№ 212
гр. Велико Търново , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000297 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да
заплати на Т. Д. Т. сумата 112 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2018 година до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът на Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 112 000 лева до претендираните 160 000 лева като неоснователен.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сумата 1 440 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
29.09.2018 година, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното
изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. против „Застрахователно
1
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за сумата над 1 440 лева до претендираните 1 490 лева като
неоснователен.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 4 537.60 лева в полза на Окръжен съд
Габрово.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати сумата 455 лева – разноски, заплатени от касата на съда, в полза на
Окръжен съд Габрово.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за присъдените в полза на Окръжен съд Габрово суми.
Със същото решение Т. Д. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 471 лева – разноски по делото.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на адвокат М. И. Д. сумата 3 798.80 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. Д. – пълномощник на Т. Д. Т.,
против Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово
в частта, с която претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 112 000 лева до размер на 160 000 лева. Във въззивната жалба
се излага, че първостепенният съд неправилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, който е несправедлив, занижен и не може да репарира претърпените
вреди в относително пълен обем, каквото е изискването на закона. При формиране на
заключението за дължимото обезщетение са взети предвид само една част от установените
по делото обективни обстоятелства. Липсва обоснован, убедителен оценъчен извод за
значението на формално обсъдените травми, остатъчните пожизнени последици за младото
момиче, приетият принос на пострадалата. Съставът на Окръжен съд Габрово не е обсъдил в
детайли травмите, получени в резултат на пътнотранспортното произшествие, подробно
описани във въззивната жалба, тяхната тежест, последиците от уврежданията, оставащи
пожизнено, физическите и психически страдания на Т. Д. Т.. Няма паричен еквивалент,
който може да компенсира болките и страданията, търпени от пострадалата в резултат от
телесните увреждания, получени при инцидента. При отсъждане на обезщетението съдът
трябва да отчете и конкретните икономически условия, респ. нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането, практиката на съдилищата при определяне на
2
обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Развити са подробни съображения за
неправилността на извода на първостепенния съд за наличие на съпричиняване в размер на
20% от страна на пострадалата. Изложени са доводи за началния момент, от който
дружеството-застраховател дължи лихва за забава.
Направено е искане да се отмени Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година
на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 112 000 лева до размер на 160 000 лева,
ведно със законната лихва от 21.11.2018 година (датата на сезиране на дружеството-
ответник), и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер – 160 000 лева, ведно със
законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението; в
полза на жалбоподателката да се присъдят разноски, да се определи адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Х. –
процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
С писмено становище пълномощникът на застрахователното дружество е оспорил
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил пълномощникът на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Х. – процесуален представител на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово в частите, с
които: е присъдено обезщетение за неимуществени веди за горницата над 35 000 лева до
размер на 112 000 лева; периода на законна лихва от 21.11.2018 година до окончателното
изплащане на обезщетението за неимуществени вреди; главница за имуществени вреди в
размер на 1 440 лева; периода на законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното
изплащане на обезщетението за имуществени вреди; дружеството е осъдено да заплати
държавна такса в размер на 4 537.60 лева, разноски, заплатени от касата на съда – 455 лева;
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист; 3 798.80 лева – адвокатско
възнаграждение. Към въззивната жалба е приложен препис от авизо местен превод от
18.03.2020 година за преведена сума в размер на 35 000 лева на Т. Д. Т.. Процесуалният
представител на дружеството-застраховател счита, че не са налице правни и фактически
основания за присъждане на обезщетение в размер над 35 000 лева. Описано е проведеното
лечение на Т. Д. Т. след инцидента, състоянието на лицето към момента. Изтъква се, че
3
първостепенният съд не е отчел неизвършването на контролни прегледи с неврохирург от
страна на Т. Д. Т., липсата на посещения при психиатър, невролог, ортопед-травматолог.
Няма данни тя да е провеждала лечение с предписаните медикаменти. Съставът на Окръжен
съд Габрово не е съобразил факта, че с бездействието си Т. Д. Т. е забавила своето по-бързо
възстановяване (налице е съпричиняване от страна на пострадалото лице). При отсъждане на
завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди не е взето предвид
становището, изразено от експертите, относно здравословното състояние на Т. Д. Т. и
степента на нейното възстановяване. Определеният процент на съпричиняване – 20%, е
занижен с оглед събраните по делото доказателства. При условие, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан, е нямало да има свободно движение на тялото в автомобила и
извън него, вредоносният резултат по телосложението на Т. Д. Т. със сигурност щял да е
минимален (охлузвани по тялото). Повечето увреждания на пострадалата са получени от
съприкосновение с твърда повърхност или обекти извън купето на автомобила при
изхвърлянето от него и не биха настъпили при поставен обезопасителен колан.
Пълномощникът на юридическото лице-жалбоподател визира принос на пострадалата в
размер на 50%, с който следва да се намали дължимото обезщетение.
При определяне на застрахователното обезщетение първостепенният съд е нарушил
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за
имуществени вреди не е редуцирано с процент съпричиняване. Т. Д. Т. не е доказала да е
търпяла емоционален стрес, надвишаващ обичайния такъв. Липсват обективни данни за
емоционалните травми на пострадалата, душевни страдания и страх от автомобили.
Постравматичното стресово разстройство не е констатирано от лекар със специалност
„Психиатрия“.
Погрешно е заключението на решаващия състав за дължимост на законна лихва за забава от
21.11.2018 година (датата на уведомяването). Застрахователят се е произнесъл един ден
преди изтичане на регламентирания от закона срок, поради което законна лихва за забава
следва да се начислява от деня, следващ произнасянето по чл. 108, ал. 1, точка 2 от Кодекса
за застраховането – 21.02.2019 година.
Постановеното решение противоречи на трайната съдебна практика за обичайния размер на
обезщетенията, присъждани в подобни случаи. Определеното обезщетение не е съобразено с
реално понесените от Т. Д. Т. болки и страдания в резултат на телесните увреждания,
получени при инцидента, надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите обезщетение.
Направено е искане да се отмени Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година
на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли претенцията на Т. Д. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 35 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до нейното
окончателно изплащане, при условията на евентуалност – да се намали размера на
4
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, съответните размери на
присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждание и държавна такса; да се
отмени атакуваното решение в частта, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да
заплати законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за
времето от 21.11.2018 година до 20.02.2019 година; в полза на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да се присъдят разноските за въззивното и
първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат М. Д. –
процесуален представител на Т. Д. Т., в който са развити съображения за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на
Т. Д. Т. е оспорил въззивната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявени от адвокат М. Д. – пълномощник на Т. Д. Т., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове за
заплащане на: 160 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 1 490 лева –
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие.
