№ 22274
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110161178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е.Е.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, бул. ***, подадена чрез процесуалния му
представител – адвокатско дружество „С., М., С.“ от АК-Русе, срещу „И.Л.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. *** и
срещу И. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ***, с която се иска
ответниците ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА
СОЛИДАРНОСТ да заплатят на ищеца следните суми: 1/ сумата от 11
000,07 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед от
21.02.2021 г. и 2/ сумата от 23 846,72 лева, представляваща част от
задължение по запис на заповед от 27.04.2021 г. и с падеж на 28.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба –
05.08.2022 г. до окончателното плащане на вземанията.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключени поредица
от договори за паричен заем, обезпечени със записи на заповед.
1/ В тази връзка и на първо място ищецът посочва, че ответникът „И.Л.“
ЕООД, в качеството си на издател по запис на заповед от 21.02.2021 г. и И. Р.
Н. като авалист по записа на заповед са се задължили да заплатят на ищеца
„Е.Е.“ ООД сумата от 22 200 лева с уговорен падеж – „на предявяване“ и с
уговорка без протест и без разноски,. Твърди, че записа на заповед е издаден
във връзка с договор за паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „И.Л.“
ЕООД като заемател и „Е.Е.“ ООД като заемодател за сумата от 22 000 лева,
включваща и договорна лихва, която заемателят е следвало да погаси на 24
равни месечни вноски, всяка по 916,67 лв., начиная от 15.03.2021 г. до
15.02.2023 г. Заявява, че посочените суми са се погасявали чрез прихващане
на дължимите от заемателя месечни вноски и задължението на заемателя за
заплащане на възнаграждение по договор за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г. Твърди, че с протокол от
1
16.02.2022 г. е направено последното погасяване по този заем и оттогава
досега ответното дружество не изпълнява задълженията си. Посочва, че
остатъкът от дължимата сума по договора за заем и по записа на заповед от
21.02.2021 г. възлиза на 11000,07 лева. Записът на заповед е предявен на
„И.Л.“ ЕООД с нотариална покана № 1180, том I, № 101 от 09.05.2022 г. на
нот. Е.Б. на 28.06.2022 г. и предявен на авалиста И. Р. Н. с нотариална покана
№ 1181, том I, № 102 от 09.05.2022 г. на нот. Е.Б. на 13.06.2022 г.
2/ На второ място в исковата молба се твърди, че ответникът „И.Л.“
ЕООД, в качеството си на издател на запис на заповед от 27.04.2021 г. се е
задължил да заплати на ищеца „Е.Е.“ ООД сумата от 40 285,80 лева на падеж
– „на предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски, а като авалист по
записа на заповед се е задължил И. Р. Н.. Уточнява се, че записът на заповед е
издаден във връзка с договор за паричен заем от 27.04.2021 г., сключен между
„И.Л.“ ЕООД като заемател и „Е.Е.“ ООД като заемодател за сумата от
40285,80 лева., заедно с уговорена договорна лихва, която заемателят е
следвало да погаси на 24 месечни вноски. Посочва се, че съответните суми са
се погасявали чрез прихващане на дължимите от заемателя месечни вноски и
задължението на заемателя за заплащане на възнаграждение по договор за
изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020
г. Твърди се, че с протокол от 16.02.2022 г. е направено последното
погасяване по този заем и оттогава досега ответното дружество не изпълнява
задълженията си.
В тази връзка се уточнява, че дължимият остатък по договора за заем и
по записа на заповед от 27.04.2021 г. възлиза на 24654,51 лева. Записът на
заповед е предявен за плащане на „И.Л.“ ЕООД с нотариална покана № 1184,
том I, № 105 от 09.05.2022 г. на нот. Е.Б. на 28.06.2022 г. и предявен на
авалиста И. Р. Н. с нотариална покана № 1185, том I, № 106 от 09.05.2022 г.
на нот. Е.Б. на 13.06.2022 г.
