Р Е Ш Е Н И
Е № 30
20.01.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 455 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК във вр. 713 ТЗ, образувано след частична отмяна на решение № 225/08.11.2017г.,
постановено по в. т. д. № 159/2017г. по описа на ВнАпС, с решение №
55/17.07.2019г. по т. д. № 618/2019г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., образувано
по касационна жалба на П.С.И., и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
Въззивното
решение е отменено в частта, с която е потвърдено решение № 876/28.11.2016г. по т. д. № 625/2016 г. по
описа на ВОС, за отхвърляне молбата на П.С.И. за откриване на производство по
несъстоятелност на „МЦРМ - Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, поради
свръхзадълженост, на основание чл. 630, ал. 1 вр. с чл. 742 ал. 1 и чл. 630,
ал. 2 ТЗ.
В жалбата, по която първоначално е било образувано в. т. д. № 159/2017г. по описа на
ВнАпС, са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение по въведеното, в условията на евентуалност,
основание по чл. 742, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
- поради свръхзадълженост на предприятието на длъжника „МЦРМ - Радост“ ООД. Твърди
се необоснованост на изводите на окръжния съд, като според въззивника безспорно
е установено в процеса, посредством съдебно – счетоводна експертиза, че длъжникът
е свръхзадължен, тъй като имуществото му не е достатъчно за покриване на паричните
му задължения към кредиторите и това обективно състояние, съответно на
определението по чл. 742, ал. 1 ТЗ, датира от 31.12.2013г., без тенденция за
подобрение.
Оплаквания в жалбата, които са относими към правилността
на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне молбата на за откриване
на производство по несъстоятелност на „ МЦРМ- Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, поради неплатежоспособност, в която част същото е влязло в сила, не
се докладват и не подлежат на разглеждане с оглед предмета на настоящото
производство.
При новото разглеждане на делото въззиваемото дружество „
МЦРМ- РАДОСТ“ ООД, представлявано в процеса от адв. Г. А., поддържа становището
си за липса на основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид
следното:
В молбата на П.С.И., подадена на
26.04.2016г., с която Варненският окръжен съд е валидно сезиран с процесното
евентуално искане за откриване на производство по несъстоятелност на Медицински
център за репродуктивна медицина „Радост“ ООД, на основание чл. 630 ал. 1 вр. с
чл. 742 ал. 1 и чл. 630, ал. 2 ТЗ, се твърди, че молителят, който е съдружник в
ответното дружество с участие - 50% от основния капитал, е предоставил в заем,
чрез преводи по банковата сметка на дружеството, суми в общ размер от
373 000лв. Част от преводите са извършени по договорите за заем, обективирани
в писмена форма, а други, по неформални правоотношения, установими от
съдържанието на представените преводни нареждания. Сочи се, че от общия размер
на предоставените в заем парични средства дружеството е възстановило на
съдружника само 11 000 лв. / на 29.11.2013г./, а остатъкът от 362 000
лв. не е заплатен въпреки приключилите съдебни спорове между страните. Излага
се също, че отношенията между двамата съдружници П.С.И. и Алкан Левхъ Емин,
които са с паритетно участие в основния капитал, са се влошили и че дружеството
не е в състояние да изпълни изискуемите по сключените с молителя търговски
сделки парични задължения, които надхвърлят наличното имущество.
Спорните въпроси, въведени от молителя
въз основа на настъпили след постановяване на първоинстанционното решение
релевантни факти, са свързани с оспорване на счетоводния баланс със съображения
за изключване от актива на длъжника вземането от „Гамор,, ООД, в размер на
135 970.45 лв., което е било прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015
г., сключен между „МЦРМ -Радост“ ООД, в качеството на цедент, и „Улъйбка“ ЕООД -
цесионер, и включване в пасива на задължение към „УниКредит Булбанк“ АД, в
размер на 981 835.57лв., по договор за кредит, с кредитополучател -
„Гамор“, ООД, по който ответното дружество има качеството на солидарен длъжник,
заедно с „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ЕООД и съдружниците в медицинския център - П.С.И.
и Алкан Левхъ Емин.
