№ 81
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20221800900148 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ – К. С. Н., с ЕГН **********, от гр. В., чрез процесуалния си
представител адвокат Й. Д. от САК, е предявил срещу Застрахователна компания „Л.И.” АД,
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."С.ш." № 67А, искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в
размер на 120 000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени му
телесни травматични увреждания, както и в размер на 2 656.00 лева за имуществени вреди
- болничен престой и медицински консумативи, претърпени от К. С. Н., вследствие на ПТП,
възникнало на 24.10.2021г., на път I-1 – от гр. Б. към гр. М., между л.а. „БМВ 523И“, с peг.
№ ВН 4597 АК, управляван от К. С. Н. и автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566
ВМ, управляван от В. Х., по вина на водача на автобуса В. Х., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/22/121002193860, за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 13.04.2022год. – денят, следващ изтичането на
тримесечния срок за окончателно произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателното изплащане на претендираните обезщетения.
Претендират се и направените по делото разноски.
Изложено е в исковата си молба, че на 24.10.2021г., вечерта, на път I-1, с посока на
движение от гр. Б. към гр. М., ищецът К. Н. управлявал л.а. „БМВ 523И“, с рег. № ВН 4597
АК. Заедно с него в автомобила пътували Л.А. и С.В.. По същото време, но с посока обратна
на движението на лекия автомобил, В. Х. управлявал автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с peг. №
CO 0566 ВМ. В местността „Копяновец“, около км. 179+000, водачът на автобуса предприел
маневра „изпреварване“ на попътно движещ се друг автобус, при което навлязъл в лентата
за насрещно движение, където се намирал л.а. „БМВ 523И“. Тъй като при навлизането си в
1
насрещната лента автобусът се намирал на изключително малко разстояние от автомобила,
ищецът сочи, че въобще не успял да реагира на възникналата опасност, в резултат на което
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се автобус.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи. Съставен бил
Констативен протокол за № 189/30.10.2021г., и било образувано досъдебно производство №
292/2021г. по описа на РУП Б. и пр.пр. № 1291/2021г. по описа на РП-Б..
Изложено е още в исковата молба, че ПТП настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с peг. №
CO 0566 ВМ.
Сочи се в исковата молба, че след ПТП пострадалият бил откаран по спешност в
УМБАЛ „С.А.“ АД – гр.С. за провеждане на лечение. Такова не било проведено, поради
тежкото счупване и ищецът бил преместен в УМБАЛСМ „Н.Й.П.“ ЕАД на 26.10.2021г. Там
на 02.11.2021 г. му била направена остеосинтезна репозиция и фиксация на
многофрагментна фрактура на ацетабулума с три плаки и винтове и автоостеопластика на
лява бедрена шийка. След операцията бил преведен в КАИЛ към лечебното заведение,
където му е било проведено медикаментозно лечение. На 10.11.2021 г., ищецът бил изписан
от лечебното заведение.
Получените, вследствие на ПТП, травматични увреждания на ищеца били следните:
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левите ацетабулум и ишиадична кости
на таза - продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни; средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на шийката на лявата бедрена кост - продължително
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни; средна телесна повреда, изразяваща
се в закрита черепно-мозъчна травма с пълна загуба на съзнание - разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в дълбока разкъсно-
контузна рана в областта на долната устна и брадичката, наложило оперативна интервенция
- продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно
затруднение на дъвкателна и говорна функции за повече от 30 дни; средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване на дясното коляно и вътреставната капсула, със засягане на
меки тъкани и лигаменти - продължително разстройство на здравето, неопасно за живота,
причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни;
лека телесна повреда, изразяваща се в натъртвания и охлузвания по гръдния кош, по
линията на обезопасителния колан - продължително разстройство на здравето, неопасно за
живота, причинило му трайно затруднение на движенията на снагата.
Тези увреждания причинили болки и страдания на ищеца. Твърди се в исковата
молба, че той месеци наред, бил на легло и в невъзможност да се обслужва самостоятелно.