Претендира се и законна лихва за забава от 21.11.2018 година – датата, на която е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумите. В
исковата молба се излага, че на 29.09.2018 година около 12.00 часа на главен път II-44,
километър 22+000, област Габрово, Д. Т. при управление на личния си автомобил „Ланд
Ровер Фриландер“, с ДК № ЕВ 10 **** поради заспиване губи контрол над моторното
превозно средство, което излиза от пътното платно и се преобръща. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие е пострадала Т. Д. Т., която е била на задна лява седалка.
Образуваното досъдебно производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, точка 1 от НПК
– виновният водач е съпруг и съответно баща на пострадалите. След инцидента Т. Д. Т. е
приета по спешност и с опасност за живота в МБАЛ Габрово, където престоява за времето
от 29.09.2018 година до 12.10.2018 година. В резултат на пътнотранспортното произшествие
тя получила: тежка черепно-мозъчна травма, при която са налице линеални фрактури на
двете части на фронталната кост на етмоидалната кост, на дясната спина на сфеноидалната
кост, долния десен орбитален ръб, задната стена на десен максиларен синус, дясната
зигоматична кост (счупване на двете части на челната кост, на решетъчната и дясната
половина на клиновидната кост, счупване на долния ръб на дясната орбита и на дясната
5
скула, счупване на левия мастоиден израстък на черепа). Установени са кръвни колекции
(изливи на кръв) в десен максиларен синус и задните етмоидални клетки. Двустранно
фронтално има малки субдурални хематоми и пневмоенцефалия. Хемосинус. Фрактура на
левия мастоиден израстък с течни колекции в антрума и някои от мастоидните клетки.
Двустранни епидорални хематоми с размери – вдясно 12 мм, вляво – 5 мм. Установено е и
наличие на кръвоизливи над твърдите мозъчни обвивки, повече вдясно. Пострадалата
първоначално е откарана по спешност, с опасност за живота и приета в ОАИЛ на МБАЛ „Д-
р Тота Венкова“, гр. Габрово, където е оставена под динамично наблюдение с оглед наличие
на епидурални хематоми и мозъчната контузия. Поради влошаване на здравословното
състояние, увеличаване на хематомите и мозъчната компресия на четвъртия ден от
пътнотранспортното произшествие е подложена на тежка операция, при която е осъществена
остеокластична трепанация вдясно челно с евакуация на хематомите. Поставен е епидурален
дренаж (ръкавичен). След извършената операция на дясната челна област е налице „дупка“,
върху която има само кожа. Констатирани са хемосинуит и значително намаление на слуха
на дясното ухо, с което и до настоящия момент не чува. Черепномозъчната травма е
причинила и увреждане на два черепно-мозъчни нерва, довело до падане на горния десен
клепач и пареза на левия лицев нерв. Птоза на десен клепач. Десният клепач изцяло е
затворен през първите тридесет и четири дни след катастрофата, пострадалата не може да
вижда изобщо с дясното си око. Увредени са периферните нерви. Налице е и пареза на ляв
лицев нерв, която и понастоящем не е излекувана. Костен откъс от лявата странична част на
сакрума, причиняваща трайно затруднение на движенията на снагата на пострадалата за
месеци наред, невъзстановена и до момента.
През периода 13.11.2018 година – 16.11.2018 година пострадалата отново е хоспитализирана
и подложена на нова тежка операция, при която е извършена алопластика на черепния
дефект след остеокластична трепанация. Поставена е титаниева мрежа с размери 4хЗ см,
която се фиксира с четири винта. Използваните импланти са на стойност 1440 лева и
представляват имуществени вреди – реално направени разходи за лечение, за поставяне на
титаниева мрежа, фиксирана с четири винта, при направената на пострадалата операция на
14.11.2018 година в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен. Общата стойност на
причинените до момента имуществени вреди е 1490 лева, от тях: 1440 лева – реално
направени разходи за лечение, за поставяне на титаниева мрежа, фиксирана с четири винта,
50 лева – реално направени разходи – такса за получаване на медицинските документи от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен.
От претърпените травми и осъществените операции Т. Д. Т. получила странични
ефекти, които започват да се проявяват и ще се проявяват във времето. До настоящия
момент е налице частична загуба на слуха на едното ухо, забавяне и по-трудно отваряне на
окото. На мястото на двете операции, на челото вдясно остават видими загрозяващи белези
за младото момиче, оказващи допълнително негативно влияние върху нейното състояние. В
исковата молба са описани преживените от Т. Д. Т. болки и страдания, неудобства,
6
промяната в нейния начин на живот, състоянието понастоящем. Към момента на
пътнотранспортното произшествие за лек автомобил „Ланд Ровер Фриландер“, с ДК № ЕВ
10 **** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. С Молба с вх. №
3007/21.11.2018 година Т. Д. Т. предявила претенцията си за заплащане на обезщетение пред
дружеството-застраховател. С Молба с вх. № 525/12.02.2019 година са представени
допълнително медицински документи, такива от досъдебното производство и прокурорската
преписка. С Писмо с изх. № 675/20.02.2019 година е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение поради липса на „окончателен съдебен акт-присъда“.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Т. Д. Т. сумите:
160 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – търпени болки и страдания, 1 490
лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 21.11.2018 година – датата, на която е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане; направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, точка
2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от адвокат Т. Х., с
който се оспорват претенциите за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, за законна лихва – липсва противоправно поведение на водача Димитър
Петков Тонков, съответно не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество; претендираният размер на обезщетението е прекомерно
завишен; оспорват се твърдените телесни увреждания, както и причинната им връзка с
пътнотранспортното произшествие; излага се, че Т. Д. Т. се е възстановила напълно, без
усложнения в здравословното състояние; разходите, за чието репариране се претендира, не
са в причинно-следствена връзка с претърпените при инцидента травми и не са били
необходими; направено е възражение за съпричиняване – Т. Д. Т. е пътувала без поставен
предпазен колан; развити са аргументи за дължимост на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда с оглед липсата на забава на дружеството-
застраховател преди този момент, респ. от изтичането на тримесечния преклузивен срок за
произнасяне по застрахователната претенция или петнадесет работни дни след
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат М. Д. – процесуален представител на Т.
Д. Т., с който са оспорени твърденията и възраженията, обективирани в отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от пълномощника на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който се
7
поддържат направените с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-
застраховател е оспорил претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово е
валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита,
че предявените от Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
8
Пред въззивния съд не са наведени оплаквания против извода на първостепенния съд, че на
29.09.2018 година при управление на лек автомобил „Ланд Ровер Фрилендер“, с ДК № ЕВ
10 **** Д. Т. нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, задължаващ го да
контролира непрекъснато моторното превозно средство, в резултат на което е настъпило
пътнотранспортно произшествие. От техническа гледна точка причина за възникване и
протичане на пътнотранспортното произшествие на 29.09.2018 година са субективните
възприятия на водача на автомобила върху системите за неговото управление, при което
моторното превозно средство при скоростта на движение в рамките на около 100 километра
в час загубило устойчивостта си на движение и напуснало надясно платното за движение;
пътните условия и пътният участък позволяват при следене на пътя от страна на водача и
управление на автомобила без резки маневри безпрепятствено преминаване и ненапускане
на платното за движение. При настъпване на инцидента Т. Д. Т. е била на задната седалка
(зад шофьора) на моторното превозно средство без поставен предпазен колан. Установена е
причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от Т.
