Р Е Ш Е Н И Е № 260097
17.03.2021г.,гр. П.
Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия,в публичното заседание ,проведено на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при участието на секретаря Петя Борисова, като взе предвид докладваното от съдията гр. д. № 97 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд П. е сезиран с искова молба от Ц.И.Б.,ЕГН
**********,*** ,в която се твърди против ответника ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК ********,
гр.С. 1000,общ.С.,р-н О.,бул."К.А.Д." №*,Представлявано от О.Ц.П., А.Б.А., А.П., П.Д.П. ,че ищцата
е закупила лек автомобил **********с рег.№ ********,
през м. октомври 2017г. от фирма „ЕМ-РАДОКОМЕРС" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.П., ул."Ц.О." №2, с управител С.С.. При покупката на
автомобила той й бил предаден с един брой ключ.Автомобилът е застрахован с
застраховка „Пълно Каско" в ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ",ЕИК ********,застрахователна
полица №17-0300/120/5000232,със срок на валидност от 27.10.2017год.,до
26.10.2018год. При сключване на застраховката автомобила е бил представен за
оглед от застрахователната компания и оценен на действителна стойност 25 000
лева.
Същата сума е записана в полицата и като
застрахователна сума.При сключване на застраховката е попълнен и приложен
„Приложение-въпросник за сключване на Каско на МПС" от 26.10.2017г., от
името на Ц.Б..
След сключване на застраховката Каско на
МПС" на 26.10.2017г., автомобилът се е управлявал от ищцата и сина й, Б.С.Б.
.На 12.03.2018г., двамата установили,че автомобила е откраднат.Сина й съобщил, че автомобилът е изчезнал на
полицията и на застрахователната компания по телефона.
По случая веднага на 12.03.2018г., срещу
неизвестен извършител е образувано ДП№274/2018год.5 по описа на РУ-МВР П., пр.
преписка № 803/2018г., на Районна прокуратура П. и е започнало разследване.
Б. се явила със сина си Б.в застрахователната
компания и предали всички документи, с които разполагали за автомобила.Заведена
била щета №0300-18-217-500024 и бил изготвен протокол,подписан от Б.Б.,като
един от ползвателите на автомобила.Ключът за автомобила бил само един и бил
предаден с протокол на разследващия полицай по досъдебното производство.На разследващия
полицай бил предаден и големия и малкия талон на автомобила.Те продължават да
се намират в РУ Полиция гр.П., по досъдебното производство.
Досъдебното производство, след издирване и
неоткриване на извършителя на противозаконното отнемане на МПС е спряно с
постановление изх.№803/30.11.2018год.,на Районна прокуратура гр.П..
Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.След спирането му,
досъдебното производство би следвало да е върнато в РУ-МВР П. за издирване на
извършителя на противозаконното отнемане на МПС.
Твърди се,че при сключване на застраховката,е
уговорено сумата да се плаща на четири вноски от по 517,65 лева.Първата вноска
е заплатена при сключване на застраховката на 26.10.2017г.В последствие на
26.01.2018г.,е заплатена втората вноска,а след кражбата на МПС и завеждане на
щетата,застрахователната компания е уведомила ищцата,че ще удържи двете останали
вноски от сумата по застрахователното обезщетение.
Застраховката покрива общите условия за
застраховка „Каско на МПС" и клауза „Пълно каско", които включват
рисковете „кражба" и „грабеж" на МПС.
На 29.01.2019г.,ищцата твърди,че отправила
писмена застрахователна претенция на основание чл.380 от КЗ до ЗАД "
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" като предоставила
всички документи, с които
разполагала.