3/ На последно място се твърди, че ответникът „И.Л.“ ЕООД, в
качеството си на издател на запис на заповед от 28.08.2020 г., се е задължил
да заплати на ищеца „Е.Е.“ ООД сумата от 92 000 лева на падеж – „на
предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски, като авалист по записа
на заповед се е задължил И. Р. Н.. Твърди се, че записът на заповед е издаден
във връзка с договор за изпълнение на универсални и неуниверсални
пощенски услуги, сключен между „И.Л.“ ЕООД и „Е.Е.“ ООД, като договорът
е бил прекратен на 16.02.2022 г. Заявява, че с протокол от 16.02.2022 г. между
страните се е извършило прихващане на задълженията на „И.Л.“ ЕООД към
„Е.Е.“ ООД в размер на 26044,93 лв. със задълженията на „Е.Е.“ ООД към
„И.Л.“ ЕООД в размер на 26852,72 лв., при което са останали непогасени
задължения на ищеца към ответника в размер на 807,79 лева. Прави
изявление за прихващане на дължимите от ищеца към ответника суми в
размер на 807,79 лева и задължението на „И.Л.“ ЕООД към ищеца в размер на
24654,51 лева по записа на заповед от 27.04.2021 г., в резултат на което
твърди, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 23846,72 лева и
претендира тази сума.
Поради това ищецът претендира сумата от 11 000,07 лева по записа на
2
заповед от 21.02.2021 г. и сумата от 23 846,72 лева по записа на заповед от
27.04.2021 г.
Като доказателства към исковата молбата са представени следните
документи: договор за паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „Е.Е.“
ЕООД и „И.Л.“ ЕООД; договор за паричен заем от 27.04.2021 г., ведно с
Приложение № 1 към него, сключен между „Е.Е.“ ЕООД като заемодател и
„И.Л.“ ЕООД, като заемател и И. Р. Н., като солидарен длъжник; 6 бр. –
нотариални покани; Запис на Заповед от 27.04.2021 г.; Запис на заповед от
28.08.2020 г.; Запис на Заповед от 21.02.2021 г.; Запис на заповед от
28.08.2020 г.; Споразумителен протокол от 16.02.2022 г. съгласно договор за
представителство: 01.09.2020 г./Русе; Договор по чл.22 ЗПУ за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г., сключен
между „Е.Е.“ ЕООД като пощенски оператор и „И.Л.“ ЕООД, като партньор и
Приложение №1/01.09.2020 г. и Приложение №2/01.09.2020 г. към него;
Споразумение към Договор по чл.22 ЗПУ за изпълняване на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.; преводно нареждане от
24.02.2021 г.; преводно нареждане от 29.04.2021 г.; копие от електронна
поща.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „И.Л.“ ЕООД и
след срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Р. Н. подават общ писмен отговор на
исковата молба, в който оспорват предявените искове като недопустими,
евентуално – като неоснователни.
Твърдят, че исковата молба е нередовна, тъй като процесуалния
представител на ищеца не е редовно упълномощен. Релевират възражения за
родова неподсъдност (посочват, че сборът на цената на двата иска е над 25000
лв. и компетентен е СГС) и местна неподсъдност.
Оспорват предявените искове и като неоснователни. Признават, че
между „Е.Е.“ ООД и „Ин Логистик“ ЕООД е сключен договор за паричен
заем на 15.02.2021 г., по който заемодателят е предал парична сума в размер
на 20000 лева, срещу задължението на заемателя да върне получената
парична сума с 5% годишна договорна възнаградителна лихва до 15.02.2023 г.
Оспорват като неоснователна претедираната сума в частта за възнаградителна
лихва, тъй като с исковата молба ищецът е прекратил договора за заем и
ответникът дължи единствено връщане на предоставената главница.
Посочват, че доколкото ищецът не е представил подробна разбивка на
вземанията, се претендират 12 месечни вноски за договорна възнаградителна
лихва, наред с дължимата главница.
Признават, че между „Е.Е.“ ООД като заемател и „И.Л.“ ЕООД и И. Р.
