№ 2047
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110129133 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Е. Е. Ш. и В. Т. Т..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 32,
находящ се в гр. .......
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 4 089, 47 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 513, 36 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
04.04.2024 г.;
сумата 45, 82 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 10, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
04.04.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност, както следва: Е. Е. Ш. – 1/2
и В. Т. Т. – 1/2. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответницата Е. Е. Ш., с който оспорва исковете по основание и размер. Излага
съображения, че имотът се ползва единствено от брата на ответницата – В. Т.
Т.. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Т. Т. чрез назначения особен представител адв. Р., с който
оспорва исковете. Оспорва ответникът да е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове по съображения, че не е приел наследството
на Н. В. Т.. Оспорва да е налице облигационно правоотношение с ищеца за
исковия период. Счита, че Общите условия на ищеца не го обвързват,
евентуално – че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че е налице
нарушение на ЗЗП. Оспорва да му е доставяна топлинна енергия на стойност
исковата сума. Оспорва да е поставян в забава за заплащане на исковата сума.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД (с
предишно фирмено наименование „Бруната“ ООД, а преди него – „Бруната
България“ ООД), не взима становище по исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представен протокол от проведено на 20.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. ........, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Бруната
България“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за
ап. 32 е отразено трето за спора лице – В. и.з..
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, район
„Витоша“, В. и.з. е починал на 17.11.1995 г., като е оставил наследници по
закон: Р.А.З. – съпруга, и Н. В. Т. – дъщеря.
Видно от удостоверение изх. № 68-99-135006/31.10.2012 г., адрес бул.
.......... се отнася за многофамилна жилищна сграда – бл. 40 с два входа.
С молба-декларация от 24.03.2003 г. Н. В. Т. е поискала откриване на
партида за имота на нейно име.
Видно от писмо от Агенция по вписванията, за Н. В. Т. не е установена
партида с вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници изд. от Столична община, район
„Красно село“, Н. В. Т. е починала на 01.01.2024 г., като е оставил наследници
по закон: Е. Е. Ш. – дъщеря, и В. Т. Т. – син.
Представен е договор № 2188/30.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Топлофикация София“
2
ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са приети заключения на СТЕ и ССЕ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая исковата претенция е насочена срещу ответниците в
3
качеството на наследници по закон на Н. В. Т., починала след исковия период.
Следователно, в тежест на ищеца е да докаже качеството на наследодателката
на ответниците на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия
период, в какъвто смисъл е и докладът по делото. По делото не е представен
акт за собственост, нито се установява Н. В. Т. да е придобила право на
собственост на процесния имот чрез сделка, по наследяване или по какъвто и
да е законоустановен способ за придобиване на вещни права.
Този извод по никакъв начин не се променя от представената по делото
молба-декларация от Н. В. Т. от 24.03.2003 г. за откриване на партида за имота
на нейно име. Молбата-декларация има значение в контекста на т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС в
хипотезата на трето лице, различно от собственик/вещен ползвател, което би
могло да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди при
наличието на две предпоставки: 1) да ползва имота със съгласието на
собственик/вещен ползвател за собствени нужди, и 2) да е в договорно
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД, което подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество. Процесният случай не е такъв.
Именно поради факта, че се касае за лице, различно от собственик/вещен
ползвател, ТР № 2/2017 г. поставя изискването за две предпоставки: ползване
със съгласие на собственика/вещния ползвател и договорно правоотношение с
ищеца, които подлежат на доказване, за разлика от хипотезата на
собственик/вещен ползвател, когато на доказване подлежи това качество и от
него произтича самото качество клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Смисълът на ТР не е да улесни ищеца в доказването му, а да даде разяснения
за хипотеза извън типичната, в която клиент на топлинна енергия се явява
собственикът/вещният ползвател.
В случая ищецът е насочил претенциите си към ответниците, за които
твърди да са наследници по закон на лице, което е собственик на имота през
исковия период. От ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е установил това в условията на пълно и главно доказване.
Качеството на наследодателя на собственик подлежи на доказване в условията
на пълно и главно доказване и изводите за същото не могат да почиват на
предположения.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците не са надлежно пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
размера й.
С оглед неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна
се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът В. Т. Т. има право на разноски по делото, съгласно чл.78,
ал.3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и не се установява да са били
извършени, разноски не следва да му се присъждат.
В полза на процесуалния представител на ответницата Е. Е. Ш. следва
да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 400 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Е. Е. Ш., ЕГН ********** и В. Т. Т., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 4 089, 47 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 32, находящ се в гр. ......, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 21.05.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 513, 36 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
04.04.2024 г.;
сумата 45, 82 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 21.05.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 10, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
04.04.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. И. С. С., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 400 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца: „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5