На
13.05.2019год.ищцата получила писмо изх.№310-02-4504/13.05.2019г., от ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", с което била уведомена, че не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/217/500024 като е посочено основание по смисъла на т.90 от раздел 14-ти
па Общите условия-В случай на неизпълнение на задължение на Застрахования по
т.78.1. до т.78.6 вкл., т.86.1,. т,87, т.88.1. до т.88.10. вкл. застрахователят
има право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Ищцата твърди,че видно от писмото единственото основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение е фактът, че
тя е декларирала в
предложение-въпросник,че при сключване на застраховката Каско МПС,
процесния автомобил имал два броя ключове,а при заявяване на застрахователната
претенция е предала един ключ.
Ищцата твърди обаче,че никога не е
декларирала, че процесния автомобил
има два ключа и не си спомня да е
попълвала такова обстоятелство в предложение-въпросник.
Б. поискала и от ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" й предоставил ксерокопие
на това „ПРЕДЛОЖЕНИЕ-ВЪПРОСНИК". Твърди,че въпросника не е попълван от
нея, данните в него не са записани саморъчно от нея. Подписът положен в
предложението-въпросник не е положен от нея и това не е нейния подпис.Всички
записани саморъчно данни не са записани с нейния почерк, включително и цифрата
2 /две/ в графата „Контактен ключ", където е записано 2 броя.
Съдът е сезиран с искане да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата 26 000,00лв.неизплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС",по
застрахователна полица №17-0300/120/5000232, със срок на валидност от
27.10.2017год.,до 26.10.2018год.,и щета № 0300/18/217/500024, ведно с лихви за
забава върху тази част от обезщетението, от изтичане срока за плащане на
застрахователното обезщетение, респективно отказа да се плати застрахователното
обезщетение по заявената претенция от 13.05.2019г.,в размер на 1942.00 /хиляда
деветстотин четиридесет и два/ лева и
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,както и направените съдебно деловодни
разноски .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, който
поддържа,че искът е неоснователен,като
изцяло го оспорва по основание и размер.Твърди се,че не е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение и отказа на застрахователя е
законосъобразен,тъй като ищцата е попълнила въпросник ,в който е декларирала наличието на два ключа ,а в хода
на проверката по повод образуваната преписка по щета е предала един ключ.
Поддържа, че в настоящия случай е настъпил застрахователен риск кражба
на МПС, който риск е пряко свързан с декларираните в Предложението-въпросник
обстоятелства относно факта, че ищцата е разполагала с 2 бр. контакти ключа.
Предвид обстоятелството, че с всеки от двата контактни ключа е възможно
отключването и стартирането на двигателя на автомобила, счита , че в настоящия
случай кражбата е осъществена поради загубването на фактическата власт върху
втория контактен ключ, което е довело до безпрепятствено отнемане на
автомобила.Извършеното е в противоречие с разпоредбата на чл.395, ал. 1 КЗ, в
която е предвидено задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди,да спазва предписанията на застрахователя
и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди.
Счита, че отказът от страна на Алианц
България да се изплати застрахователно обезщетение на основание т. 90 от раздел
14-ти на ОУ е законосъобразен, доколкото цитираните от ОУ клаузи са изцяло
съобразени със закона, тъй като са конкретно проявление на предвиденото в чл.
395, ал. 3 от КЗ право на застрахователя да откаже плащане, когато застрахователното
събитие е настъпило поради неизпълнение на задължението на застрахования да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
При
условията на евентуалност,в случай че съдът счете,че неизпълнението на
задълженията по застрахователния договор от страна на ищцата не обосновава
пълен отказ да се изплати застрахователното обезщетение, то счита,че
обезщетението следва да бъде намалено с
50% предвид тежестта на нарушението.
При условията на евентуалност, ако съдът
намери иска за основателен, оспорва
размера на претенцията от 26 000 лева като надвишаващ определената по
застрахователния договор застрахователна сума от 25 000 лева. Обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
Ответникът оспорва размера на претенцията като завишен, тъй като
считаме, че действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие е по-малка от вписаната в договора
застрахователна сума.
При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на дължимото застрахователното обезщетение с
неизплатените към момента на настъпване на застрахователното събитие две вноски
по 517,65 лева всяка, или общо 1035,30 лева,остатък по дължимата
застрахователна премия по Застрахователна полица № 17-0300/120/5000232.
