Р Е
Ш Е Н И Е № 2681
гр. Пловдив, 29.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря
Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12864 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника С.И.С., че последният дължи
на ищеца сумата от 882,11 лв., представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2016 г. –
29.05.2018 г. за обект, находящ се в ****, както и мораторна лихва в размер на
49,08 лв. за периода 31.12.2016 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 6060/ 02.07.2018 г. по ч.гр.д. № 10432 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик и
ползвател на водоснабден недвижим имот, който бил придобит от него на дата ****
Посочва, че отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5
от ОУ, при условията на неизправно измервателно устройство. Съгласно
разпоредбите на ОУ в тези случаи се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано
жилище и 6 куб.м. за топлофицитано жилище на всеки един обитател, като е
предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Ищецът твърди, че потребителят многократно бил уведомяван за
необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство, но действия от
негова страна не последвали. В карнета имало поставени подписи на абоната,
респективно на негов представител.
Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 10432 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.И.С. чрез особения представител
адв. И.Д., със становище за неоснователност на предявените искове. Прави
възражение за погасителна давност на исковите претенции. Твърди, че ответникът
не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Сочи, че ответникът не бил
подписвал представените от ищеца ОУ, нито пък договор за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода. Оспорва ответникът да е уведомяван по
надлежния ред в имота да има неизправно измервателно устройство и необходимостта
от подмяната му. Оспорва подписите.
поставени в карнета. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10432 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, ХVII граждански състав, образувано по
депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 6060/02.07.2018 г. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в ****, че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. Ответникът, чрез назначение от съда особен
представител оспори да е ползвател по смисъла на закона. От ангажираните от
ищеца доказателства може да се направи извод, че именно ответникът е собственик
на водоснабдения имот. Видно от представената справка за лица за вписвания в
Служба по вписванията Пловдив, по партидата на ответника е налице едно вписване
на *** Вписаният акт представлява молба от РДСК „Жилищно строителство“ – гр.
Пловдив (л.118 от делото), с която се моли вписаната законна ипотека № *** в
полза на ДСК Пловдив върху недвижим имот, находящ се в *** – на името на И. С. А.
и Я. С. А.а, занапред да се счита на името на С.И.С., ЕГН: **********. От този
документ, може да се направи изводът, че именно ответникът е собственик на
процесния имот, доколкото ипотека може да бъде вписана само по отношение на
собствен на ипотекарния длъжник имот. Индиция, че ответникът е ползвател на
имота е и констатацията на в.л.при посещение на имота за извършване на
експертизата – ответникът С.С. е осигурил достъп на имота, от което следва, че
именно той живее във водоснабдения имот и ползва предоставените от ищцовото
дружество услуги. Отделно от това, при разпита на свидетелката Х.Б. – инкасатор
за имота за процесния период, се установи, че достъп до жилището е осигуряван
от жена на име Н. – с. на ответника, видно от справка от НБД Население. От
съвкупната преценка на всички обсъдени по-горе доказателства, се налага
изводът, че ответникът има качеството на потребител на процесния имот, който
има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. Следва
да се отбележи с оглед изричното възражение на ответника в писмения отговор, че
за възникването на правоотношение между страните не е необходимо подписване на
индивидуален договор и общи условия към него, доколкото договорната връзка
възниква по силата на закона. Смисълът на това облекчение е характерът на
предоставените от ищеца битови услуги, необходими за ежедневието на всяко
домакинство.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
На
следващо място, по делото се установи, а и ответникът не оспори, че ищцовото
дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния
период от 31.10.2016 г. до 29.05.2018 г., поради което е изправна страна по
договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се
има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите
количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).
Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този
смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.
В случая, по делото се установи,
от заключението на приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че в процесния имот е монтирано
измервателно устройство, което представлява много стар водомер за студена вода
със стрелково отчитане. Установява се също, при извършени проби – пускане на
вода от смесителя на тоалетната мивка в имота на ответника, че водомерът не
работи и не отчита по никакъв начин преминалото през него количество вода.
Освен това, монтираното измервателно устройство не отговаря на изискванията на
Закона за измерванията и Наредбата на МС за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Същото не е изправно и не е годно да отчита
точно преминалото през него количество вода.
В този случай, при който
монтираният в обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма
как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В
и К – гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно – чрез водомера, който бива
отчитан от инкасатор. Констатацията за неработещ водомер е осъществена, поради
което и начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата
на чл. 23, ал.5 от ОУ. Посочената разпоредба гласи, че при липса на
индивидуални водомери или неизправни
такива месечното количество се определя, като се начислява по 5 куб. м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.23,
ал.7 от ОУ, съгласно която при сгради – етажна собственост или при имоти с
повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални
водомери, определените по реда на ал.5 количества вода се завишават всяко
тримесечие с 1,0 куб.м. за всеки обитател. Посочената клауза се отнася само за
случаите на липса на индивидуален водомер, какъвто не е настоящият. При наличие
на неизправно измервателно устройство, количество вода се отчита по реда на
чл.23, ал.5 ОУ, без да се прилага посоченото в ал.7 завишение.
По делото се установи, от
показанията на разпитания на ищеца свидетел, че в имота на ответника има двама
обитатели, като за всеки от тях следва да се начислява по 5 куб.м. месечно,
т.е. общо по 10 куб.м. на месец. Поради това съдът намира, че исковата
претенция е доказана по своето основание. За определяне на размера, следва да
се вземе предвид като база заключението на вещото лице, в което е посочен
размерът на единичната цена на 1 куб.м. питейна вода, канал и пречистване, за
процесния период, а именно от 1.06.2016 г. до 01.07.2017 г. – единична цена
1,51 лв. без ДДС (1,81 лв. с ДДС); от 01.07.2017 г. до 01.01.2018 г. – единична
цена 1,78 лв. без ДДС (2,14 лв. с ДДС) и след 01.01.2018 г. – единична цена
1,83 лв. без ДДС (2,20 лв. с ДДС). При така посочените единични цени за
процесния период ответникът дължи сумата от 414,98 лв. До този размер
предявеният главен иск следва да се уважи, като до пълния му заявен размер от 882,11
лв. подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от
уважаване на главната претенция ще се присъди и законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователно е възражението за
погасителна давност на ответника. Процесните вземания са периодични и като
такива се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност. Искът по
чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от датата на депозирането на заявлението
по чл.410 ГПК в съда, а именно – от 25.06.2018 г. Процесният период –
31.10.2016 г. до 29.05.2018 г., обхваща тригодишния давностен срок, поради
което вземанията на ищеца не са погасени по давност.
Основателна е и акцесорната
искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От представения опис на фактури
се установява, че процесните суми са фактурирани, като първата фактура е
издадена на 31.10.2016 г. Затова е основателна претенцията за признаване за
установена дължимостта на обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 31.05.2018
г. Досежно размера на обезщетение съдът определи същия на основание чл.162 ГПК. Размерът на обезщетение за забава възлиза на
сумата от 25,10 лв., до която сума акцесорният иск подлежи на уважаване. До
пълния предявен размер от 49,08 лв. искът следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 740 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. –
за ДТ; 250 лв. – депозити за вещи лица; 15 лв. – депозит за свидетел; 300 лв. –
депозит за особен представител. От тази сума в тежест на ответника следва да се
възложи пропорционална част на уважената част от исковете - 349,45 лв. Следва
да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете, а именно – сумата от 35,42 лв., като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не се доказа да се
извършени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И.ова С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, следните суми: сумата от 414,98
лв. (четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2016 г. –
29.05.2018 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 25,10 лв. (двадесет и пет лева и десет
стотинки) за периода 31.12.2016 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението в съда – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6060/ 02.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 10432 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с. КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от присъдената сума от 414,98 лв.
до пълния предявен размер от 882,11 лв., както и иска за обезщетението за
забава за разликата от присъдената сума от 25,10 лв. до пълния предявен размер
от 49,08 лв.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 349,45 лева (триста четиридесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки) - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 35,42 лв. (тридесет и
пет лева и четиридесет и две стотинки) – разноски в заповедното производство,
сторени по ч.гр.д. № 10432 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.