св. А. посочва, че е била поканена на празника по случай раждането на дете на П. З., като
познава *** като спокоен, отзивчив човек, който обича да помага. Свидетелката посочва, че
не е излязла навън с другите хора, когато е дошъл полицейския патрул. Всички говорили,
викали, като хората питали „Защо ще го пишете този акт?“. През това време свидетелката е
била в къщата под навеса. В момента, когато дошли *** Т.Т. го нямало, като той дошъл по
– късно. Питал защо се пише акта, като казал, че неправомерно се пише. Твърди, че Т. е
казал, че той е ***, да се разберата, да няма такива екцесии. Разбрала е, че има леко
сбутване, като всички хора се скупчили и виковете били в насока защо се пише този акт.
По делото безспорно се установява, че ответникът е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и съпротива спрямо ищеца, за което е признат за виновен с
одобреното по НОХД 3990/2020 г. споразумение. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че действително Т.Т. е заявил, че е *** на населеното място и
че не следва да се съставя акт. Установи се от разпита на свидетелите, че е имало
съприкосновение между ищеца и ответника, като ответникът е хванал за ръцете ищеца,
който се е опитал да го избута, за да успее да изготви акта за установяване на
административното нарушение. Не се установява обаче от събраните по делото гласни
доказателства да е отправяна заплаха от страна на ответника.
С оглед горното съдът счита, че се установява ответникът да е проявил спрямо ищеца
съпротива – вербална и физическа, макар и не в интензитета, сочен от ищеца, като е без
значение какви са били подбудите на ответника да възпрепятства работата по изготвяне на
акт за установяване на административно нарушение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, което обаче съдът счита за
неоснователно. Не се установи от събраните по делото гласни доказателства включително и
чрез разпита на свидетелите на ответника, ищецът да е създал предпоставки за възникване и
разрастване на конфликта. Ответникът се е опитал да възпрепятства работата на
полицейските служители, като именно поради тази причина е образувано и наказателно
производство, приключило с влязло в сила споразумение.
Съдът счита, че заеманата от ответника длъжност *** на съответното населено място не му
дава право да изисква от полицейските служители различно поведение.
7
С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характерът на увреждането,
начинът на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
продължителността и интензитета на причинените морални страдания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е търпял
страдания във връзка с осъществената спрямо него от ответника съпротива – вербална и
физическа. Фактът, че това се е случило пред толкова много хора също е допринесло за
интензитета на преживянот от ищеца. Свидетелката В.а посочва, че след 2-3 седмици обаче
ищецът е започнал да спи, като е взел и отпуска, за да може да се възстанови. С оглед на
продължителността и интензитета на претърпените душевни терзания и психически
дискомфорт съдът счита, че справедлив се явява размерът от 1500 лв.
Предявеният иск за главницата над тази сума до пълния предявен размер от 3000 лв. се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна лихва, като акцесорна такава и с оглед
основателност на главния иск, съдът счита за изцяло основателна включително и относно
началната дата, тъй като причинителят на вредата изпада забава без покана, считано от
датата на увреждането.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът претендира разноски в арзмер на 10 лв. – държавна такса и 750 лв. –
адвокатско възнаграждение, като липсват доказателства за платена държавна такса в
настоящото производство в размер на 10 лв. По отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 750 лв. ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност. Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните по
него са договорили и е заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 750 лв., от
което сумата от 450 лв.- по главния иск и сумата от 300 лв. по акцесорния иск. Съдът счита,
че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като искането
по чл. 86 ЗЗД е аксецорно такова и съответно спрямо нея не се предвижда отделно
минимално адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
минималното адвокатско възнаграждение с оглед размера на предявения иск е 440 лв., като
договореното и заплатено възнаграждение за този иск в размер от 450 лв. напълно
съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия. До този размер заплатеното адвокатско възнаграждение от 750 лв. следва да се
намали поради прекомерност. В полза на ищеца съразмерно на уважената претенция следва
да се присъдят разноски в размер на 225 лв.
8
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е представил
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., от което
съразмерно на отхвърлената претенция следва да се присъди сумата от 250 лв
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 60 лв. – държавна
такса върху уважания иск за присъждане на имуществени вреди.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т., ЕГН **********, с. Д., ул. ***, общ. К., обл. П. да заплати на И. Х.
В., ЕГН **********, гр. Х., ул. *** сумата от 1500 лв.- главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, унижения,
страдания, психически дискомфорт, вследствие на извършеното от ответника на *** г. грубо
и арогантно отношение с думите „Какъв си ти бе? Аз съм *** на селото. Вие не сте никой!
Спри да пишеш акта. Ще стане лошо за Вас!“, както и се действия, изразяващи се в
демонстративно притискане към *** със захват в продължение на няколко минути, ведно със
законна лихва върху уважената главница, считано от *** г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 225 лв. – намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената претенция, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА между сумата от 3000 лв. и
уважения размер на неимуществени вреди от 1500 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.
Х. В., ЕГН **********, гр. Х., ул. *** против Т. ИВ. Т., ЕГН **********, с. Д., ул. ***,
общ. К., обл. П., като недоказан.
ОСЪЖДА И. Х. В., ЕГН **********, гр. Х., ул. *** да заплати на Т. ИВ. Т., ЕГН
**********, с. Д., ул. ***, общ. К., обл. П. сумата от 250 лв. - разноски по съразмерност
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т., ЕГН **********, с. Д., ул. ***, общ. К., обл. П. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 60 лв. – държавна
такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9