Оспорва претенцията по акцесорните искове за
законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди поради
неоснователност на главния иск .
Като се запозна и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Между страните не се спори относно наличието
на твърдяното от ищеца валидно застрахователно
правоотношение възникнало между страните въз основа на Полица "ПЪЛНО
КАСКО" №17-0300/120/5000232 за лек автомобил марка лек автомобил **********с
рег.№ ******** , който автомобил е собственост на ищцата по делото.
Не се спори,че съгласно действащите към
момента на сключване на застраховката ОУ,представляващи неразделна част от договора,
в т.88 и т.88.4.1 от раздел 14 във
връзка с т.90 изрично е посочено, че застрахователят има право да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, ако при кражба на цялото МПС не са
представени декларирания брой в Предложението за сключване на застраховката
ключове и/или дистанционни управления за МПС .
Не се спори и относно противозаконното
отнемане на застрахования автомобил ,
установяващо се и от представеното Постановление
за спиране на наказателното производство по ДП №274/2018г.по описа на РУ МВР П.,издадено
от РП гр.П. на 30.11.2018г.Макар те да установяват заявлението на ищеца относно
извършеното престъпление, доколкото компетентните органи не са установили
местонахождeнието на МПС, следва да
се приеме, че то е противозаконно отнето.
Не се спори, че ищецът е уведомил писмено
ответника за отнемането на автомобила, за което е била заведена щета под №0300-18-217-500024.Не
се спори от страните,че ищцата е предала необходимите документи и 1 бр. ключ за
автомобила.
Ищцата
представя като доказателство по делото копие от Предложение-въпросник за сключване на
застраховка "Каско" на МПС от 27.10.2017г.,с което твърди,че се е снабдила след отправено искане да й бъде
предоставено от ответната страна,по повод мотивите за отказ да й бъде заплатено
застрахователно обезщетение от ответника.Видно от съдържанието на същия,е че при попълването му е посочено: "В момента
на сключване на застраховката разполагам с ключ контактен 2 бр. "
Ищцата твърди,че не е попълвала и подписвала
въпросника и че не отговаря на истината отразеното,че автомобила има два броя
контактни ключове.Твърди,че е закупен с един ключ и никога не е имало втори
такъв.
Във връзка с оспорване на автентичността на
документа е допусната от съда по искане на ищцовата страна съдебно
графологическа експертиза.Експерта е категоричен в заключението си,че ищцата не
е попълнила текста на въпросника и не е подписала същия.Установява се ,че автор
на ръкописния текст предложението – въпросник и лицето положило подпис под него е сина на ищцата Б.Б..
По искане на ищеца ответната страна е
задължена да представи оригинала от документа ,тъй като ищцата е оспорила
верността на същия досежно с твърдения,че при попълването му сина й Б.Б. е
посочил,че автомобила има един ключ,а не както е видно от представеното
копие-два броя ключове.Ответната страна не представя оригинала като не излага
твърдения за наличие на обстоятелства,които да представляват уважителни причини
за това. Първоначално ответникът твърди,че въпросника се намира в архива на
дружеството.Впоследствие формулира искане по чл.192 от ГПК да бъде задължено
трето неучастващо по делото лице- „М. П.да представи въпросника.От третото
неучастващо по делото лице е постъпил отговор в смисъл,че дружеството като
представител на застрахователя не съхранява оригинални документи,а изпраща
същите в централния офис периодично.Заявява ,че по тази причина не разполага с
искания документ в оригинал и не може да го представи.Представя сканирано копие
от него.С оглед съдържанието на изявлението на третото лице,съдът по искане на
ищцата повторно е задължил ответника да представи документа,което той не е
сторил.
