№ 702
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000576 по описа за 2024 година
С решение № 747 от 27.05.2024г., постановено по т.д.№ 1730/2023г. по описа на СГС са
отхвърлени предявените от „ЗК Лев Инс“ АД против Гаранционен фонд искове с правно
основание чл. 499, ал. 4 от КЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 40 000 лева — главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди на Д. Н. П., законната лихва върху главницата в размер на 16 640,72
лева - от датата на плащането - 07.10.2019 г. до 21.09.2023 г. – датата на предявяване на иска,
сумата от 200 000 лева - изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
Д. Г. П. в размер на 120000 лв., на М. Т. К. и Д. Г. П. по 40 000 лева, законната лихва върху
главницата от датата на плащането - 01.10.2019 г. до 21.09.2023 г. в размер на 83 536,96 лева,
във връзка със застрахователно събитие – смъртта на Н. Т. П. в резултат на ПТП от
26.11.2016 г., причинено от Б. А. А. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с
временен регистрационен № ******** в нарушение на Закона за движение по пътищата.
На ответната страна са присъдени разноски.
Недоволно от така постановеното решение е останало „ЗК Лев Инс“ АД и в
законоустановения срок е подало въззивна жалба против същото. Моли се
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо него да
бъде постановен друг, с която предявеният иск да бъде уважен. Жалбоподателят счита за
неправилен извода на съда, че когато е налице влязло в сила решение за осъждане на
застрахователя да заплати на обезщетение на увредените лица, то същият не може в
1
последващ процес с трето лице да твърди, че е налице спор относно това кой трябва да
изплати обезщетението, както и че разпоредбата на чл.499, ал.4 от КЗ влиза в действие в
пълнота само в хипотезата когато е налице доброволно плащане от застрахователя.
Поддържа се, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по полица №
22116002600835/06.10.2016г. и че този въпрос е разрешен с влязло в сила решение по т.д.№
855/2022г. на ВКС. По това дело бил даден отговор на материалноправния въпрос за
наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 от КЗ в случаите когато използването на
МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към
момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в
Наредба №I- 45 от 24 март 200г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, телени от тях, и реда за предоставяне на данни и спиране от
движение на МПС, ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Излагат се доводи, че разпоредбите на чл.499,ал.4 и ал.5 от КЗ указват кой следва да
заплати обезщетение на увреденото лице при спор относно отговорността между
застрахователя и Гаранционния фонд, но те не уреждат правото на застрахователя, който е
изпълнил чуждf задължение да встъпи в правата на кредитора, тъй като това право е
регламентирано в ЗЗД. Същевременно било уредено регресното вземане към Гаранционния
фонд при последващо установяване, че отговорността да плати застрахователното
обезщетение е на Гаранционен фонд, като същият дължи и заплащане на законна лихва от
момента на плащането.
Развити са доводи относно това кога е налице сила на пресъдено нещо и какъв е
нейният предмет.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Поддържа се, че разпоредбата на чл.499, ал.4, изр.2 от КЗ урежда извънсъдебния спор
между застрахователя и Гаранционен фонд, във връзка с претенция за заплащане на
обезщетение и задължава застрахователя да плати на увредения, въпреки спора, като му
предоставя право на специфична законова суборгация, в случай, че се установи, че длъжник
на увредения е Гаранционен фонд. В случай, че по предявен от увреденото лице иск се
установи, че застрахователят е длъжник по претендираното обезщетение, с влизане в сила
на решението се установява и липса на материална предпоставка на законовата суборгация
на застрахователя, уредена в чл.499, ал.4, изр.2 от КЗ. Към момента на изпълнението /
плащане на обезщетението/ било установено със задължителна сила, че кредиторът в
правата на който твърди, че е встъпил застрахователят, няма вземане срещу Гаранционен
фонд. Поради това постановеното решение относно този факт имало обвързващо спрямо
него действие в материалноправно отношение с Гаранционен фонд и нямало възможност
2
въпросът да се пререшава по отношение на него. Не бил осъществен фактическият състав на
чл.557, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд.
Изтъква се, че в случая е налице валидна застраховка ГО, което изключва
отговорността на ГФ. Този факт се установявал и от приложената по делото справка от
Информационния център на ГФ, от която било видно, че лек автомобил „Форд Мондео“ с
временни регистрационни номера № 0058860 има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за периода, който е настъпило ПТП. Липсвала и другата
предпоставка за ангажиране на отговорността на ГФ, а именно- наличието на спор между
ГФ и застрахователят- ищец, възникнала в хода на уреждане на претенцията, тъй като този
въпрос не бил повдигнат преди плащането, а и ищецът не упражнил правомощието си да
конституира ГФ като трето лице в хода на производството по прекия иск на увреденото
лице, за да го обвърже с мотивите на спора.
Изразява се становище и за недопустимост на претенцията, тъй като със силата на
пресъдено нещо на решението, въз основа на което е реализирано плащането било признато
съществуването на вземанията на увредените лице за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от ПТП към застрахователя. Именно в това производство ищецът
следвало да релевира възраженията си, в съответните процесуални срокове, излагайки
конкретно фактите и обстоятелствата, на които счита,че почива възражението му.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
„ЗК Лев Инс“ АД е предявило против Гаранционен фонд иск с правно основание
чл.499, ал.4 от КЗ за заплащане на сума в общ размер от 240 000лв., която представлява сбор
от изплатени от дружеството застрахователни обезщетения заедно с мораторни лихви на
лицата Д. Г. П., М. Т. К. и Д. Н. П. за претърпени от тях неимуществени вреди.
Излагат се твърдения, че ПТП, от което са произлезли вредите е причинено от водача Б.
А. А., управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен номер
********, негова собственост. Ищецът счита, че отговорността за обезщетяване на вредите е
на ответната страна като се аргументира с дадения по т.д.№ 855/2022г. отговор на правен
въпрос относно това чия е отговорността за вредите от така настъпилото произшествие.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва иска като поддържа, че към датата на
настъпване на вредоносноното събитие е бил налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на временните
регистрационни табели, поставени на автомобила и това обуславяло ангажирането на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ. Поради това счита,че не са налице
основанията за ангажиране на отговорността на ГФ. Оспорват се и исковете за лихва с
твърдението, че отговорността не е деликтна и поради това ГФ би изпаднал в забава едва
след като му бъде отправена покана.
3
С допълнителната искова молба ищецът е изложил тезата, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение по полица **********/06.10.2016 г. във връзка с
управлението на лек автомобил Форд Мондео с временен рег. номер ********.
Поддържа, че в хода на производството по гр. д. № 6324/2017 г. на СГС преди
изплащане на застрахователното обезщетение е възникнал спор между ГФ и застрахователя
във връзка с отговорността. Настоящият ищец, който е бил ответник в посоченото
производство оспорил материалноправната си легитимация и застрахователното
правоотношение по посочената полица, а увреденото лице именно по този повод направило
искане за изменение на иска, като е предявен иск при евентуалност срещу ГФ.
На следващо място се посочва,че временните регистрационни табели, за които е
сключена застраховката, не са използвани в съответствие с чл. 30 на Наредбата на
министъра на вътрешните работи № I – 45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като това нарушение
обуславя липсата на застрахователно покритие.
Отново се позовава на цитираното вече решение по т.д.№ 855/2022 г. на ВКС, което
представлявало задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК.
Излагат се и доводи, че Гаранционния фонд дължи лихва от датата на плащане от
страна на застрахователя, ако се установи, че отговорността за заплащане на застрахователно
обезщетение е на ГФ, но застрахователят вече е платил.
С отговора на допълнителната искова молба ответната страна поддържа вече
изразеното становище, като посочва, че наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ се установява от приложената по делото
справка от Информационния регистър на Гаранционния фонд. Тази застраховка
осигурявала покритие към датата на ПТП. Поискано е като трето лице –помагач да бъде
конституиран виновният водач – Б. А..
Това искане е уважено. Посоченото лице не е изразило становище по иска.
С обжалваното решение е прието, че след като по отношение на застрахователя има
влязло в сила решение, с което същият е осъден да заплати обезщетение за вредите,
причинени при въпросното ПТП и плащането е извършено именно въз основа на него, то не
е налице фактическият състав на чл.499, ал.4 от КЗ за уважаване на предявения иск.
