Определение по дело №2399/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 670
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20231110202399
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 670
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
в присъствието на прокурора Ц. В. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Частно наказателно дело №
20231110202399 по описа за 2023 година
След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по делото
и с доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 65 НПК.
Образувано е по молба на адв. Г. А., служебен защитник на
обвиняемия И. Н. Н., с която се прави искане за изменение на взетата мярка
за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.
В рамките на настоящото производство съдът преценява всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, в това число
първоначалната необходимост от същото и продължаването му във времето.
С оглед на това се констатира следното:
Спрямо обвиняемия Н. е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление с правна квалификация по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ НК, като е привлечен в качеството на обвиняем по настоящето
досъдебно производство с постановление за привличане в качеството на
обвиняем от 29.11.2022 г.
Правната квалификация, по която е привлечен и която се явява
релевантна при преценка на относимите в производството по чл. 65 НПК
обстоятелства, е такава за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, наказуемо с наказание „лишаване от свобода” от една до шест
1
години, с което се явява изпълнена първата кумулативна предпоставка,
обуславяща обосноваността на първоначалното задържане на обвиняемия с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и продължаването й
във времето.
На второ място, съдът намира, че и към настоящия продължава да е
налично обоснованото предположение относно авторството на деянието от
страна на обвиняемия Н.. Този извод се извежда от показанията на
разпитаните по делото свидетели - Д. А., А. А. и И. Р., от протокола за
освидетелстване на свидетеля Д. А., протокола за доброволно предаване, с
който обвиняемият е предал като веществено доказателство нож, както и от
показанията на полицейските служители Сотир Воденичаров и Николай Н.,
които са били изпратени по сигнал във връзка с възникналата ситуация, и
пред които обвиняемият е отправил директни заплахи към живота и телесната
неприкосновеност на свидетеля Д. А. и неговите роднини.
Предвид това, съдът прецени, че обоснованото предположение относно
авторството на деянието е налично и не е разколебано. По отношение
доводите на защитата, касаещи правната квалификация на деянието, следва да
се отбележи, че последната е в дискрециите на държавното обвинение, като
съдът се явява обвързан от актуалната правна квалификация на дадено
деяние. В случая според настоящия състав актуалната правна квалификация
субсумира признаците на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК,
доколкото въпреки евентуалното наличие на конфликтни отношения между
обвиняемия и семейството на свидетеля Д. А., от материалите по делото се
извеждат изводите, че в процесната ситуация Н. не е бил провокиран по
какъвто и да било начин от свидетеля А.. При това, съобразено с
обстоятелствата, че деянието е извършено на публично място, в светлата част
на денонощието и при наличието на свидетели, то изпълва състава на
хулиганството по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Въпреки това, в случай на
преценка от страна на държавното обвинение, не е налице пречка деянието да
бъде подведено под различна правна квалификация.
Що се отнася до изискуемите в алтернатива предпоставки, обуславящи
първоначалното задържане и продължаването му във времето, а именно -
опасност от укрИ.е и опасност от извършване на престъпление, съдът
констатира, че опасност от укрИ.е от материалите по делото не може да бъде
2
изведена, доколкото обвиняемият е с установена самоличност и известен
адрес, на който пребивава със семейството си.
Не така обаче стои въпросът с наличието на опасност от извършване на
престъпление от негова страна, в случай, че мярката му за неотклонение бъде
изменена в по-лека. Опасността от извършване на престъпление е реална и
следва на първо място от презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК, предвид
обстоятелството, че лицето е привлечено за престъпление, извършено при
условията на опасен рецидив. Последната не се явява оборена, предвид
съдебното минало на Н., от което е видно, че е осъждан неколкократно за
различни по вид деяния, в това число такива против личността и против
собствеността, което, наред с обстоятелството, че е изтърпявал и ефективно
наказание лишаване от свобода, което очевидно не е произвело своя
предупредителен и превъзпитателен ефект, води на извода, че при изменение
на мярката за неотклонение в по-лека, опасността от извършване на друго
престъпление би била реална такава, а не хипотетична. Довод в подкрепа на
последния извод са и манифестираните от страна на Н. пред задържалите го
полицейски служители закани спрямо личността на свид. Д. А. и неговите
роднини.
По отношение здравословното състояние на обвиняемия Н.
действително са налични данни за определени смущения в психичния му
статус, като обаче, предвид факта, че към настоящия момент назначената
КСППЕ не е изготвена, не дава основание да се приеме, че сне е годен субект
на наказателна отговорност.
Що се отнася до изтеклия срок на задържането, същият възлиза на
период, който е по-малък от три месеца към настоящия момент, предвид
което и не се явява неразумен.
Предвид това, по изложените доводи в съвкупност, съдът прецени, че
направеното искане по реда на чл. 65 НПК на настоящия етап е
неоснователно и не следва да бъде уважено, като взетата спрямо обвиняемия
мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г. А., служебен
защитник на И. Н. Н., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 225 ЗМК
1936/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 45081/2022 г. по описа на
СРП, за изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо обвиняемия И. Н. Н., ЕГН
********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
тридневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за
разглеждане пред Софийски градски съд на 28.02.2023 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
При евентуална жалба или протест явяването на обвиняемия да бъде
осигурено за датата и часа на съдебно заседание пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4