Решение по дело №45819/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 141
Дата: 8 януари 2022 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20211110145819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РС
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от РС Гражданско дело № 20211110145819 по
описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 36698/04.08.2021 г.
/с дата на пощенското клеймо 03.08.2021 г./, подадена от името на ......., чрез
адвокат С.И. ......, срещу ........, с която са предявени обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 7170,52 лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение,
дължимо в полза на изпълнителя – ищец по сключен договор за услуга с
механизация от 09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и
......, в качеството на възложител, за която сума е издадена фактура №
8787/20.11.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 429,60 лева,
представляваща неустойка по чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с механизация от
09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството
на възложител, за периода 02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
Ищецът – ......., твърди, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
услуга с механизация от 09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на
изпълнител и ......, в качеството на възложител. Поддържа, че по силата на
горепосочения договор, възложителят възлага, а изпълнителят приема и се
1
задължава, срещу възнаграждение и в срока на действие на договора, да извършва
услуги с техника и механизация, съгласно Приложение № 1 към договора, а
именно превоз на асфалт при единична цена от 0,14 лв. на т/км без ДДС. Сочи, че
между страните е уговорено, че изпълнителят извършва услугата на обект: ЛОТ
26 „Път III-507-Кърджали – Мост – Манастир от км 0+055 до км 26+109, находящ
се на територията на Община Кърджали. Поддържа, че в качеството си на
изпълнител е извършил работата по сключения договор, като е приключил същата
на дата 20.11.2020 г., на която дата и издал фактура № 8787/20.11.2020 г., за
дължимото от възложителя възнаграждение, съобразно уговорките между
страните по процесния договор. Посочва, че фактура № 8787/20.11.2020 г. е
предадена на представител на дружеството – възложител, като е приета и
подписана от последния. Твърди, че всички първични документи били
представени на представител на възложителя, като не били направени възражения
по тях. Сочи, че с писмо изх. № 16/02.02.2021 г. е отправил покана до ответното
дружество за заплащане на дължимата сума по договор за услуга с механизация
от 09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в
качеството на възложител, за която е издадена фактура № 8787/20.11.2020 г., като
на възложителя е предоставен 3-дневен срок от получаването за извършване на
плащането. В тази връзка заявява, че с писмо изх. № 9/05.02.2021 г., възложителят
отговорил, че няма да извърши плащане по фактурата, тъй като не е получена
фактура за аванс и не са представени товарителници и двустранно подписани
протоколи. Във връзка с писмо изх. № 9/05.02.2021 г., по описа на възложителя, от
страна на ищцовото дружество е изпратено писмо изх. № 19/06.02.2021 г., към
което били приложени всички първични документи, въз основа на които била
издадена фактура № 8787/20.11.2020 г., включително пътни листа и
товарителници, подробно описани в исковата молба. Поддържа, че след
многократни разговори и разменена кореспонденция, на 09.03.2021 г., между
ищцовото и ответното дружество е подписан приемо-предавателен протокол за
извършената от изпълнителя по процесния договор работа. Твърди, че с писмо
изх. № 63/30.03.2021 г., ответното дружество е признало задължението си към
ищеца, като уведомява последния, че има забавяне в плащанията по обекта, като
се заявявало готовност задълженията да бъдата погасени в най-кратки срокове.
Поддържа се, че въпреки поетите ангажименти за извършване на плащането,
такова не било извършено от ответника, което обуславя и правния интерес на
ищеца от завеждане на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове. На основание чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с механизация от
2
09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството
на възложител се претендира неустойка в общ размер от 429,60 лева за периода
02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
Предвид гореизложеното ищецът, моли, да бъде постановено решение, с
което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати суми, както следва: 1/
сумата от 7170,52 лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение,
дължимо в полза на изпълнителя – ищец по сключен договор за услуга с
механизация от 09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и
......, в качеството на възложител, за която сума е издадена фактура №
8787/20.11.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 429,60 лева,
представляваща неустойка по чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с механизация от
09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството
на възложител, за периода 02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и
в обезпечителното производство по гр.д. № 1740/2021 по описа на Районен съд –
Хасково.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след изтичането на този срок
до настоящия момент/, не е депозиран отговор на исковата молба от страна на
ответнка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 7170,52 лева,
представляваща дължим остатък от възнаграждение, дължимо в полза на
изпълнителя – ищец по сключен договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г.,
сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството на
възложител, за която сума е издадена фактура № 8787/20.11.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 429,60 лева, представляваща неустойка
по чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г., сключен
между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството на възложител, за
периода 02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
3
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266
ЗЗД:
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение.