Съдът е счел, че следва да зачетете на основание чл.297 от ГПК последиците на
постановеното по гр.д.№ 5773/2018г. на САС решение, с което „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено
да заплати на Д. Г. П., М. Т. К. и Д. Н. П. обезщетение за неимуществени вреди , настъпили в
резултат на ПТП, станало на 26.11.2016г., при което е загинал техният наследодател Н. П.. За
съда било установено с вече постановеното решение, че именно „ЗК Лев Инс“ АД следва да
обезщети правоимащите лица и било недопустимо в последващ процес да се установява
отговорността за плащане на Гаранционния фонд. Това юридическо лице можело да се
позове на това решение и да се позове на СПН, която установявала, че именно ищцовото
4
дружество е отговорно за заплащане на обезщетението на увредените лица.
Изложени са мотиви, че отговорността по чл.499, ал.4, изр.второ от КЗ предпоставяла
да не е съдебно установено с влязло в сила решение, че застрахователят е отговорен за това
задължение. Изразът „впоследствие бъде установено“ в посочената правна норма следвало
да се тълкува в смисъл, че установяването е спрямо правоимащите увредени лица в процес с
тяхно участие. Изтъква се, че това разбиране на разширява субективните предели на СПН, а
отчита връзката между регресното право на застрахователя срещу Гаранционния фонд по
чл.499,ал.4 и ал.5 от КЗ и отговорността на застрахователя към увреденото лице по силата
на прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ. Застрахователят следвало да изчерпи всичките си
възражения относно възникването на правото на застрахователно обезщетение, което
включвало и валидно застрахователно правоотношение. В последващ процес, макар и срещу
трето лице - ГФ, застрахователят не можел да твърди, че е налице спор относно това кой
дължи изплащане на обезщетението. Разпоредбата на чл.499, ал.4 от КЗ влизала в пълно
действие тогава, когато е налице доброволно, а не въз основа на влязло в сила осъдително
решение плащане на дължимото обезщетение. При тази хипотеза били допустимо, така
както и при хипотезата на чл.499, ал.5 от КЗ, едва след плащането, застрахователят да
узнае обстоятелства, които ангажират отговорността на Гаранционния фонд, поради което и
било необходимо да се е развило някакво особено предварително спорно производство,
като условие за възникване на регресното право на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая първоинстанционното решение е валидно- постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и
е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз
основа на заявените с исковата молба твърдения.
Предявеният иск е с правно основание чл.499, ал.4 от КЗ. Съгласно тази разпоредба, в
случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на
обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой
трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако
впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява
на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата
на плащането.
Следователно, за да бъде уважен такъв иск е необходимо да е настъпило събитие, във
връзка с което да е предявена застрахователна претенция пред застраховател или
5
Гаранционен фонд, да е възникнал спор в хода на удовлетворяване на претенцията кой да
заплати дължимото обезщетение – застрахователя или Гаранционния фонд, същото да е
заплатена от дружеството-застраховател и на последно място, трябва са бъде установено, че
отговорността е на Гаранционния фонд.
В случая по делото е представена влязла в сила присъда № 72/12.07.2019 г. по НОХД
№ 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново. От същата се установява, че на 26.11.2016
г., на път VTR 1182 /гр.Лясковец- гр.Горна Оряховица/, около 01:30 часа, управлявайки лек
автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен № ******** в нарушение на Закона
за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП Б. А. А. е допуснал ПТП със спрелия в
неговата пътна лента лек автомобил ВАЗ 2121, рег. номер ********, в резултат на което е
причинил по непредпазливост смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия
автомобил ВАЗ 2121 М. Н., Н. П. и Т. П., средна телесна повреда на Д. К. и на Т. К..
От застрахователна полица № BG/22/11602600835 е видно, че е сключен
застрахователен договор между „М. Й.“ ЕООД и „ЗК Лев Инс“ АД за периода от 07.10.2016
г. до 06.10.2017 година относно неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен
внос придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела №
********.
Представена е и фактура за продажба на лек автомобил „Форд Мондео“ с дата
08.07.2016г. / на нидерландски език и в заверен превод/, от която се установява, че този
автомобил е закупен от Б. А. А.. Приложени са също и свидетелство за регистрация в
Нидерландия както и удостоверение за смяна на собственика от 27.10.2016г. /и двата
документа са представени и на нидерландски език, и в заверен превод/. Вторият документ е
издаден от Службата за пътен транспорт на Нидерландия.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че с
влязло в сила решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС на Д.
