Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В. Ф. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес: гр. Търговище, бул. .. ... вх. .., ет..., ап. .., против Решение № 58 от 22.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С240025-023-0000375/05.02.2024 г., издадено от В. Т. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение не е мотивирано и е незаконосъобразно. ПНПОМ не съдържа фактически основания за издаването му. Липсва посочване на стойността на имота. Не била съобразена възможността да се наложи запор върху банковата сметка на ревизираното лице. Наложените обезпечителни мерки са прекомерни. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и ПНПОМ. Претендира разноски

В съдебното заседание по делото упълномощения от жалбоподателя адвокат Н. депозира писмено становище за липса на мотиви в ПНПОМ и в потвърждаващото го решение. Моли за отмяна на процесното решение и на в ПНПОМ. Претендира разноски.

Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага становище, че оспореното решение е законосъобразно и мотивирано, такова е и оспореното ПНПОМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Решение № 58 от 22.02.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на жалбоподателя на 22.02.2024 г. Жалбата е подадена на 27.02.2024 г. в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002523007459-020-001/13.12.2023 г. е възложена ревизия на В. Ф. С. с обхват задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 -31.12.2021 г.

От органи по приходите при ТД на НАП - Варна е подадено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002523007459-039-001/02.02.2024 г., на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, като е поискано от Дирекция "Събиране" ТД на НАП – Варна да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, посочено е че очаквания размер на задълженията, които ще се установят с ревизията е 1480,48 лева главница и 357,31 лева лихва.

На 24.01.2024 г. жалбоподателят е подал справки, видно от които същият е декларирал, че има разплащателна сметка в ОББ и че не притежава вземания от банки и трети лица (л. 29 от делото) и че притежава недвижим имот – Апартамент в гр. Търговище, [улица], вх. .., ет. ., ап. .. (л. 27).

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК № С240025-023-0000375/05.02.2024 г. е издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, в което са изложени мотиви, че във връзка с възложената ревизия ще се установи задължение в предполагаем общ размер 1480,48 лева главница и 357,31 лева лихва. Събирането му ще се затрудни, поради което е постановено налагане на обезпечителни мерки – ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с идентификатор 73626.506.74.1.14 с площ по док. - 61.23 кв. м., ведно с изба № 18 с площ 9.17.кв. м., находящ се в гр. Търговище, [улица], вх. .. ет. .., ап. .., с граници: НИ с идентификатор № 73626.506.74.1.9; НИ с идентификатор № 73626.506.74.1.13 и НИ с идентификатор № 73626.506.74.1.15, придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том III, рег. № 4539, дело № 328 от 2023г.

ПНПОМ е връчено на жалбоподателя на 12.02.2024 г. Подадена е жалба (възражение) срещу ПНПОМ на 18.02.2024 г. С Решение № 58 от 22.02.2024 г. на директор на ТД на НАП – Варна е потвърдено Постановление № С240025-023-0000375/05.02.2024 г. за налагане на ПОМ на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК издадено от В. Т. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесното ПНПОМ е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 ДОПК, в предвидените в чл. 196 ДОПК писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено да извърши ревизия.

Съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 ДОПК. В ал. 3 на чл. 121 ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

По делото липсват доказателства по чл. 197, ал. 3 ДОПК, а и не се твърди да е дадено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

В нормата на чл. 121, ал. 1 ДОПК е предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест законодателя е презумирал наличието на изпълнително основание.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР от 13.12.2023 г., от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени на 05.02.2024 г., преди приключване на ревизията, която би следвало да завърши в срок от два месеца след връчване на ЗВР на дата 15.12.2023 т.е. на 15.02.2024 г.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за Данък по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 1480,48 лв. главница и 357,31 лв. лихва (към 28.01.2024г.) или общ размер на задължението - 1837,79 лв. Обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл. 121 ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, съответно публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Поради това, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че разполага с парични средства в банки или друго имущество над 1837,79 лева (размера на предполагаемите задължения), поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 ДОПК. В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. В случая това е било съобразено, като решаващият орган е изложил подробни мотиви, че налагането на възбрана по никакъв начин не би затруднило жалбоподателя да упражнява дейността си на мл. адвокат.

Твърдението на жалбоподателя, че с наложената възбрана върху имота му се излиза извън обхвата на обезпечителната нужда, не се установява от събраните доказателства. Следва да се има предвиди, че същият сам е декларирал, че не притежава вземания към банки и трети лица. Безспорно е и че същият не притежава МПС, водни и въздухоплавателни средства. Безспорно е и че в сметката му липсват авоари.

Доколкото размерът на публичните вземания не е окончателен, ирелевантно в случая е обстоятелството дали стойността на имота значително надхвърля очаквания на задължението. В тази връзка следва да се посочи и че в чл. 196 ДОПК подробно и изчерпателно са посочени реквизитите на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като изискване за законосъобразност на същото. Посочването на стойността на недвижимия имот върху който се налага обезпечителната мярка възбрана не е включено като изискване относно съдържанието на ПНПОМ, поради което неоснователни са възраженията в тази насока на процесуалния представител на жалбоподателя.

Процесното решение не страда от липса на мотиви. Същите са изчерпателни, като подробно са изложени съображения както относно очаквания размер на публичното задължение, така и че са взети предвид притежаваното от жалбоподателя имущество. Такива не липсват и в разпореждането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, където също са изложени доводи за размера на очакваното задължение и относно вероятността да се затрудни събирането му.

С оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Предвид изхода на спора и предвид че ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство което, е извършено от упълномощен юрисконсулт искането е основателно. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а не нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК – в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 144 АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП – Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК, Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Ф. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес: гр. Търговище, бул. „..: ..1. вх. .., ет.., ап. .., против Решение № 58 от 22.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240025-023-0000375/05.02.2024 г., издадено от В. Т. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище.

ОСЪЖДА В. Ф. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес: гр. Търговище, бул. „... вх. .., ет. . ап... да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.