№ 4106
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Вв
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500650 по описа за 2021 годИ.
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 19977 от 25.08.2022 г. от Т. Х. Т., Т. Н. Т. и В С. О.,
чрез адв. Десилава П., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 810 от
23.06.2022 г., постановено по в. гр. дело № 650 по описа за 2022 г. на ВОС.
Твърди се, че съда неправилно е осъдил в условията на солидарност молителите, в
качеството им на ответници да платят на ищцата разноски, направени пред първа инстанция.
Навеждат се и доводи за неправилно изчисление на общо определения размер съобразно
реално доказаните като сторени от И. П. разходи. Моли се съда да измени решението, като
всеки от молителите бъде осъден да заплати разноски съразмерно на материалния интерес
по заведения срещу него иск, която сума да е съобразена с претендираните и доказани от
ищцата разноски.
В предоставеният им срок И. Н. П. и В. Б. К. не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с пет
въззивни жалби против решение № 2994 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 11222 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е прието за
установено в отношенията между И. Н. П. и В. Б. К. при участието на третото лице помагач
на страната на ответника К. - Д. Е. Е. -, че ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части
от апартамент № 3 с адрес в град Варна - ул. “....., състоящ се от входно антре, дневна с
кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж № .......,
под обекта № 1...... и над обекта № ........, целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части –
74,13 кв.м, с идентификатор ......., заедно с изба № 8 с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата да
предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е
отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част от обекта; прието е
за установено в отношенията между И. Н. П. и Т. Х. Т. и Т. Н. Т., че ищцата е собственик на
2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 с адрес в град Варна - у......... с идентификатор .........,
1
при съседи на същия етаж № ...... и над обекта № ....... и № ......., целият с площ от 36,80 кв.м,
а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ¼ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на ответниците;
прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и В. С. О., че ищцата е собственик на
6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1 с адрес в град Варна - ул. “..... с идентификатор
1... при съседи на същия етаж № ......., под обекта №№ ......... и над обекта № ......, целият с
площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата да предаде посочените
идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за
разликата до претендираната ½ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на
ответника; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П.
на прехвърления с договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт /НА/ № 11,
том ІІ, рег.№ 4056, нот.д.№ 203 от 02.12.2014 г. от Д. Е. Е. на В. Б. К. апартамент № 3 с
адрес в град Варна - ул. “....., състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня,
баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж № ......., под обекта № 1...... и над
обекта № ........, целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части - 74,13 кв.м и с
идентификатор № ......., заедно с изба № 8 с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 7,05
кв.м идеални части за сумата от 30 314,03 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати
на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на основание
член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на прехвърлените с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 15, том ІІ, рег.№ 4140, нот.д.№ 207 от 02.12.2014 г.
от Д. Е. Е. на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. ½ идеална част от гараж № 3 с адрес в град Варна - у......... с
идентификатор № ........., при съседи на същия етаж № ...... и над обекта № ....... и № .......,
целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 2,08
кв.м идеални части за сумата от 2 280,16 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати
солидарно на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението;
допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на
прехвърления с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 149, том І, рег.№ 3250,
нот.д.№ 146 от 24.08.2017 г. от Д. Е. Е. на В. С. О. апартамент № 1 с адрес в град Варна -
у......... с идентификатор № 1... при съседи на същия етаж № ......., под обекта № ........ и над
обекта № ......, целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на
собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата от 54 294,46 лева, която купувачът И. Н.
П. следва да заплати на В. С. О. в едномесечен срок от влизане в сила на решението;
осъдена е В. Б. К. да заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от
ГПК; осъдени са Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да заплатят на И. Н. П. сумата от 707,79 лева на
основание член 78 от ГПК; осъдена е В. С. О. да заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева
на основание член 78 от ГПК; осъдена е И. Н. П. да заплати на В. Б. К. сумата от 1 282,50
лева, на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. сумата от 675 лева, на В. С. О. сумата от 497,94 лева, разноски по
делото на основание член 78, алинея 3 от ГПК. Жалбите са депозирани от И. Н. П., от Д. Е.
Е., от В. С. О., от Т. Х. Т. и Т. Н. Т., и от В. Б. К..
С Решение № 810 от 23.06.2022 г., постановено по в. гр. дело № 650 по описа за 2022
г. на ВОС е отменил решение № 2994 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 11222 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, и вместо него е уважил
всички искове на ищцата. Присъдил е разноски за първа инстанция в полза на И. П. в размер
на 8494,69 лева, за които е осъдил ответниците В С. О., В. Б. К., Т. Х. Т. и Т. Н. Т..
В настоящия случай, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
2
ищцата има право да се възстановят разноски и такси по производството, включително
адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове, сторени пред първа инстанция
доколкото е доказала тяхното извършване както по основание така и по размер.
Искането на И. П. за присъждане на разноски пред първа инстанция е направено
своевременно в последното съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г. Съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 348 от делото на ВРС) се претендират: адвокатски
възнаграждения, както следва: 1. за исковете за апартамент № 3 - общо 2800 лева, 2. за
исковете за апартамент № 1 – общо 2800 лева и за исковете за гараж № 3 – общо 1000 лева;
държавна такса 1287,09 лева; депозит за съдебно-счетоводна експертиза - 140 лева; депозит
за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза - 120 лева, депозит за съдебно-
графологична експертиза - 140 лева; държавна такса за 3 бр. удостоверения – 15 лева;
държавна такса за заверени преписи от искова молба – 62 лева и държавна такса за вписване
на исковата молба – 130 лева. Доказателства за извършените разходи са приложени към
списъка в заверени копия, част от които са налични и по делото на листи 73, 77, 286, 287,
303, 351. В същото съдебно заседание тримата молители са направили възражения за
прекомерност на адвокатските хонорари. Същите са неоснователни съобразно материалните
интереси по отделните искове и Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като са определени към законовия минимум. Сборът на доказаните
разноски е равен на 8494,69 лева, както правилно е намерил ВОС.