Г. П. е присъдено общо обезщетение в размер на 120 000 лева, а на Д. Г. П., М. Т. К. и Д. Н.
П., в качеството на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Т. Н. П. - по 40
000 лева, ведно със законната лихва от 27.08.2017 година, както и че тези суми са заплатени
от „ЗК Лев Инс“ АД заедно със съответните лихви за забава и разноски по образуваните
изпълнителни дела – изпълнително дело 20197280400505 на ЧСИ Д. К. и изп. дело
20198400400930 на ЧСИ М. Ц..
Спорно по делото е дали решението, с което е присъдено обезщетение обвързва съда
да приеме, че е установено, че сумата се е дължала от застрахователя, дали нормата на
чл.499,ал.4 от КЗ е приложима в случаите, при които удовлетворяването на пострадалите
лица не е станало доброволно, а е резултат от приключило съдебно производство, с което
застрахователят е осъден да заплати обезщетението и дали сключената на основание чл.483,
ал.5 от КЗ застраховка по риска ГО на автомобилистите за временната регистрационна
табела, поставена на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП ангажира
отговорността на застрахователя.
6
Въззивният съд намира следното:
Съгласно член 298 , ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Поради това, макар да е обвързан със СПН по
отношение на пострадалите, застрахователят има право да твърди в отношенията си с
ответника, че последният е бил задължен да плати обезщетението.
Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл.499,
ал.4 от КЗ влиза в пълно действие тогава, когато е налице доброволно, а не въз основа на
влязло в сила осъдително решение плащане на дължимото обезщетение. Такова тълкуване
неоправдано би стеснило обхвата на посочената норма, която има за цел да осигури
своевременно обезщетяване на пострадалите лица и в същото време да предотврати
неоснователното разместване на блага. Самият факт, че се е стигнало до сезиране на съда и
че заведеният иск е оспорен от страна на застрахователя показват, че спор има и той е
възникнал по делото от твърдението на застрахователя, че не дължи плащане. Не е
необходимо той директно да е заявил на Гаранционния фонд, че плащането се дължи от
последния. Ето защо съдът намира, че по делото е установено, че в хода на удовлетворяване
на пострадалите
Предвид на тези съображения и установеното от фактическа страна са налице първите
три предпоставки за уважаване на иска. Следва да бъде проверена верността на
твърдението на ищеца,че отговорността за заплащане на обезщетението е била на
Гаранционния фонд.
Съгласно чл.519, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Както вече беше посочено, по делото е
установено , че за временния регистрационния номер, поставен на автомобила, управляван
от виновния за ПТП водач е била сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за всяко едно превозно средство,на което е поставен
регистрационният номер. Задължението за сключване на такава застраховка е уредено в
чл.483, ал.5 КЗ. Този текст предвижда,че , търговците по смисъла на Търговския закон,
извършващи внос и продажба на моторни превозни средства, които получават временни
табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се
сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на
временните табели, но не повече от една година.
Самата процедура по издаване на временни номера на такива търговци лица е уредено
в чл. 30 на Наредбата на министъра на вътрешните работи № I – 45 от 24 март 2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В ал.1 на тази норма е посочено, че временните табели с регистрационен номер се
7
предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на
превозните средства моторно превозно средство на територията на страната за тестване,
придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един
търговски обект до друг и до официално обявено изложение.
Съгласно ал.10 същия член, временните табели се получават след представяне на
дневник за завеждането им и пътни книжки, съобразно заявения брой табели, а в ал.11 е
предвидено, че за всеки комплект временни табели се издава разрешение за временно
движение. В ал.13 се съдържат изисквания за отразяване в дневника и пътните книжки на
подробна информация за всички получени табели - серия и номера на документите за
временното движение и срокът, за който са издадени, дата и час (от до) на използването,
маршрут, цел на използване на табелите, трите имена на водача, представителя на търговеца
и данните за марка, модел, номер на рама и цвят на превозното средство, както и изисквания
за отразяване в пътната книжка на дата на ползване на табелите, пореден № от дневника,
марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС, маршрут и цел на придвижването,
час на излизане и час на връщане, име и фамилия и подпис на водача. В ал.13, т.2 е
записано, че пътната книжка трябва да се носи винаги при използването на ПС с временни
табели с регистрационен номер и данните в нея трябва да съответстват на данните, записани
в дневника.