На поставения към вещото лице-графолог въпрос
дали във въпросника е посочено,че автомобила притежава 1 или 2 броя
ключове,експерта заявява,че не може да отговори категорично,тъй като не
разполага с оригинала на изследвания документ.Пояснява,че само изследвайки
оригинала може да установи дали има поправка на цифрата указваща броя ключове,дали
документа е претърпял поправка в тази част след съставянето и подписването му .
В хода на производството по делото ищцовата
страна ангажира доказателства в насока оспорване на съдържанието на
предложението въпросник имащо характер на,частен свидетелстващ документ,който
не изхожда и не е подписан от оспорващата го страна,който факт се установи по
безспорен и категоричен начин от заключението на допусната СГрЕ.
Като свидетел по делото,посочен от ищцата, е разпитан Е.Р.К.-управител на „М
РАДОСТ КОМЕРС“ ЕООД,от което ищцата е закупила процесния автомобил.Свидетелят
установява,че автомобила е бил внесен отИ.по поръчка на сина на
ищцата.Посочва,че фирмата вносител е „Атила Ауто“.Автомобила е доставен отИ.и
предаден на „М РАДОСТ КОМЕРС“ ЕООД с един ключ.Свидетелят поискал два ключа,но
вносителя му обяснил,че автомобила е взет отИ.с един ключ.Това казал
свидетелят и на ищцата,когато тя го
попитала за втория ключ.
Като свидетел по делото,посочен от ищцата, е разпитан С.Б.Б.-неин
съпруг.Свидетелят установява годината и начина на закупуване на
автомобила.Когато докарали автомобила отИ.съпругата му го уведомила,че колата е
с един ключ.Той обърнал внимание на нея и на сина си,че трябва да внимават
когато сключват застраховка в предложението въпросник да посочат,че автомобила
е с един ключ.Установява,че със застраховането на автомобила се занимавал сина
им,тъй като ищцата била заета.Той му казал,че във въпросника вписал,че има един
ключ.
По делото е изслушано заключение на ССЕ,
която съдът кредитира като обоснована, съгласно която пазарната стойност на
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е 24575,00
лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.
1 от КЗ , вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
.
Между страните е възникнал валиден договор за
застраховка по см. на чл. 343, ал.1 КЗ,включващ като покрит риск противоправното
отнемане на посочения автомобил.Договора е сключен при условията на чл.402 от КЗ-от сина на ищцата,който е действал без пълномощно,но с одобрение от нейна
страна изразяващо се в действия предприети от нея с цел реализиране на
права,произтичащи от застрахователния договор след настъпване на
застрахователното събитие. Договора е породил своето правно действие за периода 27.10.2017г.-26.10.2018г.,като през това време – на 12.03.2018г. е настъпило
застрахователното събитие.
Спорния по делото въпрос е налице ли е
основанието за отказ, посочено от ответната страна по т.90 във вр.с т.80 и т.80
т.4 от Общите условия,неразделна част от договора-декларирано притежаване на
два ключа за автомобила,а представен един при уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие.
На първо място заради процесуалното поведение
на ответната страна,която не представи оригинала от предложението –въпросник,попълнено при
сключване на застрахователния договор от сина на ищцата,не се установи дали действително
същия е посочил,че автомобила има два броя ключове.
От друга страна в хода на оспорването на
съдържанието на предложението въпросник досежно верността на отразеното в него
относно броя ключове,се установи от показанията на разпитаните по делото
свидетели Е. К. и С. Б.,че автомобила е доставен отИ.и закупен от ищцата с един
контактен ключ.Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тази им част
като са непротиворечиви ,още повече,че св.К. има преки и непосредствени
впечатления и възприятия относно този факт в качеството си на управител на
дружеството продавач на процесния автомобил.Съдът преценява достоверността на
показанията на св.Б. от гледна точка на качеството му на съпруг на ищцата и
отчита заинтересоваността му от изхода на делото в нейна полза ,както и
объркването му при депозиране на показанията в съдебно заседание и
противоречията в тях.Същите касаят обаче друг факт,а именно ,че свидетелят е
видял въпросника,в който било записано „1 бр.ключ“,от които показания той
впоследствие се отказа ,като заяви,че всъщност не е видял самия въпросник,а
сина му казал,че е посочил в него при попълването му „1бр. ключ“.