Д. Т. увреждания. Относно лекия автомобил към 29.09.2018 година е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица
BG/30/118001957623 със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетения за
претърпените от Т. Д. Т. неимуществени и имуществени вреди. От представения пред
въззивната инстанция препис от авизо местен превод от 18.03.2020 година е видно, че
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е превело по
сметка на Т. Д. Т. 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането Т. Д. Т. отправила застрахователна
претенция спрямо „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
– вх. № 3007/21.11.2018 година. С Писмо с изх. № 4537/7.12.2018 година на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е изискано
представяне на допълнителни документи от Т. Д. Т.. С Писмо с вх. № 525/12.02.2019 година
Т. Д. Т. представила исканите от дружеството-застраховател документи. С Писмо с изх. №
675/20.02.2019 година на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на извършване на деликта,
9
характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на
съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Необходимо е да се
отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на
обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 29.09.2018 година, когато е
настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
От заключението, изготвено от д-р Я. Г. К., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие на 29.09.2018 година Т. Д. Т.
е получила открита черепно-мозъчна травма (поради досег с носните и ушни кухини) с
голямо счупване на челната и теменна кост на черепа, счупване напречно на костите на
черепната основа, счупване на ръба на дясната орбитална кост, счупване на дясната скула,
на етмоидалната и сфеноидалната кост, на задната стена на десния максиларен синус на
горната челюст и на костната пирамида на вътрешното ухо вляво (с промени в слуха), с
кръвоизливи в носните кухини, кръвоизлив от ушите, кръвоизливи над твърдите мозъчни
обвивки (епидурални хематоми) двустранно в челните зони, с въздух в черепната кухина,
травматично увреждане на нервус окуломоториус вдясно с птоза (падане) на клепача,
разширена зеница; травматично увреждане на лицевия нерв (нервус фациалис) вляво с
лицева осиметрия; хематоми в меките тъкани на лицето вдясно и в челно-теменната област;
разместено счупване на лявата сакро-илиачна става (кръстцово-хълбочна) на таза с костен
откъс вътреставно и костен откъс от долната част на кръстцовата кост вляво; разместено
счупване на рамото на срамната кост на таза вдясно и счупване на седалищната кост на таза
вдясно. Има останали белези на лицето/главата вдясно – извит дъговиден белег (дъга,
отворена напред-надолу) в дясната челно-слепоочна област, повече в окосмената област,
частично напред извън окосмената област; белегът е с белезникав цвят и ширина около 0.3-
0.4 сантиметра, с дължина около 9 сантиметра по извивката; двата предни края на белега в
неокосмената част на главата са ясно видими, с равна повърхност; в окосмената част е по-
видим горният край на дъговидния белег, който се проследява на около 3 сантиметра сред
косата при нормално положение (фронтално); в предната дясна слепоочна неокосмена
област, латерално от външния ъгъл на клепачите на дясното око, има малък белезникав
белег с неправилна форма и размери около 0.5 сантиметра в диаметър; под ръба на дясната
вежда във външната половина се вижда косо-хоризонтален белезникав леко неравен (леко
хлътнал) линеен белег с размери около 1.2/0.2 сантиметра. Уврежданията отговарят да са
причинени при процесния инцидент, при удари и притискане на главата и тялото (основно
удар/удари вдясно странично и лицево на главата, удар/притискане на таза).
10
Приложено е интензивно болнично лечение в реанимационно отделение (медикаменти,
вливания, кръвопреливане); оперативно неврохирургично лечение с отваряне на черепната
кухина вдясно и отстраняване на нарастващия вътречерепен кръвоизлив, притискащ мозъка
(2.10.2018 година); провеждана е рехабилитация. Осъществено е последващо, второ
оперативно лечение за затваряне на костния дефект на черепа с метален имплант (14.11.2018
година). Приложено е и домашно-амбулаторно лечение чрез медикаменти, режим и
рехабилитация. Болничното лечение е с обща продължителност 18 дни (14+4), домашно-
амбулаторното лечение – около 4-5 месеца.
Т. Д. Т. е търпяла болки с голям интензитет в главата и таза, типични за острата фаза на
травмата. С увеличаване на вътречерепния кръвоизлив през първите дни болката също е
нараствала. В последващия период, особено през първия месец след травмата, болките са
умерени по сила, до напредване на същинския процес на възстановяване на меките и костни
тъкани, а в следващите месеци постепенно започват да отшумяват, с изключение на
болките, допълнително появяващи се при натоварване. Т. Д. Т. е имала и други страдания –
паднал клепач на дясното око за около месец – пречка и за нормалното зрение за същия
период; смущения в лицевата моторика вляво поради засягане на лицев нерв за около месец;
значителна промяна в качеството на дейностите от ежедневния живот – лична хигиена и
тоалет, хранене, придвижване. През първия месец увреденото лице не е можело да става от
леглото, през втория и третия месец от инцидента е ползвало помощни средства поради
ограничената от счупванията на таза подвижност. Преди втората операция тя е имала и
ограничения, свързани с пазене на главата от механична травма в областта на костния
дефект.
Тежката черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Счупванията на костите на тазовия пръстен (отпред вдясно и отзад вляво) – заедно
и поотделно, са обусловили трайно затрудняване на движението на снагата и долните
крайници за срок над един месец (оплакванията от болки продължават и към момента при
възстановена основна опорно-двигателна функция). Уврежданията на черепно-мозъчните
нерви – нервус окуломоториус, нервус фациалис, представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите, визирани в чл. 128 и
чл. 129 от НК). Останалият дефект на черепа, макар и покрит с метален имплант (титаниева
мрежа), нарушава пожизнено нормалната черепна конструкция и здравина, пропускливост
за инфекции, поради което може се приеме за постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Белезите по лицето не са значителни, за да се приемат за обезобразяване, но
нарушават естетиката на лицето, особено при млад човек. Счупването на основата на черепа
в областта на вътрешното ухо вляво обяснява нарушението на слуха и оплакванията от
пищене (обичайно при неврит на нервус акустикус – възможно посттравматично), но
преценка за промяната в слуха към момента може да се направи след аудиометрия и други
изследвания от специалист по УНГ-болести. Травматичните увреждания на лицеви кости,
меки тъкани на лицето и главата са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
11
за живота (разстройство на здравето извън хипотезите по чл. 128 и чл. 129 от НК).
При осъществените оперативни интервенции е отварян черепа, при първата в значителен
обем с пробиване на черепните кости. Всяка операция е съпроводена с болки и страдания в
следоперативния период – особено силни в първите 3-5 дни; при операции на главата
болката е значителна поради много добрата инервация на тази област. Поставеният имплант
(титаниева мрежа, фиксирана към черепа с винтове) е бил наложителен поради факта, че при
оставен без твърдо покритие отвор в черепа (само покрит с кожно ламбо от скалпа), мозъкът
е изложен на всякакъв вид механични въздействия и съществува риск за живота.
Непосредственият период за възстановяване след преживените неврохирургични операции
на главата е по около един месец за всяка. След подобна травма на главата често остава
посттравматичен синдром, изразяващ се в главоболия и други симптоми, появяващи се
периодично, особено при натоварване и напрежение. Възстановяването от увреждането на
лицевите кости и меки тъкани е до около един месец от травмата. Уврежданията на нервите
са продължили около 1.5 месеца и към момента има незначителни смущения в сетивността и
фантомни болки и симптоми. Увреждането на слуха не е изследвано и апаратно определено
по степен, но с постепенно подобрение продължава (по субективна преценка, има се
предвид и обективната предпоставка за такова увреждане – счупване на черепната основа,
засягаща анатомичната област на средното ухо вляво) и до момента. Белезите по лицето ще
останат видими с години, възможно е и за постоянно. Счупванията на костите на таза
(кръстцовата, срамната и седалищната) са с период на зарастване около 2-3 месеца. Срокът
на нетрудоспособност и възстановяване на кръстцовата кост може да продължи до осем
месеца при нормално протичане, а за срамната (пубисна) и седалищна кост
възстановяването обичайно е около три месеца. Поради разместването в сакро-илиачната
става на таза вляво е възможно оплакванията да останат перманентни при възстановена
основна опорно-двигателна функция. Болковият синдом след счупване на кости се поражда
най-вече поради увреждане на околните нерви и периоста, от самата травма и от
последващо притискане от образувалия се костен калус от зарастването. Тези болки
характерно се проявяват при натоварване и при смяна на времето.
Не се установяват травми, съответни на такива от поставен обезопасителен колан
(инерционни травми, от удар/притискане към колана и триене). Разпитаните по делото
свидетели сочат, че Т. Д. Т. е била без поставен предпазен колан. По статистически данни
хората, които не са имали поставен обезопасителен колан по време на пътнотранспортно
произшествие, тридесет пъти по-често изхвръкват от автомобила; трима от четирима човека,
които са изхвърлени/изпаднали от автомобил, умират от получените травми. Около 59% от
загиналите пасажери при инциденти със SUV (автомобил от типа на процесния) са били без
поставен обезопасителен колан (почти двойно повече), в сравнение с около 35% от
пасажерите, които са били с поставен предпазен колан. Конструкцията на триточковия
предпазен колан, особено хоризонталната му част, пристяга кръста към седалката и в
значителна степен предпазва от излитане от автомобила при преобръщане (това все пак не
12
изключва напълно такава възможност поради евентуално разхлабване на колана при
няколкократно преобръщане и по-ниска скорост). Наличието на предпазна дъга на тавана на
автомобила (конструкция, предпазваща от травми при преобръщане), която в случая не е
деформирана и се намира над главите на пасажерите, означава че при поставен
обезопасителен колан рискът от травми би бил по-малък. По тялото на Т. Д. Т. не са
описани увреждания, които да са характерни за следи от поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание д-р Я. Г. К. е заявил, че в История на заболяването № 41811 от
Университетската болница в гр. Плевен е описан неврологичен статус в норма. При
осъществения преглед на Т. Д. Т. експертът не е констатирал съществени отклонения,
свързани с видимите травми, и нарушения от по-общ неврологичен характер (в движенията
на крайниците или на лицето). Увреденото лице има леко нарушение в походката, свързано
с болков синдром от страна на таза, без доловимо скъсяване на някой от крайниците, но
конкретно замерване не е правено, съответно д-р Я. Г. К. не може да се произнесе дали е
налице конкретно в градуси намаление в обема на движението. Такова замерване може да се
осъществи от рехабилитатор. В медицинските документи няма информация за провеждана
рехабилитация. В острия период след изписване от болницата рехабилитацията се провежда
обикновено в домашни условия, за което има данни по делото. Не е предвидено
осъществяване на рехабилитация като болнична помощ през времето, в което се извършват
контролните прегледи. След това е възможно провеждане на рехабилитация чрез
направление по Здравна каса или срещу заплащане. При осъществяване на контролни
прегледи по плана, посочен в епикризата, обичайно не се изготвя документ с изключение на
случаите, при които лекарят прецени наличие на промени, изискващи допълнителни
изследвания, констатиране на съществени такива или при ненастъпване на очакваните
подобрения. При контролните прегледи не се издават амбулаторни листове – същите се
извършват в отделението, в което е осъществено болничното лечение. Едното счупване
касае областта на сакро-илиячната става вляво – свързано е с формиране на два костни
фрагмента – един в предно-долната част и един вътреставно (между торсовата и хълбочната
кост), който е останал подвижен. Има изместване в тази става (изкълчване). Другото
счупване, костатирано от вещото лице при изготвяне на заключението (не е регистрирано
преди това, но се базира на скенера при постъпване на болницата), е на две места в предната
дясна част на тазовия пръстен – фигурира непосредствено след инцидента. Това счупване
засяга горното рамо на срамната кост вдясно и седалищната кост вдясно с разместване
дотолкова, че е доловимо (посочено със стрелки на страница 16 от заключението; останалите
счупвания са онагледени в следващите страници). Според д-р Я. Г. К. е настъпило пълно
заздравяване на костта относно счупването отпред вдясно, но липсва такова за счупването в
областта на кръстово-хълбочната става вляво (задната лява част на тазовия пръстен), тъй
като е с разместване. При двустранно счупване и значително изместване по преценка на
лекарите се прибягва до доста сложно оперативно лечение чрез фиксация и придърпване на
фрагментите, за да се възстанови конфигурацията на тазовия пръстен. В случая такова не е
осъществено и има остатъчна деформация. Непосредствено след инцидента тази травма
13
поражда двустранно болки; в късния период – след костното срастване, макар и вдясно,
няма основание за по-сериозен болков синдром, освен при промяна във времето, натиск от
околните меки тъкани, костен калус. Счупването в лявата част на тазовия пръстен отзад
поражда лека нестабилност в походката и болков синдром – обикновено при едностранна
нестабилност организмът се опитва да компенсира с мускулно напрежение в обратната
страна, често се пораждат болки и в страната, срещуположна на увреждането. Експертът не
може да отговори доколко увреждането в кръстово-хълбочната става би могло да обуслови
отклонение в процеса на бременност и раждане. Уврежданията на Т. Д. Т. основно са
причинени от обекти извън купето на автомобила – при изхвърлянето от него. Вещото лице
д-р Я. Г. К. пояснява, че не може да се извърши точна преценка дали при използван
обезопасителен колан Т. Д. Т. е щяла да получи същите увреждания. Целта на „дъгата на
тавана“ е при преобръщане да се запази пространството над купето без деформации,
съответно да се съхранят главите на пътниците. Възможно е да се допусне, че при
многократни преобръщания рискът от изхвърляне нараства дори при поставен
обезопасителен колан – всяко последващо преобръщане е с по-ниска скорост и
инерционният колан може да се отпусне. В случая изхвърлянето е станало при първото, най-
късно при второто обръщане, когато инерцията е била голяма, и вероятността за изпадане на
пасажер без предпазен колан е тридесет пъти по-голяма (по статистика от милиони случаи в
САЩ). Увреждане на шийните прешлени обичайно се причинява от разклащане, недобре
фиксиран колан, който позволява изплъзване на тялото, особено при наклонени напред и
назад облегалки, каквото в случая не се наблюдава – така нареченото „гмуркане на тялото“ е
по-типично за предна седалка. Увреждания на шията настъпват при деформация на тавана,
когато се получават увреждания на главата, съответно притискане или удар на главата, с
флекс или екстензия на шията, а по-чести увреждания, свързани с шийните прешлени,
настъпват при удари отзад, отпред или странично – при патологично движение на шията. На
коланите от типа на процесния няма пиропатрони. Добре функциониращ колан би трябвало
да има добър натиск, какъвто се създава първоначално от пружината в колана. Функцията
на пиропатрона е само в първоначалния момент – да донатегне; в динамиката на
произшествието натягането е такова, каквото е получено в началото.
Съдът счита, че заключението на експерта д-р Я. Г. К. е пълно, ясно, обосновано, в съдебно
заседание вещото лице е дало допълнителни пояснения. Заключението не е оспорено докато
трае изслушването на д-р Я. Г. К., поради което не са налице основания да не се кредитира.
Доводите на процесуалния представител на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за недоказаност на посттравматичното стресово
разстройство (в заключението е визиран посттравматичен синдром) поради факта, че не е
констатирано от лекар със специалност „Психиатрия“, са несъстоятелни.
В заключението, изготвено от д-р Д. Д. Д., д-р Н. М. В., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е отразено, че двете тъпанчеви мембрани на ушите на Т. Д.
Т. към момента (27.11.2019 година) са спокойни, матови, с промазани светлинни рефлекси и
завоалирани анатомични подробности. При направената аудиометрична оценка
14
(аудиограма) от д-р С. А. (ото-невролог в УНГ-отделение при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
АД, гр. Габрово) е установена слухозагуба в дясно ухо – 15 децибела, в ляво ухо – 21.75
децибела, граничеща с нормата. Слухът на Т. Д. Т. е възстановен, но постоянният
субективен шум е особено дразнещ, повлиява на социалната адаптация. Леко намаленият
слух в двете уши не се отразява в комуникациите с хората, електронните устройства и
други. След изписването на Т. Д. Т. от Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД, гр. Габрово е провеждано амбулаторно лечение за намаления слух и
субективния шум с Ноотропил таблетки от 1200 милиграма два пъти дневно, Невробекс
дражета 3х2 дневно и Милгамма по 1 таблетка дневно. Медико-биологичният характер на
травмите на главата и по-конкретно на двете уши показва засягане на двата VIII черепно-
мозъчни нерви – касае се за травматичен неврит на нерви стато-акустици. Не може да се
каже в какъв период Т. Д. Т. може да възстанови напълно слуха и постоянния субективен
шум – това зависи от възрастта, начина на поведение, възстановителния режим, начина на
хранене и други. Претърпените от Т. Д. Т. травми в областта на главата се дължат на закрита
вътречерепна травма с множество фрактури на лицеви и черепни кости, последващи
мозъчни хематоми, контузионни огнища и увреда на черепно-мозъчни нерви. Т. Д. Т. следва
да спазва щадящ физически и психически възстановителен режим. Продължителността на
възстановителния период не може да се определи с точност – обусловена е от субективните
оплаквания и обективирането им с неврологичен преглед. След претърпяната черепно-
мозъчна травма следва така наречения посттравматичен церебрастенен синдром, за който не
може да се фиксира продължителността в бъдеще. Към датата на прегледа са налице
остатъчни симптоми от засягане на левия лицев нерв: снижен надвежден рефлекс, сухота в
окото, пищене в ухото. Птозата на десния горен клепач е възстановена. Последствията от
черепно-мозъчната травма в случая не корелират с поставяне на обезопасителен колан.
Всеки удар с твърд предмет може допълнително да обогати травмите на главата. От
неврологичния статус при прегледа съществува намалена сетивност (хипестезия) в дясна
фронто-париетална област (челно-теменна), което се дължи на увреда на нервус тригеминус
(троичен нерв) вдясно. Освен посочените симптоми от страна на черепно-мозъчните нерви
персистират общомозъчни прояви – главоболие, главозамайване, позиционен световъртеж,
намалена сетивност в дясна коремна област, епизодично изтръпване на ръцете и краката.
Причината е нарушеното нервно-мускулно предаване – остатъчно явление след лезията на
нервус окуломоториус във връзка претърпяната черепно-мозъчна травма. Главоболието и
световъртежът са част от посттравматичния церебрастенен синдром – последица на
претърпяната мозъчна контузия. Липсват данни за извършени амбулаторни контролни
прегледи при психиатър, невролог, ортопед-травматолог.
В съдебно заседание д-р Д. Д. Д. пояснява, че при разговор с Т. Д. Т. е установил наличие на
субективен шум – няма техническо средство, с което да се доказва субективния шум;
последният винаги е свързан с прекъсване на дейността на осмия черепно-мозъчен нерв;
касае се за субективно чувство. От една-две седмици след прекъсване на дейността на нерва
шумът започва да персистира; след една година вече е проявен. Травмите, констатирани от
15
експерта, могат да изчезнат, но е възможно и да останат пожизнено.
Пред първостепенния съд д-р Н. М. В. допълнително е пояснил, че шести, седми и осми
въпроси са от компетентността на неврохирург – касаят материята, която е имплантирана
(титаниева мрежа), състоянието на болната при нейното постъпване в неврохирургична
клиника. Втората операция е козметична – липсва промяна в неврологичния статус; лицето
постъпва за операция за коригиране на дефекта в черепните кости. Неврохирурзите описват
оперативната техника, а не общото и неврологичното състояние на болния. Обратното
развитие на дефицита на черепно-мозъчния нерв става много по-бавно и за по-дълго време
от един месец след инцидента. В случая няма остатъчни явления (аптоза), освен повишената
уморяемост. Материята на черепно-мозъчния нерв е изключително сложна – има дванадесет
черепно-мозъчни нерва вляво и дванадесет черепно-мозъчни нерва вдясно; трудна е
генезата, анатомията, фактологията на тези нерви и разнообразието на симптомите. Всеки
черепно-мозъчен нерв има централно периферно представителство, централни зони в
главния мозък, след това излиза на повърхността на лицето и се проектира в лицевите зони.
Изтръпването на лицето е обусловено от засягането на седми черепно-мозъчен нерв вляво
(лицев нерв), на трети черепно-мозъчен нерв (очедвигателния) – окуломоторис вдясно.
Двата нерва са двигателни, а не сетивни. Окуломоторис е двигателен нерв – движи очната
ябълка във вертикална и хоризонтална посока, а също и клепача, който няма сетивни влакна,
не е свързан с изтръпване (липсва субективно оплакване изтръпване). При засягане на
лицевия нерв (също двигателен) може да се парализира лицевата половина, но няма
изтръпване. Изтръпването на лицето може да е вследствие от контузията на мозъка, но няма
връзка с черепно-мозъчните нерви. Забавеното движение на окото и клепача при умора е
последица от увредата на очедвигателния нерв (нервус окуломоторис), който отваря окото
или клепача. При увреждане на този нерв се получава аптоза, каквато е имала Т. Д. Т. след
инцидента. Аптозата може да се дължи на периферна увреда на нерва – поради отока на
меките тъкани, хематома, чисто механично очната ябълка не може да се ротира в четирите
посоки; възможно е да се дължи на централна увреда на нервните огнища в мозъчния ствол
от катастрофата. Слабостта на клепача може да е остатъчно явление, но няма тежка увреда,
каквато е съществувала след пътнотранспортното произшествие. Лицевият нерв е
двигателен такъв – движи мимическите мускули на съответната лицева половина, но има
малки клончета, които отиват към слъзната жлеза и нервират слъзната жлеза, тъпанчевата
мембрана и предната трета на езика. При парализиране на лицето има увреда на лицев нерв,
но едновременно с това се получава съхнене на окото, пищене в ухото, промяна на вкуса
(дисгеузия) поради засягане на вкусовите влакна. По тази причина от увредата на този лицев
нерв е възможно наличие на остатъчни явления като шум в ухото. Забавянето в движенията
и сухотата, констатирани при прегледа на Т. Д. Т. от д-р Н. М. В., могат да останат – касае за
елементарни, дребни неща (нямат такъв двигателен ефект като изкривяването на лицевата
част), но все пак създават дискомфорт, който е субективен. Към датата на прегледа очните
глобуси и очните ябълки на Т. Д. Т. са подвижни във всички посоки. Очедвигателните нерви
са три, а в случая е засегнат единствено околомоторис. Уврежданията на главата на Т. Д. Т.
16
могат да се получат независимо от обстоятелството дали тя е била без или с поставен
обезопасителен колан (при хлътнал таван и удар на главата уврежданията могат да се
получат). Епидуралните и субдуралните хематоми остават по-трайни следи в бъдеще време
– главоболие, световиене, емоционални нарушения, паметови нарушения – касае се са
сериозни кръвоизливи в подмозъчните и надмозъчните обвивки. Последствията от
евакуация на хематом са по-сериозни от тези, свързани с черепно-мозъчните нерви.
Пожизнено последствие от травмите е посттравматичен церебрален синдром – оплаквания,
които във времето може да се изразят с емоционално неравновесие, паметови нарушения,
главоболие, прилошаване, световиене. Посттравматичният синдром е субективен, но може
да се докаже с електроенцелография; възможно е да трае от няколко седмици до няколко
години (много е индивидуално и субективно).
Свидетелката Н. П. Т. – леля на Т. Д. Т., описва състоянието на своята племенница след
пътнотранспортното произшествие. Свидетелката заявява, че и до момента Т. Д. Т. има
оплаквания, скованост, първоначално устата била изкривена, не можела да се храни
нормално, а приемала течности със сламка. След първия престой в лечебно заведение
племенницата на Н. П. Т. била в много тежко състояние – с непрекъснато главоболие,
оплакване от гадене, трудно стояла изправена, трябвало да е в легнало положение, имала
нужда изцяло от грижите на близките си – не можела сама да се храни, да ходи до тоалетна;
лявата страна била скована, дясното око – затворено, не можела да говори нормално.
Хранела се преимуществено с леки храни, каши, надробени неща; изпитвала постоянно
сухота в гърлото и пиела течности. С оглед състоянието на лицето на Т. Д. Т. при нейния
престой в болницата правели масажи. След дехоспитализацията на Т. Д. Т. я посещавал
рехабилитатор в нейния дом. До шестия месец след инцидента свидетелката и бащата на Т.
Д. Т. правели масажи, а впоследствие тя се справяла сама. Според Н. П. Т. до края на 2018
година племенницата била на легло. След това се придвижвала с патерици, придържала се
към стената (не се движела свободно). Свидетелката видяла Т. Д. Т. да се придвижва
самостоятелно след шестия-седмия месец от инцидента, но не била много сигурна в себе си.
Т. Д. Т. завършвала училище, но след пътнотранспортното произшествие усилията били
насочени към нейното възстановяване, а ученето останало на втори план. Поради
главоболието Т. Д. Т. не можела да чете, трябвало да си почива доста често, не била в
състояние да се справи дори с изпуснатия материал от училище. Племенницата на Н. П. Т.
била много превъзбудена, не можела да спи, имала непрекъснато кошмари. Т. Д. Т. нямала
възможност да се къпе след оперативната интервенция, осъществена в гр. Плевен – било
забранено от лекуващите лекари. Свидетелката сочи, че и до момента племенницата има
скованост в лявата страна на лицето, усеща бучка; по-забавени са движенията на окото,
което е било затворено; изпитва непрекъснато главоболие при четене на книга, гледане на
телевизия – стреми се да се ограничава, постоянно я боли кръста и се оплаква, че болките
вече са и по дължината на крака; трудно може да прекарва дълго време в лек автомобил,
движещ се с висока скорост; изпитва страхове и има кошмари. На моменти Т. Д. Т. е
агресивна и Н. П. Т. предполага, че това се дължи на изпитваните от нея болки. Т. Д. Т.
17
имала планове да учи, но не записала висше образувание, тъй като не може да се
съсредоточи над това, което чете. Свидетелката знае, че в лечебното заведение имало
психолог, но Т. Д. Т. не била в състояние да води разговор. След изписването последната
осъществила консултация с училищния психолог.
Показанията на свидетелката Н. П. Т. не се опровергават от други данни по делото, а
кореспондират с останалите доказателства, поради което съдът дава вяра на същите.
От писмените доказателства, заключенията на експертите д-р Я. Г. К., д-р Д. Д. Д., д-р Н. М.
В., показанията на свидетелката Н. П. Т. се установяват получените от Т. Д. Т. увреждания,
изживените от нея болки и страдания; състоянието, в което се е намирала след инцидента;
неудобствата, претърпени в резултат на получените травми, периодът на възстановяване и
състоянието на Т. Д. Т. към момента, прогнозата за същото за в бъдеще.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от Т. Д. Т. в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 29.09.2018 година,
установени в настоящото производство, нейната възраст, социално-икономическите условия
в страната при настъпване на вредите и към настоящия момент, прогнозата за
здравословното състояние на увреденото лице, съдът счита, че следва да се определи
обезщетение в размер на 120 000 лева. Не са налице предпоставки за отсъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или по-нисък размер от посочения.
Съобразно реално претърпените от Т. Д. Т. неимуществени вреди, конкретните
икономически условия в страната, съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че доводите на
процесуалните представители на страните за завишаване или занижаване на обезщетението
с оглед визирания по-горе размер са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази в съвкупност всички
релевантни факти и обстоятелства, описани по-горе.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
18
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване – Т. Д. Т. е
пътувала без поставен предпазен колан.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Не е спорно, че Т. Д. Т. е пътувала на задната седалка на автомобила (зад водача) без
поставен обезопасителен колан.
От заключението, изготвено от маг. инж. М. И. Х., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че за водача и пасажера, возещи се на предните седалки на автомобила,
с който е реализирано пътнотранспортното произшествие, са монтирани триточкови
инерционни предпазни колани, донатягащи се с помощта на пиропатрон, и два независими
един от друг аербега (въздушни възглавници). За пасажерите на задната седалка са
монтирани два триточкови инерционни колана без пиропатрон. Изваждането на предпазните
колани на задните седалки при удар от инерционните сили се блокира.
В съдебно заседание маг. инж. М. И. Х. е пояснил, че автомобилът се е въртял на лявата си
страна. Т. Д. Т. се е возила отзад отляво, което обуславя по-големите увреждания, които е
получила. При точковия колан от допълнителния натиск при самото преобръщане се
заключва механизма (придържа го в това състояние – не може да се опъва, да се разтяга).
Поради липса на пиропатрон този колан не се донатяга по тялото на пътника.
Съобразно заключението на д-р С. Р. Р., изслушан пред първостепенния съд, по тялото на Т.
Д. Т. няма обективни увреждания, съответстващи на поставен предпазен колан. Предвид
механизма на пътнотранспортното произшествие, при което моторното превозно средство се
е преобърнало няколкократно през таван, според експерта обстоятелството дали Т. Д. Т. е
била с или без поставен обезопасителен колан, не би повлияло на травматичните увреди,
получени от нея, засягащи изключително главата. Последните са причинени по време на
преобръщането на автомобила и удари на главата в деформирания таван на моторното
превозно средство. В съдебно заседание вещото лице д-р С. Р. Р. заявява, че не може да
изключи при поставен обезопасителен колан последствията от черепно-мозъчната травма
при Т. Д. Т. да са по-леки, но тази преценка е предмет на комплексна експертиза. Експертът
е съобразил факта, че моторното превозно средство се е преобръщало през таван – тези
травми биха могли да настъпят и с поставен предпазен колан. При условие, че автомобилът
не се е преобръщал, и при поставен предпазен колан Т. Д. Т. е нямало да получи такива
тежки увреждания на лицевите кости. Възможно е Т. Д. Т. при излитането от автомобила да
19
е получила допълнителни травми на главата при удар с твърда повърхност.
В заключението на д-р Я. Г. К. е отразено, че не се установяват травми, съответни на такива
от поставен обезопасителен колан (инерционни травми, от удар/притискане към колана и
триене). Разпитаните по делото свидетели сочат, че Т. Д. Т. е била без поставен предпазен
колан. По статистически данни хората, които не са имали поставен обезопасителен колан по
време на пътнотранспортно произшествие, тридесет пъти по-често изхвръкват от
автомобила; трима от четирима човека, които са изхвърлени/изпаднали от автомобил,
умират от получените травми. Около 59% от загиналите пасажери при инциденти със SUV
(автомобил от типа на процесния) са били без поставен обезопасителен колан (почти двойно
повече), в сравнение с около 35% от пасажерите, които са били с поставен предпазен колан.
Конструкцията на триточковия предпазен колан, особено хоризонталната му част, пристяга
кръста към седалката и в значителна степен предпазва от излитане от автомобила при
преобръщане (това все пак не изключва напълно такава възможност поради евентуално
разхлабване на колана при няколкократно преобръщане и по-ниска скорост). Наличието на
предпазна дъга на тавана на автомобила (конструкция, предпазваща от травми при
преобръщане), която в случая не е деформирана и се намира над главите на пасажерите,
означава че при поставен обезопасителен колан рискът от травми би бил по-малък. По
тялото на Т. Д. Т. не са описани увреждания, които да са характерни за следи от поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание д-р Я. Г. К. е уточнил, че уврежданията на Т. Д. Т. основно са
причинени от обекти извън купето на автомобила – при изхвърлянето от него. Според него
не може да се извърши точна преценка дали при използван обезопасителен колан Т. Д. Т. е
щяла да получи същите увреждания. Целта на „дъгата на тавана“ е при преобръщане да се
запази пространството над купето без деформации, съответно да се съхранят главите на
пътниците. Възможно е да се допусне, че при многократни преобръщания рискът от
изхвърляне нараства дори при поставен обезопасителен колан – всяко последващо
преобръщане е с по-ниска скорост и инерционният колан може да се отпусне. В случая
изхвърлянето е станало при първото, най-късно при второто обръщане, когато инерцията е
била голяма, и вероятността за изпадане на лице без колан е тридесет пъти по-голяма (по
статистика от милиони случаи в САЩ). На коланите от типа на процесния няма
пиропатрони. Добре функциониращ колан би трябвало да има добър натиск, какъвто се
създава първоначално от пружината в колана. Функцията на пиропатрона е само в
първоначалния момент – да донатегне; в динамиката на произшествието натягането е
такова, каквото е получено в началото.
В писменото заключение, изготвено от д-р Д. Д. Д., д-р Н. М. В., последният е посочил, че
последствията от черепно-мозъчната травма не корелират в случая с поставяне на
обезопасителен колан. Всеки удар с твърд предмет може допълнително да обогати травмите
на главата. В съдебно заседание д-р Н. М. В. е пояснил, че по принцип е възможно
уврежданията по главата на Т. Д. Т. да са получени от съприкосновение с твърди предмети,
20
намиращи се извън автомобила. Уврежданията на главата на Т. Д. Т. могат да се получат
независимо от обстоятелството дали тя е била без или с поставен обезопасителен колан (при
хлътнал таван и удар на главата уврежданията могат да се получат), но изясняването на
механизма на пътнотранспортното произшествие не е от компетентността на експерта.
Като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за безспорно установено, че Т. Д. Т. е пътувала на задната седалка вляво на
автомобила при настъпване на инцидента, без поставен предпазен колан в нарушение на
правилото на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. От писменото
заключение и допълнителните обяснения на д-р Я. Г. К. е видно, че уврежданията на Т. Д. Т.
основно са причинени от обекти извън купето на автомобила – при изхвърлянето от него.
Според експерта не може да се извърши точна преценка дали при използван обезопасителен
колан Т. Д. Т. е щяла да получи същите увреждания. Целта на „дъгата на тавана“ е при
преобръщане да се запази пространството над купето без деформации, съответно да се
съхранят главите на пътниците. Възможно е да се допусне, че при многократни
преобръщания рискът от изхвърляне нараства дори при поставен обезопасителен колан –
всяко последващо преобръщане е с по-ниска скорост и инерционният колан може да се
отпусне. В случая изхвърлянето е станало при първото, най-късно при второто обръщане,
когато инерцията е била голяма, и вероятността за изпадане на пасажер без обезопасителен
колан е тридесет пъти по-голяма (по статистика от милиони случаи в САЩ). Следователно
Т. Д. Т. съзнателно се е поставила в риск и е допринесла съществено за настъпване на
вредоносния резултат, изразяващ се в получените тежки травматични увреди. Налице е
причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. С
оглед механизма на реализиране на пътнотранспортното произшествие и значението на
непоставянето на обезопасителен колан от Т. Д. Т. за нейните увреждания, съдът приема, че
приносът е в размер на 40%. Приносът на увреденото лице е доказан по несъмнен начин.
Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което прилагането на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не е обусловено от субективното
отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. По изложените съображения, съдът счита, че доводите на
пълномощника на Т. Д. Т. за липса на съпричиняване, както и тези на процесуалния
представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за
по-висок процент на съпричиняването, са неоснователни.
С отговора на исковата молба не е наведено своевременно възражение, че с бездействието
си Т. Д. Т. е забавила своето по-бързо възстановяване (довод за такова се съдържа едва във
въззивната жалба), поради което същото не следва да се обсъжда.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането от Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 72 000 лева. От посочената сума към момента са
21
заплатени на Т. Д. Т. 35 000 лева. В останалата част – за разликата над 72 000 лева до
160 000 лева, претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана.
Безспорно е пред настоящата инстанция, че вследствие на инцидента Т. Д. Т. е претърпяла
имуществени вреди в размер на 1 440 лева. С оглед приетия процент на съпричиняване
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи на Т. Д. Т.
сумата 864 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането от Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 864 лева. В останалата част – за разликата над 864 лева
до 1 440 лева, претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
неоснователна и недоказана.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на Върховен
касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016 година,
се включва дължимото от застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от
момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за
застраховането изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на
деликта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за
застраховането е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от
22
Кодекса за застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок
за произнасяне – чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че дружеството-
застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 21.11.2018 година с предявяване
на претенцията от увреденото лице. Следователно от 21.11.2018 година до 21.02.2019 година
дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл.
429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-застраховател дължи законна лихва за
собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
По изложените съображения, съдът счита, че „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди от 21.11.2018 година до окончателното им изплащане.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на първостепенния съд.
Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово е
неправилно в частите, с които: „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сума над 72 000 лева до присъдените 112 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.09.2018 година; „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сума над 864 лева до
присъдените 1 440 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година, поради което следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от Т. Д. Т.
против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за: сумата над 72 000 лева до
присъдените 112 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година; сумата над 864 лева до
присъдените 1 440 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, станало на 29.09.2018 година, като неоснователни и
23
недоказани. Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд
Габрово в останалите обжалвани части е правилно – във въззивните жалби не са изтъкнати
пороци, които да обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 59/26.02.2020 година по т. д.
№ 22/2019 година на Окръжен съд Габрово е неправилно в частите, с които:
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да
заплати държавна такса в полза на Окръжен съд Габрово в размер над сумата 2 914.56 лева
до присъдените 4 537.60 лева; „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Габрово сума над 383.52 лева до
присъдените 455 лева – разноски, заплатени от касата на съда; „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. И. Д. сума
над 2 147.61 лева до присъдените 3 798.80 лева – възнаграждение, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което следва да се отмени.
Т. Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД още 390.62 лева – направени разноски пред първостепенния
съд съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Т. Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 811.52 лева – направени разноски за държавна такса
съразмерно с уважената част от въззивната жалба. По делото няма данни „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да е заплатило адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Т. Х. за производството пред Апелативен съд Велико
Търново, поради което такова съразмерно с уважената част от въззивната жалба не следва да
се присъжда.
С оглед неоснователността на жалбата, депозирана от адвокат Мария Иванова Дамянова –
пълномощник на Т. Д. Т., в полза на първата не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд
Габрово В ЧАСТИТЕ, с които: „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сума над 72 000 лева до присъдените 112 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
24
произшествие, настъпило на 29.09.2018 година; „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сума над 864 лева до
присъдените 1 440 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул.
***********, представлявана от адвокат М. И. Д., с адрес на кантората: гр. София, бул. „Д-р
Г. М. Димитров“ 57, офис 215, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата над 72 000 лева до
присъдените 112 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година; за сумата над 864 лева до
присъдените 1 440 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, станало на 29.09.2018 година, като неоснователни и
недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен
съд Габрово в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд
Габрово В ЧАСТТА , с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, е осъдено да заплати
държавна такса в полза на Окръжен съд Габрово в размер над сумата 2 914.56 лева до
присъдените 4 537.60 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд
Габрово В ЧАСТТА , с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, е осъдено да заплати в полза
на Окръжен съд Габрово сума над 383.52 лева до присъдените 455 лева – разноски,
заплатени от касата на съда.
ОТМЕНЯ Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд
Габрово В ЧАСТТА , с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, е осъдено да заплати на
адвокат М. И. Д., с адрес на кантората: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 57, офис 215, сума
над 2 147.61 лева до присъдените 3 798.80 лева – възнаграждение, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
25
ОСЪЖДА Т. Д. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ***********,
представлявана от адвокат М. И. Д., с адрес на кантората: гр. София, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ 57, офис 215, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, още 390.62 лева –
направени разноски пред първостепенния съд съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ***********,
представлявана от адвокат М. И. Д., с адрес на кантората: гр. София, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ 57, офис 215, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, ЖК „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, сумата 811.52 лева
– направени разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26