На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение
между страните през процесния период по посочения договор, по силата на което
ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на
възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи
размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и
количеството извършена работа.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяването на дълга.
По делото е представен и приобщен към доказателствения материал
договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г., от който се установява в
производството, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение по сключен между ......, в качеството на
изпълнител и ......, в качеството на възложител, договор за услуга с механизация от
09.11.2020 г. По силата на уговорките между страните, обективирани в договор за
услуга с механизация от 09.11.2020 г., възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел в срока на действие на договора и срещу възнаграждение, да извършва
услуги с техника и механизация, съгласно Приложение № 1 /неразделна част от
договора/, а именно превоз на асфалт при единична цена от 0,14 лв. на т/км без
ДДС, като услугата следвало да се извършва на обект: ЛОТ 26 „Път III-507
Кърджали-Мост-Манастир от км 0+055 до км 26+109“, находящ се на територията
на община Кърджали.
За установяване на обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно
възложената от ответника работа, по делото са ангажирани приемо-предавателен
протокол от 09.03.2021 г., подписан между ...... и ...... и товарителници, които
установяват, че през периода 09.11.2020 г. – 20.11.2020 г., изпълнителят по
процесния договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г. /....../ е извършил
превоз на 42681,61 т.км асфалт по маршрут Крепост – Широко поле, посредством
моторни превозни средства с ......, при единична цена от 0,14 лв. на т.км. без ДДС.
Посочените по-горе документи не са оспорени от ответника в производство, като
4
не са налице основания съдът да не ги кредитира.
По делото е представена фактура № **********/20.11.2020 г., издадена от
......, с получател ......, на стойност 7170,52 лева. Видно от фактура №
**********/20.11.2020 г., същата е издадена с основание на плащане извършена
траспортна услуга с превозни средства ........... От събраните по делото
доказателства се налага извод, че фактура № **********/20.11.2020 г., издадена
от ......, с получател ...... е за заплащане на възнаграждение за изпълнени от
изпълнителя ...... услуги с техника и механизация, а именно превоз на асфалт на
обект: ЛОТ 26 „Път III-507 Кърджали-Мост-Манастир, по договор за услуга с
механизация от 09.11.2020 г.
По делото е изготвено и приобщено към доказателствения материал
заключение на вещо лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице е изготвило заключението, както въз основа на
представените и приети като доказателства по делото документи, така и след
извършени проверки в счетоводствата на двете дружества. Вещото лице е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените въпроси, като не
възниква съмнение в правилността на изводите, направени в заключението, като
същевременно същите се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Предвид горното, съдът намира, че следва напълно да
кредитира изводите на вещото лице, обективирани в заключението. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява в производството, че процесната данъчна фактура №
**********/20.11.2020 г. е осчетоводена и вписана в дневниците за
продажби/покупки и в счетоводните дневници по ДДС на двете дружества.
Съгласно задължителната практика на ВКС - решение № 138/17.10.2011 г.
по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 42/15.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, ако възложителят/купувачът, респективно негов представител, е
подписал издадена от изпълнителя/продавача фактура или фактурата е отразена в
счетоводните регистри на купувача, то се налага извод, че е налице доставка на
посочените във осчетоводените от купувача фактури стоки и услуги. Както беше
посочено по-горе, процесната фактура е подписана от представител на ответника,
като подписът на лицето, което е подписало фактурата от името на ответното
дружество, не е оспорен в производството. Фактурата е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество и е отразена в дневника за покупките на
5
същия, като е подадена със Справка – декларация в ТД на НАП.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1
ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то съответства по
вид, количество и качество на възложеното с договора. В този смисъл приемането
по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е вменено като
задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено от негова страна
фактическо действие, но и правно такова. Настоящият съдебен състав счита, че
приемането не е обвързано със законово изискване за форма, като с оглед
свободата на договаряне страните могат да уговарят такава, но дори и в тази
хипотеза тя има само доказателствена стойност. Затова не е налице процесуална
пречка приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказано с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, включително чрез осъществени от
възложителя правни и фактически действия, каквито несъмнено са
осчетоводяване на издадената от изпълнителя - ищец фактура №
**********/20.11.2020 г. и декларирането в дневника за покупките на
възложителя - ответник /в този смисъл решение № 9/05.06.2017 г. по дело №
2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че от събраните по делото доказателства, в това число фактура №
**********/20.11.2020 г. и заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен и категоричен начин се
установи по делото, че издадената от ищеца фактура № **********/20.11.2020 г. е
осчетоводена от ответника в счетоводните му регистри и за сумата в нея е
използван данъчен кредит, което е доказателство за осъществени от възложителя -
ответник действия по приемане на възложената на изпълнителя - ищец работа, с
което приемане задължението за заплащане на възнаграждение от ответника на
ищеца за извършената работа е станало изискуемо. С установяване фактът на
приемането се установява и фактът на изпълнение на поръчаното от страна на
изпълнителя - ищец по сключения между страните в настоящото производство
договор.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по безспорен и категоричен
начин се установи по делото, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за изработка, по
което ищецът - изпълнител е изпълнил възложената му от ответника - възложител
работа, както и че последният е приел изработеното, което е направило
6
задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо.
От събраните по делото доказателства, в това число фактура №
**********/20.11.2020 г. и заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установява по делото, че същата е издадена с основание за плащане
възнаграждение за изпълнени от изпълнителя ...... услуги с техника и механизация,
а именно превоз на асфалт на обект: ЛОТ 26 „Път III-507 Кърджали-Мост-
Манастир, по договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г., като е посочена и
стойността на дължимото плащане – 43 7170,52 лева. От заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, се установява в производството, че по фактура №
**********/20.11.2020 г. не е извършено плащане от страна на ответника .......
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266 ЗЗД,
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, като ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 7170,52
лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение, дължимо в полза на
изпълнителя – ищец по сключен договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г.,
сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството на
възложител, за която сума е издадена фактура № **********/20.11.2020 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Допълнителен довод в подкрепа правилността на извода за основателност
на предявения иск е и представеното по делото и приобщено към
доказателствения материал писмо изх. № 63/30.03.2021 г., с издател ...... и адресат
......, в което е обективирано извънсъдебно признание на дълга, който е възникнал
за ответното дружество, в качеството на възложител, към ищеца, в качеството на
изпълнител, по силата на възникналото и съществувало между тях облигационно
правоотношение, а именно за заплащане на възнаграждение за извършените от
изпълнителя по договора услуги а именно превоз на асфалт на обект: ЛОТ 26
„Път III-507 Кърджали-Мост-Манастир, по договор за услуга с механизация от
09.11.2020 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на: 1/ валидна неустоечна клауза в процесния договор; 2/ изпадане на
7
ответника в забава за плащане на главното вземане в рамките на исковия период;
и 3/ размер на дължимата неустойка за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие. Такъв е процесният случай,
като настоящият съдебен състав намира, че правоотношението възникнало между
страните в настоящото производство е такова по търговска продажба и по
аргумент от разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ тази сделка е търговска и по
отношение възникналото между страните в производството правоотношение,
приложение следва да намерят и разпоредбите на Търговския закон, касаещи
срока за изпълнение при парични задължения, доколкото в тази част Търговския
закон е специален по отношение на общия закон – Закон за задълженията и
договорите.
Съгласно чл. 3 от процесния договор за услугата възложителят следва да
заплати на изпълнителя възнаграждение, което се образува съгласно ежемесечно
изработеното на база единичните цени на машиносмяна на отделните видове
техника и механизация, съгласно Приложение № 1 /представляващо неразделна
част от договора/.
Съгласно чл. 5.3 от договора, плащането на възнаграждението се извършва
от възложителя в полза на изпълнителя, при условие, че изпълнителят представи
на възложителя, следните документи: 1/ надлежно оформена данъчна фактура за
извършената услуга и 2/ двустранно подписан месечен протокол за отчетената
работа, съдържащ ежедневните отчети от предходния месец, с приложени
кантарни бележки и товарителници, и след приемането и одобрението им от
страна на възложителя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че фактура
№ **********/20.11.2020 г. е получена от представител на ответното дружество
на 20.11.2020 г., за което последният е положил подписа си под графа
„получател“ във същата фактура. Обстоятелството, че горепосочената фактура е
получена от ответното дружество се установява и от заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установи, че същата е осчетоводена в счетоводството на
ответника и въз основа на нея е ползван данъчен кредит. Същевременно
обстоятелството, че фактурата е получена от ответното дружество на датата,
8
посочена във самата фактура, не се оспорва от ответника в производството.
Същевременно от представения и приобщен към доказателствения
материал по делото приемо-предавателен протокол от 09.03.2021 г., подписан
между ...... и ......, се установи, между страните по договора е подписан месечен
протокол за отчетената работа, съдържащ ежедневни отчети за извършената от
изпълнителя работа, като с положения подпис от представител на ответното
дружество, работата, извършена от изпълнителя по договора в периода 09.11.2020
г. – 20.11.2020 г. /предмет на процесния приемо-предавателен протокол от
09.03.2021 г. и на фактура № **********/20.11.2020 г./, е одобрена и приета от
възложителя.
По аргумент от чл. 5.2 от процесния договор, плащането следва да се
извърши в 15-дневен срок от издаване и надлежно връчване на окомплектована
месечна фактура, т.е. в 15-дневен срок от получаването от възложителя на
надлежно оформена данъчна фактура за извършената услуга и двустранно
подписан месечен протокол за отчетената работа, съдържащ ежедневните отчети
от предходния месец, с приложени кантарни бележки и товарителници, и след
приемането и одобрението им от страна на възложителя.
При анализ на горепосочените разпоредби от процесния договор се налага
извод, че плащането е следвало да бъде извършено от страна на възложителя в
полза на изпълнителя по договора до 24.03.2021 г., като след тази дата
възложителят е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението си
заплащане на възнаграждение за извършената от изпълнителя, и одобрена и
приета от възложителя, работа по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 4 от процесния договор, в случай на забавено плащане
от възложителя, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,05 %
върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от дължимата
стойност.
Съдът намира, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 11, ал. 4 от
процесния договор е действителна. Същата не противоречи на писаните правила
на закона, нито на морала и добрите нрави. В договора е уговорена и
еквивалентна санкция за изпълнителя, в случай на негово неизпълнение на
задълженията му по процесното договорно правоотношение.
От изложеното по-горе се налага извод, че за процесния период /02.04.2021
г. - 30.07.2021 г./ ответника дължи в полза на ищеца неустойка по чл. 11, ал. 4 от
процесния договор в размер на 0,05 % върху дължимата сума за всеки просрочен
9
ден, но не повече от 10 % от дължимата стойност.
Размерът на дължимата неустойка за процесния период се установява от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
02.04.2021 г. - 30.07.2021 г., дължимата неустойка от възложителя в полза на
изпълнителя по чл. 11, ал. 4 от процесния договор, е в размер на 430,23 лева.
Доколкото от ищеца се претендира неустойка в по-малък размер, а именно
429,60 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер, като ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 429,60 лева,
представляваща неустойка по чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с механизация от
09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството
на възложител, за периода 02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 336,82
лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350,00 лева; 3/ за
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
710,00 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият състав
е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с
проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. От името на ищцовото
дружество е направено своевременно искане за присъждане на разноски по ч.гр.д.
1740/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, VI Граждански състав, в което е
допуснато обезпечение на разглеждания иск. По делото са представени
10
доказателства за извършени в производството по ч.гр.д. 1740/2021 г. по описа на
.........разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ответникът ........, със
седалище и адрес на управление: .......... следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца ......., със седалище и адрес на управление: ........, сумата от 1396,82 лева,
представляваща разноски в настоящото производство пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 1 ответникът ........, със седалище и адрес на
управление: .......... следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ......., със
седалище и адрес на управление: ........, сумата от 520,00 лева, представляваща
разноски в производството по обезпечаване на иска, а именно по ч.гр.д. 1740/2021
г. по описа на .........
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: .......... да заплати в
полза на ......., със седалище и адрес на управление: .........., сумата от 7170,52 лева,
представляваща дължим остатък от възнаграждение, дължимо в полза на
изпълнителя – ищец по сключен договор за услуга с механизация от 09.11.2020 г.,
сключен между ......, в качеството на изпълнител и ......, в качеството на
възложител, за която сума е издадена фактура № 8787/20.11.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА .......... със седалище и адрес на управление: .......... да заплати в
полза на ......., със седалище и адрес на управление: .......... ЗЗД, сумата от 429,60
лева, представляваща неустойка по чл. 11, ал. 4 от договор за услуга с
механизация от 09.11.2020 г., сключен между ......, в качеството на изпълнител и
......, в качеството на възложител, за периода 02.04.2021 г. – 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА .......... със седалище и адрес на управление: .......... да заплати в
полза на ......., със седалище и адрес на управление: .........., сумата от 1396,82 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 45819/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА .......... със седалище и адрес на управление: .......... да заплати в
полза на ......., със седалище и адрес на управление: .........., сумата от 520,00 лева,
11
представляваща разноски в производството по обезпечаване на иска, а именно по
ч.гр.д. 1740/2021 г. по описа на .........
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12