Становището на ответното дружество е за
неоснователност на молбата, като на първо място се оспорва материалноправната
легитимация на ищеца. Твърди се, че основание за направените от молителя -
съдружник плащания е решение на общото събрание на съдружниците в „МЦРМ -
Радост“ ООД за допълнителни парични вноски, договори за заем не са сключвани
между дружеството и съдружника, с изключение на един договор за сумата
25 000 лв., а за останалите формални договорите за заем от 12.12.2012г.,
14.12.2012г. и 18.12.2012г. се излагат доводи за нетърговския им характер. На
следващо място, се оспорват предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, като се заявява, че дружеството няма парични задължения към трети
лица, разполага с бързоликвидни средства и е формирало печалба за 2014г. / 89
хил. лв./ и 2015г. / 56 хил. лв./. Според ответника финансовите затруднения на
дружеството са причинени от неправомерни действия на самия молител, включително
и чрез отклоняване на парични средства от оборота на дружеството по лична
сметка; след освобождаването му като административен директор икономическото
състояние на дружеството е започнало да се подобрява и тази положителна
тенденция продължава и понастоящем. Твърди се обслужване на всички изискуеми
задължения, с изключение на вземанията на молителя, дължимостта на които
ответното дружество оспорва / предвид твърдението за наличие на равностойни на
преведените суми, с предходно усвоени от молителя оборотни средства на дружеството
/, като само за част от вземанията спорът е решен със сила на пресъдено нещо.
За паричните средства, по отношение на които се твърди присвояване, е предявено
в срок възражение за прихващане само за сумата 24 500лв.
Релевирани са и нови
обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпили след приключване на
устните състезания по делото пред въззивна инстанция, а именно: 1./ влизане в
сила на постановление за възлагане на недвижим имот на „Гамор„ООД и последващо
разпределение на постъпили от проданта суми, с които се явява удовлетворено
вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към същото дружество, на основание
сключения договор за б. кредит, и 2./ извършени от “ МЦРМ -Радост“ ООД, отново
след устните състезания при първото разглеждане на делото във въззивна
инстанция, нови погашения на задължения на „Гамор“ ООД и „НДК“ ООД,
възникналите от които регресни вземания за ответното дружество следва съответно
да се включат в актива. Според ответника, след удовлетворяването на „УниКредит
Булбанк“ АД непогасено остава единствено вземането на молителя, за което са
налице субективни причини - влошени взаимоотношения между съдружниците.
В мотивите
на решение № 55/17.07.2019г. по
т. д. № 618/2019г. по описа на ТК, І т. о., ВКС, са приети за неоснователни възраженията
на ответното дружество относно материалноправната легитимация на молителя, като
кредитор по търговска сделка, в евентуалност - тези по оспорване на
легитимиращото молителя вземане. Разрешението на касационната инстанция по тези
възражения се възприемат изцяло от съдебния състав, както поради липса на
възможност за директно препращане към мотивите на по- горестоящ съд, по
аналогия на чл. 272 ГПК, същото
следва да се обективира в настоящия съдебен акт.
Молителят се
легитимира като кредитор с три писмени договора за заем съответно от
12.12.2012г., 14.12.2012г. и 18.12.2012г., като вземанията по същите, в размер
на 25 000 лв., са признати с влязло в сила осъдително решение срещу ответното
дружество по гр.д. № 14356/2014 г. на Варненски районен съд. Освен с посочените
писмени договори, молителят се легитимира и с извършени по б. път преводи на
суми с множество преводни нареждания в периода 10.01.2013 г. – 18.11.2013г., от
своя сметка в полза на ответното дружество, с посочено основание в преводните
нареждания „договор за заем“. Частичен иск за сума от 24 000лв., от общ
размер на вземане на същото основание за сумата 338 000 лв., е уважен с
влязло в сила решение, постановено по гр. д № 1451/2014г. на ВРС. По частичния
иск е прието за установено, че основание за извършените парични преводи е
облигационно отношение по неформални договори за заем между ответника, като
заемател, и молителя П.И., като заемодател.
Съгласно TP
№ 3/ 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по частичен
иск за парично вземане формира сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти
на спорното материално право, съобразима при предявяването на иск за остатъка
от вземането. Следователно, настоящият състав е обвързан от квалификацията на
основанието като договор за заем, вместо противопоставяното от длъжника
основание на „допълнителни парични вноски". В тази връзка следва да се
съобрази и доказано по делото оспорване от самия ответник на основанието
„допълнителни парични вноски „ съгласно решение на ОС на дружеството от
10.12.2012 г., макар заявено в друго съдебно производство /стр. 393 том II на
първоинстанционното дело /. Въпреки че договорът за заем не е абсолютна
търговска сделка по чл. 1 ал. 1 ТЗ, сключването му от ответното дружество, в
качеството на търговец, обосновава прилагане презумпцията на чл. 286 ал.З ТЗ,
оборването на която, в смисъл, че получените суми не са свързани с дейността по
занятие на заемополучателя, е било в тежест на ответното дружество, но такива
доказателства не са събрани. Не съставлява надлежно доказателство установеното
съотношение на приходите над разходите за 2013 г. Релевантно би било
доказването за какво конкретно са били предназначени получените суми. Нещо
повече, поддържайки довод за получаването им като „допълнителна парична вноска
„ ,макар недоказано, ответното дружество само навежда твърдение за
предназначение, свързано с дейността му по занятие, в противоречие с оспорване
на презумпцията по чл. 286, ал. З ТЗ. Произходът на сумите, получени от
ответното дружество по договорите за заем, е ирелевантен за настоящото
производство факт.
В отговора
на молбата / стр. 4/ ответното дружество е предприело защита срещу активната
легитимация на молителя и с възражение за прихващане на част от спорно вземане
със сумата 24 500 лв., претендирана като размер на присвоени от молителя
парични средствата на дружество. За остатъка от паричните вземания,
легитимиращи молителя като кредитор, произтичащи от формалните и неформалните
договори за заем между страните, възражения са били предявени след изтичане на
срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ, следователно същите са преклудирани- в този смисъл
е разрешението по т. 1 от TP № 1/03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на
ОСТК на ВКС.
По твърденията на
ответното дружество по допустимата част от възражението, предявено с отговора,
за сумата 24 500 лв., претендирана като размер на присвоени от молителя
парични средствата на дружество, както и по останалите несвоевременно
въведените в процеса възражения за прихващане на две различни основания – вземане
от неизпълнен трудов договор и вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване, не е предприето и осъществено успешно доказване, в какъвто смисъл
е и признанието на процесуалния представител на ответника, направено в хода на
устните състезания в касационна инстанция.
От събраните до
постановяване на частично отмененото въззивно решение доказателства, се
установява, че към 30.06.2016г. дружеството не разполага с ДМА, а
краткотрайните му материални активи са производствена апаратура на отчетна
стойност 2 хил. лв., суровини и материали на отчетна стойност 41 хил.лв.,
касова наличност и по сметка от 26 хил. лв., а в останалата си част - вземания.
Изчислените от експертизата съотношения на актив към пасив установяват
обезпеченост с имущество до 56 % от паричните задължения на длъжника към
31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. и до 64 % към 30.06.2016г.
В изпълнение указанията в
мотивите на отменителното решение на ВКС при повторното въззивно производство е
прието заключение / първоначално и допълнително/ на съдебно - икономическа експертиза, допусната за
установяване на актуалното икономическо състояние на ответника, респ. за всички
релевантни факти към момента във връзка с твърдяната от молителя
свръхзадълженост на ответното дружество съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Изпълнението на задачата е осъществено, освен при преглед на представените по
делото доказателства, на база първичната счетоводна документация на длъжника,
преглед на документите в ТД на НАП – Варна, запознаване с изпълнителните дела,
свързани с вземания и задължения на ответното дружество, както и с размерите на
погасените парични вземания към „УниКредит Булбанк“ АД – гр. София в
производството по несъстоятелност на „Гамор“ ООД, за които ответникът е поел
солидарна отговорност. Вещото лице Б. Б., на който е възложено изпълнението на
експертизата, е изготвило алтернативни счетоводни баланси на дружеството към
31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г. и първото шестмесечие на 2019г. Всички
стойности и коефициенти в основното заключение са изчислени при включена в
пасива на длъжника само тази част от паричните вземания на молителят, която е
присъдена с решенията на ВРС, по частичните искове / главница, лихви и
разноски/, тъй като е възприета обоснованост на счетоводната операция на
ответника по отписване на непредявената по съдебен ред част от задълженията,
поради изтекъл давностен срок.