Н. е сключен договор за паричен заем от 27.04.2021 г., по който заемателят е
предал в собственост на заемателя сумата от 38000 лева, а заемателят се е
задължил да върне получената сума, заедно с годишна възнаградителна лихва
от 5,5% до 15.05.2023 г. Посочват, че исковата молба ищецът е направил
искане за прекратяване на договор за паричен заем от 15.02.2021 г., но не и на
договор за паричен заем от 27.04.2021 г. Излагат твърдения, че след
предявяване на исковата молба договорът е прекратен, поради което не се
3
дължи възнаградителна лихва. Оспорват, че плащанията по договорите за
паричен заем са преустановени. Посочват, че ищецът не е представил
разбивка на претендираните суми по главница и лихви, поради което
ответниците не могат да установят точния размер на задължението.
Оспорват извършеното прихващане с Протокол от 16.02.2022 г., тъй
като не е ясно основанието на вземанията, които се прихващат, те са
неоснователни и недоказани. В тази връзка оспорват вземанията на „Е.Е.“
ООД към „И.Л.“ ЕООД в размер на 26044,93 лв., като посочват, че не е ясно
какво е основанието за възникване на тези вземания, с които се твърди, че е
извършено прихващане.
Правят в условията на евентуалност възражение за прихващане между
дължимите от ответниците суми с дължимите от ищеца суми. Посочват, че
ищецът дължи на ответниците сумата от 4100,98 лева, а не от 807,79 лева,
които твърдят, че се установяват като задължения на ищеца от
споразумителен протокол от 16.02.2022 г., а също така и ищецът дължи на
ответниците сумата от 26 852,72 лева, която ищецът изрично е признал в
исковата молба. Молят съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Представени като доказателства към исковата молба са 17 бр. фактури.
Направени са искания по чл. 190 ГПК съдът да задължи ищеца да
представи погасителен план към договор за паричен заем от 15.02.2022 г. и
всички протоколи за приемане на работа и всички споразумителни протоколи
по договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги
за периода от 01.09.2020 г. до 07.03.2022 г.
Правят искане за назначавана съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от вещо лице-счетоводител.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Възражението за прихващане на ответниците е неконкретизирано – не
се посочва точно кои вземания на ответниците се предявяват за прихващане,
не се посочва кой от двамата ответници е титуляр на вземането, на какво
основание е възникнало вземането, с което се иска прихващане, съответното
вземане, с което се иска прихващане установено ли е с влязло в сила заповед
за изпълнение или съдебно решение. Поради това съдът намира, че следва да
даде указания на ответниците да конкретизират насрещните си вземания, за
които правят възражение за прихващане.
Следва да се уважи искането на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи погасителен план по договор за заем от
15.02.2022 г.
Искането на ответниците за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза се явява относимо, необходимо и допустимо, но само в частта
относно въпроси 3.1 и 3.2. Относно въпроси 3.3., 3.4. и 3.5 искането за
назначаване на ССчЕ се явява неоснователно, доколкото обстоятелствата,
които се иска да се установят чрез назначаване на експертиза, са неотносими
към предмета на делото и няма да се установят направени конкретни
4
твърдения или възражения на ответниците, поради което доказателственото
искане в тази част се явява неотносимо и ненеобходимо и поради това следва
да се отхвърли.
Неоснователно е и възражението на ответника за липса на пълномощно
към исковата молба.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да
представи допълнително пълномощно към исковата молба.
УКАЗВА на ответниците, на осн. чл. 101 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да уточнят направеното с отговора на исковата
молба възражение за прихващане, като посочат с писмена молба до съда с
препис за ищеца: какъв е размерът на насрещното им вземане срещу „Е.Е.“ ООД, с
което се извършва прихващане, кой от двамата ответници е титуляр на
вземането; на какво основание е възникнало насрещното вземане, с което се
иска прихващане; съответното вземане, с което се иска прихващане
установено ли е с влязло в сила заповед за изпълнение или съдебно решение.