На следващо място, в ал.16 е предвидено, че временни табели с регистрационен номер
се ползват само за МПС, собственост на лицето по ал.1, от лицата, определени от него при
подаване на заявлението.
По настоящото дело, от събраните по делото доказателства беше установено , че МПС,
при управлението на което е причинено ПТП е управлявано в отклонение от тези
изисквания и същото не е било собственост на търговеца, на който е издадена временната
регистрационна табела,за която е сключена застраховката.
С решение № 50013 от 24.03.2023 година, постановено по т.д.№ 855/2022г. на ВКС,
Първо т.о. е даден отговор на въпроса: За наличието на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл.483, ал.5 КЗ
в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в
несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор
специален регистрационен режим в Наредба № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ
бр.31/2000г./.
Прието е, че не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал.5 КЗ, когато
издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и
продажба на превозни средства, не са използвани в съответствие с чл.30 от Наредба на
министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
8
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В съответствие с това разрешение на въпроса, което е задължително за настоящата
инстанция по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, настоящият състав намира, че в случая не
е налице валидна застраховка по риска ГО на автомобилистите за МПС, при управлението
на което е причинено ПТП и поради това Гаранционният фонд следва да отговоря за
обезщетяване на причинените вреди на основание чл.519, ал.1, т.1 от КЗ. Това е и
последната предпоставка за уважаване на претенцията на ищеца.
Предвид на изложеното, следва извода, че е налице фактическият състав на чл.499,
ал.4 от КЗ за уважаване на иска, предявен от „ЗК Лев Инс“ АД за заплащане от страна на
Гаранционния фонд на сумите, които ищецът е заплатил за обезщетяване на настъпилите в
резултат на ПТП, станало на 26.11.2016г. неимуществени вреди.
Върху заплатените суми се дължи и законна лихва, считано от датата на плащането
предвид изричната регламентация в нормата, на която се основава иска. Размерът на
съйщите съдът определя на основание чл.162 от ГПК и при ползването на електронен
калкулатор на 16 640,72 лв. върху сумата от 40 000лв. за периода от07.10.2019г. до
21.09.20203г. и на 83536,96лв. върху сумата от 200 000лв. за периода от 01.10.2019г. до
21.09.2023г.
Тъй като първоинстанционното решение в обратния смисъл, то същото ще трябва да
бъде отменено и въззивният съд ще следва да постанови ново, с което предявените искове да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените
разноски пред двете съдебни инстанции, които са в размер на 18 401,10лв. за заплатени
държавни такси и 750лв. юрисконсултско възнаграждение / 300лв. за първата и 450 лв. за
въззивната инстанция/.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 747 от 27.05.2024г., постановено по т.д.№ 1730/2023г. по
описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.4 да заплати на „ЗД „Лев Инс“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Симеоновско шосе“ №67А на основание чл. 499, ал. 4
от КЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 40 000 лева — главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Н.
П., законната лихва върху главницата в размер на 16 640,72 лева - от датата на плащането -
07.10.2019 г. до 21.09.2023 г. – датата на предявяване на иска, сумата от 200 000 лева -
9
изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Г. П. в размер на
120000 лв., на М. Т. К. и Д. Г. П. по 40 000 лева, законната лихва върху главницата от датата
на плащането - 01.10.2019 г. до 21.09.2023 г. в размер на 83 536,96 лева, във връзка със
застрахователно събитие – смъртта на Н. Т. П. в резултат на ПТП от 26.11.2016 г., причинено
от Б. А. А. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен №
******** в нарушение на Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.4 да заплати на „ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Симеоновско шосе“ №67А разноски в размер на 18 401,10лв.
за заплатени държавни такси и 750лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10