№ 60
гр. Благоевград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501264 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството пред Окръжния съд е образувано по жалба на адвокат И.К.,
пълномощник на К. А. Ш., подадена срещу решение № 7642 от 18.08.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 849 от 2018 г. на Районен съд Гоце
Делчев, с което са отхвърлени претенциите на последната спрямо Ю.М. Ш.,
А.М. Ш., З.В. Ш., М. М. Ш. и Е. М. К., за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата притежава право на преминаване през
техни два имота в **********, и за осъждането им да й осигурят незабавен
достъп до пътя през имотите, както и да премахнат всички препятстващи
конструкции. В жалбата се твърди, че актът на първата инстанция е
необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Изводите на районния съд
противоречали на събраните писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на техническата експертиза. Исковете били основателни и
доказани. Имотът на ищцата бил господстващ, а тези на ответниците –
служещи. През последните минавал път, владян и ползван от ищцата в
продължение на повече от 4 десетилетия. Всички свидетели били категорични
в показанията си досежно този факт. Ирелевантно за спора било
обстоятелството дали има друга възможност за достъп до имота на ищцата.
Административните процедури по чл. 190 и 192 от ЗУТ също били без
значение за казуса. Ищцата била с влошено здравословно състояние,
трудоустроена и трудноподвижна, живеела сама и процесният път бил
1
единственият възможен подход за достигане на линейка или друг автомобил
до дома й. Ответниците насилствено преградили използвания от ищцата път и
възпрепятствали преминаването й чрез оградна мрежа. Моли се за отмяна на
решението на районния съд и уважаване на предявените искове, които били
основателни и доказани.
Постъпил е отговор на жалбата, подаден от адвокат А.Ш., особен
представител на ответника М. М. Ш.. В него се застъпва тезата, че решението
на първата инстанция е правилно. Оплакванията в жалбата били
несъстоятелни. Категоричен извод за придобиване по давност от ищцата на
право на преминаване през имотите на ответниците не можел да се направи.
Тя имала достъп до имота си през улицата от другата му страна, която била
подход и за останалите разположени наблизо имоти. През имотите на
ответниците нямало подход, улица или път към двора на ищцата. Всички тези
факти и обстоятелства били правилно съобразени от първостепенния съд,
чието решение трябвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се докладваха и
разгледаха в открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
Окръжният съд споделя изложените в атакувания акт мотиви и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Спорният въпрос по делото е дали жалбоподателката-ищца е придобила
сервитутното право на преминаване по силата на изтекла в нейна полза
давност. Втората инстанция се солидаризира с мнението на първата, че
отговорът е отрицателен.
Ищцата твърди, че е упражнявала владение в течение на 42 години. Исковете
са подадени през 2018 г., следователно началото, според нея, е било през
далечната 1976 г.
Безспорно е в казуса, че се касае за урегулирани имоти – това се установява
както от данните в представените нотариални актове, така и от заключението
на вещото лице К.С.. В тази връзка, както правилно е изтъкнал и районният
съд, до средата на 2003 г. не е имало законодателна възможност за
придобиване на право на преминаване през чужд недвижим имот чрез правна
сделка или по давност. В такава насока е и трайната практика на ВКС -
Определение № 227 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2018 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията С.К., Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
357/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б., Решение № 349 от
21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Д.Ц., и Решение № 44 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., III г. о.,
2
ГК, докладчик съдията Н.З., както и правната доктрина - „Вещните
сервитутни права“ от Г.Б., „Авалон“, София, 2008 г., стр. 182-183, и "Вещно
право" от В.П. и М.М., "Сиби", София, 2017 г., стр. 138. Ето защо, дори и да
се приеме, че придобивна давност е текла, за периода 1976-2003 г. нейното
правно действие не може да бъде зачетено.
Следва да се отбележи, че ищцата се е сдобила с титул за собственост на
имота, който тя сочи като „господстващ“, едва през 2009 г., а от 2009 г. до
образуването на делото в Районен съд Гоце Делчев – 2018 г., не е изтекъл 10-
годишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 85 от ЗС. Няма
как тя, без да е била собственик първо на господстващия имот, да стане
притежател на сервитутно право на преминаване през обслужващите имоти на
ответниците.
Дори и да се приеме, че ищцата е станала собственик на своя имот преди 2009
г., то пак не се установява, че същата е придобила по давност правото да
преминава през УПИ II по РП на селото. В това отношение първата инстанция
е анализирала правилно събраните пред нея гласни доказателства.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност, като се съобразят и вътрешната хармоничност,
последователността и изчерпателността /"Разпит на свидетели в
3
гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 48 и 55/.
Първостепенният съд е разпитал няколко свидетели: Г.М., Ф.К. М.И. и Х.К..
Първите двама са доведени от ищцата, а останалите – от ответниците. К., И. и
К. са близки роднини на страните по делото и по тази причина показанията
им следва да се преценяват през призмата на чл. 172 от ГПК. По принцип се
счита, че когато са конституирани като свидетели, роднините, близките и
приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на
посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от
Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Б.Д./. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат
от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от
06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Д.Ц., роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама
по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение
№ 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.Ф./.
Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелката М.. Тя
не живее в селото и идва там само спорадично „на гости“, като последно е
била през 2012 или 2013 г. Същата няма необходимите трайни, непрекъснати,
последователни, преки, непосредствени и категорични впечатления и
възприятия за това, за което разказва, поради което показанията й не
подкрепят в нужната степен твърденията, изложени в исковата молба.
Това, което е общо за показанията на останалите трима свидетели и се явява
релевантно за казуса, е, че преди около 15 години ответникът Ю. е направил
метален портал на границата между уличната и дворищната регулации, но не
го е затворил и е позволил на ищцата и други роднини да преминават оттам
до техните имоти /свид. К.: „Ю. казваше, че пътя няма да го спре“, свид. К.:
4
„Ю. й е позволявал да минава“/. Ето защо правилно районният съд е счел, че
се касае за т. нар. „търпими действия“, които са се осъществявали без
противопоставянето на ответниците. Какво представляват тези действия, е
изяснено в съдебната практика. Според Определение № 303 от 13.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4287/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., търпими
са всички онези действия, които причиняват, според обстоятелствата,
незначително безпокойство на собственика или владелеца на един недвижим
имот и се извършват с изричното или предполагаемото му съгласие. Това са
действия, за които може да се допусне, че собственикът би търпял да се
извършват поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство
или по силата на лични отношения, и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие. Те са действия, а не фактическа власт и по това се
различават от владението, с оглед което и не могат да служат за основание за
придобиване на вещни права по давност /Решение № 483 от 11.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.Й./. В
конкретния случай са били налице именно такива действия на ищцата,
търпяни от ответниците заради близкото им родство, които не са
представлявали трайно упражняване на фактическа власт с намерение за
своене. Тук следва да се открои и фактът, че не става реч за път между
имотите на ответниците – видно и от скицата към заключението на вещото
лице, такъв там няма, а се касае за нормални дворни места, обединени в
рамките на по-големи УПИ. Сервитутното право съставлява сериозно
ограничение на упражняването на правото на собственост върху служещия
имот и по тази причина се допуска само по изключение – когато не
съществува друг вариант. В случая друга опция има, защото е безспорно /това
е констатирано и от ВАС в приложеното негово решение № 3097 от
26.02.2020 г./, че до имота на ищцата има осигурен пешеходен достъп по
улица, макар и не твърде широка /поради което и наречена от експерта с
турската дума за тясна и стръмна уличка – „сокак“/. Това е още едно
основание за неуважаване на претенциите на ищцата.
Решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски от адвоката на въззиваемите Ю., А. и З. Ш.и за настоящата
инстанция не се претендират.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7642 от 18.08.2020 г., постановено по
гражданско дело № 849 от 2018 г. на Районен съд Гоце Делчев.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван от К.Ш. в едномесечен срок, считано от връчването,
5
пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен
съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6