Ежедневните му навици, включително и тези от битов и хигиенен характер били
невъзможни без помощта на неговите близки. Ищецът изпитвал силно главоболие, което
станало хронично, световъртеж, задух и силни болки в областта на гръдния кош. Изпитвал
болки и дискомфорт в областта на долната си устна и брадичка, които затруднявали
дъвченето и говореното му. В допълнение, движенията в долните му крайници били
затруднени, ограничени и болезнени. Чувствал и изтръпване на краката. Предвижвал се с
2
патерици.
Твърди се в исковата молба, че автобусът „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ,
управляван от В. Х., имал сключена при ответника застрахователна полица №
BG/22/121002193860, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г.
Във връзка с лечението на ищеца били сторени имуществени разходи за медицински
услуги, консумативи и медикаменти, на стойност 2 656.00 лв.
Ищецът излага, че с претенция от 13.01.2022г., на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса
за застраховане депозирал искане за изплащане на застрахователно обезщетение от
ответника. Такова не било изплатено.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК
*********** е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Х., с който
оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни. Сочи, че претенцията на
ищеца е недопустима, защото той не бил изпълнил изцяло процедурата по чл.380 от КЗ,
като не предоставил банкова сметка с претенцията си за доброволно плащане от страна на
застрахователя. Излага, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите, сключено между него и
собственика на автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ.
Ответникът оспорва обаче твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП.
Поддържа още, че застрахованият при него водач не е отговорен за възникване на ПТП и че
не е налице причинно следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищеца.
Ответникът е направил при условията на евентуалност и възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищеца, тъй като той управлявал автомобила си с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества, при
несъобразена скорост и с непоставен обезопасителен колан.
Ответникът оспорва предявените искове и по размер.
С отговора на исковата молба се възразява и срещу претенцията за лихва от
претендираната дата, тъй като за първи път тази претенция била направена с исковата
молба, а ответникът узнал за нея на 10.10.2022г.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения. С ДИМ ищецът
е посочил банкова сметка по смисъла на чл.39 от ЗАдв.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба, с който оспорва твърденията изложени в ДИМ и поддържа депозирания от него
отговор на исковата молба.
С определение № 522 от 23.12.2022г. по делото е конституиран като трето лице –
помагач на страната на ответника – В. И. Х.. Последният в писмено становище от
20.03.2023г. оспорва конституирането си като трето лице – помагач на страната на
ответника. Излага, че кръвната му проба непосредствено след ПТП е отрицателна, а
обстоятелството, че не е тестван за наличие на наркотични вещества в кръвта му,
3
непосредствено след ПТП не може да му се вмени във вина.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба и с писмо от 17.03.2023 год. на РП-Б.
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189/30.10.2021год. и протокол за оглед
на местопроизшествие от 24.10.2021 год. със скица към него, находящи се по ДП № 292/2021
год. по описа на РУ – Б., в същите е отразено настъпило ПТП на 24.10.2021 год. около 21.20
часа на първокласен път I -1, в района на километър 179, с участието на : МПС № 1 –
автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ, управляван от В. Х.; МПС № 2 - л.а.
„БМВ 523И“, с peг. № ВН 4597 АК, управляван от К. С. Н.. В констативния протокол е
отразено, че МПС № 1 реализира ПТП, като предприема маневра изпреварване при забрана с
пътна маркировка М1 и се удря челно в насрещно движещия се лек автомобил. Отразено е,
че при ПТП е пострадал водачът на л.а. „БМВ“ – ищецът К. С. Н., на който е причинена
луксация на лява тазобедрена става.
От показанията на свидетеля С.В. се установява, че е пътувал с ищеца от С. към В.,
като се ищецът шофирал, а свидетелят пътувал на предна дясна седалка в колата. След Б.,
при спускане на един баир, видели един автобус от лявата страна, че се движи към тях, зад
него имало още един автобус и вторият тръгнал да изпреварва първия автобус. К. намалил
малко скоростта и вече виждали, че и двата автобуса идват към тях. В този момент
свидетелят дръпнал волана, К. също реагирал и автобусът само „зализал“ лявата страна на
автомобила, в който пътували свидетелят и ищеца. Движели се в дясната пътна лента по
пътя за В., пред тях нямало никой. Зад тях имало колона от автомобили. Нямало къде да се
отклонят, тъй като имало надолнище отдясно. Свидетелят установява, че са пътували с
поставени колани. След произшествието К. бил изпаднал в безсъзнание. Наложило се да
срежат колата, за да го извадят. Около час и 10-15 минути не можели да го изкарат от
колата, идвал за малко в съзнание, като го намокрят, после пак изпадал в безсъзнание.
От показанията на свидетелката Н.И., живееща на семейни начала с ищеца, се
установява, че на 24.10.2021г. разбрала за катастрофата по телефона. Тръгнала за С. и
впоследствие разбрала, че ищецът е закаран в „Св. Анна“. Към три часа през нощта тя се
обадила на К. с камера и видяла, че устната му е сцепена и не може да говори. След
разговор с лекаря му разбрала, че тазът му е счупен на няколко места и трябва да му направи
операция, да му сложи импланти и че известно време няма да може да се движи. Не станало
обаче така, наложило се да бъде местен в друга болница, защото в „Св. Анна“ отказали да
му направят операцията. Свидетелката сочи, че започнали търсене, намерили в „П.“ лекар и
частна линейка, но с нея много трудно го преместили от „Св. Анна“ до „П.“. Ищецът в „П.“
лежал около седмица, преди да му направят операцията. През цялото това време
свидетелката се грижила за него, защото той не можел да се движи, не можел да иде до
тоалетна и да се храни. След операцията, престоят на ищеца в П. бил още около седмица и
го изписали, като трябвало да ходи на контролни прегледи често. В къщи свидетелката
изцяло обслужвала ищеца около месец време, а след това той започнал сам с патерици да
4
ходи до тоалетна и да се храни, но отново имал нужда от помощ при ставане и му било
много трудно. С патерици ищецът се придвижвал около половин година. Оплаквал се в този
период от много болки, ползвал обезболяващи. Свидетелката сочи, че ищецът се е
повъзтановил физически, но психически – не, както и че все още не може да извършва тежки
физически дейности.
От заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, изготвено след
запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че при ПТП
на 24.10.2021 год. на К. Н. са били причинени следните телесни увреждания – закрита
фрактура на задната стена на левия ацетабулум, заедно със задна луксация на бедрената
глава на лявата бедрена кост /фрактура на тазобедрена става/ и разкъсно-контузна рана на
кожата под долната устна от лявата страна на лицето, с кос ход. Вещото лице сочи, че
описаните травматични увреждания напълно съвпадали с механизма на процесното ПТП, а
именно челно-страничен удар от ляво на управлявания от ищеца автомобил с автобус.
От проведения личен преглед на ищеца се установил нискостепенен функционален
дефицит в активните движения на лявата ТС, който дефицит не бил пречка за дейностите от
битовия живот на ищеца, като било противопоказано тежкото физическо натоварване.
Раната под долната устна зараснала и анатомично също така не се явявала пречка за говора
и дъвченето на храната.
Болничното лечение на ищеца продължило около 15 дни, като било проведено
оперативното лечение по счупената задна стена на левия ацетабулум, след наместването на
централната луксация на лявата тазобедрена става при първата хоспитализация. Лечението
на ищеца започнало по спешност в УМБАЛ „СВ. Анна“ и завършило в УМБАЛСМ „П.“.
Било навременно и адекватно на получените травматични увреждания. Вещото лице сочи,
че нямало данни за проведена рехабилитация.
Според данните от личния преглед на ищеца, същият бил възстановен до ниво на
работоспособност, като това ниво не включвало професии с тежко физическо натоварване,
каквато професия изпълнявал ищеца до процесното ПТП. Самото възстановяване до това
ниво по медицински критерии продължило около 6 месеца.
Видно е още от заключението на вещото лице, че доколкото основното травматично
увреждане на ищеца било фрактура засягаща анатомично целостта на лявата тазобедрена
става, то дългосрочната прогноза за същата не била благоприятна, в смисъл че тя се
подлагала във времето на засилен артрозен процес, който процес можело допълнително да
бъде ускорен и от външни фактори като напълняване и тежко физическо натоварване.
От медицинска гледна точка, травматичните увреждания получени от ищеца
вследствие на процесното ПТП, отговаряли на поставен предпазен колан към момента на
удара.
Механизмът на ПТП, силата на удара и получените деформации на купето на
автомобила от страната на шофьора където бил ищеца, медицински означавали, че ако е бил
без поставен предпазен колан, ищецът щял да получи освен травми по крайниците, тежка
5
черепномозъчна и гръдна травма, най - вероятно несъвместими с живота.
От заключението по назначената АТЕ, изготвено след запознаване с материалите по
делото, показанията на свидетеля В.ски и обсъдените горе констативен протокол за ПТП и
протокол от 24.10.2021 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следното:
Процесното ПТП е възникнало на 24.10.2021г., около 21,20 часа - тъмната част на
денонощието на ПП №1, в зоната между селата Люти дол и Новачене, в землището на с.
Новачене. Платното за движение, към този момент било двупосочно, с по една лента за
движение във всяка посока, отделени една от друга посредством единична, бяла,
непрекъсната линия „М1”. В зоната на ПТП, за ППС с посока Б. - Враца - посоката на
движение на лек автомобил „БМВ” в действие били пътен знак „А27”- „Кръстовище с път
без предимство от дясно” и пътен знак „В 26”- „Забранено е движение със скорост по-
висока от 40 км/час. За ППС с посока Враца - Б. - посоката на движение на автобус „Сетра”,
в действие били пътни знаци „В24”- „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош”, пътен знак „В26” - „Забранено е движение със скорост по-висока от 70
км/час”, пътен знак „А1” - „опасен завой надясно ”.
Установява се още от заключението на вещото лице, че скоростта на лек автомобил
„БМВ“ в момента на удара била 65,52 км/ч, а скоростта на автобус „Сетра“ в момента на
удара е била 79,6 км/ч. Вещото лице изрично сочи, че предвид мястото на удара и
фиксираните следи в зоната на ПТП, може да се твърди, че скоростите към момента на
удара на двете превозни средства са били скоростите им на движение и към момента преди
удара. Ударът бил осъществен изцяло в лентата за движение в посока Б. – Враца, т.е.
лентата за движение на лек автомобил „БМВ”.
След анализ на изложеното АТЕ определя следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 24.10.2021 г., по път на ПП №1, в зоната между селата Люти дол и Новачене, в
землището на с. Новачене в посока от гр. Б. към гр. Враца, около 21.10 ч. — тъмната част на
денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав участък, на къси
светлини, в района на км 179+000 местността „Купяновец“, в дясната си пътна лента се
движил лек автомобил „БМВ“ с peг. № ВН 4597 АК, управляван от ищеца К. С. Н..
Платното за движение в този участък от пътя било двупосочно, с по една лента за движение
в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната
линия „М1”.
Към този момент, в лентата за движение на лек автомобил „БМВ”, но в посока от
Враца към Б. - обратна на посоката на движение на лек автомобил „БМВ” се движил автобус
„Сетра“ с peг. № CO 0566 ВН управляван от В. Х., който изпреварвал движещ се преди него
автобус. Водачът Х. възприел, че не може да завърши маневрата за изпреварване и
предприел действия за намаляване на скоростта на движение, но независимо от това, удар
между челната лява част на автобуса и челната лява част на лекият автомобил настъпил.
Ударът за двете превозни средства бил челен, ексцентричен, при което, следствие голямата
разлика в масите, лек автомобил „БМВ” бил отхвърлен в посока назад и в дясно, по
6
отношение първоначалната му посока на движение и се е установил в мястото, в което бил
описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара, автобус „Сетра” продължил
в спирачен режим праволинейното си движение и също се е установил в мястото, където
бил описан в протокола за оглед.
АТЕ сочи, че от техническа гледна точка, причината за възникване на ПТП, следва да
се търси в субективните действия на водачът на автобус „Сетра“ с регистрационен номер
СО 0566 ВН - В. И. Х., който преди да предприеме маневра за изпреварване на движещо се
пред него ППС, свързано с навлизане в лентата за насрещно движение, не се е убедил, че
няма да създаде опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. За водачът
на лек автомобил „БМВ” в конкретната пътна ситуация ударът бил непредотвратим.
С определение от 23.12.2022г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение за автобус „Сетра С
315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ, сключено с ответника, със застрахователна полица №
BG/22/121002193860, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на К. С. Н. от 13.01.2022 год. по описа на ЗК „Л.И.” АД, при ответника е била образувана
преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да
се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение.
От представените към исковата молба две фактури от 01.11.2021г. и 10.11.2021г.,
издадени от „УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД се установява, че ищецът е направил разходи за мини
права реко плака в комплект с винтове, титан и болнична потребителска такса в общ размер
на 2 656 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
7
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на К. Н. от 13.01.2022 год. по описа на ЗК „Л.И.” АД, по която при
ответника е била образувана преписка по щета и по която няма данни до изтичане на срока
по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно
обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на автобуса „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ - В.
Х., който в зоната на ПТП, преди да предприеме маневра за изпреварване на движещо се
пред него ППС, свързано с навлизане в лентата за насрещно движение, не се е убедил, че
няма да създаде опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. За водачът
на лек автомобил „БМВ” в конкретната пътна ситуация ударът е бил непредотвратим.
Установено бе и че на ищеца при ПТП са били причинени следните травматични
увреждания: закрита фрактура на задната стена на левия ацетабулум, заедно със задна
луксация на бедрената глава на лявата бедрена кост /фрактура на тазобедрена става/ и
разкъсно-контузна рана на кожата под долната устна от лявата страна на лицето, с кос ход,
които увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
8
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автобусът „Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ, управляван
при ПТП от деликвента - В. Х., е била сключена със „ЗК Л.И.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/121001242831 и
срок на валидност от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
24.10.2021год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на тежки и продължителни
физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни
последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в нормалния му
начин на живот.
От заключението на обсъдената горе съдебно-медицинска експертиза бяха
установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и
страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при
ПТП травматични увреждания. Установено бе, че фрактурата на задната стена на левия
ацетабулум, заедно със задна луксация на бедрената глава на лявата бедрена кост /фрактура
на тазобедрена става/ на ищеца е била съпроводена с голяма болезненост към момента на
причиняване на травмите и е наложила сложна хирургична интервенция с фиксиране на
фрагментите с инплант, който следвало да бъде постоянен. Тежката травма наложила
ищецът да се придвижва с патерици, като шест месеца продължил оздравителния му процес.
Доколкото основното травматично увреждане на ищеца било фрактура засягаща анатомично
целостта на лявата тазобедрена става, то се установи от СМЕ, че дългосрочната прогноза за
увредената става не е благоприятна, в смисъл че тя се подлагала във времето на засилен
артрозен процес, който процес можело допълнително да бъде ускорен и от външни фактори
като напълняване и тежко физическо натоварване.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
9
възраст към момента на ПТП – на 33 години, е бил сериозно физически увреден, което
препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен
начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване. От друга
страна, съдът кредитира и показанията на свидетелката И., която обяснява за изживения от
ищеца шок и физически болки веднага след причиняване на травмите – по същото време е
разговаряла с него по телефона.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на К. С. Н. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 60 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 09.11.2022 год. – датата, на която
ищецът е предоставил банкова сметка, по която да му бъде изплатено застрахователното
обезщетение /датата на допълнителната искова молба/ - чл.380, ал.3 от КЗ, до окончателното
му изплащане. Искът по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева, а искът по чл.497, ал.1 от КЗ за
законна лихва, следва да се отхвърли за периода от 13.04.2022г. до 09.11.2022г.
Ответникът направи възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради действия или бездействия на ищеца, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат, които не се установиха в производството.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, е доказан изцяло по основание и
размер. От представените с и.м. фактури и касови бонове бе установено, че ищецът е
извършил разходи в посочения в исковата молба размер от 2 656 лева за закупуване на
имплант и заплатена потребителска такса за болничен престой, а от заключението на СМЕ
бе установено, че всички тези разходи са били наложителни с оглед проведеното лечение и
възстановяване от травмите.
Поради изложеното и на осн. чл.432, ал.1 от КЗ съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 656 лева – обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 год. до окончателното й заплащане.
Следва да бъде отхвърлен искът по чл.497, ал.1 от КЗ за периода от 13.04.2022г. до
09.11.2022г.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 645/23.09.2022 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 2 506,24 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на
306.50 лева – заплатени възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ, съразмерно с уважената
10
част от исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 16.05.2023 год. договор за правна помощ
от 16.05.2023 год. /л.229 от делото/, сключен между ищеца и адвокат П. П. от САК, същият
е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 5 700 лева /при минимален размер от 5 662,48 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес
от 62 656 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с неголямата
фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /три/ и
извършените процесуални действия /разпити на двама свидетели и изслушани заключения
по две експертизи/.
В хода на производството по делото /направените извън производството разноски не
са съдебни и не могат да се претендират/ ответникът е направил разноски в размер на 2 420
лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверен с
договор за правна помощ от 04.10.2022 год. /л.261 от делото/ - 1800 лева, 600 лева –
възнаграждения за вещи лица и 20 лева – такси за издадени съдебни удостоверения. В тази
връзка, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 1 183,80 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК
*********** да заплати на К. С. Н., с ЕГН **********, от гр. В., сумата от 60 000 лева
/шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди – физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесени му телесни увреждания –
закрита фрактура на задната стена на левия ацетабулум, заедно със задна луксация на
бедрената глава на лявата бедрена кост /фрактура на тазобедрена става/ и разкъсно-контузна
рана на кожата под долната устна от лявата страна на лицето, с кос ход, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2021г., на път I-1 – от гр. Б. към гр. М., между л.а.
„БМВ 523И“, с peг. № ВН 4597 АК, управляван от К. С. Н. и автобус „Сетра С 315 ГТХД“, с
рег. № CO 0566 ВМ, управляван от В. И. Х., по вина на водача на автобуса В. И. Х.,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/121002193860, за
11
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.08.2021 г. до
03.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2022год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в
ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лв./, както и
предявения иск по чл.497, ал.1 от КЗ в частта му за периода от 13.04.2022г. до 09.11.2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК
*********** да заплати на К. С. Н., с ЕГН **********, от гр. В., сумата от 2 656 лева / две
хиляди шестстотин петдесет и шест лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му телесни
увреждания, изразили се в закупуване на имплант и заплащане на потребителска такса за
болничен престой, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2021г., на път I-1 – от гр. Б. към
гр. М., между л.а. „БМВ 523И“, с peг. № ВН 4597 АК, управляван от К. С. Н. и автобус
„Сетра С 315 ГТХД“, с рег. № CO 0566 ВМ, управляван от В. И. Х., по вина на водача на
автобуса В. И. Х., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/22/121002193860, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.11.2022год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.497,
ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за периода от 13.04.2022г. до 09.11.2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК ***********, да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 812,74 лева /две хиляди осемстотин и
дванадесет лева и седемдесет и четири ст./, съставляваща дължима за производството по
делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК *********** да заплати на
адвокат П. З. П. от САК, със служебен адрес гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 5, вх. В, ап.25, сумата от
5 700 лева /пет хиляди и седемстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, К. С. Н., с ЕГН **********, да заплати на „ЗК
Л.И.” АД, ЕИК *********** сумата от 1 183,80 лева /хиляда сто осемдесет и три лв. и
осемдесет ст./, съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – В. И. Х. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12