Решение по дело №964/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Л. И. срещу Решение рег. № 261 от 10.04.2025г. по АНД № 4960/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-509/05.12.2024г., издадено от полицейски орган – к. о. в група „ППД“ при 02 РУ при ОД на МВР Бургас. Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акцентира се върху противоречие на съдебното решение със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Сочи се, че оспорената заповед не съдържа описание на релевантните факти, които са дали основание на полицейския орган да задържи жалбоподателя. Навежда се, че цитираната от първата инстанция докладна записка не е била връчена надлежно на жалбоподателя – в най-ранния момент, в който той би могъл да се запознае с нейното съдържание. Твърди се, че от районния съд не е извършена цялостна проверка на установените факти. Излага се, че показанията на свидетелите Сакалов и П. са противоречиви, а видеозаписът от Община Бургас не доказва факта на извършване на престъпление по чл. 131 НК. Изтъква се, че установените данни не са били достатъчни за задържане на лицето. Сочи се, че не е установен факт на употреба на метален предмет или нанасяне на телесно увреждане посредством използването му. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърдената с него заповед. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – полицейски орган – к. о. в група „ППД“ при 02 РУ при ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 261 от 10.04.2025г. по АНД № 4960/2024г. по описа на Районен съд Бургас е отхвърлена жалбата на Д. Л. И. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-509/05.12.2024г., издадено от полицейски орган – к. о. в група „ППД“ при 02 РУ при ОД на МВР Бургас. За да достигне до това решение, съставът на Районен съд Бургас е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената форма. Изложил е съображения, че заповедта е надлежно мотивирана, а освен това мотиви относно извършеното от жалбоподателя се съдържат и в отделна докладна записка. Развил е доводи, че установените по делото данни са достатъчни за прилагане на принудителната административна мярка – задържане на лицето за срок до 24 часа. Съдебният състав е възприел, че административният акт съответства и на материалния закон, като задържането е съразмерно на извършеното, а лицето не е било затруднено да разбере причините за задържането му.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено следното:

На 05.12.2024г., около 08:30 часа, Ж. А. С. – шофьор при Община Бургас, превозвал работници от местата за лишаване от свобода до работните им места. Същият се движел със служебен автомобил по [улица]в посока [улица]и спрял да пропусне автомобилите, идващи от бензиностанция „Лукойл“. По този начин бил пропуснат да премине автомобил „Мерцедес Е“ с рег. № [рег. номер], но в този момент между жалбоподателя И. – водач на посочения автомобил и Р. П. – пътник в управлявания от Сакалов автомобил, възникнал вербален контакт, изразяващ се в ръкомахане. Вследствие на това И. спрял управлявания от него автомобил и с метален предмет в ръка се приближил до служебния автомобил, управляван от Сакалов. При автомобила И. и П. разменили обидни думи, след което И. нанесъл на П. удар с ръка в областта на бузата и си тръгнал. За възникналия инцидент от Сакалов бил подаден сигнал до полицейските органи, като от Г. Т. Ж. – к. о. в група „ППД“ при 02 РУ [населено място] било извършено задържане на И. със Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-509/05.12.2024г. – поради данни за участието му в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК – нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия Р. В. П.. Задържането било осъществено на 05.12.2024г. в 09:00 часа, а И. бил освободен на същия ден – в 17:20 часа. Установените обстоятелства били вписани в докладна записка УРИ № 434р-33941 от 05.12.2024г.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви за кредитиране на събраните във връзка с преписката доказателства, вкл. вещественото такова – 1 бр. диск CD-R. Наред с това настоящият състав споделя изложените мотиви в насока, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма (вкл. и относно мотивирането му), като при издаването му спазени производствените правила, материалният закон и целта на закон. Съставът на Районен съд Бургас е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Видно е, че част от възраженията в жалбата се основават на твърдения за неправилно установена от състава на Районен съд Бургас фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав фактическата обстановка е установено по пълен и правилен начин от състава на Районен съд Бургас, при правилно обсъждане на доказателствата и преценка на фактите, които се установяват от тях. Следва да се акцентира на факта, че пред Районен съд Бургас по надлежния ред е приобщено веществено доказателство – 1 бр. диск CD-R, ведно с протокол от извършена по отношение на този диск експертиза № 080 от 18.02.2025г. от вещо лице при БНТЛ-ОДМВР Бургас. Констатирано е, че на магнитния носител се съдържа видеофайл със запис от камера на Община Бургас, заснемащ участъка около кръстовище „Трапезица“. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото веществено доказателство, съдържащо видеозапис, е напълно годно и следва да се кредитира изцяло при формиране на фактическите изводи. В случая по делото е приобщен запис от т. нар. „случайна“ видеокамера, разположена в участък, съответстващ на този, посочен в заповедта за задържане. Следователно записът има значение за установяване на фактите по делото. На записа ясно личи, че при включването в кръстовището на [улица]лек автомобил „препречва“ пътя на бус, като от лекия автомобил излиза лице, което носи в ръката си предмет, приближава се до буса и след съприкосновение с друго лице (излязло от буса) се връща, поема управлението върху автомобила и напуска мястото. Този механизъм на поведение напълно съответства на описаните обстоятелства в докладна записка УРИ № 434р-33941 от 05.12.2024г., с която са обобщени снетите данни от Ж. С. – шофьор на служебния бус, Р. П. и Й. П. – пътници в служебния автомобил. Т.е. изнесените от тези лица факти напълно кореспондират с косвените доказателства по делото, извлечени от независим доказателствен източник – записи от видеокамери в района. Ето защо – обратно на твърденията в жалбата, сведенията от участниците в инцидента са логични и последователни и се подкрепят от други, независими доказателствени източници. Всички тези обстоятелства мотивират съдебния състав да възприеме изцяло извършения от Районен съд Бургас доказателствен анализ и да приеме за неоснователни възраженията в касационната жалба срещу установените от районния съд факти и обстоятелства.

На следващо място възраженията в касационната жалба се концентрират около твърдяната липса на данни за извършено от И. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Както правилно е акцентирано и от състава на Районен съд Бургас при прилагането на принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от конкретното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Без значение е и крайният резултат от образуваното досъдебно производство – в този смисъл е формирана и трайна практика на Върховната инстанция – напр. Решение № 10990 от 15.07.2019г. по адм.дело № 14934/2018г. по описа на I отделение на Върховния административен съд, Решение № 10985 от 15.07.2019г. по адм.дело № 7198/2018г. по описа на I отделение на Върховния административен съд. Установените по делото факти, които са в насока, че на публично място, около 08:30 часа през деня, на кръстовище в [населено място], при наличието на множество други автомобили, жалбоподателят И. е спрял управлявания от него автомобил, препречил е пътят на други автомобили, излязъл е от автомобила, който е управлявал, държейки предмет в ръката си и се е насочил към друг автомобил, като е влязъл във вербален и физически контакт с друго лице - Р. П., са достатъчни, за да се приеме, че по случая са били налице данни, сочещи на съпричастност от страна на И. към деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Налице са достатъчно факти, които могат да бъдат подведени както към хулигански действия от негова страна (препречване пътя на други автомобили, използване на обидни изрази, насочване към друг автомобил с метален предмет в ръка), така и действия по нанасяне на телесна повреда (нанасяне на удар с ръка в областта на лицето на друго лице). Тези данни безспорно попадат в обхвата на чл. 72 от ЗМВР, като (според установеното и от съдебната практика) без значение е дали са достатъчни за образуване на досъдебно производство или последващо подвеждане на лицето под наказателна отговорност. Същественото в случая е, че установените обстоятелства насочват към възможно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и поради тази причина са били достатъчни за съответния полицейски орган, за да приложи принудителната административна мярка по чл. 72 ЗМВР. Изводът е, че не се установяват нарушения от районния съд както във връзка с дейността на установяване на фактите, така и във връзка с преценката им и квалифицирането им като достатъчно данни по смисъла на чл. 72 ЗМВР, които да позволяват задържане на лицето, а оттам и да доведат до извод за материална законосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. Следователно възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

В касационната жалба се отделя съществено внимание (вкл. с цитиране на практика на Съда на Европейския съюз) на липсата на мотиви в издадената заповед за задържане. Следва да се посочи, че в заповедта като основание за задържане на И. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като обстоятелства за задържането – данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 – нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди на лицето Р. В. П. в [населено място], [жк] на [улица]до бензиностанция „Лукойл“. Според настоящия съдебен състав в случая е налице достатъчно точно, ясно и подробно описание на извършените от Д. И. фактически действия – с посочване на време, място, начин на действие, пострадало лице, правна квалификация. Следователно чрез така описаното в заповедта е изпълнено изискването за посочване на фактическите и правните основания за задържането. В тази връзка съдебният състав счита, че не е необходимо заповедта да бъде мотивирана подробно и изчерпателно. Налице е минимално изискуемо съдържание, което следва да присъства и да позволи на лицето да узнае срещу какви обстоятелства може да реализира правото си на защита. Важно е (дори и в кратък вид) в заповедта да фигурират фактически констатации на полицейския орган за поведението на задържаното лице, което според него попада в обхвата на основанията за задържане, предвидени в чл. 72 ЗМВР. В настоящия случай тези изисквания са изпълнени и съдържащите в заповедта мотиви са достатъчни и са дали възможност на задържаното лице да разбере срещу какви факти следва да се защити. Впрочем тези мотиви представляват синтезирано съдържание на описаните в докладната записка факти, поради което невръчването на докладната записка на лицето, не може да се определи като нарушение на процесуалните правила.

Горните изводи не могат да бъдат разколебани от приетото в Решение на съда (четвърти състав) от 25.05.2023г. по дело С-608/21 на Съда на Европейския съюз, ECLI:EU:C:2023:426. В мотивите на посоченото решение (т. 51 от решението) е прието, че е необходимо (като минимален стандарт) информацията във връзка със задържане на лицето да съдържа данните, касаещи основанията за задържането - включително относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно, като няма пречка това да стане с други документи, различни от акта на задържане. В конкретния, разглеждан от настоящия съдебен състав случай, не е било необходимо информацията да се съдържа в други документи, тъй като данните, касаещи основанията за задържането - включително относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно, се съдържат и в текста на самата заповед, която е връчена на лицето при задържането му. В самото решение на СЕС (т. 61 от решението) е прието, че „Необходимите подробности“ относно задържането са в достатъчна степен: описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на предполагаемото престъпление, като се отчита стадият, на който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита. Изводът е, че описаните в заповедта факти и обстоятелства отговарят и критериите за минимално изискуемо съдържание, въведени и с цитираното Решение на съда (четвърти състав) от 25.05.2023г. по дело С-608/21 на Съда на Европейския съюз, ECLI:EU:C:2023:426. Следователно в конкретния случай не се констатират нарушения от естеството на посочените в касационната жалба, които да са довели до липса на възможност за задържаното лице да разбере за извършването на какво деяние спрямо него се прилага съответната мярка.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 261 от 10.04.2025г. по АНД № 4960/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.