№ 5221
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110161407 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 и сл. ГПК.
Ищецът ЗК “ЛИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” №67А, ЕИК ***, чрез юрисконсулт КЗ, е предявил срещу ответника АПИ, ЕИК ***, адрес
гр. София, бул.”Македония” №3, иск по чл.422 ГПК с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 356,80 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, заедно с
ликвидационни разходи, заплатено регресно вземане по щета 0000-1261-17-253192, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
до пълното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 5305 за изпълнение на
парично задължение от 14.07.2021г. по ч.гр.д. № 20211110138076/2021г. Претендира направените
по делото разноски.
Ищецът излага твърдения, че във връзка с реализирано на 25.07.2017г. ПТП на Северна
тангента на околовръстен път в посока Нови Искър към с. Мрамор на 200м. преди ул. Васил
Левски, поради вятър, недостатъчно укрепен преносим пътен знак, оставен на пътното платно пада
и нанася щети на преминаващия в този момент лек автомобил Хюндай Соната с рег. № СА 1805
РВ. Твърди, че процесната сума е заплатена на застрахованото лице, а за настъпилото пътно-
транспортно произшествие е съставен протокол за ПТП. Обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че процесният пътен участък се стопанисва от
ответника – АПИ.
В законоустановения срок по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът АПИ не подава отговор на
исковата молба. Подадения такъв извън законоустановения срок следва да бъде взет предвид като
становище по настоящото дело.
Въз основа на гореизложеното и след като прецени представените доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235, ал.2, във вр. чл. 12 ГПК, настоящият състав приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим като предявен за вземане в размер и на основание, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение. Същият е предявен в законоустановения срок по
чл.422, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде разгледан по същество.
По делото са представени застрахователна полица № 93001610102910, както и общи
условия. От същите безспорно се установява, че процесният автомобил е имал застраховка Каско,
сключена със ЗК “ ЛИ” АД на 19.12.2016г. – застрахователна полица № 93001610102910, валидна
1
за периода от 21.12.2016г. до 20.12.2017г.
По делото е представена и безспорно приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява плащане на дължимата от застрахованото лице застрахователна премия на ищеца по
настоящото дело, в общ размер на 314,07 лева на 19.12.2016.г. За платената сума е издадена сметка
№ А003318146/19.12.2016г.
Приобщени по делото са уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-
заключение, експертиза по щета № 0000-1261-17-253192, сравнителна експертиза по щетата, както
и доклад по щета. От представените по делото доказателства се установява, че дължимото
застрахователно обезщетение е заплатено на собственика на увредения автомобил в следствие на
претърпяното ПТП от ЗК “ ЛИ” АД – ищец по настоящото дело.
Представени са протокол за ПТП № 1660886 от 25.07.2017г., който обективира
обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП.
По делото е изслушана и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че нанесените при ПТП-то щети са в причинно –
следствена връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие. Установява се, че механизмът
на ПТП е следният: На 25.07.2017г. водачът на МПС Хюндай Соната, рег. № СА 1805 РВ, се е
движил по Северната тангента с посока на движението от град Нови Искър към село Мрамор и в
края на Северната тангента на около 200 метра преди ул. Васил Левски, преместваем пътен знак,
поставен на пътното платно пада и става причина за увреждане на автомобила.
Съгласно заключението на вещото лице, към датата на ПТП – 25.07.2017г., размерът на
щетите, нанесени на процесното МПС, възлизат на 382, 24 лева.
По делото е разпитан свидетеля Р. З. И. – водач на процесния автомобил, чиито показания
съдът кредитира като непротиворечиви и последователни. Същият посочва, че в деня на ПТП е
имало силна вихрушка, която е откъснала знак, който обозначава стеснение на пътя. Посочва, че
въпросния знак е причинил щетите на моторното превозно средство. Твърди, че поставените знаци
са били недостатъчно добре закрепени. Съгласно показанията на свидетеля настъпилото
произшествие е констатирано от полицейски екип.
Анализът на така установената фактическа обстановка е основание за следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.410 КЗ, във вр. чл.45, ал.1
ЗЗД, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД. Основателността на предявения иск предполага наличие
на следните предпоставки: валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение,
по което е настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователното обезщетение от
страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл.49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от
лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние /бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е
действал виновно ( бездействие във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
републикански пътища).
Отговорността в случая е по чл.49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на
вещта. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат
за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но
и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже причинно-
следствена връзка между нанесените щети на автомобила и поведението на ответника; за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата, тоест вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно
поведение.
В тежест на ответника е да докаже изправност на съоръженията на процесния участък или
обезщетяване на вредите, претърпени от застрахованото лице.
От представените по делото доказателства се установява, че към деня на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, процесният автомобил е бил застрахован по силата на
имуществена застраховка Каско, като между дружеството ищец и застрахованото лице е имало
валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение. Следва да се посочи,
обаче, че освен сключен застрахователен договор, съгласно чл.351, ал.3 КЗ, е необходимо да е
заплатена и дължимата застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане, като
2
застрахователната премия се явява цената, срещу която застрахователят носи риска от настъпване
на застрахователното събитие. Изплащането на застрахователната премия в случая е от значение за
началото на периода на застрахователно покритие, а именно периодът, през който за
застрахователя би възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение при
реализирал се застрахователен риск.
Съгласно представената и безспорно приета съдебно-счетоводна експертиза, дължимата
застрахователна премия е заплатена, поради което настоящият състав приема, че
застрахователното събитие е настъпило в рамките на периода на застрахователно покритие.
Безспорно се установява от представените общи условия, че реализиралият се риск е покрит, като
изрично се посочва, че застрахователят осигурява покритие за риск пътно-транспортно
произшествие.