С оглед на горното съдът приема за доказано,че автомобила е закупен от ищцата с един брой контактен ключ,който е предаден на застрахователя /респ.на органите на МВР/ при настъпване на застрахователното събитие.При това положение без значение е колко ключове са посочени в предложението въпросник,още повече,че същото не е представено в оригинал от ответната страна и по тази причина СГрЕ не може да установи с категоричност дали при попълването на въпросника е записана цифрата 1 или 2.Тъй като ответника създаде непреодолима пречка за ищцата да установи твърдението си,че при сключването на договора е посочено притежаване на един брой ключ,съдът приема,че соченото от застрахователя основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение не е налице.
Дори да се приеме,че в предложението-въпросник
при сключване на договора е декларирано невярно обстоятелството относно
броя ключове на автомобила,или,че са декларирани два ключа,а е предаден само
един, настоящият състав намира,че не е налице основание за отказ за плащане на
обезщетение.Първата от двете хипотези не е посочена като мотив за отказа от
страна на застрахователя.По отношение на посочения мотив,че са декларирани два
ключа,а е предаден един,съдът приема,че не е
налице изключен риск по т.80.4 и
т.88.4.1 от ОУ,въпреки,че неизпълнението на тези задължения от страна на
застрахования е предвидено като основание за отказ в т.90 от ОУ. Застрахователят може да откаже да изплати
застрахователно обезщетение, само ако неизпълнението на задължението на
застрахования е в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, респ. е повлияло на възможността да
бъдат предотвратени вредите от него.Изискването за наличие на причинна връзка и настъпилото застрахователно събитие е
предвидено ясно и недвусмислено в разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ,на
която клаузите в ОУ не могат да противоречат поради императивния характер на
правната норма.В настоящия случай за такава причинна връзка липсват твърдения в
отговора на исковата молба и не са събрани доказателства в хода на производство
по делото. При безспорно установеното
наличие на един ключ на застрахования автомобил, който след настъпване на
застрахователното събитие е предаден на застрахователя,не може да се направи
извод, че именно вторият,непредаден,
ключ на автомобила е послужил за кражбата му.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че с оглед настъпилото в срока на действие на застрахователния договор
застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на
обезщетение предявеният иск се явява доказан по основание.
Съгласно приетото по делото заключение на
автотехническата експертиза действителната стойност на застрахования автомобил
към датата на застрахователното събитие възлиза на 24575,лв.Поради това и на основание чл.404 застрахователят
следва да заплати на застрахования обезщетение в посочения размер.Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на обезщетение за разликата до 26 000,00
лв.,тъй като съгласно постоянната практика на ВКС – решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 209 от
30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, К, II т.о. и др., обезщетението по
имуществена застраховка не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
С оглед основателността на иска ,съдът следва
да разгледа и да се произнесе по евентуалното възражение на ответната страна за
извършване на прихващане със дължимите от ищцата две неплатени застрахователни вноски
,всяка една от които в размер на 517,65лв.,или общо 1035,30лв.Правното
основание на искането е визирано в чл.104 от ЗЗД. Възражението за прихващане, надлежно заявено
в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения
основен иск, е допустимо и когато заявеното с него вземане не е ликвидно, нито
изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва, след като влезе в сила решението,с което се установява съществуването
на вземането и неговата изискуемост.Именно от този момент същото е и ликвидно,
установено по размера, в който се реализира от съда. Поради това без значение
за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди
или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви
след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните
вземания и на тяхната изискуемост – чл. 298, ал. 4 Гражданския процесуален
кодекс. Правните последици на възражението за съдебно прихващане са аналогични
на насрещния иск, тъй като и при двата процесуални способа се формира сила на
присъдено нещо по заявеното с тях спорно право.