Молбата се явява основателна относно искането за разделното осъждане на
ответниците. Тъй като исковете са субективно пасивно съединени отговорността на
ответниците не е солидарна. Тази отговорност не е обезщетителна за вреди, поради което
липсва законово основание за съвместно осъждане на лицата, в чиято тежест са разноските
по делото. Поради тези съображения неправилно решаващият състав е осъдил солидарно В
О., В. К., Т. Т. и Т. Т. да заплатят разноски на И. П.. Всеки от тях дължи да възстанови
такси, разноски и адвокатско възнаграждение, които са сторени по заведените срещу него
искове и съобразени с материалните им интереси.
Срещу всеки от ответниците са заведени по два иска, всеки от които с различна цена,
на която база е изчислена и внесена държавната такса. Що се касае до останалите такси,
които са направени по повод всички претенции ВОС намира за справедливо да ги
разпредели между отговорните лица съразмерно с материалните интереси по исковете, по
които са отговаряли. Вземанията за адвокатски хонорар са дължими от съответния по иска
ответник, така както са договорени. При така изложеното:
1. В. К. дължи: държавна такса общо 598,57 лева (за иска по чл. 108 от ЗС – 298,57 и за
иска по чл. 30 от ЗС – 300 лева) за искове с общ материален интерес 62617,36 лева (чл.
108 от ЗС – 29857,20 лева и чл. 33 от ЗС – 32760,16 лева); от общата сума такси за
експертизи, за удостоверения, за заверени преписи и вписване на искова молба, равна
на 607,60 лева, дължи 291,31 лева; за адвокатско възнаграждение - общо 2800 лева, или
по 1400 лева за всеки от исковете;
2. Т. Т. и Т. Т. дължат: държавна такса общо 100 лева (по 50 лева за всеки иск) за искове
с общ материален интерес 8129,48 лева (чл. 108 от ЗС – 3239,90 лева и чл. 33 от ЗС –
4889,58 лева); от общата сума такси за експертизи, за удостоверения, за заверени
преписи и вписване на искова молба равна на 607,60 лева, дължат 37,82 лева; за
адвокатско възнаграждение общо 1000 лева, или по 500 лева за всеки от исковете;
3. В О. дължи: държавна такса общо 588,52 лева (за иска по чл. 108 от ЗС – 288,52 и за
иска по чл. 30 от ЗС – 300 лева) за искове с общ материален интерес 59857,20 лева (чл.
108 от ЗС – 29857,20 лева и чл. 33 от ЗС – 30000 лева); от общата сума такси за
експертизи, за удостоверения, за заверени преписи и вписване на искова молба равна
на 607,60 лева, дължи 278,47 лева; за адвокатско възнаграждение общо 2800 лева, или
по 1400 лева за всеки от исковете.
3
По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта за
разноските е основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските в смисъл на разделна отговорност на ответниците за сторените от ищцовата
страна в производството пред първа инстанция разноски.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 810 от 23.06.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 650 по описа за 2022 г. на ВОС, в частта му относно
разноските, като разделя отговорността за присъдените в полза на И. Н. П. ЕГН **********
от град Варна – ........ разноски по делото пред първата инстанция общо в размер на 8 494,69
/осем хиляди четиристотин деветдесет и четири 0,69/ лева, както следва:
ОСЪЖДА В. С. О. ЕГН ********** от град Варна - ул. “..... ап.1 да заплати на И. Н.
П. ЕГН ********** от град Варна – ........ сумата от 588,52 (петстотин осемдесет и осем лева
и петдесет и две ст.) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за
предявяване на искове, както и сумата от 278,47 (двеста седемдесет и осем лева и
четиридесет и седем ст.) лева – част от общо сторените от последната разноски за депозити
на 3 броя експертизи, такса 3 броя удостоверения, такса заверени преписи и такса вписване
на искова молба, както и сумата от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева – адвокатско
възнаграждение, всичките сторени в производството пред ВРС;
ОСЪЖДА В. Б. К. ЕГН ********** от град Варна - ул. “..... ап.3 да заплати на И. Н.
П. ЕГН ********** от град Варна – ........ сумата от 598,57 (петстотин деветдесет и осем лева
и петдесет и седем ст.) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за
предявяване на искове, както и сумата от 291,31 (двеста деветдесет и един лева и тридесет и
една ст.) лева – част от общо сторените от последната разноски за депозити на 3 броя
експертизи, такса 3 броя удостоверения, такса заверени преписи и такса вписване на искова
молба, както и сумата от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение,
всичките сторени в производството пред ВРС;
ОСЪЖДА Т. Х. Т. ЕГН ********** и Т. Н. Т. ЕГН **********, двамата от град
Варна - у......... ет.3 да заплатят на И. Н. П. ЕГН ********** от град Варна – ........ сумата от
100 (сто) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за предявяване на
искове, както и сумата от 37,82 (тридесет и седем лева и осемдесет и две ст.) лева – част от
общо сторените от последната разноски за депозити на 3 броя експертизи, такса 3 броя
удостоверения, такса заверени преписи и такса вписване на искова молба, както и сумата от
1000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение, всичките сторени в производството пред
ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5