От представената САТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, се установява
наличието на причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на процесното моторно
превозно средство и механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и деклариран в
уведомлението, подадено пред застрахователя. Установява се, че механизмът на настъпилото ПТП
е именно описаният в исковата молба: посочва се, в допълнение на гореописаната фактическа
обстановка на събитието, че в момента на падане на поставения знак, процесният автомобил се е
намирал в спряло положение, което е било продиктувано от липсата на видимост, поради
вихрушка. Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответната страна за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, вследствие на несъобразена скорост. От събраните по делото
доказателства не се установява по никакъв начин водачът на процесния автомобил да е допринесъл
със своето поведение за настъпване на ПТП.
По отношение на изложените от ответната страна възражения относно приобщения по
делото протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор Венцислав Георгиев, съгласно
чл.179, ал.2 ГПК същият представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с
материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Следва да се отбележи,
че с такава доказателствена сила се ползват само тези обстоятелства, които са непосредствено
възприети от длъжностното лице при съставяне на документа. В този смисъл поначало вярно е
твърдението, че посоченият в протокола за ПТП механизъм на произшествието не е
непосредствено възприет от длъжностното лице, съставило документа. С материална
доказателствена сила, обаче, се ползват удостоверените обстоятелства относно характера и
размера на щетите върху процесното моторно превозно средство. Механизмът на настъпилото
ПТП следва да бъде преценен в съвкупност с останалите представени по делото доказателствени
средства.
Съгласно чл.30, ал.1 от Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите по изграждането,
ремонт и поддържане на републиканските пътища. Посочените дейности се извършват от
компетентни лица, на които е възложено стопанисването и поддържането на пътната мрежа в
изправно състояние, а при констатиране на нередност, същата следва да бъде отстранена във
възможно най-кратък срок. Тъй като в случая АПИ се явява възложител, то при неизпълнение на
посочените задължения, вследствие на което са причинени вреди, възниква отговорност за прекия
причинител на вредата, както и за възложителя, съгласно чл.49 ЗЗД, която отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗП пътната инфраструктура се състои от следните елементи: обхват на
пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а съгласно п.1, т.4 ДР на ЗП към пътните
принадлежности се причисляват и пътните знаци. Въз основа на посоченото, може да се заключи,
че задължението за поддържане на пътната мрежа се разпростира не само до поддържане на
пътното платно, а и до всички съоръжения и принадлежности, намиращи се в непосредствена
близост до пътното платно. Поддръжката в случая се свежда не само до ремонтни дейности, но до
всякакви дейности, насочени към обезопасяване и укрепване на пътната мрежа по начин, по който
да бъде осигурена необходимата устойчивост при евентуални природни събития, които не излизат
извън рамките на обичайното за съответната територия и период от годината.
От анализа на представените доказателства не може да се приеме, че е налице изпълнение
на горепосоченото задължение. Доколкото ответната страна не проведе пълно и главно доказване,
съгласно чл.154, ал.1 ГПК, което да наведе съда към различно заключение, то настоящият състав
счита, че е налице неизпълнение на задължението на АПИ- ответник по настоящото дело, да
осигури безопасността на пътната мрежа. Тъй като по настоящото дело безспорно се установи
наличието на причинно следствена връзка между причинените вреди и противоправното
поведение на ответната страна и доколкото същата не проведе обратно доказване, с което да се
установи наличието на изключващо вината обстоятелство, то съдът счита, че е осъществен състава
3
на непозволено увреждане по чл.45, ал.1, във вр. чл.49 ЗЗД.
Въз основа на горепосоченото, следва да се приеме, че в полза на увреденото лице е
възникнало вземане за обезвреда срещу причинителя на вредата. Доколкото същата е обезщетена
от застрахователното дружество-ищец по настоящото производство, което обстоятелство
безспорно бе установено, то в полза на ищеца е възникнало право на суброгация по чл.410 КЗ.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен, поради което следва да
бъде уважен в пълния му размер за сумата от 356,80 лева.
По разноските:
При този изход на настоящото производство, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Ищецът е направил искане в законоустановения по чл.80 ГПК срок, като представя списък
с претендираните разноски. От страна на ищеца бяха доказани разноски за държавна такса в
настоящото производство, в размер на 25,00 лева, заплатен депозит за изготвената САТЕ в размер
на 300,00 лева, заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150,00 лева,
заплатен депозит за свидетел в размер на 50,00 лева., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът, разглеждащ иск
по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, сторени
в рамките на заповедното производство. Въз основа на представените доказателства се установиха
сторени в заповедното производство разноски, както следва – заплатена държавна такса в размер
на 25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между страните, че АПИ, ЕИК ***, адрес гр.
София, бул.”Македония” №3, на основание чл.422 ГПК, във вр. чл.410 КЗ, във вр. чл.49, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, дължи на ЗК “ЛИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Симеоновско шосе” №67А, ЕИК ***, сумата от 356,80 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 0000-
1261-17-253192 за ПТП, настъпило на 25.07.2017г. на Северната тангента на околовръстен път на
гр. София, в района около 200м. преди ул. Васил Левски с посока на движение гр. Нови Искър – с.
Мрамор, за която сума е издадена Заповед № 5305 за изпълнение на парично задължение от
14.07.2021г. по ч.гр.д. № 20211110138076/2021г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Осъжда АПИ, ЕИК ***, адрес гр. София, бул.”Македония” №3, на основание чл.78, ал.1
ГПК, да заплати на ЗК “ЛИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, ЕИК ***, сторените по настоящото дело разноски, в общ размер
625,00 лева.
Осъжда АПИ, ЕИК ***, адрес гр. София, бул.”Македония” №3, на основание чл.78, ал.1
ГПК, да заплати на ЗК “ЛИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, ЕИК ***, сторените в заповедното производство разноски, в общ
размер 75,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4