Възражението е формулирано в отговора на
исковата молба и по него ищцата не е изразила становище и не е ангажирала
доказателства в хода на производството по делото.В пледоарията си по същество
пълномощника на ищцата възразява,че последните две вноски са изплатени.По
същество изявлението му противоречи на твърденията в тази връзка изложени в
исковата молба,че ищцата е заплатила първата вноска на 26.10.2017г.,втората на 26.01.2018г,а след кражбата
на автомобила застрахователната компания я уведомила,че ще удържи останалите
две неплатени вноски от застрахователното обезщетение.Редом с това съдът
отбелязва,че по делото са представени доказателства за заплащането само на
първата вноска- вносна бележка от 26.10.2017г.При
това положение съдът приема,че последните две вноски с падеж 27.04.2018г.и
27.07.2018г.не са платени и вземането на ответника за тях в общ размер на 1035,30лв.е
изискуемо.Няма пречка да бъде извършено съдебно прихващане до размер на
по-малката от двете суми,при което дължимото в полза на ищцата застрахователно
обезщетение ,което ответника следва да бъде осъден да заплати възлиза на
23539,70лв.
Частично основателно е искането на ищцата за
осъждане на ответника да заплати лихва за забава на основание чл.409 от КЗ.Съгласно цитираната правна норма
лихвата е дължима от момента,в който длъжника изпадне в забава,т.е.след
изтичане на срока по чл.405 ал.1 изр.2 във връзка с чл.108 ал.1-3 или ал.5 от КЗ.Застрахователят
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 12.03.2018г.,а на 13.05.2019г.е постановен отказ,считано от
която дата ищцата претендира обезщетение за забава върху главницата.Началния
период,за който претендира лихва ,ищцата сочи на основание чл.108 ал.1 т.2 от КЗ,а крайния ,въпреки неточната формулировка в петитума на исковата молба
следва да се приеме за датата на подаване на същата,тъй като от тази дата
насетне се претендира законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане,а така е зададен периода и в електронния калкулатор за изчисляване на
лихвата,разпечатка от който е приложен с исковата молба.Обезщетението за забава
в размер на законната лихва за периода от 13.05.2019г. до датата на завеждане на искова молба – 05.02.2020г., определена от съда чрез използване
на електронен калкулатор, възлиза на 1836,30 лв. , поради което до този размер
предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен,а за
разликата до предявения размер от 1942,78 лева – следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Двете
страни претендират присъждане на деловодни разноски.Ищцата е сторила такива в
размер на 3068,00лв.,а ответната страна – 2145,20лв.При този изход на спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски в размер на 2786,26лв.Ищцата следва да бъде осъдена да заплати
разноски в полза на ответника в размер на 196,69 лв.
Водим
от горното Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ",ЕИК ********,гр.С. 1000,общ.С.,р-н О.,бул."Княз Александър Дондуков“ №*,представлявано от О.Ц.П.,А.Б.А. и П.Д.П. да заплати на ищцата Ц.И.Б.,ЕГН **********,*** сумата 23539,70лв. /след извършено съдебно прихващане с вземане на ответника в размер на 1035,30лв./ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица №17-0300/120/5000232 от 26.10.201г.за установено на 12.03.2018г. застрахователно събитие „кражба”,на основание чл.405 ал.1 КЗ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 05.02.2020г.до окончателното й изплащане,да заплати сумата 1836,30лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от 13.05.2019г.до 05.02.2020г.на основание чл.409 от КЗ във вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД ,както и деловодни разноски в полза на ищцата в размер на 2786,26лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за главница по чл.405 от КЗ над 23539,70лв до предявения размер от 26000,00лв.и за обезщетение за забава по чл.409 от КЗ над 1836,30лв.до предявения размер от 1942,00лв.
ОСЪЖДА Ц.И.Б.,ЕГН ********** да заплати деловодни разноски в полза на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК ******** в размер на 196,69лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: