№ 1091
гр. Плевен , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четвърти август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Стефан Ас. Данчев
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
частно гражданско дело № 20214400500615 по описа за 2021 година
Производство по чл.274,ал.1 от ГПК.
Производството пред Плевенски окръжен съд е образувано, след
изпращане по подсъдност от АС-В. Търново на частно възз.гр.д.№275/2021г., на основание
частна въззивна жалба, подадена от Д. К. Ц., ЕГН-********** с адрес в гр.Габрово,
************ - ищец по гр.д.№1226/2020г. по описа на Габровски районен съд, Гражданско
отделение, против Определение №260354/14.05.2021г., постановено в закрито с.з. по
същото дело, с което е прекратена предоставената му правна помощ.
В жалбата се твърди, обжалваното определение е неправилно и се прави
искане да бъде отменено. Излагат се многобройни твърдения, че реалните доходи на
частния жалбоподател са по-ниски от удостоверените с писмени доказателства, че
дъщерите му са инвестирали в България и пр.
Въпреки едностранния характер на производствата по предоставяне
правна помощ и по нейното прекратяване, препис от частната жалба е изпратен на
насрещната страна - адв.В.С. от гр.Габрово, **********,- ответник в първоинстанционното
производство. Последната е подала писмен отговор, в който е изразила становище за
неоснователност на частната жалба.по делото
Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което
са процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по гр.д.№1226/2020г. по описа на Габровски районен съд,
1
Гражданско отделение, се установява следното:
Производството по делото е образувано на основание иск за парично
вземане с цена 5000.00лв., предявен като частичен от иск с цена 17635.00лв., от ищеца Д. К.
Ц. от гр.Габрово ( понастоящем частен жалбоподател), срещу ответницата адв.В. ВЛ. СП. от
с.гр.
С Определение №260143, постановено по делото в открито съдебно
заседание, проведено на 11.02.2021г., съдът е прекратил производството поради
недопустимост на иска съгласно чл.130 от ГПК. Определението подлежи на обжалване в 1-
седмичен срок.
В срока за обжалване, ищецът Д.Ц. е подал молба за предоставяне на
правна помощ, регистрирана с вх.№260559/12.02.2021г.(л.24) С Разпореждане
№260373/17.02.2021г., съдът е оставил молбата без движение, като е дал на молителя
указания за представяне на доказателства за релевантните факти.
С Определение №260209, вероятно от 09.03.2021г., неправилно записано
„09.02.2021“ , поправено като ОФГ с Определение №260257/31.03.2021г., съдът е
предоставил на ищеца Д. К. Ц. правна помощ – процесуално представителство на основание
чл.25,ал., във вр. чл.23,ал.3 във вр. чл.21,т.3 от ЗПП във вр. чл.95 и чл.94 от ГПК. Препис от
определението е изпратен на АК-Габрово, за определяне на адвокат от НРПП.
Няма данни такъв да е определен. По делото обаче е постъпило Писмо от
Адвокатска колегия-Габрово, изх.№049/07.05.2021г., регистрирано с Вх.
№261334/07.05.2021г, към което са приложени писмо от националното бюра за правна
помощ, изх.№21-120-1248/03.04.2021г. и Писмо от ТП на НАП-Габрово, изх.№1056-07-345-
1/08.04.2021г., от които се установява, че лицето Д. К. Ц., получава следните доходи: Лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 40.31лв. и пенсия, отпусната от немски
осигурителен институт с начална дата 01.01.2002г. в размер на 1194.94 евро.(л.50-л.52 от
първоинстанционното дело)
С обжалваното понастоящем Определение №260354/14.05.2021г.,
граждански състав на Габровски районен съд е прекратил предоставената правна помощ по
делото на ищеца Д.Ц.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че освен декларираната
пенсия от 40.31лв., ищецът получава и пенсия от осигурителен институт във ФРГ, в размер
на 1194.94 евро., в резултат на което общият му доход е 3.65 пъти по-голям от
минималната работна заплата за страната, поради което не са налице обстоятелствата, на
които се основава предоставянето на помощта.
Въззивният съд приема, че така постановеното определение е
валидно , допустимо и правилно.
Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на
безплатна адвокатска защита.Съгласно чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ ЗПП),по
2
граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз
основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че
страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира
преценката си, като взема предвид:
1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други обстоятелства.
Съгласно чл.96 от ГПК,правната помощ се прекратява:
1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен
адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ
считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили
предоставянето й.
Съгласно чл.97,ал.1 от ГПК, съдът служебно или по искане на страна или
на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично,
ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти. Съгласно ал.2,в случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички
суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати
определеното възнаграждение на възнаграждение на опредления й служебен адвокат.
Какви са данните в процесния случай? – В молбата за предоставяне на
правна помощ ищецът е посочил, че не работи, не притежава никакви имущества и
спестовни влогове, като единственият му доход е пенсия в размер на 40.31лв. От
представените писма, изходящи от НБПП и ТП на НАП-габрово, обаче се установява, че
считано от 01.01.2002г., същият получава и пенсия за работата си във ФРГ в размер на
3
1194.94 евро месечно.
При тези данни ,като съобрази предмета на производството по гр.д.
№1226/20г. на ГРС( иск с цена 5000лв), както и разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
01/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения( около 580лв.),
въззивният съд приема, че по отношение на ищеца Д.Ц. не са били налице предпоставките
на чл.95 във вр. чл.23,ал.3 от ЗПП, за предоставяне на правна помощ.Съдът приема, че
предвид общият месечен доход ( около 2400 български лева), съотнесен към размера на
минималната работна заплата в България, жизнения стандарт в страната и размера на
евентуалното адвокатско възнаграждение с оглед вида и размера на исковата претенция,
същият може да си позволи разходи за адвокатска защита.
Частният жалбоподател не оспорва отпускането на пенсия в размер на
1194.94 евро, но възразява, че реално получава по-малко, тъй като съгласно германската
социална система от същата се правят удръжки за здравна осигуровка, зъболечение и пр.
Въпреки, че няма писмени доказателства за актуалния размер на пенсията, която ищецът
получава от ФРГ, от представените от него писмени доказателства в превод на български
език, се установява превод за пенсия в размер на 1155.28 евро, който също три пъти
надвишава размера на минималната работна заплата за страната. Представен е и документ за
получено пенсионно плащане в размер на 959.11 евро, но в същия е отразена и
разплащателна сметка.-овърдрафт.
При така установените обстоятелства, въззивният съд констатира, че
както при подаване на молбата за правна помощ, така и към момента на постановяване на
определението за нейната прекратяване, ищецът Д.Ц. не е имал право на такава, тъй като не
е отговарял на изискванията на чл.23,ал.3 от ЗПП. Нещо повече, същият умишлено е укрил
основният си източник на доход – пенсията от германски осигурителен институт.
Следователно, в процесния случай не е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е
предоставена правната помощ, а условията за нейното предоставяне изобщо не са
съществували. От това следва, че казусът трябва да се квалифицира не по чл.96 от ГПК (
прекратяване на правната помощ), а по чл.97 от ГПК( лишаване от правна помощ), тъй
като установените факти категорично подкрепят хипотезата, визирана в разпоредбата на
чл.97 от ГПК.
Лишаването от правна помощ по чл.97 от ГПК е по-тежка санкция за
страната, от прекратяването на правна помощ по чл.96 от ГПК. Тъй като
първоинстанцонният съд е приел, че правната помощ, предоставена на ищеца следва да се
прекрати ( но без да се позове на нормативна разпоредба), въззивнят съд поради забраната
за отежняване положението на жалбоподателя не може да преквалифицира производството
от чл.96 от ГПК по чл.97 от ГПК, независимо, че са налице предпоставките за това.
По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без
4
уважение като неоснователна.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, настоящето въззивно определение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, частна жалба,
подадена от Д. К. Ц., ЕГН-********** с адрес в гр.Габрово, ************ - ищец по
гр.д.№1226/2020г. по описа на Габровски районен съд, Гражданско отделение, против
Определение №260354/14.05.2021г., постановено в закрито с.з. по същото дело, с което
е прекратена предоставената му правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5