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, на осн. чл. 101,
ал. 3 ГПК, съдът няма да разгледа в настоящото дело заявеното от
ответниците възражение за съдебно прихващане.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира от ответниците солидарно сумата от
11000,07 лева, представляваща част от задължението по Запис на заповед от
21.02.2021 г., който се твърди, че обезпечава вземания по каузални
правоотношения по договор за заем от 15.02.2021 г., сключен между „Е.Е.“
ООД и „И.Л.“ ЕООД за предоставена в заем сума от 22 000 лева, от които са
останали непогасени 11 000,07 лева и иск за сумата от 23 846,72 лева,
представляваща част от задължението по Запис на заповед от 27.04.2021 г. и с
падеж на 28.06.2022 г., за които се твърди, че обезпечава вземания по
каузално правоотношение по договор за паричен заем от 27.04.2021 г.,
сключен между „Е.Е.“ ООД и „И.Л.“ ЕООД за предоставена в заем сума от
40 285,80 лева, от които са останали непогасени 23 846,72 лева (след
извършено прихващане на задължения от 807,79 лева)
Ответниците предявяват с отговора на исковата молба възражение за
прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, което е неконкретизирано по размер и
основание и след изпълняване на указанията, ще бъде докладвано.
- правна квалификация – предявени са кумулативно съединени
5
осъдителни искове с правно основание по чл. 538, ал. 1 ТЗ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че „И.Л.“ ЕООД е издател, а И. Р. Н. е
авалист по запис на заповед от 21.02.2021 г. и запис на заповед от 27.04.2021
г.; както и че между ищеца и ответника „И.Л.“ ООД е сключен договор за
паричен заем от 15.02.2021 г., с който ищецът е предоставил сумата от 20000
лв. и договор за паричен заем от 27.04.2021 г., с който ищецът е предоставил
на „И.Л.“ ЕООД сумата от 38 000 лв.; Липсва спор и че издадените записи на
заповед са издадени за обезпечаване на задълженията по двата договора за
паричен заем.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на редовни от външна страна запис на заповед от
21.02.2021 г. и запис на заповед от 27.04.2021 г. (всеки от тях отговарящ на
изискванията за форма и съдържание на чл. 535 от ТЗ), издадени от „И.Л.“
ЕООД и авалирани от И. Р. Н. за процесните суми, настъпване на падежа,
както и валидност на въведените от него каузални правоотношения
(съответно – договори за паричен заем от 15.02.2021 г. и от 27.04.2021 г.), за
обезпечаване на което се твърди да са издадени процесните записи на
заповед.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили дължимите суми по записа на заповед.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства в подкрепа на възражението си за прихващане.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба доказателства.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 101, ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да завери или да представи заверен препис от
представено като доказателство към исковата молба копие от разпечатка на
кореспонденция по електронна поща (описано в описа на доказателства към
исковата молба като „разпечатка от електронна поща за изпратено
уведомление за прекратяване на договора от 01.09.2020 г.“).
При неизпълнение на указанията в срок, на осн. чл. 193, ал. 1, вр.
чл. 101, ал. 3 ГПК, посоченият документ ще бъде изключен от
доказателствения материал по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок да
представи погасителен план по договор за заем от 15.02.2022 г.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение по поставените от ответнииците задачи 3.1 и 3.2 в отговора
на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 800 лева, платими от
ответниците.
6
УКАЗВА на ответниците, че следва в 1-седмичен срок, считано от
получаване на съобщението, да внесат посочената сума по сметка на
Софийски районен съд и в същия срок да представят вносната бележка по
делото, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на
дадените указания ще бъде отменено определението на съда относно
допускане на експертизата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П., тел. ***, която да се уведоми, че
следва да изготви заключението СЛЕД представяне на вносна бележка от
ответника за платен депозит.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответниците по чл. 190
ГПК, в частта относно искането ищецът да представи всички протоколи за
приемане на работа по договор за пощенски услуги за периода от 01.09.2020
г. до 07.03.2022 г. и за назначаване на ССчЕ в частта относно въпроси 3.3, 3.4
и 3.5 в отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.09.2024 г. от
10.35 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8