Решение по дело №1915/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260012
Дата: 18 януари 2021 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193100901915
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………/….………..………2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1915 по описа на ВОС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.625 и сл. от ТЗ.

            Инициирано е по молба на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, гр.Варна.

            Молителят насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя произтича от твърденията за наличие на сключена между страните търговска сделка /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със седалище в района на сезирания съд.

           Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че страните са такива и по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 год., по силата на който молителят, в качеството си на изпълнител по договора, е извършил договореното и му се дължи договореното възнаграждение на стойност 498 951.79 лв., за което е издал фактура № **********/03.06.2019 год., получена от ответното дружество на 03.06.2019 год., но неплатена към настоящия момент. Твърди се, че длъжникът не погасява задължението си, което му затруднение няма временен характер.

           В евентуалност се твърди, че дружеството е свръхзадължено, тъй като имуществото му не в състояние да покрие задълженията му. Претендира се откриване на производство по несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността/свръхзадължеността.

           С писмен отговор вх.№ 776/2020 год., ответникът „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС” ЕАД оспорва като неоснователна исковата молба.Оспорва активно материално правната легитимация на молителя като кредитор, с твърдението, че вземането по фактура № 1/03.06.2019 год. не съществува. Твърди, че ответното дружество не е възлагало извършването на действия на молителя по мандатното правоотношение, нито от страна на молителя са извършвани каквито и да са правни и фактически действия във връзка с придобиването на имотите, описани в представения с молбата договор за поръчка. Излага, че ответното дружество е регистрирано от собствениците на „Елмон груп“ ООД, които през 2018 година се свързват с М. К., акционер със „Сано България“ АД, с идеята за съвместни бизнес проекти като назначават за изпълнителен директор на учреденото дружество доверен лице на К. – Ц.Б.. Твърди, че след регистрацията на дружеството, чрез договор за цесия от 28.12.2018 год., придобиват вземанията на „Алианц Банк България“ АД срещу „Сано България“ АД и встъпвайки в правата на взискател по образуваното изп.дело № 1277/2015 год. на ЧСИ Захари Д. придобиват недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, местност „Коджа тепе“ с площ от 17 047 кв.м. Като разбират, че единствената цел на К. е да придобие акциите на ответното дружество и придобития от него чрез ЧСИ имот, на 10.07.2019 год. посоченото от него за изпълнителен директор лице Ц.Б. е освободена като такъв, но въпреки всичко до настоящия момент същата не е предала нито счетоводството, нито печата на дружеството. Поради изложеното, оспорват наличието на осъществена стопанска операция, всички счетоводни регистри, включително представената оборотна ведомост. Редовността на счетоводните записвания се оспорва и поради назначен с трудов договор № 205/28.02.2019 год.. счетоводител на ответното дружество, в чиито правомощия, а не на изпълнителния директор, е осъществяване на оперативно счетоводното отчитане. Твърдейки в този смисъл абсолютна симулативност както на осчетоводената стопанска операция, така и на самото счетоводство, оспорва верността на съдържанието и датата на представените от молителя договор за поръчка от 06.11.2018 год., протокол за приемане на извършени действия от 03.06.2019 год. и фактура № 1/03.06.2019 год., както и автентичността на положените от С.Д.подписи.

           Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

                    За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците или служителите, което не изпълнено повече от два месеца; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

            По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника, задължение по частно държавно вземане задължение за изплащане на трудови възнаграждения.

          В конкретния случай, сезиралата съда молба е подадена от търговско дружество /„АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД/ и е основана на твърдения молителят да е кредитор по търговска сделка с дружеството – длъжник, поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

 

            Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания, обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащ от неизплатено възнаграждение по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 год. в размер на 498 951.79 лв., за което е издал фактура № **********/03.06.2019 год., получена от ответното дружество на 03.06.2019 год., но неплатена към настоящия момент.       

             Сделката, от която произтича претендираното възнаграждение, настоящият състав приема за търговска. Липсва възражение от ответната страна, че конкретната сделка не попада в кръга на въведения субективен критерий, нито е проведено опровергаване на предвидената в чл.286, ал. 3 ТЗ оборима законова презумпция, че извършените от търговеца сделки са търговски.

          Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане ги прави активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на ответника и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за неплатежоспособността на дружеството.

         Както се посочи по-горе, иницииралият производството молител „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД основава активната си материално правна легитимация на кредитор на вземане за неизплатено възнаграждение по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/06.11.2018 год../том I, л.11-16 и в оригинал на л.116/.

          С последният, ответното дружество, в качеството му на поръчител,чрез изпълнителния си директор Ц.Б., е възложило на дружеството – молител в срок до 31.12.2019 год.  да извърши всички необходими фактически и правни действия, лични или чрез трето лице, от името и за сметка на поръчителя за придобиване от страна на „Елмон Пропъртис“ ЕАД правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в кв. Виница, местност „Коджа Тепе“, Община Варна, както следва: А/ поземлен имот с № 060084 в землището на кв.Виница с ЕКАТТЕ 99022 или новообразуваните на негово място урегулирани поземлени имоти, представляващи залесена територия с обща площ от 17 074 кв.м. като договорено е и размерът на максимално допустимите разходи за придобиването на имота, включително възнаграждението на изпълнителя, да не надвишават сумата от 330 110 евро  и Б/ поземлен имот с № 12873 с идентификатор 10135.2054.20 в землището на кв.Виница, местност „Коджа тепе“ или новообразуваните на негово място урегулирани поземлени имоти, представляваща горска територия с обща площ 4 301 кв.м., като договорено е и размерът на максимално допустимите разходи за придобиването на имота, включително възнаграждението на изпълнителя, да не надвишават сумата от 66 500 евро.

            Договорено между страните е, че за недвижимия имот по т.А поръчителят се задължава да заплати на изпълнителя сумата представляваща разлика от действително сторените от поръчителя разходи за придобиване на описания имот и сумата от 330 110 евро, но не повече от 255 110 евро в левовата им равностойност, а за недвижимия имот по т.Б – сумата, представляваща разлика от действително сторените от поръчителя разходи за придобиване на описания  имот и сумата от 66 500 евро, но не повече от 34 515 евро в левовата им равностойност, платими по б. път, след подписване на двустранен протокол за приемане на работата и издаване на фактура от страна на изпълнителя / в раздел III/. 

           Представен е и съгласно договореностите между страните двустранно подписан протокол от 03.06.2019 год. за приемане на извършени дейности по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 год. /том I, л.17-18 и в оригинал на л.117/, с който страните приемат, че изпълнителят е изпълнил изцяло и в срок задълженията си по договора за поръчка относно описания по т.А от договора имот.

            Обективирани са и съвпадащи волеизявления на страните относно размера на разходите, формиран от разходи за придобиване на вземането на ТБ „Алианц България“ от „Сано България“ АД , ведно с всички обезпечения по договор за кредит между банката и кредитополучателя в размер на 132 000 лева и разходи, свързани с изпълнителното производство и придобиване на собствеността чрез възлагане от ЧСИ Захари Д., в това число и разноските по вписване в СВп на АВ в полза на „Елмонт Пропъртис“ ЕАД относно имота предмет на договора в размер на 12 817.38 лева, както и за дължимост на възнаграждение на изпълнителя в размер на 255 110 евро в левовата им равностойност, платимо в 7 дневен срок.

            Издадена е фактура № 1/03.06.2019 год. за сумата от 498 951.79 лева, представляваща левовата равностойност на сумата от 255 110 евро - отново двустранно подписана от страните /приложена на л.19 от делото и в оригинал на л.118/.

           Коментираните по-горе договор ЕЛ-АУ-01/2018 год., протокол за приемане на изпълнени действия по договора и фактурата към него, на които ищецът основава активната си материално правна легитимация, са оспорени от ответното дружество като неавтентични, неподписан от управляващия ответното дружество С.Д.и като неистински.

            За опровергаване истинността им по делото е проведена СПТЕ, изготвена от вещите лица Е.А. и Г.Г. /л.729/ и чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено. От заключението по същата, както и от дадените в открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2020, се установява, че подписите на трите изследвани документа  са изпълнени от С.Д.Д. като печатния текст в договора и протокола за приемане са изпълнени с различен шрифт. Излага се също така, че принтерният текст в договора и протокола не е форматиран по един и същи начин, изпълнен е на лазарен принтер, но не може да се установи времето на съставяне на документите, както и не се установява т.нар. кражба на подпис.

           Във връзка с оспореното изпълнение на договора, представено по делото е постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2019 год. по изпълнително дело № 20158080401277 на ЧСИ Захари Д., вписано в СлВ вх.рег.№ 9535/10.04.2019 год., влязло в законна сила на 17.04.2019 год., поправено с постановление за поправка на постановление за възлагане от 22.05.2019 год., вписано в СлВ вх.рег.№ 12754/27.05.2019 год., с което изнесения на публична продан недвижим имот № 060084, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.20054.52, с площ 16 010 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност Коджа Тепе и поземлен имот с идентификатор № 10135.20054.49, с площ 162 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност Коджа Тепе, образувани от поземлен имот идентификатор № 10135.2054.26, находящ се в гр.Варна, местност Коджа Тепе, с площ от 17 073 кв.м, са възложени на ответното дружество /л.20 и л.34/. Видно от положения от изпълнителния директор на ответното дружество, същото е получено на 24.04.2019 год.

            Няма спор между страните, а и видно от представените доказателства, дружеството - ответник е било представлявано в хода на изпълнителното производство и след конституиране на „Елмон пропъртис“ ЕАД на 20.02.2019 год. като взискател след придобиване на вземането срещу длъжника по силата на договор за цесия от адв.З. Ж., въз основа на учредена от изпълнителния директор Цветелина Бакърджиева представителна власт. А видно от представената от ответника e-mail кореспонденция /л.252 и следв./ същият е представлявал в преговорите за процесния проект, водени между ответника, „ЕЛМОН ГРУП“ ООД и М. К. именно последния, а не ответника, противно на твърдението му.

            Отново във връзка с предприетото изпълнение на поръчката и наведените възражения, представени по делото са оригинал и нотариално заверен препис   на Протокол от заседание на СД  „Елмонт Пропъртис“ ЕАД от 05.11.2018 год., както и оригинал и нотариално заверен препис  допълнение № 1 към меморандум от 12.07.2018 год.

              Видно с представения в оригинал и нотариално заверен препис от протокол от заседание на СД на  „Елмонт Пропъртис“ ЕАД от 05.11.2018 год., подписан от С. Г. и Ц.Б., е взето решение да се реализира инвестиционен проект за изграждане на еднофамилни къщи в землището на гр.Варна, Виница, като за целта ответника придобие два недвижими имота, възлагайки на ищеца „Аурига България“ ЕООД да направи всичко за инвестиционни проучвания, преговори и фактически и правни действия по придобиване на имотите като обективираното решение включва и решение за сключване на договор с „Аурига България“ ЕООД относно реализиране на описаното намерение за придобиване на имотите при обща цена на пробиване 330 110 евро. С решението по т.2 изпълнителният директор на ответното дружество бива упълномощен да предприеме действия  за сключване на договори по негова преценка във връзка с изпълнение на решението, както и да упълномощава трети лица да представлява дружеството /л.194/.

               Предприетото от ответната страна оспорване на автентичността на документа като неподписан от С. М. Г. е неуспешно проведено с оглед приетото заключение по назначената СПЕ, поради което и съдът приема документа за автентичен.

               С втория документ, сключен на 03.04.2019 год. между С.М.Г., Ж. Д. Ж. и М. И. К., страните се договарят молителят „Аурига България“ ЕООД или друг посочен от М. К. купувач да придобие 100 % от акциите на „Елмон Пропъртис“ ЕАД при определени условия, сред които цена за акции, срок, както и ответникът да е погасил задълженията си по договори за заем и да е покрило всички разходи от страна на дружеството майка „Елмон груп“ ООД.

            От своя страна,  дружеството майка „Елмон груп“ ООД е поело задължение да не обременява с тежести акциите и да не предприема никакви действия по промяна на управлението на продаваното дружество. Договорено е „Аурига България“ ЕООД и „Елмон Груп“ ООД да сключат договор за строителство на обекта – инвестиционен проект в гр.Варна, като в случай на невъзможност от страна на молителя да придобие акциите –предмет на това споразумение, страните са предвидели възможността за предоговаряне на условията по споразумението.

            Посочено е, че при невъзможност за постигане на споразумение страните да удоволетворят вземанията си от „Елмонт Пропъртис“ ЕАД при определена последователност, както следва: 1/ задълженията по договора за заем към „Елмон Груп“ ООД, увеличени със 50 0000 лева, 2/ задълженията към „Аурига България“ ЕАД по договор за поръчка от 12.11.2018 год. и 3/ от останалите суми от продажбата – 30 % за „Елмон Груп“ ООД и 70 % за „Аурига България“ ЕООД /л. 193/.

           Че действия по реализиране на съвместните инвестиционни намерения са предприети се установява и от останалите представени писмени доказателства:

-                                                                      надлежно вписан договор за прехвърляне на вземания от 28.12.2018 год.  между „Алианц Банк България“ АД и Елмонт Пропъртис  ЕАД, представляван от Ц.Б., на вземания от Р.Т.Р. като кредитополучател по договор за кредит, ведно с обезпеченията към него - договорна ипотека върху процесния поземлен имот 060084, с ипотекарен длъжник „Сано България“ АД /л.226-227/, въз основа на което частно придобиване ответното дружество е конституиран като взискател в изпълнителното производство.

-                                                                      договор от 05.02.2019 год. между „Елмон Груп“ ООД и „Агора 66“ ООД за извършване на дейности по геодезическо заснемане , изготвяне на проект за делба на имотите на парцели с площ от около 450 кв.м., изработване на ПУП и администриране на процедурата на имоти 10135.2054.51 и 1135.254.52 – собственост на „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД  /л.228-232/, както и доказателства в изпълнение на договора.

           Съвкупният анализ на гореописаните доказателства обуславят правния извод на съда за доказаност на активната материалноправна легитимация на молителя.

           Съдържанието, датата на издаване и автентичността на документите, от които ищецът черпи права, не бяха опровергани по надлежен начин от страна на ответното дружество.

           С оглед предмета на договора и задълженията на страните по него, съдът не споделя и евентуалният довод на процесуалния представител на ответника, за недействителност на сделката поради неспазване на предвидената в чл.292, ал.3 ЗЗД форма, без да се коментира евентуалното приложение на нормата на чл.293, ал.3 ТЗ. 

           Безспорно е също така, че задължилата дружеството Ц.Б., към датата на съставяне на договора, протокола за приемане изпълнението на поръчката и фактурата, е била изпълнителен директор и волеизявяващ орган на същото, поради което и действията й валидно го обвързват. Последното прави и несъстоятелни възраженията на ответника относно обективирано противопоставяне по реда на чл.301 ТЗ на сделката, доколкото не се касае за действия без представителна власт. Подчинеността на решенията на СД има действие само във вътрешните отношения, но не и в отношенията на дружеството с трети лица. Аргумент за последното са и специалните разпоредби на чл.240а и чл.240б ТЗ,  които предвиждат санкции срещу конкурентна дейност, респективно срещу евентуална възможност за накърняване интересите на дружеството, извършвана от представляващия ТД, но липсва законова уредена недействителност на сделка, сключена в евентуална вреда на представляваното дружество.

             По идентични съобръжения, съдът намира за ирелевентно позоваването от страна на ответното дружество на свързаността на лицата М. К., явяващ се действителен собственик на „Аурига България“ ЕООД с оглед обявената по чл.63, ал.4 ЗМИП декларация и изпълнителния директор на ответното дружество, сключила процесния договор – Ц.Б., както и твърденията за извършени от нея неправомерни действия по отношение на дружеството.

             Прочее, събраните в допълнение доказателства формират извод за наличие на действително правоотношение между страните въз основа на сключения договор за поръчка, сключен след взето преговори и взето решение за това, изпълнение на договора от страна дружеството – ищец, чрез трето лице, чрез поредица от действия, приемане на изпълнението от страна на ответното дружество, включително последващо признаване на задължението от него.

            При горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението, каквото доказване не е проведено по делото. А липсата на доказателства за изпълнение на задължението по търговската сделка за заплащане на дължимите суми на молителя от страна на длъжника е основание съдът да приеме, че в полза на „Аурига България“ ЕООД съществува изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка, по която длъжникът е спрял плащанията съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ. Посоченото от ответника като причина за задържане на плащането „съзнателни, волеви действия на търговеца“ не е въздигната от закона като правно релевантна.

             Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

           Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.  

             Дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните познания на вещо лице – счетоводител и приобщени към доказателствения материал по делото са две заключения – на в.л.Б. / том I,  л.121 и следв./ и в.л.С. / том II, л.757/. Показатели, носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в дружеството, като с оглед изложеното по-горе досежно материалноправната легитимация на  ищеца съдът изхожда от изготвеното от вещото лице Б. заключение, при съобразяване на изминалия период от време.

                Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба. Ответното дружество е вписано в търговския регистър на 16.10.2018 год., с капитал 50 000 лева, при внесен капитал 12 500 лева и регистриран предмет на дейност „покупко-продажба на недвижими имоти, инвестиционна дейност, строителство на жилищни и нежилищни имоти, покупка на стоки и други вещи с цел препродаването им в първоначален, преработен или обработен вид, както и всяка друга незабранена от закона дейност. Негов едноличен собственик е „Елмон Груп“ ООД, а за изпълнителен директор е била избрана Ц.Б., която е и водила счетоводството на дружеството до 31.07.2019 год.. .  

            Видно от изготвеното от вещото лице Б. заключение показателите за рентабилност на „Елмонт Пропъртис“ АД от момента на учредяването му са отрицателни величини, т.е. през изследван период дружеството е отчитало отрицателен финансов резултат поради липса на реализирани приходи. Единственият приход на дружеството е от извършена продажба на идеални части от собствен терен на 10.06.2020 год. в размер на 100 000 лева, като продадените идеални части са от основния актив на ответното дружество, за която има инвестиционни намерения и продажбата на който би нарушила производствената му дейност /вещото лице С./. Липсата на чисти приходи от продажби, както и отрицателния резултат от балансовата печалба/загуба към собствения капитал сочи от една страна, че потенциалът на „Елмонт Пропъртис“ АД да генерира и реализира приходи липсва, а от друга, видно от сравнението на тези показатели за предходните две години, че е налице тенденция на влошаване на рентабилността.

              Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността. Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви. Коефициентът на обща ликвидност, който представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, към 31.12.2019 год. е 0.70. Този показател дава възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общо прието числено значение 1. Затова съдът счита, че при коефициент на обща ликвидност 0.70 ответникът е силно затруднен да погасява навреме и в цялост паричните си задължения. Коефициентът на бързата ликвидност дава информация каква част от краткосрочните задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи и препоръчителната му стойност в икономическата теория е 1. Според вещото лице този показател при ответника към 31.12.2019 год. има стойност 0.00. Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношението на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател, възприет в икономическата теория, е 0.5, като стойност над 1 означава замразяване на парични средства, които не се използват ефективно в дейността. В случая, според заключението на вещото лице към 31.12.2019 год. той е също с нулева стойност. Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като съотношение между паричните средства към текущите задължения, ако е с ниско измерение, показва, че длъжникът не може да осъществява нормална търговска дейност. Препоръчително е той да не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му. А видно от заключенията по ССЕ, той е 0.002 Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че „Елмонт Пропъртис“ АД няма потенциал да посреща текущите си задължения.

            Що се касае до показателя финансова автономност,  посоченият от вещото лице в допълнителното заключение към ССЕ коефициент на финансова автономност е – 0,35. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива. В случая, отрицателната стойност на показателите са финансова автономност показват силна зависимост на предприятието от външни кредитори, а високата отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост показва, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на задълженията си.

           Тази преценка на икономическото състояние на длъжника съответства на извода на вещото лице Б., че към 31.12.2019 год. ответното дружество има трайни финансови затруднения, като към 01.07.2019 год. е спряло напълно плащанията към кредиторите си.

            Както вече бе посочено, като несъответен на доказателствата по делото съдът не цени изводът на вещото лице С. за редовно водено от страна на ответното дружество сметка. Тук следва да се държи, че неговият извод е под условие, че фактура № 1/03.06.2019 год. с издател „Аурига България“ ЕООД не следва да бъде осчетоводявана. В противен случай, се излага и от вещото лице С., че предприятието би било неплатежоспособно към 03.06.2019 год.като задълженията ще превишават активите му и това състояние не би било преодоляно нито в един период до 31.07.2020 год. Изложеното иде да покаже, че данните от счетоводството на „Елмон Пропъртис“ ЕАД не отразяват действителното финансово състояние на дружеството. А за определяне например коефициентите на ликвидността като показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи са необходими достоверни данни за размера на краткосрочните задължения и краткосрочните вземания, чиито счетоводно отразени стойности, поради изложеното по-горе, са доказано различни от действителните в по-висок размер на задълженията и в по-нисък за вземанията /относно отражението на неосчетоводените съдебно признати вземания върху икономическото състояние на длъжника виж решение № 102 от 8.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска/.

            Изводът на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни. 

           По отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по първоначалната ССЕ, както и дадените от него обяснения, че считано от 2019 год. ответното дружество има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от останалите данни по ССЕ и финансови отчети. Предприятието отчита счетоводна загуба и липсват приходи от дейността на дружеството за покриване дори на направените през месеца задължения.  Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции, за които обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства. 

           Съдът намира за недоказана и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 988/10.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на  имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика  съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива /наличните парични средства и краткотрайни материални активи/, които видно от заключенията и на двете вещи лица  не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на предприятието. Съдът намира също така, че и предприемането на действия по събиране на вземанията на ответника към трети лица не би било достатъчно за покриване на задълженията на предприятието. Последното е и аргумент, че затрудненията на дружеството са не само трайни, но и необратими.

            Дори към настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията му към всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за установяване на качеството "платежоспособност". В подкрепа на този извод на съда е и тенденцията за намаляване на размера на дълготрайните и краткотрайните материални активи на дружеството - длъжник през 2020 год. чрез две разпоредителни сделки с общо 5 000 кв.м. ид.ч. от притежавания основен актив, което също показва трайния характер на затрудненията му.

        Поради изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608 ал.1 и 3 ТЗ,  съдът приема за доказана неплатежоспособността на „Елмонт Пропъртис“ ЕАД, което налага постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като се определи началната дата на неплатежоспособността.

            Съгласно трайно установената съдебна практика, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест, началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в производството, попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото. От заключението по допълнителната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че финансова стабилност на дружеството се е променила трайно през 06.2019 год. Падежът на задължението към „Аурига България“ ЕООД е настъпил на 10.06.2019 год., а на 21.06.2019 год. е извършено последното плащане към доставчик. След тази дата дружеството е спряло всички плащания към кредиторите си, поради което и съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 22.06.2019 год.

             По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че продължаването на дейността на дружеството очевидно ще доведе до увреждане на масата на несъстоятелността. Същевременно от приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза на вещото лице С. за налични парични средства може да се направи извода, че наличното имущество на молителя е достатъчно за покриване на първоначалните разноските по производството по несъстоятелност, поради което същото следва да бъде открито при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се предприемат действия, подготвящи осребряването на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите. За временен синдик съдът намира, че следва да назначи Т.Д. И., със служебен адрес гр. София, р-н Красно село, бул.“Тотлебен“ № 85 ет.1, тел. **********, 02/8220198, e-mail: **********@*****.***, включен в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, който отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа, като датата на встъпване в длъжност бъде определена на три дни от вписване на решението в Търговски регистър.

             На основание чл.630, ал.1 т.5 ТЗ, съдът, намира, че датата на първо събрание на кредиторите следва да бъде определена за 02.03.2021 год. – 11.30 часа, като същото ще се проведе в търговска зала на Варненски окръжен съд.

Ето защо и на основание чл.630 ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., на основание чл.630, ал.1 т.1 ТЗ.

            ОПРЕДЕЛЯ 22.06.2019 год. за начална дата на неплатежоспособността на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., на основание чл.630, ал.1 т.1 ТЗ.

ЗАДЪЛЖАВА „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., при обявяване на фирмата си да добави „в открито производство по несъстоятелност”.

          ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., на основание чл.630, ал.1 т.2 ТЗ.

НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на основание чл. 630 ал.1 т.З от ТЗ на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., Т.Д. И., със служебен адрес гр. София, р-н Красно село, бул.“Тотлебен“ № 85 ет.1, тел. **********, тел/факс 02/8220198, e-mail: **********@*****.***, включен в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, представила предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа и декларация по чл.656 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на временния синдик на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., считано от датата на встъпване в длъжност, в размер на 1 200 лева месечно за сметка на масата по несъстоятелността, съгласно чл.661, ал.2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в длъжност на временния синдик- ТРИДНЕВЕН срок от вписване на решението в Търговски регистър, на основание чл.656, ал.1 ТЗ.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик  да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 659 ал.2 ТЗ, не по-късно от 02.03.2021 год. временния синдик да представи  към доклада по чл.668 т.3 ТЗ приложение, съдържащо данни  за  резултат от предприети действия по издирване на масата на несъстоятелността, извън активи, преминали в разпореждане на заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по чл. 32 ал.4 ЗОЗ,  чрез справки в публични имуществени регистри – в ТР и ЦРОЗ, в Служба по вписвания за налични вписвания по партидата на дружеството на придобиване на недвижими имоти, в Данъчна служба за декларираните от търговеца имущества, вкл. банкови сметки; в КАТ за налична регистрация на името на дружеството на МПС и др. подобни, както и за наличие на възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на фактическото им състояние, както и изрично посочване ако по отношение на някои от тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител по ДОПК, както и необходимия размер разноски по продължаване на движението на производството по несъстоятелност.

ОПРЕДЕЛЯ дата на първо събрание на кредиторите на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., на 02.03.2021 год. от 11.30 часа, което ще се проведе в търговска зала на Варненски окръжен съд,  с дневен ред съгласно чл.672, ал.1, т.1 и ал.2 ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик по чл.668, т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предложение на съда за неговото назначаване, предлагане на съда размера на възнаграждението на синдика.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, БУБЛ.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3, представлявано от П.С.П., в 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност на основание чл.640 ТЗ да представи на съда и синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и имуществото; списък на плащанията в брой или чрез б. превод, надвишаващи 1200 лв. извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността до датата на откриване на производството по несъстоятелност; списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си, както и да предаде на синдика наличната счетоводна документация и търговски книги с оглед осъществяване на правомощията на временния синдик по чл.668 ТЗ, КАТО МУ УКАЗВА, че ако не стори това ще му бъде наложена глоба по чл.640 ал.З от ТЗ в размер на 1 000 лв.

На основание чл.623 ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния синдик да се впишат в Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл.613а, ал.1 вр. чл.633 ТЗ, подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър, като то може да се обжалва и от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл.634 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на основание чл.622 ТЗ.

Препис от решението да се изпрати незабавно за вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на основание чл.14 ЗТР.

Настоящият акт да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.

                          

                                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: