№ 687
гр. Видин, 30.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Наказателно дело от общ
характер № 20231320200651 по описа за 2023 година
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Видин, с който е
повдигнато обвинение против В. Ц. Чораклийски от с.Градец, обл. Видин, за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдията – докладчик констатира, че делото е подсъдно на Районен съд-Видин, не са
налице основания за прекратяване на съдебното производство, а именно, че делото не е
подсъдно на съда. Съдът счита, че на основание чл. 234, ал.1, т. 2 от НПК образуваното по
обвинителния акт дело следва да се насрочи в разпоредително заседание.
Предвид горното и на основание чл. 247а, ал.2, т. 1, във вр. с чл. 247б., ал. 1, ал. 2,ал.
3, ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдията - докладчик
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото в разпоредително заседание за 13.06.2023г. от 10:00 часа без
участието на съдебни заседатели.
Да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия. С връчването на обвинителния
акт на подсъдимия да му се съобщи за насрочването на разпоредителното заседание и за
въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, за правото му да се яви със защитник и за възможността
да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и че делото може да бъде
разгледано и решено в тнегово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
Да се уведомят за разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1
прокурорът и защитникът на подсъдимия, както и пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице, ако има такива, на които да се съобщи за правото да
упълномощят повереник.
Да се съобщи на прокурора и лицата по чл. 247б, ал. 1, ал. 2 от НПК, че в 7-дневен срок
от връчването на съобщението могат да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание, и да направят своите искания.
1
Съдията-докладчик осигурява възможност на лицата, които могат да участват в
разпоредителното заседание да се запознаят с материалите по делото и да направят
необходимите извлечения.
На основание чл. 248, ал.1 от НПК в разпоредителното заседание се обсъждат следните
въпроси:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
Разяснява на подсъдимия правата му по чл. 55, чл. 82, чл. 83 и чл. 94 от НПК, както
следва:
Чл. 55. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Обвиняемият има следните
права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с
делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални
разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства;
да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се
изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни
интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при
извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие,
освен когато изрично се откаже от това право. Искания, бележки, възражения, както и
обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат
извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.
(2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща
информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да
осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга
правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на
всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Подсъдимият има право и на последна дума.
2
(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.04.2011 г., изм., бр. 21 от 2014 г., предишна ал.
3, бр. 7 от 2019 г.) Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен
превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се
предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на
постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на
касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този
кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.
Чл. 83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на
Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да
съберат.
Задължително участие на защитник
Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се
защитава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от
десет години или друго по-тежко наказание;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан;
7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.);
8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има
защитник и интересите на правосъдието изискват това.
(2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият
заяви, че не желае да има защитник.
(3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник
адвокат.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за
тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да
назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник,
когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в
разумен срок.
(5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният
защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник,
когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице
3
условията по ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с
делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални
действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или
със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и
упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.
Разяснява правата на пострадалото лице, както следва:
Лице, което може да участва като частен обвинител
Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление,
което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като
частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите
наследници.
Молба за участие като частен обвинител
Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да
бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на
които се основава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Молбата се прави най-късно до
започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Функция на частния обвинител
Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не
го поддържа.
Права на частния обвинител
Чл. 79. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Частният обвинител има
следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя
доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и
възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни
интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват
неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис.
Лице, което може да участва като граждански ищец
Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са
претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство
граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по
реда на Гражданския процесуален кодекс.
4
Молба за предявяване на граждански иск
Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на
подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се
подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на
вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., бр. 7 от 2019 г.) Гражданският иск се
предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен
характер до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу
подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите,
причинени от престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 87. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Гражданският ищец има
следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския
иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя
доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда,
които накърняват неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както
и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да
бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на
основанието и размера на гражданския иск.
Ред за разглеждане на гражданския иск
Чл. 88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този
кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на
наказателното дело.
(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може
да се предяви пред граждански съд.
Лица, които участват като граждански ответници
Чл. 89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия,
участват в съдебното производство като граждански ответници.
Права на гражданския ответник
Чл. 90. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Гражданският ответник има
следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави
5
необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и
възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни
интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват
неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис.
(2) Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита
срещу предявения против него граждански иск.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6