ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2010
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502128 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, чрез процесуален представител юрк. Р.И., срещу част от разпореждане от 23.07.2022
г., постановено по ч. гр. д. № 9543/2022 г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в
заповед № 5281 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.07.2022 г., с
която е отхвърлено заявлението за сумата от 319,91 лева договорна лихва за период от
20.12.2020 г. до 05.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит № 40000714018 от
22.07.2020 г.
В жалбата се иска отмяна на разпореждането, тъй като съдът неправилно е
заключил, че вземането за договорно възнаграждение в размер на 319,19 лв. противоречи на
добрите нрави, ЗПК и ЗЗП. Счита, че заповедният съд е нарушил съдопроизводствените
правила, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да преценя
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Освен това твърди заповедният
съд да не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии по чл. 143 от ЗЗП, за да
приеме, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, а и същите,
според него, не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит. Излага
съображения за неправилно прилагане на закона, като не е отчетена разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 от ЗЗП, според която преценката на неравноправна клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет и съответствието на стоката или услугата с
възнаграждението, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като съдът
неправилно извършил именно такава преценка. Счита, че договореното възнаграждение по
1
договора отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, за което
излага подробни съображения. Моли да бъде отменено разпореждането в частта, в която се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжникът И.П., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение
относно обжалваното вземане.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжник ИЛ. Д. П., като е разпоредил да заплати на кредитора „Профи кредит
България“ ЕООД сумата 1232,12 лева главница по договор за потребителски кредит №
40000714018 от 22.07.2020 г.; 155,83 лева – лихва за забава за периода от 21.08.2020г. до
5.01.2022 г.; 137,81 лева – законна лихва за периода от 5.01.2022г. до 28.06.2022г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
29.06.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 62,91
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Със същата заповед
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за сумата от 319,91 лева
договорно възнаграждение за периода от 20.12.20г. до 5.01.22г.; 325 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 975 лева за услуга „Флекси“ с мотив, че
клаузите на договора, уговарящи възнаграждение за посочените услуги при предоставена
заемна сума са неравноправни клаузи, така предвидените разноски за потребителя
противоречат на добрите нрави, ЗПК и ЗЗП, поради което и потребителят дължи връщането
на чистата стойност на кредита.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за потребителски
кредит № 40000714018 от 22.07.2020 г., сключен с длъжника ИЛ. Д. П.. С договора е
предоставена сума в размер на 1500 лв., която да бъде върната, ведно с уговорена лихва от
41,00%, на 18 месечни вноски, при ГПР 48,77%. В договора, в точка параметри на кредита, е
посочена дължима сума по кредита в размер на 2019,52 лв. и месечна вноска от 112,19 лв.
Уговорено в договора е закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 450 лв. и
допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, на стойност 1350 лв., като с така уговорените допълнителни разходи
общото задължение по кредита е посочено в размер на 3819,52 лв., а погасителната вноска в
2
размер на 212,19 лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да извърши
проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането
със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора,
по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд
съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с
оглед предмета на договора, ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,77%, като не посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая липсва яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, като не са
посочени допусканията, използвани при изчислението му, което от своя страна препятства
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за
връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Това е самостоятелно основание
за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита.
При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите
договорености, се установява и наличието на уговорки за заплащане на допълнителни
услуги – даващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, настоящият състав намира, че
същите касаят действия по усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
и ал. 4 от ЗПК съдържа забрана за събиране на такси и комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да бъде заплатено възнаграждение,
което има характера на сигурна печалба за кредитора и то в размер по-висок от уговорената
3
възнаградителна лихва, уговорени в противоречие с добрите нрави, разпоредбата на чл. 19
от ЗПК, указваща законовия максимум на ГПР, които разпоредби са неравноправни, по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, а както се посочи по-горе, в този случай, съгласно чл.
23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и други
разходи по кредита.
По изложените съображения въззивният съд приема, че правилно е отхвърлено
заявлението в обжалваната част, поради което следва разпореждането в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираната договорна
лихва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
9543/2022 г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в заповед № 5281 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.07.2022 г., с което е отхвърлено заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрк. Р.И.,
срещу ИЛ. Д. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ул. „*******“ **, ет.*, ап.*, общ.
Пловдив, обл. Пловдив, за сумата от 319,91 лева, представляваща договорна лихва за период
от 20.12.2020 г. до 05.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит № 40000714018 от
22.07.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4