В резултат на това и
предвид прекъсването на давността относно всички вземанията на молителя, на
основание чл. 628 а, ал. 1 ТЗ, основното заключение не може да се кредитира по
отношение стойностите и съотношенията на активи и пасиви по алтернативните
счетоводни баланси към 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г. и първото
шестмесечие на 2019г., тъй като всички изчисления са направени при изключване
от пасива на парично задължение в размер на 313 000лв., което и към
момента не е погасено по давност - давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на молбата на П.С.И. с вх. № 12259/26.04.2016г., по която е образувано
т. д. № 625/2016 г. по описа на ОС – гр. Варна.
В допълнителното
заключение стойностите и съотношенията на активи и пасиви са преработени след
включване на всички непогасени задължения на ответника към молителя за връщане
на суми по сключените между тях писмени и и неформални договори за заем /
главници, лихви разноски/. Установява се, че през целия изследван от тази
експертиза период - от 31.12.2016г. до 31.08.2019г., наличното имущество на
длъжника / не само краткотрайните активи/ не е било достатъчно за покриване на
паричните задължения / изискуеми и неизискуеми/. Паричните задължения на
ответника са обезпечени с имущество до 69 % към 31.12.2016г., до 37.6% към
31.12.2017г., до 3.25 % към 31.12.2018г., и до 5.09% към 31.08.2019г. /за
сравнение в предходен период се установява обезпеченост на парични задължения с
имущество: до 56 % към 31.12.2014г. и 31.12.2015г., и до 64% към 30.06.2016г./ Съответно,
вещото лице установява отрицателни стойности на релевантни по отношение на
обективното състояние на свръхзадълженост показатели за финансова автономност и
задлъжнялост към всички зададени дати от изследвания период, респ. установява
се значителен недостиг на активи в имуществото, необходими за покриване на паричните
задължения към всички кредитори.
„ МЦРМ -Радост“ ООД не
разполага с налични парични средства по банкови сметки и каса, не притежава
недвижими имоти и МПС, а краткотрайните му материални активи са в голяма част
вземания. Следователно обезпечеността на кредиторите и след 30.06.2016г. до
момента продължава да е силно обвързана от съществуването на вземанията и
тяхната събираемост, доколкото няма данни за новопридобито имущество.
През 2014г. в полза на
МЦРМ „Радост“ ООД е възникнало парично вземане срещу „Гамор“ ООД / н. / за
сумата 135 970.45лв., съставлява сбор от платени от ответника осем
анюитетни вноски за периода от м. 0.1 до м. 10.2014г. по договор за
инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012г., сключен с „УниКредит
Булбанк“ АД, по който „Гамор“ ООД е кредитополучател, а ответникът е солидарен
длъжник, заедно с „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ЕООД, П.С.И. и Алкан Левхъ Емин. Това
вземане е прехвърлено по договор за цесия между „МЦРМ -Радост“ ООД като цедент
/ и „Улъйбка" ЕООД- цесионер, срещу сумата от 108 776.36 лв.,
представляваща 80 % от прехвърлените вземания към длъжник „Гамор“ ООД.
Съобразно уговорките в договора за цесия, изискуемостта на това вземане настъпва
след събиране на вземанията от цесионера, т. е. след удовлетворяване на
цесионера от кредитополучателя „Гамор“ ООД /н./ Това условие не е настъпило и
вероятно няма да настъпи, тъй като длъжникът „Гамор“ ООД е обявен в
несъстоятелност и масата на несъстоятелността е изчерпана. Ако се възприемат
поначало неоснователния довод за нищожност на договора за цесия поради
неплащане на цената, на каквато се позовава ответното дружество, или ако
договорът е бил развален по предвиден от закона способ, вземането би било
отново със спорна събираемост, тъй като изпълнението му вече пряко зависи от
възможностите на неплатежоспособен длъжник.
Освен паричното вземане
от „Гамор“ ООД / н. / за сумата 135 970.45лв., ответникът има и вземане
отново към кредитополучателя, в размер на сумата 36 013.80лв., която е
служебно усвоена от банката, на 01.04.2016г., от банкова сметка ***, за
покриване на непогасени от кредитополучателя задължения по договор за
инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г. Същото е нереализуемо отново
поради съображенията за неплатежоспособност на „Гамор“ ООД.
В процеса не са релевирни
твърдения и не е доказано основание за включване в актива на баланса на вземания
на ответника към останалите солидарно задължени спрямо „УниКредит Булбанк“ АД лица
по същото кредитно правоотношение. Правило на чл. 127 ал. 2 ЗЗД поставя
изискването, че за да възникне обратно вземане от останалите съдлъжници,
солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част. Същият не може
да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 ЗЗД, без преди това да е платил
на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадаща
му се част. Не може да възникне вземане на един солидарен длъжник срещу друг
солидарен длъжник без първият да е изпълнил, като е платил на кредитора такава
част от задължението, която надхвърля припадащата му се част.
През период, разгледан от
допуснатата при новото разглеждане съдебно – икономическа експертиза, се
установява трайна тенденция за намаляване на нетните приходи от продажби на
услуги, извършвани от дружеството в последните години, съчетано със съществено
намаление на персонала през 2017г. /прекратени са трудовите правоотношения със
седем лица от десет, наети в периода 2013г. – 2015г./ Отсъстват обективни
фактори, преценими в аспект на благоприятни, стабилни и динамични в ръста си,
съобразно размера на натрупаните задължения, промени в икономическото състояние
на дружеството. Задълбочава се тенденцията за недостатъчност на печалбата, а
вземанията на длъжника от „Гамор“ ООД / в несъстоятелност/, съставляващи почти
всички активи на „МЦРМ -Радост“ ООД - 92.06 %, са със съмнителна събираемост и не
могат да обезпечат погасяването на паричните задължения на длъжника.
При така
приетата за установена фактическа обстановка съдът прави извода, че търговското
дружество МЦРМ „Радост“ ООД е в състояние на свръхзадълженост съгласно
легалната дефиниция на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че неговото имущество не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения. Това обективно състояние е
с необратим характер към 31.12.2015г. и това е датата, която съдът приема за
начална на свръхзадължеността, като съображенията за този извод са следните:
Тъй като ответното
дружество е солидарен длъжник, а не кредитополучател по договор за
инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012г., сключен с „УниКредит
Булбанк“ АД, поетото задължението към банката, с което се обезпечава
изпълнението, дължимо от основния длъжник – кредитополучателя, е условно
такова, което не се включва в пасива по баланса, а се води само задбалансово,
съгласно Международен счетоводен стандарт 37 – Провизии, условни пасиви и
условни активи. Задбалансово е осчетоводяването до момента, в който, поради
неизпълнение на кредитополучателят, банката пристъпи към събиране на дълга посредством
реализиране на предоставеното й лично обезпечение, т. е. от съдлъжниците. При
извършване на плащания на дълга към банката от солидарния длъжник по актива на
баланса следва се осчетоводи вземане към кредитополучателя в размера на
платените суми.
Вземанията на ответника от
„Гамор“ ООД / н./, съставляващи почти всички активи на „МЦРМ- Радост“ ООД -
92.06 %, се явяват трудно реализуеми, респ. нереализуеми частично или изцяло поради
обявената неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на
кредитополучателя. С решение № 1009/21.12.2015г., постановено по т. д. №
696/2015г. състав на Варненски окръжен съд е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Гамор" ООД, поради неплатежоспособност с
начална дата - 31.12.2014г. Решението е вписано в ТР, по партидата на
„Гамор" ООД на 22.12.2015г. /вписване рег. № 20151222103222/. Това
мотивира съда да приеме, че производство по несъстоятелност на свързано лице
„Гамор" ООД, което е основният длъжник на „МЦРМ -Радост“ ООД, със
значителни по размер парични вземания от регресни права, произтичащи от
погасяване на задължения на кредитополучател към банка от солидарен длъжник, е
довело до необратим характер на фактически установимата и в предходен момент, с
падежиране на задълженията към молителя П.С.И., свръхзадължеността на
предприятието на ответника, съставляваща превишение на пасива над актива.
По искането за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ за обявяване на длъжника в
несъстоятелност и прекратяване на дейността на търговеца, настоящият състав
намира следното:
Законовите предпоставки
за положително произнасяне по това искане са опасност от увреда на масата, в
случай на продължаване на дейността на търговеца, каквато по делото не се
доказа от претендиращата страна. Установява се от събраните доказателства, че
свръхзадължеността на предприятието не е настъпила като пряк резултат от нецелесъобразно
управлявана и упражнявана търговска дейност. При тези данни няма основание да
се прекратява дейността на търговеца, както и да се постанови прекратяване на
правомощията на органите му, едновременно с откриване на производство по
несъстоятелност, предвид недоказаната опасност от допълнителна увреда на
масата, ако не бъде постановено решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, ако наличното имущество е недостатъчно за
покриване на разноските по несъстоятелността и ако разноските не са предплатени
по реда на чл. 629 б ТЗ, производството се спира. В случая не са налице данни
дружеството да разполага с парични средства, с които биха могли да се покрият
началните разноски за производството до осребряването на налично имущество и
събиране на вземания от трети лица. В заседанието, в което делото е обявено за
решаване и в срока за произнасяне кредиторите не са приканени да предплатят
разноски, поради което решение при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ не може да
бъде постановено.
При тези обстоятелства, предвид липсата на парични
средства в масата на несъстоятелността на „ МЦРМ -Радост“ ООД съдът следва да
определи сумата, покриваща минимално необходимите начални разноски за
производството по несъстоятелност по правилата на чл. 629 б, ал. 2 от ТЗ, и
кредиторите да бъдат приканени да я заплатят. Необходимата сума се определя в
размер на 10 000 лв. въз основа размера на обичайното текущо месечно
възнаграждение на временен синдик и предполагаемия размер на необходими
разноски за такси за обявяване в ТР, за издаване на документи във връзка с
осребряването и др. В зависимост от това дали ще бъдат предплатени разноски, Варненски
окръжен съд, като съд по несъстоятелността следва да постанови решение по чл.
632, ал. 1 ТЗ или да назначи временен синдик, да определи възнаграждението му и
да свика първо събрание на кредиторите.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 621 от ТЗ и предвид направеното искане от процесуалния
представител на молителя, с представяне на списъци по чл. 80 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата 14 465 лв., представляваща
направените по делото и доказани с писмени доказателства съдебно - деловодни
разноски за всички инстанции до момента.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.“Константин Доганов“ № 48, с начална
дата 31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на длъжника „Медицински
център за репродуктивна медицина – Радост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул.“Константин Доганов“ № 48.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „Медицински център
за репродуктивна медицина – Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.“Константин Доганов“ № 48, ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН ********** ***, сумата 14 465 лв., представляваща направените в
производството съдебно - деловодни разноски за всички инстанции, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 621 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ сума за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност на
„Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, в размер на 10 000 лв. /
десет хиляди лева/, на основание чл. 629 б ТЗ, като
ПРИКАНВА кредиторите на „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“ ООД,
ЕИК *********, да предплатят по набирателната сметка на Варненски окръжен съд определената
сума за начални разноски в десетдневен срок, считано от датата на вписване на
решението в ТР.
В случай, че сумата не бъде предплатена в указания срок
производството по несъстоятелността ще бъде спряно от съда по
несъстоятелността, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Преписи от решението да се
изпратят незабавно на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл.
634в, ал. 1 ТЗ, както и на Агенция по вписванията, Търговски регистър, за обявяване по партидата на „МЦМР – Радост“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в 7 - дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при наличие на основания за касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.