Мотиви
към присъда по НОХД № 1555/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против В.А.Ц., ЕГН: ********** за това, че:
- на 13 май 2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, офис „Пловдив Център“,
съзнателно се е ползвала от неистински частни документи – Договор за паричен
заем „Credit Pensioner“ № 1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от
10.05.2013 г. от името на издател Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973,76
лева /хиляда деветстотин седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София с падеж: 05.01.2014 г., когато от
нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
- в периода от месец юли 2013 г. до месец февруари
2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е съставила
неистински частни документи – „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/12.07.13 г., в частта „Подпис на клиент“; „Седмичен отчет за
паричните постъпления от КК“ № **********/25.09.13 г. в частта „Подпис на
клиент“ и „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/10.02.14
г. в частта „Подпис на клиент“ и в периода от 12.07.2013 година до 10.02.2014
година ги е употребила пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, офис „Пловдив
Център“, за да докаже, че съществува едно правно отношение - погасяване на
заемни вноски по Договор за паричен заем „Credit Pensioner“ №
1835108/10.05.2013 г. от името на клиента Р.М.С., ЕГН: ********** –
престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
- на 17.03.2014 г. в гр. Пловдив пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - гр. София, офис „Пловдив Център“ съзнателно се е ползвала от
неистински частен документ – „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/17.03.14 г. в частта „Подпис на клиент“, когато от нея за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът изцяло поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Ц.. Предлага на съда да кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били служители на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, както и заключенията по изготвените съдебно-почеркови
експертизи. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага за
първото обвинение по обвинителния акт на подсъдимата да бъде наложено наказание
една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитател
срок от три години. За второто повдигнато обвинение прокурорът взема становище
подсъдимата отново да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отново да
бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, а по отношение на третото
повдигнато обвинение спрямо Ц. прокурорът предлага, след признаването на
подсъдимата за виновна, да й бъде наложено наказание в размер на една година
лишаване от свобода, а изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Поддържа, че следва да бъде определено едно общо най-тежко
наказание по реда на чл. 23 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Досежно
разпореждането с веществените доказателства взема становище да бъдат върнато на
правоимащото лице.
Защитникът адв. Д.В. пледира за постановяването на
оправдателна присъда. Твърди по делото да не се е доказало виновното извършване
на вменените на подсъдимата с обвинителния акт престъпления съгласно стандарта
за доказаност на обвинението, установен от НПК и забраната осъдителната присъда
да почива на предположения. Поддържа да са били допуснати нарушения при
воденето на счетоводните записи от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които да
препятстват възможността за разкриване на обективната истина. Взема становище
подсъдимата да е била изряден служител на дружеството, без провинения в
трудовата си дейност. При условията на евентуалност, ако съдът признае
подсъдимата Ц. за виновна, защитникът пледира за индивидуализация на
наказанието към предвидения минимум, като моли да бъдат взети предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на
подсъдимата, която е неосъждана, майка на две деца, отглеждаща ги и полагаща
грижи за тях.
Подсъдимата В.А.Ц. не дава обяснения по делото и не се
явява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения. Делото е
разгледано в отсъствие на подсъдимата при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
„а“ от НК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
В.А.Ц. е родена на *** ***, б. , б. г., с постоянен
адрес:***, с висше образование, омъжена, трудово заета, неосъждана, с ЕГН:
**********.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлявало небанкова
финансова институция със седалище в гр. София и клонове в страната. Дружеството
се занимавало с отпускане на заеми на физически лица в размер от 200 лева до 3
000 лева. По силата на договор за поръчка, изработка и реклама № 92-12 от
18.05.2010 г. свид. З.С. започнала да работи като ***** към дружеството. Подсъдимата В.Ц. пък се
обвързала като кредитен консултант с „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на
договор № 6 - 31 от 25.06.2012 г. И двете били кредитни консултанти към
регионалния офис на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - Пловдив Център, находящ се в гр.
Пловдив, ***** , като работели в т. нар. периферия на офиса, а именно
територията на гр. Кричим, гр. Перущица, гр. Стамболийски и околностите им,
където дружеството нямало открити офиси. Всеки мениджър развитие имал
задължението да набира кредитни консултанти за работа в дружеството, да ги
обучава и да ги контролира при обслужването на заемите, отпускани от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Всеки мениджър развитие имал екип от кредитни консултанти, за
които отговарял - такива, които той бил привлякъл за работа в дружеството или
му били зачислени да отговаря за тях. Кредитните консултанти от гр. Кричим -
З.С. и В.Ц. били включени в екипа на свид. П. по усмотрение на регионалния
мениджър на офис Пловдив Център свид. С.М.. Впоследствие, по препоръка на З.С.,
в екипа му бил включен и свид. А.С.Х..*** се намирал до автобусната спирка за
гр. Пловдив.
Процесът по отпускането на заеми от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД стартирал след осъществен контакт между даден клиент и
представител на дружеството, а именно - съответния кредитен консултант. Той
осъществявал прекия първоначален контакт с потенциалния клиент. Договорите за
парични заеми се сключвА.с клиента от страна на дружеството „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, представлявано от съответния изпълнителен директор, но чрез
търговски пълномощник, а именно - съответния кредитен консултант. Кредитният
консултант обаче нямал качеството на търговски пълномощник по смисъла на
Търговския закон. По отношение на набирането на кредитните консултанти,
подборът им, изискванията към тях отговарял специален служител на дружеството –
„организатор спомагателна дейност“ или „мениджър развитие“. Кредитните
консултанти нямА.специално разработени длъжностни характеристики. Правата и
задълженията им били подробно разписани в договорите за поръчка, изработка и реклама,
които дружеството сключвало с тях. Това били вид граждански договори, по силата
на които се вменявали съответните права и задължения на кредитните консултанти
като представители на дружеството. Първоначално вписваната в тях длъжност
„***** “ впоследствие била заменена с „кредитен консултант“. Конкретните
размери, условията и редът за определяне на възнагражденията на кредитните
консултанти, били уредени в същите договори. Техните възнаграждения били
формирани като определен процент от събраните вноски по кредити, отпуснати с
тяхното посредничество, плюс съответната константна сума при усвояване на
кредит. Политиката на дружеството била насочена към стимулация на консултантите
за набиране на повече клиенти. При първоначалната среща между кредитния консултант
и съответния клиент консултантът бил длъжен да презентира кредитните продукти
на дружеството, както и подробно да разясни условията и параметрите на желания
потенциален заем. В случай че клиентът проявил желание да кандидатства за
отпускане на конкретен заем, това се оформяло като негово писмено волеизявление
в „Предложение за сключване на паричен заем“. Това бил документ по образец,
който се попълвал собственоръчно от кредитния консултант със снемане на
съответната информация за клиента като лични данни, параметри на заема - размер
на исканата сума, срок за погасяване, размер на погасителни вноски. Освен това
в предложението се вписвали и данни за трето лице за контакт, което не било
поръчител по смисъла на закона, а можело да бъде близък, роднина, съпруг или
колега на клиента. Личната карта на клиента задължително се представяла в
оригинал на кредитния консултант, който след сверяване, заверявал копието й с
„вярно с оригинала“. В самия документ – „Предложение за сключване на паричен
заем“, кредитният консултант давал личното си писмено становище за одобрение
или неодобрение на кредита. Кредитният консултант бил длъжен да информира
съответния регионален център на дружеството за наличието на потенциален клиент,
като това можело да стане по телефона или лично да бъде представено
предложението и завереното копие на личната карта в офиса, както и чрез
съответния „организатор спомагателна дейност“ или MP. След това тази информация
се разглеждала от кредитен съвет към кредитния отдел на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
в централното управление на дружеството в гр. София. Там се взимало решение за
разрешаването или неодобрението на всеки един кредит на дружеството в страната.
Това решение се свеждало до знанието на клиента посредством телефонно обаждане
от касиера на съответния регионален офис или от кредитния консултант,
осъществил контакта с клиента. Това се случвало в рамките на 24 часа. Даден
кредит можело да бъде одобрен в размер, желан от клиента или пък в по-малък,
според преценката на кредитния съвет. В случай че бил одобрен кредит в размер
по-малък от желания, се предлагало на клиента да реши дали да го получи или да
го откаже. При отказ кредитът се отхвърлял, а в другия случай придобивал статут
„Одобрен“ и ръководителят на съответния регионален център получавал разрешение
да отпусне конкретната сума по него. Документите по отпускането на конкретния
заем се генерирали от фирмения софтуер, в регионалния офис се разпечатвали и се
предавали от съответния „организатор спомагателна дейност“ на кредитния
консултант. За последния оставало задължението да ги предаде на клиента за
запознаване срещу подпис. Парите се предавали на кредитния консултант срещу
подпис в касовата книга на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, каквато се водела във
всеки регионален офис на дружеството в страната и била озаглавена „Регистър на
касови операции“. Тя съдържала определен брой страници, напечатани и разграфени
фабрично в табличен вид, като таблицата се състояла от следните колони:
"Кредит", "Име на клиент/Основание за плащане", "Броена
сума, лв.", "Получил сумата КК /Име и код/", "Получил
сумата/подпис/, "Дата" и "Приел документите". В долната
част на таблицата имало графа "Касова наличност", "Каса по
e-Check" и "Разлика"; "Предал MP /Име и подпис/",
"РМ /Име и подпис/" и "Приел MP /Име и подпис/". Всяка
поредна страница била за всеки работен ден, като съответната дата се попълвала
с химикал в горния ляв ъгъл. На страницата на касовата книга от съответната
дата се вписвал първо номерът на кредита - индивидуален кредитен номер, който
се получавал щом даден кредит бъдел одобрен и който съвпадал с номера на
съответния договор за паричен заем. Следвали имената на клиента и сумата, която
му била отпусната. За „получил сумата КК /Име и код/“ се вписвали име и фамилия
на конкретния кредитен консултант, както и неговият индивидуален код. Всеки
кредитен консултант имал определен вътрешнофирмен код, състоящ се от пет цифри,
който получавал още при назначаването си. Кредитният консултант бил длъжен да
се подпише за „получил сумата“ на съответната страница от конкретната дата в
касовата книга. Попълването на данните в нея обаче се извършвало само от
касиера. По обратен ред, за отчитането на събраните вноски по кредита,
кредитният консултант разполагал с кочан, наречен „Седмичен отчет на паричните
постъпления от кредитен консултант“ - т.нар. СОПП, в който се вписвали данните
на клиента по съответния кредит; сумата, която бил платил, а клиентът се
подписвал срещу тези данни в кочана. Този кочан съдържал двойно химизирани
страници, като оригиналът оставал за архив и отчет в дружеството, а
химизираният екземпляр бил за съответния кредитен консултант. Всеки кредитен
консултант получавал от съответния регионален офис на дружеството кочан с
различен брой страници в зависимост от броя на сключените договори с клиенти.
На клиента не се предоставял СОПП, защото той разполагал с погасителен план за
месечните си вноски, в който консултантът отразявал всяка направена вноска с
полагане на подписа си. Вноските можело да бъдат седмични и месечни. Когато
кредитният консултант предавал парите по дадена вноска в брой на касиера на
съответния офис, на регионалния мениджър /РМ/ или на Мениджър Развитие /МР/,
това лице задължително се подписвало в СОПП за „Приел:“. Възприета била и
практиката регионалните мениджъри да обхождат лично консултантите, работещи в
периферията на съответния регионален офис. В тези случаи кредитните консултанти
се отчитали лично на тях със СОПП.
През процесния период - месец май 2013 г.,
документите, които се оформяли за сключване на договор за паричен заем, били
договор за паричен заем и запис на заповед за отпуснатата сума, ведно с лихвите
по нея. Регионалният мениджър на офиса, към който бил разпределен съответният
кредитен консултант, касиерът на офиса или съответният „организатор
спомагателна дейност“ /МР/ предавали на кредитния консултант заемната сума,
ведно с изброените документи. Удостоверяването на това предаване на парите в
брой и документите по заема се отразявало в споменатата касова книга на офиса,
в която кредитният консултант се подписвал срещу получаването на съответната
заемна сума. Като разписка за предаването и получаването от клиента на сумата
по отпуснатия кредит служел самият договор за паричен заем, който се съставял в
два екземпляра - за двете страни по него. От страна на дружеството договорът се
подписвал или от кредитния консултант, или от касиера, който му бил предал
парите, а кръглият печат на дружеството се полагал още при разпечатването на
документите в офиса - от касиера или от служителя, който ги бил разпечатал. Ако
обаче клиентът решил да се откаже от получаването на искания кредит по някаква
причина, в такъв случай кредитният консултант имал задължението да върне в
офиса връчената му сума. Ако се стигнело до сключване на договор за паричен
заем, тогава задължение на кредитния консултант било да събира вноските по
изготвения погасителен план от клиента и да ги отчита в съответния регионален
офис. Според предпочитанията на клиента, вноските се плащали в брой на
кредитния консултант, безкасово - по банков път по сметка на дружеството или на
каса в съответния регионален център. При плащане в брой лично на кредитния
консултант последният бил длъжен да се подписва в документа, озаглавен
„Погасителен план месечни погасителни вноски“, който документ се съхранявал от
клиента и се представял за подпис на кредитния консултант при всяка вноска.
Вписвали се датата и размерът на конкретната вноска. От своя страна клиентът
имал задължението да положи подписа си в кочана на кредитния консултант,
наречен „седмичен отчет на паричните постъпления от кредитен консултант“
(СОПП), в който фигурирали данните на клиента, номерът на кредита и сумата, която бил платил. След
получаването на сумата по съответната месечна вноска кредитният консултант бил длъжен да отчете
парите в регионалния офис в рамките на деня или най-късно на следващия ден,
след като бил получил парите по вноската от клиента. За отчитането на събраната
вноска в офиса се попълвал гореспоменатият „седмичен отчет за парични
постъпления“. Съществувала и възможността парите от вноската да бъдат предадени
от кредитния консултант на лицето, изпълняващо длъжността „организатор
спомагателна дейност“ или МР, който от своя страна ги предоставял в регионалния
офис в случай, че предаването било станало извън него.
Свидетелят Р.М.С. ***. Той бил пенсионер по болест -
инвалид със 100 изгубена работоспособност, без потребност от чужда помощ от
24.07.2008 г. За да си помага финансово, той стопанисвал търговски обект за
пакетирани хранителни стоки и кафе, който се намирал в двора на дома му в гр.
Кричим, обл. Пловдив, на ул***** . Неговата съседка и приятелка свид. А.О.Д.
знаела, че той се нуждае от паричен кредит за закупуване на стока за магазина и
в тази връзка му споменала за жена на име В.А.Ц.. Свидетелката Д. помогнала на свид. С. да се свърже с
въпросната В.. През есента на 2012 г.се състояла среща между С. и подсъдимата
В.Ц.. Двамата разговаряли за условията за отпускане на заем. Подсъдимата Ц.
предупредила свид. С., че лихвите са високи, но му разяснила, че всичко ставало
много бързо и не се изисквали никакви други документи освен лична карта на
заявителя. Не били необходими никакви обезпечения по кредита. Свидетелят С.
проявил интерес и приел да кандидатства за заем в размер от 500 лева със срок
на връщане от 6 месеца, по погасителен план с равни месечни вноски. Подсъдимата
В.Ц. попълнила собственоръчно данните на свид. Р.М.С. в „Предложение за
сключване на договор за паричен заем“ от 28.09.2012 г. - формуляр на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. В него се съдържала информация за имущественото състояние на
заемателя, местоработата му, приходите и разходите на домакинството му и други
данни, както и становище на кредитния консултант по конкретния кредит.
Подсъдимата В.Ц. подписала документа в качеството си на кредитен консултант към
дружеството, а свид. С. като „Предложител/Декларатор:“. След това подсъдимата
Ц. се обадила по телефона в присъствието на С., продиктувала данните му и му
обяснила, че от дружеството ще бъде извършена проверка за наличие на други
кредити и задължения на негово име, за да бъде преценено дали да бъде одобрен
за отпускане на желания заем. Двайсетина минути по-късно тя получила телефонно
обаждане и му съобщила, че е одобрен за отпускане на кредит в размер на 500
лева и до два дни ще си получи парите. Така и станало и подсъдимата В.Ц. му се
обадила по телефона и го поканила в офиса в гр. Кричим, до автобусната спирка
за гр. Пловдив, да си получи сумата от 500 лева. Когато отишъл там, Ц. била
сама. В офиса свид. С. подписал Договор за паричен заем - "Credit
Pensioner" № 1693265/28.09.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
ЗАЕМОДАТЕЛ/ИЗПЪЛНИТЕЛ, чрез търговски пълномощник В.А.Ц. и Р.М.С.
„ЗАЕМАТЕЛ/ВЪЗЛОЖИТЕЛ/“ за заемна сума в размер на 500 лева със срок на връщане
- шест месеца, място на плащане - в дома и условия за издължаване - съгласно
изготвения погасителен план /Приложение 1/ като неразделна част от договора.
Свидетелят С. подписал и погасителния план, в който били фиксирани датите на
дължимите ежемесечни погасителни вноски, както и запис на заповед, издаден от
негово име в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 803.82 лева, за
който документ подсъдимата Ц. не му споменала предварително. Тя му предала
заемната сума от 500 лева в брой и му предала оригинален екземпляр на
погасителния план по кредита, за да го съхранява и да й го представя ежемесечно
при плащане на погасителните вноски, за да се подписва, че ги получава от него
в брой. Свидетелят С. с общо три вноски вместо с шест изплатил предсрочно
кредита. Парите предавал в брой на В.Ц., като тя се подписала в погасителния
план, че е получила вноската на съответната дата. Други документи за плащането
не били съставяни. Тъй като този първи кредит бил със срок за връщане на
заемната сума до 26 март 2013 г., а свид. С. го изплатил напълно още на
13.12.2012 г., то подсъдимата Ц. го насърчила, че веднага може да кандидатства
за нов, по-голям по размер кредит. Така и станало. Вторият път свид. С.
кандидатствал с посредничеството на В.Ц. за заемна сума в размер на 900 лева.
Още на следващия ден тя пак му изготвила „Предложение за сключване на договор
за паричен заем“ от 14.12.2012г., подписала го като кредитен консултант към
дружеството, а свид. С. - отново като „Предложител/Декларатор:“. След като
кредитът бил одобрен по телефона, тя пак го поканила в офиса на спирката в гр.
Кричим, където той подписал Договор за паричен заем - "Credit
Pensioner" № 1739313/14.12.2012г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
ЗАЕМОДАТЕЛ/ИЗПЪЛНИТЕЛ, чрез търговски пълномощник В.А.Ц. и Р.М.С.
„ЗАЕМАТЕЛ/ВЪЗЛОЖИТЕЛ/“ за заемна сума в размер на 900 лева със срок на връщане
- шест месеца, място на плащане - в дома и условия за издължаване - съгласно
изготвения погасителен план /Приложение 1/ като неразделна част от договора,
както и запис на заповед, издадена от негово име в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД за сумата от 1 446.90 лева. На свидетеля не му бил
разясняван фактът, че ведно с всеки договор за паричен заем подписва и запис на
заповед за съответните отпуснати суми с включени лихви. Получил парите си в
офиса в брой от подсъдимата В.Ц., която пак била сама. Свидетелят С. по тези
два кредита контактувал единствено и само с подсъдимата В.Ц. и не познавал
други служители на дружеството - заемодател. На нея плащал в брой месечните си
вноски, в удостоверение на което тя се подписвала в съхранявания у него
оригинален екземпляр на погасителния план по кредита. На 09 май 2013 г. вторият
кредит в размер на 900 лева, отпуснат от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на Р.М.С.,
също бил погасен напълно. В деня, в който свид. С. изплатил последната дължима
от него вноска по този втори за него кредит, с подсъдимата В.Ц. се разбрали, че
той веднага ще кандидатства за трети пореден заем в размер на 1 500 лева,
защото имал намерение да разшири магазинчето си. Пред свид. А.Д. подсъдимата
В.Ц. го уверявала, че щом си е изплатил предишните заеми, няма пречка да му
бъде отпуснат и трети такъв. Разговорът се провел в офиса в гр. Кричим през
месец май 2013 г. Тогава за пръв път С. видял З.П.С., която не познавал до този
момент. Подсъдимата Ц. проверила с обаждане по телефона дали ще свидетелят С.
ще бъде одобрен за желаната сума от 1 500 лева. След около 30 минути тя
получила телефонно обаждане, след което съобщила на свид. С., че бил одобрен за
заем в размер на 1 100 лева, а не 1 500 лева. Свидетелят С. очаквал, както при
предишните два заема, до два-три дни подсъдимата да му се обади да отиде в
офиса, за да си получи парите, както и да подпише комплекта документи. Минали
месеци, в които свид. С. очаквал Ц. да го потърси във връзка с кредита в размер
на 1 100 лева. Многократно я търсил по телефона и в офиса, за да се интересува
какво се случва. Когато в крайна сметка успял да се свърже с нея, той й се
оплакал, че това изобщо не бил „бърз кредит“ и смятал да се откаже от
получаването му. Тогава подсъдимата В.Ц. му признала, че такъв кредит вече бил
отпуснат.
На 13 май 2013 г. неустановено по делото лице върнало
в офис „Пловдив Център“ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД екземпляр от Договор за
паричен заем „Credit Pensioner“ № 1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от
10.05.2013г. от името на издател Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973.76
лева /хиляда деветстотин седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София с падеж: 05.01.2014 г. Подписите
в частта за „заемател/възложител“ договора за паричен заем Credit Pensioner №
1835108/10.05.2013 г. и „издател“ в записа на заповед от 10.05.2013 г. от името
на издател Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973.76 лева в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД - гр. София с падеж: 05.01.2014 г. не били изпълнени от
свид. Р.М.С.. Същите са несравними с подписа на подсъдимата В.Ц..
В периода от месец юли 2013 г. до месец февруари 2014
г. подсъдимата В.Ц. предала срещу подпис на по-висшестоящ служител в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на дружеството „Седмичен
отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/12.07.13 г. Подписът в
колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С. не бил изпълнен от свид.
Р.М.С.. Подписът вероятно бил изпълнен от подсъдимата В.Ц..
В периода от месец юли 2013 г. до месец февруари 2014
г. подсъдимата В.Ц. предала срещу подпис на по-висшестоящ служител в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на дружеството „Седмичен
отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/25.09.13 г. Подписът в
колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С. не бил изпълнен от свид.
Р.М.С.. Подписът вероятно бил изпълнен от подсъдимата В.Ц..
В периода от месец юли 2013 г. до месец февруари 2014
г. подсъдимата В.Ц. предала срещу подпис на по-висшестоящ служител в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на дружеството „Седмичен
отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/10.02.14 г. Подписът в
колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С. не бил изпълнен от свид.
Р.М.С.. Подписът вероятно бил изпълнен от подсъдимата В.Ц..
На 17.03.2014 г. неустановено по делото лице върнало в
офис „Пловдив Център“ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД екземпляр от „Седмичен отчет
за паричните постъпления от КК“ № **********/17.03.14 г. Подписът, положен в колоната
„подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С. не бил изпълнен от свид. Р.М.С..
Подписът бил несравним с този на подсъдимата В.Ц..
През месец август 2013 г. подсъдимата В.Ц. посетила
свид. С. в дома му. Там, в двора пред магазинчето, в присъствието на
свидетелите А.О.Д., В.В.М. и С.Я.Ф. подсъдимата Ц. предала на свид. Р.С. сумата
от 1 100 лева в брой. След като му оставила парите на масата, около която били
седнали всички присъстващи, тя му дала да подпише „Погасителен план месечни
погасителни вноски Приложение 1“ по Кредит: **********/10.05.2013г. /приложен
на лист № 69 в Том I по делото/, както и другите съпътстващи документи, но С.
не успял да ги разгледа и да се запознае със съдържанието им, тъй като
подсъдимата В.Ц. казала, че много бърза. Свидетелят С. подписал нейните
екземпляри от документите - тези, които тя взела със себе си, а пък тя
подписала тези, които оставали на съхранение у него. След това подсъдимата
взела документите и си тръгнала. Около двайсет минути по-късно в двора на дома
на свид. Р.С. пристигнала З.С.. Тя заявила пред всички присъстващи, че била
станала грешка. Обяснила, че свид. С. бил одобрен не за 1 100 лева, а за сумата
от 1500 лева и затова поискала от него да й върне парите, които подсъдимата Ц.
му предала преди това и обещала, че на следващия ден ще му донесе сумата от 1
500 лева, заедно с нов договор с приложенията му за тази сума. Свидетелят С. й
повярвал и предал парите на свид. С.. Тя обаче не се появила нито на следващия
ден, нито по-късно, за да му донесе обещаната сума. С. започнал да търси
контакт както със З.С., така и с В.Ц.. Подсъдимата не отговаряла на телефонните
повиквания. В крайна сметка С. се срещнал с В.Ц., която му обещала, че той няма
да изплаща заема, само трябвало периодично да се срещат, за да й представя
екземпляра от погасителния план, който му дала, за да може в него да отбелязва
вноските, които тя или З. щели да внасят от негово име. През месец септември
2014 г. в дома на свид. Р.С. пристигнали двама служители на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и му казали, че има незаплатени задължения към дружеството. Едва
тогава свид. С. установил, че договорът за заем, който му предала подсъдимата
В.Ц. при последното си посещение в дома му през месец август всъщност, бил със
задна дата /Договор за паричен заем -"Credit Pensioner"
№1835108-10.05.2013г., приложен в оригинал на листове 49 - 51 в Том II от ДП/.
Освен това му направил впечатление и фактът, че в погасителния план били
отбелязани като вече платени две парични вноски от негово име. Свидетелят не
знаел, че бил подписал запис на заповед за сумата от 1973.76 лева в полза на
дружеството-заемодател. Впоследствие свидетелят започнал да получава
напомнителни писма, както и обаждания от представители на фирмата за
неизплатения кредит на негово име. Свидетелят С. не бил погасявал съответните
заемни вноски по Договора за паричен заем „Credit Pensioner“ №
1835108/10.05.2013 г.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
Р.М.С., А.О.Д., С.Х.М., Г.И.К., С.Я.Ф., В.В.М., Б.А.Л., Али С.Х., И.Д.П.,
И.М.Т., М.Г.С., З.П.С.; писмени
доказателства – справка за съдимост за подсъдимата Ц. (лист 326 от том II от съдебното
производство); договор за паричен заем Credit
Pensioner № 1693265
от 28.09.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.М.С., ведно с приложение №
1 към него - погасителен план; запис на заповед с издател Р.М.С. и с дата на
издаване 28.09.2012 г.; предложение за сключване на договор за паричен заем №
11200484886 от 28.09.2012 г.; договор за паричен заем Credit
Pensioner № 1739313
от 14.12.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.М.С., ведно с приложение №
1 към него - погасителен план; запис на заповед с издател Р.М.С. и с дата на
издаване 14.12.2012 г.; предложение за сключване на договор за паричен заем №
11200602317 от 14.12.2012 г.; договор за паричен заем Credit
Pensioner № 1835108
от 10.05.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.М.С., ведно с приложение №
1 към него - погасителен план; запис на заповед с издател Р.М.С. и с дата на
издаване 10.05.2013 г.; договор за поръчка, изработка и реклама № 6-31 от
25.06.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.А.Ц.; договор за поръчка,
изработка и реклама № 92-12 от 18.05.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
З.П.С.; седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********/17.03.2014
г.; седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********/12.07.2013 г.;
седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********/25.09.2013 г.;
седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********/10.02.2014 г.;
седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********/24.09.2013 г.;
справка за лице – АИС „БДС“ за В.А.Ц.; трудов договор № 12 от 06.01.2010 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.Х.М.; допълнително споразумение към трудов
договор № 12/06.01.2010 г. от 30.03.2012 г.; характеристична справка за В.А.Ц.;
от веществените доказателства по делото, както и от заключението на съдебно-почеркова експертиза № 535 от
06.08.2015 г. (лист 69-82 от том II от досъдебното производство); заключението на тройна съдебно-почеркова
експертиза № 784 от 27.11.2015 г. (лист 111-128 от том II от
досъдебното производство).
Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.М.С.,
прочетени и приобщени в процеса по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. От тях се установява, че към инкриминирания период свид. С. ***, където
стопанисвал магазин за хранителни стоки. Изяснява се още начинът и поводът, по
които свид. С. се е запознал с подсъдимата Ц., както и че той е кандидатствал
на три пъти за получаване на паричен кредит от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез
посредничеството на подсъдимата Ц. в качеството й на кредитен консултант. В
тази връзка установява се от показанията на свид. С., че през есента на 2012 г.
той разбрал от свид. Д., с която били приятели, че можел по бърз и лесен начин
да получи паричен заем и тъй като искал да разшири търговската си дейност,
помолил Д. да му уреди среща с представител на търговското дружество,
предоставящо парични кредити. Установява се на следващо място, че такава среща
се е състояла, като именно при нея свид. С. се е запознал с подсъдимата Ц.,
която работила като кредитен консултант в търговското дружество, към което го
насочила свид. Д.. Изяснява се, че при срещата С. и Ц. провели разговор, при
който подсъдимата го запознала с условията за отпускане на паричен кредит, за
реда и начина за неговото погасяване, като от своя страна свид. С. заявил
желание да кандидатства за кредит в размер на 500 лева. Свидетелят пояснява, че
на място попълнил набор от документи, представени му за подпис от подсъдимата,
след което тя провела телефонно обаждане, а малко по-късно получила друго
обаждане, след което казала на С., че е одобрен за паричен заем в размер на 500
лева. Свидетелят посочва, че съгласно уговорката им с подсъдимата два дни след
срещата, за която разказва в показанията си, той отишъл в офиса на
кредитодателя в гр. Кричим, където заварил само подсъдимата Ц.. Установяват се
на следващо място обстоятелствата по фактическото предаване на парите, както и
какви документи са били съставени, като на място в офиса в Кричим бил подписан
договор за кредит, след което подсъдимата предала на свид. С. сумата от 500
лева, както и погасителен план, в който били посочени размерът на погасителните
вноски и датите на падежа им. Установява се от показанията на свид. С., че при
заплащането на погасителните вноски получилият паричната сума кредитен
консултант се подписвал за това в погасителния план, който подсъдимата предала
на С.. Изяснява се още, че така отпуснатият и усвоен паричен заем бил
предсрочно погасен от свид. С., който внесъл всички дължими погасителни вноски
и изпълнил изцяло паричното си задължение. На следващо място се установява, че
свидетелят С. кандидатствал за втори паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
този път в размер на 900 лева, като отново бил одобрен. Установява се и че
комуникацията с кредитодателя свидетелят отново осъществил чрез подсъдимата Ц.,
като процесът по отправяне на искане за отпускане на паричен кредит,
сключването на договор след получаването на одобрение и получаването на сумата
били идентични като тези при първия паричен кредит. Изяснява се, че и в този
случай свид. С. предсрочно погасил кредита, като заплатил всички дължими
месечни вноски. Установяват се на следващо място от показанията на С.
обстоятелствата по неговото трето по ред кандидатстване за паричен заем и по
предаването му на сумата от 1 100 лева от подсъдимата Ц.. Свидетелят
изяснява, че искал да получи креди в размер на 1 500 лева, но след
разговор с подсъдимата и със свид. З.С., която преди това той не познавал,
двете кредитни консултантки му обяснили, че е одобрен за сумата от 1 100
лева, за която С. се съгласил. Установява се и че за разлика от случаите при
предходните два парични кредита, то в този случай свид. С. не получил
уговорената парична сума след 2-3 дни, а след два месеца. Изясняват се на
следващо място обстоятелствата по предаването на парите, присъствалите лица,
както и случилото се след като подсъдимата Ц. си е тръгнала. Тук свид. С. на
първо място изяснява, че предаването на парите, за които мислил, че
представляват заемната сума по третия по ред договор за паричен кредит, се
извършило отново в двора дома му, където се намирал и собственият на свидетеля
хранителен магазин. Изяснява се, че освен С. там са са намирали още
свидетелките А.Д., С.Ф. и В.М., след което е дошла подсъдимата Ц.. Установява
се, че това се е случило през месец август или септември 2013 г., като след
пристигането си Ц. дала на свид. С. да подпише документи, за които последният
пояснява, че не прочел съдържанието им, оставила му погасителен план и му
предала сумата от 1 100 лева, след което взела подписаните от С. документи
и си тръгнала. Установяват се на следващо място от показанията на свид. С. и
случилите се събития, след като в магазина му е дошла свид. З.С.. С. изяснява,
че това се е случило на същата дата, когато подсъдимата му е предала сумата от
1 100 лева и около 20 минути, след като тя си е тръгнала. Посочва още, че
свид. С. му казала, че била станала грешка, тъй като той бил одобрен за паричен
кредит в размер на 1 500 лева, а не на 1 100 лева и поискала да й
върне сумата от 1 100 лева, която по-рано подсъдимата му оставила, като С.
разяснила още, че вече подписаните от С. документи щели да бъдат анулирани и
скъсани, защото били сгрешени, а новите щели да му донесат на другия ден заедно
със сумата от 1 500 лева. Установява се на следващо място, че свид. С. е
дал на свид. С. сумата от 1 100 лева, предадени му от подсъдимата Ц., като
С. посочва, че е повярвал на обяснението на З.С.. От показанията на този
свидетел съдът установява и последвалите след тези събития отношения и контакти
между свид. С. от една страна и подсъдимата Ц. и свид. С. от друга. На първо
място С. изяснява, че след като е дал на свид. С. паричната сума от 1 100
лева, повече никой от кредитните консултанти не го потърсил, за да му даде
обещаната сума от 1 500 лева, нито за подписването на нов договор за
паричен кредит. Установява се, че тогава свид. С. сам започнал да търси Ц. и С.,
като междувременно забелязал, че в екземпляра от договора за паричен кредит,
който му донесла подсъдимата Ц. и който останал за него, била вписана по-ранна
дата на сключването му от действителната дата, когато С. го подписал, а в
погасителния план, който отново Ц. му оставила, били отбелязани две направени
погасителни вноски, всяка в размер на 247 лева, каквито вноски свид. С. не бил
правил. Изяснява се, че свидетелят така и не успял да говори със З.С., която се
заключвала в офиса щом го видела, но се срещнал с подсъдимата Ц., която му
казала, че била станала грешка в компютъра им, но уверила С., че той не
трябвало да заплаща никакви погасителни вноски, тъй като те щели да бъдат
правени от свид. С. или от самата Ц., но трябвало да се виждат от време на време,
за да отбелязват направените вноски в погасителния план. Въпреки тези обещания
установява се, че служители на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потърсили свид. С. и му
обяснили, че той дължал да заплати погасителните вноски по вземането на
дружеството-кредитодател. Свидетелят С. пояснява, че след този случай повече не
успял да намери и да разговаря нито с подсъдимата Ц., нито със свид. С..
Установява се от показанията на свид. С., че по третия договор за паричен
кредит с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за който кандидатствал, той не получил
никаква парична сума в своя фактическа власт, както и че не е правил никакви
погасителни вноски. Съдът дава вяра на показанията на свид. С.. Преценени
самостоятелно същите са изключително подробни, хронологически последователни, логически
и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят С. възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел като очевидец. Анализирани в съвкупност с
останалите събрани и проверени по делото доказателствени материали съдът
намира, че показанията на свид. С. изцяло кореспондират с тези на свидетелите
Д., Ф. и М. относно интересуващите делото обстоятелства, които последните
непосредствено са възприели. По този начин показанията на посочените свидетелки
служат като средство за проверка и на показанията на свид. С.. На следващо
място показанията на последния се подкрепят и от писмените доказателства по
делото, които се ценят като обективни – договорите за сключени парични заеми.
Най-сетне показанията на свидетеля се подкрепят и от заключенията по двете съдебно-почеркови
експертизи. По тези съображения съдът изцяло кредитира показанията на свид.
Р.М.С..
Дава се вяра и на показанията на свидетелките А.О.Д.,
С.Я.Ф. и В.В.М.. От показанията на свид. Ф. се установява с какво са се занимавали
свид. Р.С. и подсъдимата Ц.. Свидетелката Ф. посочва още, че подсъдимата Ц. при
работата си, която била свързана с предоставянето на парични заеми, работила
заедно с жена на име З.. Това твърдение на Ф. кореспондира с установеното по
делото, че през инкриминирания период подсъдимата е работила като кредите
консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД заедно със свид. З.С., като съдът приема,
че именно последната е жената със собствено име „З.“, за която свид. Ф.
разказва в показанията си. Изяснява се и че свид. Ф. е присъствала на случай,
когато подсъдимата Ц. е донесла парична сума на свид. С. в двора на дома му, а
малко по-късно е дошла свид. С., на която С. е дал парите, донесени му от Ц..
Изяснява се още, че тогава са присъствали и свидетелките Д. и В.М.. При тези
факти съдът приема, че в показанията си свид. Ф. възпроизвежда същия случай, за
който в показанията си разказват и Д., и М., а и свид. Р.С. в частта от
показанията си, в която възпроизвежда случилото се, когато след третото му
кандидатстване за паричен заем подсъдимата Ц. му е донесла сумата от 1 100
лева, а след това свид. С. е дошла и го е убедила да й върне тези пари с
обещание на следващия ден да му донесат сумата от 1 500 лева. В тази
връзка свид. Ф. също посочва, че когато подсъдимата е дошла е носила пари,
които оставила на масата, а след като си тръгнала, след около половин час,
дошла свид. С., която казала на С., че е станала грешка с парите. Установява се
още от показанията на свид. Ф., че за парите, които подсъдимата е донесла на С.,
Ф. е разбрала да са на стойност 1 100 лева, както и че след като свид. С.
е поискала от С. да му върне парите, за да оправи грешката, която му казала, че
била станала, то свид. С. предал на З.С. парите, донесени му по-рано същия ден
от подсъдимата Ц.. В тази връзка съдът дава вяра на прочетените по реда на НПК
показания на свид. Ф. от досъдебното производство относно размера на паричната
сума и случилото се с парите след пристигането на свид. С., тъй като се
установи към момента на даването на прочетените показания свид. Ф. да е имала
по-пълни и пресен спомени относно обстоятелствата, за които й бяха зададени
въпроси при разпита й в съдебното заседание. Самата Ф. също заяви, че изцяло
поддържа показанията си от досъдебното производство, както и че след прочитането
им си е припомнила факта на предаването на парите от свид. С. на свид. С..
Твърденията на свидетелката в прочетените й показания изцяло кореспондират и с
останалите събрани доказателствени материали относно тези обстоятелства, поради
което се кредитират от настоящия съдебен състав. Дава се вяра и на показанията
на свид. В.В.М.. От тях се установява, че тя е била съсед на свид. С. и е
живеела в имот, съседен до заведението, което той стопанисвал. Установява се и
че М. е познавала и подсъдимата Ц., която предлагала на хората в града да
сключват договори за парични заеми. В показанията си свид. М. посочва да е
присъствала на случай, когато подсъдимата Ц. е дошла в двора, където се
намирало заведението на свид. С., като там били още свидетелките Д. и Ф., която
свид. М. нарича „снаха му“ (на свид. С.), а след като Ц. си тръгнала, дошла и
свид. С.. Установява се и че при този случай е станала разправия, за която М.
разбрала, че била заради пари, както и че е видяла на масата да имало оставени
документи. За тях обаче свид. М. изяснява, че не ги е разбрала за какво са се
отнасяли и не е видяла дали са били подписани от някого. Изцяло се кредитират и
прочетените показания на свид. М. от досъдебното производство досежно
обстоятелството, че първа при описаната случка в двора на свид. С. е дошла
подсъдимата Ц., а след нейното тръгване е дошла и свид. С.. След прочитането на
показанията свид. М. изрично заяви, че поддържа твърденията си от разпита си на
досъдебното производство, защото си е припомнила какво действително се е
случило. В тази връзка следва да се отбележи, че разпитът на М. в съдебната
фаза на процеса е извършен близо четири години след този на досъдебното
производство, поради което забравянето на отделни обстоятелства е обяснимо, а и
категорично се налага извод, че при разпита си на досъдебната фаза свидетелката
е имала по-подробни и ясни спомени за събитията, за които дава показания. Макар
свидетелката М. да не е непосредствено възприела нито факта на предаването на
паричната сума от подсъдимата на свид. С. и след това от С. на свид. С., нито
размера на тази сума или основанието за нейното предаване, то показанията на М.
имат значение за разкриването на обективната истина по делото и чрез тях се
възпроизвеждат относими към предмета на доказване обстоятелства. Те служат
преди всичко за проверка на подробните и обстоятелствени показания на свид. С.,
както и на тези на свидетелките Д. и Ф.. По делото не се установяват никакви
обстоятелства, пораждащи съмнение за заинтересованост или предубеденост на свид.
М., напротив – съдът приема, че същата добросъвестно възпроизвежда в
показанията си известните й по делото обстоятелства, за които й бяха поставени
въпроси. От показанията й се установява още, че свидетелките Д. и Ф. също са
били очевидци на обстоятелствата, за които дават показания. Изясняват се и
останалите присъстващи лица, мястото на срещата, както и последователността в
която са дошли подсъдимата и свид. С. – първа е пристигнала Ц., а едва след
като си е тръгнала, е дошла и свид. З.С.. Настоящият състав намира, че
показанията на свид. М. са дадени от непредубеден свидетел, очевидец на
обстоятелствата, които възпроизвежда, и те изцяло кореспондират с останалите
събрани и проверени по делото доказателствени материали, поради което
показанията на свид. М. се кредитират от съда. Дава се вяра и на показанията на
свид. Д., която в най-пълна степен сред останалите очевидци пресъздава
случилото се в двора на свид. С.. Нейните показания също кореспондират с тези
на останалите свидетели от тази група. Следва да се отбележи, че в частите, в
които бяха прочетени показанията на свидетелката от досъдебното производство,
съдът дава вяра именно на тези прочетени показания. Самата Д., след прочитането
на показанията й, заяви, че поддържа тези от досъдебната фаза, когато си е
спомняла по-добре случилото се. Освен това прочетените й показания напълно
кореспондират с останалия събран доказателствен материал, поради което
настоящият състав даде вяра именно на тях.
От показанията на свид. А.С.Х. се установява, че през
2013 г. той е бил кредитен консултант в същото дружество, в което са работили
подсъдимата Ц. и свид. З.С.. Изяснява се още, че последните две също са
изпълнявали длъжността кредитен консултант, което кореспондира и с показанията
на свидетелите П., Л., М., а и на самата С.. Свидетелят Х. посочва, че работил
като шофьор на товарен камион, а работата като кредитен консултант му била
допълнителна и с нея се занимавал, когато имал свободно време. Изяснява още, че
повечето от клиентите, които имал, му били прехвърлени от Ц. и С., т.е. че това
са били лица, които вече са сключили договор за паричен кредит с дружеството
чрез посредничеството на една от двете посочени консултантки, но тъй като всеки
кредитен консултант имал определен краен брой потребители, с които можел да
работи, то затова С. и Ц. прехвърлили част от тези свои клиенти към свид. Х..
По този начин двете могли да продължат да сключват договори за парични кредити,
по които те да бъдат кредитни консултанти и без да надвишават определената
бройка клиенти. Свидетелят Х. пояснява, че новите клиенти, които той сам
привлякъл, били един или двама. Изяснява се на следващо място от показанията на
свидетеля какъв бил установеният ред за отчитане на събраните погасителни
вноски от кредитополучателите, като след заплащането на вноската клиентът се
подписвал на нарочен документ, за който по делото се установи да бил именуван
„седмичен отчет за паричните постъпления“. От показанията на Х. се прави
несъмнен извод, че той описва именно този документ, като посочва, че той се изготвял
в два екземпляра и служил за счетоводно отчитане на факта на извършеното
плащане пред дружеството. В тази връзка установява се още, че в офиса на
дружеството, където работил свид. Х., имало каса, в която се съхранявали както
пари, така и екземпляри от тези бележки и други документи, като горестоящи
служители периодично събирали тези документи. Свидетелят изяснява, че именно
тази бележка, или т.нар. „СОПП“, представлявала доказателство за предаването на
паричната вноска от кредитния консултант към касата на дружеството. Установява
се още от показанията на свид. Х., че върху екземплярите от СОПП на всеки
кредитен консултант бил вписан индивидуален код, като кодът бил различен за
различните консултанти, но свид. С. знаела и ползвала кода на свид. Х.. В тази
връзка свидетелят изяснява, че тъй като невинаги е имал необходимото време да
събира погасителни вноски от кредитополучателите, свидетелката С. се е
занимавала с това, като получените суми били отбелязвани на бележки (СОПП) с
кода, определен за свид. Х. като кредитен консултант. В показанията си
свидетелят посочва, че именно свид. С. му е намерила тази работа, както и че
след като е престанал да работи като кредитен консултант, е разбрал, че някой
се е подписвал на документи, изготвени от негово име и в качеството му на
кредитен консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В подкрепа на това си твърдение
свидетелят изяснява още, че няколкократно е бил призоваван за разпит в
„Икономическа полиция“, където му били предявявани екземпляри от различни
договори за паричен кредит, в които било записано, че подписът за кредитния
консултант бил изпълнен именно от свид. Х., но в действителност подписите не
били негови и то не е участвал в сключването на тези договори. Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свид. Х., които приема за проверени по
делото чрез дейността по съпоставката и съвкупния им анализ с останалите
доказателствени материали и в резултат свидетелските показания се ценят като
правдиви и достоверни. В показанията си свид. Х. възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел, същите са логически последователни и вътрешно
непротиворечиви. По делото не се установиха никакви обстоятелства досежно и
този свидетел, по които той да се счита за предубеден или заинтересован.
От показанията на свидетелите И.Д.П., С.Х.М., Г.И.К.,
Б.А.Л. и И.М.Т. се установяват механизмът на работа и вътрешните правила в „Изи
Асет Мениджмънт“ АД към инкриминирания период досежно сключването на договори
за парични заеми с клиенти, събирането на погасителните вноски и отчитането на
внесените от кредитополучателите суми, установява се и какви са били
задълженията на кредитните консултанти, на мениджърите развитие (наричани още
„организатор спомагателни дейности“), на касиерите и на регионалния мениджър
при осъществяването на тези дейности. За всеки от посочените свидетели се
установява да е бил служител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към интересуващия
делото период от време, с изключение на свид. Т., която е работила като
юрисконсулт в периода от март 2015 г. до ноември 2017 г. От останалите
свидетелите П. и Л. са изпълнявали длъжността мениджър развитие, свид. М. е бил
регионален мениджър, а свид. К. е работил в отдел „Корпоративна сигурност“. От
показанията на свид. М. се установява, че процедурата по сключване на договор за
паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и клиентите на дружеството
започвала с попълване на писмено предложение за сключване на договор, към което
се прилагало копие от личната карта на заявителя – потенциален
кредитополучател. Установява се, че на следващо място тези документи е трябвало
да бъдат прегледани от служители от „Кредитен отдел“, които са давали становище
дали искането е одобрено и при какви параметри или е отхвърлено, като при
положително становище клиентът на свой ред е трябвало да заяви дали е съгласен
с предложените му условия, тъй като искането можело да бъде одобрено при
различни параметри от първоначално изложените в писменото заявление. Изяснява
се, че при съгласие от страна на клиента от фирмения софтуер се генерирали
документите, които следвало да бъдат подписани. Това твърдение, кредитирано от
съда, изцяло кореспондира и с показанията на свид. Л., от които се установява
още, че след като били генерирани необходимите документи – включително два
екземпляра от договора, който трябвало да бъде подписан от кредитополучателя и
заедно с паричната сума, която трябвало да му се предаде, били поставяни в
нарочни пликове от касиера на съответния клон на дружеството. Всеки от тези
пликове, се установява, че е бил предназначен за кредитния консултант, който
бил подал предложението за сключване на договор за паричен заем, поради което
във водения регистър на касовите операции в колоната „получил сумата КК /име и
код/“ се вписвал именно този кредитен консултант и неговият индивидуален код.
Изяснява се обаче от показанията на свид. Л., че не било задължително така
подготвеният за определен кредитен консултант плик, съдържащ още неподписания
договор за заем и паричната сума по него, да бъде предаден точно на този
консултант. Напротив, свидетелят пояснява, че дори типичната практика в
работата на дружеството била всички пликове, предназначени за кредитните
консултанти от периферията, да се предават само на един консултант, когато той
дойде в офиса в гр. Пловдив или да се предават на мениджъра развитие,
независимо че в регистъра на касовите операции били вписаните имената и кодът
на друг служител на дружеството. Подписът за получил сумата обаче трябвало да
бъде изпълнен от лицето, което действително е взело плика с документите и
паричната сума по бъдещия заем. Същевременно от показанията на свидетелите К.,
М. и П. ***, където е работила подсъдимата Ц., е бил определян като периферия
към град Пловдив в дейността на дружеството. В тази връзка от показанията на
свид. П. се установява, че подписът в графата „получил сумата“ в
инкриминираната касова книга на лист 95 от дата 10.05.2013 г. и на реда с името
на свид. Р.М.С. е изпълнен именно от свид. П.. Това му твърдение е проверено по
делото и от заключението по съдебно-почерковата експертиза и се кредитира от настоящия
съдебен състав. Напълно кореспондиращи са показанията на свидетелите К., М., Л.
и П. и относно обстоятелството, че не било задължително кредитният консултант,
който бил подал предложението за сключване на договора, да предаде и парите на
заемателя и именно той да подпише договора за „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а
вместо това изясняват, че парите можел да предаде и мениджърът развитие, друг
кредитен консултант или дори касиерът, ако клиентът се явял директно в офиса.
На следващо място от показанията на тази група свидетели се установява, че след
като договорът за сключване на паричен заем бил подписан, единият екземпляр
трябвало да бъде върнат с оглед счетоводни цели. От показанията на свид. М.
обаче се установява, че отново нямало обвързаност именно лицето, което е
връчило документите за подпис на заемателя и фактически е предало парите, да
върне документите в касата на дружеството, а това можел да стори и друг
служител. Изяснява се на следващо място, че при връщането на документите в
регистъра на касовите операции се подписвал единствено служителят, който ги е
приел – обикновено това бил касиерът, но не се подписвал този, който ги е
предал. Относно отчитането на събраните от кредитните консултанти погасителни
вноски от показанията на свидетелите М., П. и К. се установява, че всеки от
консултантите е разполагал с документ, наречен седмичен отчет за паричните
постъпления (СОПП), който бил в два екземпляра – оригинал и индигирано копие,
като единият бил за консултанта, а другият оставал в офиса. В този смисъл са и
показанията на свид. Х., за когото се доказа да е работил като кредитен
консултант в дружеството. Свидетелят Х., а и свид. Т. изясняват
предназначението на СОПП, който е служил за доказване на приетото от
консултанта плащане на погасителната вноска и последващото предаване на сумата
в касата на дружеството. В тази връзка изясняват се и реквизитите на СОПП,
които по делото са установени и от самите седмични отчети, приложени на лист 56
от том II от
досъдебното производство и приобщени като писмени доказателства. При
запознаване с отпечатаното съдържание на СОПП се установява, че свид. П.
правилно отбелязва в показанията си, че седмичният отчет е трябвало да бъде
подписан от лицето, което го предава – обикновено кредитен консултант, както и
от лицето, което го приема. От показанията на свид. К. се изяснява още, че
мениджърите развитие също са имало свои кочани с бланки на СОПП, тъй като и те
са могли директно да събират погасителни вноски от кредитополучателите. Както
свид. М., така и свид. Х. изясняват, че в отчетите на всеки кредитен консултант
се отбелязвал неговият код, за да се установи на кой консултант е съответният
СОПП. От показанията на свид. К. пък се изяснява, че кодът на консултантите е
представлявал поредица от 5 цифри, а свид. Т. пояснява, че такъв код е имал
всеки служител на дружеството. След изследване на приложените по делото
екземпляри от седмични отчети за паричните постъпления с номера:
**********/17.03.2014 г.; **********/12.07.2013 г.; **********/25.09.2013 г.;
**********/10.02.2014 г. и **********/24.09.2013 г. настоящият съдебен състав
приема, че в бланката на СОПП е имало нарочна графа за посочване на кода на
служителя, но този код не е бил предварително отпечатан, както номерът на самия
СОПП например, а е бил механично вписван с химикал в бланката на вече
отпечатания отчет, така, както са се вписвали и името на клиента, номерът на
кредита и размерът на сумата. По констатираното противоречие в показанията на
свид. П. съдът дава вяра на прочетените му показания от досъдебното производство,
като приема за установено, че в случаите, когато пликът с документите и
паричната сума по отпуснатия кредит са били получени от мениджъра развитие, не
се е съставял нарочен документ, в който да се удостоверява факта на тяхното
предаване от мениджъра към кредитния консултант, респ. на получаването от
страна на последния. Приема се, че това действие е било чисто фактическо, но
без за него да се съставя писмено доказателство. В съдебно заседание свид. П.
изясни, че е работил на сходни длъжности на различни места и спомените му вече
не са толкова ясни. От останалите събрани по делото доказателства също не се
установи да е бил съставян такъв документ – в този смисъл изрично са и
показанията на свид. С., поради което бяха кредитирани показанията на П. от
досъдебното производство в тази им част, когато и спомените му са били
по-пресни. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П., М., Л., К. и Т..
Те са проверени по делото на първо място от събраните писмени доказателства,
които се ценят за обективни. На следващо място показанията на свидетелите в
тази група служат и за взаимната си проверка, като не се констатираха
съществени противоречия, поради които да бъде отречена доказателствената
стойност на показанията на някого от посочените свидетели. Както беше изяснено,
показанията на свид. Х. също служат за проверка на показанията на свидетелите в
тази група в отделни техни части. По делото не се установиха и никакви
основания, по които някой измежду свидетелите П., М., Л., К. и Т. да се счита
за предубеден или заинтересован. Всички обстоятелства, които те възпроизвеждат
при разпитите си, са им станали известни при изпълнение на служебните им
задължения. Следва да се посочи, че не се кредитират показанията на свид. К. в
частта им, че не било възможно лицето, чието име е вписано в касовата книга за
получило документите, да е различно от лицето, което фактически ги е получило,
като по делото се доказа, че именно такава е процесната хипотеза досежно
получаването на парите и документите по договора за паричен заем на свид.
Р.М.С. от 10.05.2013 г. (лист 95 от регистъра на касовите операции), получени
от свид. П.. Не се кредитира и твърдението, че единият екземпляр от СОПП е бил
предназначен за кредитополучателя, като по делото се доказа, включително от
показанията на свид. М., че единият екземпляр е бил за кредитния консултант, а
другият за дружеството. От своя страна показанията на свид. М. не се кредитират
единствено в частта им, в която се твърди да имало два погасителни плана, като
по делото се установи, че с погасителен план е разполагал единствено
кредитополучателят, а за консултанта и кредитодателя тази дейност е изпълнявал
СОПП. Тези отделни несъответствия са несъществени с оглед на цялостните
подробни и последователни показания на свидетелите и са обясними с нормалния
процес на забравяне на определени обстоятелства, като разпитът на свидетелите е
сравнително отдалечен във времето спрямо периода, когато са работили в
дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което не се засяга достоверността
на показанията на свидетелите в останалите им части.
От показанията на свид. З.П.С. се установява, че тя е
работила като кредитен консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, където нейна
колежка е била подсъдимата В.Ц.. Изяснява се, че и двете са отговаряли за
територията на град Кричим. От показанията на свид. С. също се черпи
доказателствена информация за реда за сключването на договор за паричен заем,
предаването на заемната сума, последващото събиране на погасителните вноски и
тяхното отчитане пред дружеството. Изяснява се, че не се е съставял нарочен
документ за предаването от мениджъра развитие на кредитния консултант на парите
и документите по бъдещия договор за заем. Установява се още, че кредитният
консултант се е отчитал пред дружеството за полученото плащане по погасителните
вноски с екземпляр от СОПП. Това твърдение кореспондира и с показанията на
свид. Х.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. С. в частта им, в която
твърди, че не можело един кредитен консултант да полза кочана с отчети на друг
консултант. По делото обаче се установи, че индивидуалният код на всеки
консултант не е бил предварително отпечатан реквизит, а ръчно се е вписвал в
бланката на отчета. В този смисъл са и показанията на свид. Х., който изясни,
че свид. С. е знаела неговия код и го е ползвала, включително при събирането и
отчитането на погасителни вноски, което се доказва, че обективно е било
възможно.
От показанията на свид. М.Г.С. се установява, че тя е
майка на подсъдимата Ц., но двете не поддържат връзка от няколко години. Установява
се още, че свид. С. работи като кредитен консултант в същото дружеството, в
което преди това е работила и дъщеря й – подсъдимата Ц., като С. посочва, че на
същото място е работила и свид. З.С., което обстоятелство беше доказано по
делото и в тази им част показанията на свид. С. изцяло кореспондират с
останалите доказателства по делото. От показанията на тази свидетелка се
изяснява и механизмът на работа на кредитните консултанти по сключването на
договори за парични кредити, предаването на парите, събирането и отчитането на
погасителните вноски. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че свид. С. е
започнала работа в „Изи Асет Мениджмънт“ АД непосредствено след края на
инкриминирания по делото период от време. В тази връзка съдът не дава вяра на твърдението
на С., че работи като кредитен консултант от две години, както заяви при
разпита си от 27.03.2019 г., което би означавало да е започнала тази работа
през 2017 г. Съдът кредитора прочетените показания на свид. С. от досъдебното
производство, съдържащи твърдение в противоречив смисъл – а именно, че
свидетелката работи на тази длъжност от пролетта на 2014 г. За този извод съдът
съобрази, че разпитът на досъдебната фаза е бил проведен през 2015 г. и тогава
вече С. посочва, че е била започнала работа към процесното
дружество-кредитодател. Това оборва твърдението й да е започнала работа като
кредитен консултант едва през 2017 г., тъй като е заявила това обстоятелство
още при разпита си през 2015 г. Същевременно в откритото съдебно заседание
свидетелката не успя да обясни причината за противоречието и макар да заяви, че
поддържа показанията си от съдебната фаза, то съдът не е обвързан от това й
изявление при задължението си да разкрие обективната истина. По тези
съображение се дава вяра на прочетените показания от досъдебното производство.
Досежно другото констатирано съществено противоречие съдът отново дава вяра на
показанията на свид. С. от досъдебното производство, прочетени в откритото
съдебно заседание. От тези прочетени показания се установява, че свид. С. е
фигурирал като кредитополучател и към момента на започване на работа от свид.
С., както и че към този момент е имало данни за съществуващ, непогасен паричен
кредит на името на С., което кореспондира с установеното от останалите
доказателства по делото. Установява се, че свид. С. е бил включен в списък с
клиенти на подсъдимата в качеството й на кредитен консултант, които са били
прехвърлени към свид. С.. В тази част отново се кредитират показанията от
досъдебното производство на първо място защото, както се посочи, те
кореспондират с останалите доказателства по делото, на второ място твърденията
в съдебната фаза на свид. С. бяха неубедителни и противоречиви, като първо
посочи, че не била срещала името Р.М.С., но след като бяха прочетени
показанията й обясни, че била чувала името и го запомнила, на следващо място в
показанията си на досъдебното производство разказва откъде е чувала, къде е
срещала и по каква причина името на свид. С.. Противоречията в показанията на
свид. С. съдът отдава на желанието й да оразличи както себе си, така и дъщеря
си от случаи от дейността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за които знае, че са
предизвикали проблеми.
От договор за паричен заем Credit
Pensioner № 1835108
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.М.С. се изяснява, че в него е вписана дата
на сключването му 10.05.2013 г., както и че заемодателят е бил представляван от
търговски пълномощник В.А.Ц. с код 66927.
От седмичен отчет за паричните постъпления от КК №
**********/17.03.2014 г. се установява, че в графата „предал“ не е изпълнен от
подпис.
Съдът дава вяра на заключението по съдебно-почеркова
експертиза № 535 от 06.08.2015 г. (лист 69-82 от том II от досъдебното
производство) и на заключението на тройна съдебно-почеркова експертиза № 784 от
27.11.2015 г. (лист 111-128 от том II от досъдебното производство), като намира
и двете заключения за изготвени от вещи лица, разполагащи с необходимите
експертни познания на науката в съответната област. В заключенията си вещите
лица са отговорили в пълнота на поставените задачи с постановлението за
назначаване на всяка от експертизите, а при изготвяне на крайното си становище
са съобразили относимите материали, посочили са използваните методи на
изследване и са мотивирали изводите си. В частта относно авторството на подписа
в колоната „подпис на клиента“ в СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП №
**********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г. съдът намира, че не е
налице съществено противоречие в изводите на вещите лица по двете експертизи,
тъй като в нито едно от двете заключения не е констатиран категоричен извод
подсъдимата да е изпълнила подписа в колоната „подпис на клиента“. Въпреки това
дава се вяра на заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза, съгласно
което подсъдимата вероятно е
изпълнила този подпис.
От справката за съдимост на подсъдимата Ц. се
установява, че тя не е осъждана, нито е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.
От правна
страна:
Съдът намира за необходимо на първо място да отбележи,
че макар в протоколното определение от 14.06.2018 г., с което е даден ход на
делото, да е прието, че подсъдимата е била редовно призована, макар съдебните
книжа да не са й били лично връчени, то съществено процесуално нарушение не е
допуснато, тъй като предпоставките за даване ход на делото са били налице,
макар и на различно от изложените в мотивите основание. В случая ход на делото
е даден в отсъствието на подсъдимата и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „а“ от НПК, тъй като за подсъдимата се доказа, че се намира извън пределите
на Република България и по-конкретно на територията на Федерална Република
Германия, но нейното местоживеене там е неизвестно. Макар по делото да беше
осъществен телефонен контакт с подсъдимата, същата не посочи адрес, на който да
й бъдат връчени съдебните книжа, нито къде точно на територията на Германия
може да бъде намерена. Тази информация не беше установена по делото и по друг
начин въпреки положените усилия за няколкократното й призоваване от различни
адреси и изисканите справки. В тази връзка разпоредителното заседание беше
проведено с участието на упълномощен от подсъдимата защитник, а за всяко
насрочено съдебно заседание тя беше призовавана на известния по делото телефон,
с което съдът положи необходимите усилия, макар производството да тече задочно,
да обезпечи възможността на подсъдимата във всеки момент при изявено желание да
участва пълноценно в процеса. В случая е налице доброволен и съзнателен отказ
на Ц. от участие в наказателния процес, от който тя не следва да черпи права.
Допуснатата неточност в мотивите на определението за даване ход на делото не е
опорочила съществено производство, защото резултатът е бил правилен, а именно
наличие на предпоставки за разглеждане на делото. В следващото съдебно
заседание, на което е даден ход на делото, тази неточност е коригирана.
Производството е протекло в отсъствието на подсъдимата и при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.
По т. 1 от обвинителния акт срещу подсъдимата Ц. е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. На първо място следва да се имат предвид някои общи
теоретични постановки за престъплението по чл. 316 НК. В съдебната практика е
утвърдено, че отговорността по този престъпен състав е субсидиарна, доколкото
деецът не носи отговорност и за съставянето на използвания документ. Само по
себе си престъплението по чл. 316 НК – престъпно ползване на документ, е
формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат. В тази връзка изпълнителното деяние на престъплението
представлява ползването на документа, т.е. неговата употреба пред трето лице и
то съобразно предназначението му - за установяването на определени факти с
правно значение. Следователно изпълнителното деяние се осъществява чрез
действие и изисква активно поведение от дееца.
От събраните и проверени по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема за доказано, че от обективна страна е било
осъществено деяние, покриващо признаците на престъплението по чл. 316 вр чл.
309, ал. 1 НК. В тази връзка доказа се, че инкриминираните документи-договор за
паричен заем Credit Pensioner № 1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от
10.05.2013 г. от името на издател Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973,76
лева, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, с падеж: 05.01.2014 г.
са неистински. Този факт беше категорично установен по делото от заключението и
на двете съдебно-почеркови експертизи – така т. 3.15 и т. 3.16 от
съдебно-почеркова експертиза № 535/06.08.2015 г. и т. 3.15 и т. 3.16 от
заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза. Същевременно съгласно
чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило. В частта за подписа на заемател/възложител в инкриминирания
договор за паричен заем Credit Pensioner № 1835108/10.05.2013 г. и за подписа
за издател в инкриминирания запис на заповед от 10.05.2013 г. е бил предаден
вид да представляват конкретно писмено изявление на свид. Р.М.С., а не на
лицето, което действително е извършило тези изявления и затова двата разгледани
документа са неистински в тази си част. Отново от двете експертни заключение се
установява и че двата подписа (в договора за заем и записа на заповед), на
които е предаден вид да представляват изявление на свид. С. са несравними с
подписа на подсъдимата Ц., поради което обоснован се явява изводът, че от нея
не може да се търси отговорност за съставянето на документите. На следващо
място процесният документи – договор за паричен заем Credit Pensioner №
1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от 10.05.2013 г. от името на издател
Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973,76 лева, в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - гр. София, с падеж: 05.01.2014 г., представляват частни
документи, тъй като те не носят характеристиките на официалния документ по чл.
93, т. 5 от НК - не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му или
от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Доказа се
от обективна страна и че инкриминираните неистински документи са били
употребени, като са представени пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По делото се изясни
по категоричен начин, че предназначението на писмения договор за сключване на
паричен заем и записът на заповед към него е било и за да послужат като
доказателство пред дружеството-кредитодател за определени факти – възникването
на облигационното правоотношение със заемателя и фактът на самото постигнато
съглашение. Представените неистински документи са послужили като доказателство
за тези обстоятелства, а това, че те са били използван пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се доказва и тъй като двата документа са представени по делото
именно от самото дружество. Следователно доказа се извършването на деяние,
носещо обективните признаци от състава на престъплението по чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 от НК. Въпреки това съдът намира, че не се установи по категоричен и
несъмнен начин съпричастност на подсъдимата Ц. към това деяние, тъй като не се
доказа именно тя да се е ползвала от процесните неистински документ, поради
което настоящият състав прие, че същата следва да бъде оправдана по така
повдигнатото й обвинение. Установяването на авторството на инкриминираното
деяние изисква да бъде установено и лицето, което е ползвало неистинските
документи. Ползването им, както беше изяснено, се е изразило в представянето им
в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел да се докаже съществуването
на определен факт – сключен договор за паричен заем. Изясни се от свидетелските
показания, че след сключването на договора един екземпляр от него следвало да
бъде върнат при касиера на съответния клон – за договори, сключени в град
Кричим, това бил офисът в град Пловдив. Изясни се на следващо място, че това
действие се документирало в регистъра на касовите операции, но единствено с
подпис на лицето, приело върнатите документи. Предалият документите не се
подписвал в касовата книга. Именно лицето, което е предало в касата на
дружеството екземпляр от неистинските документи - договор за паричен заем
Credit Pensioner № 1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от 10.05.2013 г. от
името на издател Р.М.С., ЕГН: ********** за сумата от 1973,76 лева, е
осъществило от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението, но
неговата самоличност не се установява от събраните по делото доказателства. Не
може да се направи еднозначен и единствен възможен извод, че именно подсъдимата
Ц. се е ползвала от инкриминираните документи. Тук следва да бъдат съобразени и
свидетелските показания на служителите от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които
изясниха, че честа практика било, когато един консултант от периферията ходи до
офиса в гр. Пловдив, да носи, респ. да взема документите, предназначени и за
останалите консултанти. От показанията на свидетелите П. и С. се установи още,
че най-често мениджърът развитие носил на кредитните консултанти в периферията,
предназначените за тях пликове, респективно взимал представените му от тях
документи, които лично носил в офиса в гр. Пловдив. Това напълно се подкрепя и
от доказания по делото факт, че отново именно свид. П. е взел документите и
парите, предназначени за подсъдимата, за сключването на процесния договор № 1835108/10.05.2013
г. Напълно възможно е тогава отново П., макар и незнаейки, че договорът и
записът на заповед са неистински, да ги е представил пред „Изи Асет Мениджмънт“
АД. В случая би била налице хипотеза на т.нар. посредствено извършителство, тъй
като престъплението ще бъде извършено не когато неистинският документ е
предаден в държане на мениджъра (посредствения извършител), а когато е
употребен пред дружеството – върнат е в касата му в офиса в гр. Пловдив. В
обвинителния акт обаче такава хипотеза не е описана и такива факти не са
инкриминирани, поради което подсъдимата не би могла да бъде призната за
виновна, тъй като това би било направено по непредявено обвинение, а едва с
присъдата за пръв път биха й били предявени нови факти, по които досега не е могла
да се защитава. Това обаче е само една от възможните хипотези за обективно
случилото се. Тук следва да бъде съобразен и друг доказан по делото факт, а
именно, че е било възможно предложението за сключване на договор да е било
подадено от един консултант и тогава пликът да е предназначен за него, но
реално договорът да бъде сключен от друг консултант. Доказа се и че е имало
случаи, при които един кредитен консултант да използва кода на друг.
Следователно обективно е напълно възможно свид. П. да е предал документите на
друг кредитен консултант – например свид. С., която после сама да е върнала
екземпляра от договора и от записа на заповед в офиса в гр. Пловдив или пък да
ги е предала на свид. П., който да е сторил това. Най-сетне дори и да се
приеме, че подсъдимата е знаела, че договорът за сключване на паричен заем е
неистински, то това не означава автоматично и че отново тя го е употребила като
доказателство. Конкретно по отношение на записа на заповед този документ не
носи подписа на подсъдимата, откъдето не може да се направи и несъмнен извод,
че тя дори е знаела за неговото съществуване. Доколкото пък неистинските
документи са изготвени от друго лице, не може да се изключи и хипотезата за
общност на умисъла към извършване на друго престъпление от това, за което е
повдигнато обвинение, при което документите да са били употребени като
доказателство от неустановения съучастник. Така или иначе по делото не е
събрано нито едно пряко доказателство за това именно подсъдимата да се е
ползвала от инкриминираните документи. Действително доказването би могло да се
извърши и единствено чрез косвени доказателства, но съдебната практика
последователно е изяснила, че дори и в този случай те трябва да образуват
такава система, която да изключва всяко друго предположение, за да не се
отстъпва от изискването осъдителната присъда да не почива на предположения.
Видно от изложените по-горе съображения, в настоящия случай не е налице такава
хипотеза и извършването на престъплението, вменено във вина на подсъдимата, не
е доказано по делото. Основателно защитникът посочва, че начинът на водене на
счетоводството в дружеството-кредитодател разкрива пропуски, които не
позволяват пълното възстановяване на случилите се събития. Този доказателствен
дефицит обаче не може да се вмени в тежест на подсъдимата. Нейното авторство не
се доказва единствено от обстоятелството, че името й е било вписано в бланката
на договора за паричен заем. По тези съображения съдът приема, че не се доказа
авторството на деянието от страна на подсъдимата В.А.Ц., поради което тя трябва
да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по т. 1 от обвинителния акт. За
пълнота на изложението съдът намира, че в случая не е налице и хипотеза на
продължавано престъпление, тъй като макар да са ползвани два неистински частни
документа, то това е станало с едно деяние, осъществено въз основа на едно общо
решение, макар и чрез няколко отделни телодвижения.
По
обвинението по т. 2 от обвинителния акт съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се доказа подсъдимата Ц. да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
От обективна
страна в периода от месец
юли 2013 г. до месец февруари 2014 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление подсъдимата Ц. съзнателно се е ползвала от неистински
частни документи: „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/12.07.13 г. в частта „Подпис на клиент“; „Седмичен отчет за
паричните постъпления от КК“ № **********/25.09.13г. в частта „Подпис на
клиент“ и „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/10.02.14
г. в частта „Подпис на клиент“, като:
в периода от месец юли 2013 г. до
месец февруари 2014 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвала от неистински
частен документ – „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/12.07.13 г. в частта „Подпис на клиент“
в периода от месец юли 2013 г. до
месец февруари 2014 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвала от неистински
частен документ – „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/25.09.13 г. в частта „Подпис на клиент“ и
в периода от месец юли 2013 г. до
месец февруари 2014 г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвала от неистински
частен документ –„Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ №
**********/10.02.14 г. в частта „Подпис на клиент“,
когато от нея за самото им съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
По делото се доказа, че инкриминираните документи -
седмичен отчет за паричните постъпления от КК с № **********/12.07.13 г.;
седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/25.09.13 г. и
седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/10.02.14 г. са неистински
– всеки в частта му за подпис на клиента, като подписът в тази колона срещу
името на свид. Р.С. и в трите разгледани документа не е изпълнен от него. Този
факт беше категорично доказан по делото от заключението и на двете
съдебно-почеркови експертизи. Същевременно съгласно чл. 93, т. 6 от НК
неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. В частта за подписа на клиента С. на инкриминираните СОПП №
**********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г. е бил предаден вид да представляват конкретно писмено
изявление на свид. Р.М.С., а не на лицето, което действително е извършило всяко
от тези изявления и затова и трите инкриминирани документа са неистински в тази
си част. Отново от двете експертни заключение се установява, че не може да се
направи категоричен извод за това дали подписът, положен в графата „подпис на
клиента“ срещу името на свид. С. в трите разгледани документа, е бил изпълнен
от подсъдимата Ц.. Следователно по делото не е доказано Ц. да е изпълнила тези
подписи, поради което настоящият състав счита, че от нея не може да се търси
отговорност за съставянето на документите. На следващо място и трите разгледани
седмични отчети за паричните постъпления от КК представляват частни документи,
тъй като той никой от тях не носи характеристиките на официалния документ по
чл. 93, т. 5 от НК - не е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му или
от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Доказа се
от обективна страна и че всеки от инкриминираните неистински частни документи
(СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г.) е бил употребен, като е представен пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. По делото се изясни по категоричен начин, включително от
показанията на свидетелите Т., Х., С., че предназначението на СОПП е било да
служи като доказателство пред дружеството-кредитодател за определени факти –
получаването на паричната сума по погасителната вноска от кредитния консултант
и нейното предаване и отчитане към касата на дружеството. Представените
неистински документи са послужили като доказателство за тези обстоятелства, а
това, че те са били използван пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД се доказва и тъй
като и оригиналите и на трите посочени документа са представени по делото от
страна на дружеството-кредитодател. Следователно доказа се по делото
извършването на деянията, носещи обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. За разлика от хипотезата
при обвинението по т. 3 от обвинителния акт тук авторството на всяко от трите
инкриминирани деяния е доказано по категоричен и несъмнен начин, тъй като всеки
от неистинските документи – СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП №
**********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г., носи подписа на
подсъдимата Ц. в колоната за „предал КК /подпис/“. Този извод съдът извежда от
заключенията и на двете съдебно-почеркови експертизи, като становището на
вещите лица относно авторството и на трите посочени подписа е категорично. По
тези съображения обосновано и съобразено с доказателствата по делото се явява
становището на прокурора за това именно подсъдимата Ц. да е осъществила всяко
от трите деяния, предмет на обвинението по т. 2 от обвинителния акт. Щом
подсъдимата Ц. се е подписала в колоната „предал КК /подпис/“ и фактически тя е
предала неистинските документи (СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП №
**********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г.) към касата и
счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, то доказано се явява от обективна
страна, че именно тя е автор на всяко от трите вменени й във вина деяния по т.
2 от обвинителния акт. С осъществяването на изпълнителното деяние
престъплението е било довършено от обективна страна, без да е необходимо да е
настъпил определен вредоносен резултат.
От субективна
страна всяко от деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление, е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Това е
така, тъй като към момента на извършване на всяко от деянията подсъдимата е
била формирала в съзнанието си представа, че всеки от трите инкриминирани
документа СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г. е на първо място частен такъв и на следващо място, че
подписът в колоната „подпис на клиента“ срещу името на свид. С. не е бил
изпълнен от него, т.е. че документите са неистински. В тази връзка по делото се
доказа, че към момента на съставянето им подсъдимата вече е познавала свид. С.,
знаела е как изглежда, тъй като той вече два пъти е бил сключвал договор за
паричен заем чрез нейното посредничество, а и тя редовно е посещавала
магазинчето му, за да събира погасителните вноски, които С. срочно внасял.
Подсъдимата била насяно, че лицето, което се е подписало в колоната „подпис на
клиента“ срещу името на С. в СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП №
**********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г. не е бил свид. Р.С..
Съзнавала е на следващо място, че като е предала документите срещу подпис на
служител на дружеството (касиер или мениджър развитие), по този начин тя се е
ползвала от тях пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД и то е използвала всеки един от
неистинските документи по неговото предназначение – да докаже съществуването на
определени факти с правно значение.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява подсъдимата Ц. да е осъществила 3 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление – по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Отделните деяния са
извършени през непродължителен период от време – от месец юли 2013 г. до месец
февруари 2014 г. От субективна страна е налице еднородност на вината и
подсъдимата е осъществила всяко от отделните деяния, включени в състава на
единното продължавано престъпление, действайки с пряк умисъл. По тези
съображения съдът приема, че последващите деяния се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото такова, поради което е налице
продължавано престъпление.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че по делото
не е доказано с необходимата степен на категоричност именно подсъдимата Ц. да е
съставила инкриминираните неистински документи. Този си извод съдът черпи от
заключенията по двете съдебно-почеркови експертизи. Както беше посочено при
доказателствения анализ, в първоначалната (еднолична) експертиза е прието, че
подписът в колоната „подпис на клиента“ срещу името на свид. Р.С. е несравним с
подписа на подсъдимата и не може да се даде заключение дали именно тя го е
изпълнила или не и в трите инкриминирани документа по т. 2 от ОА – а именно
СОПП № **********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г. При допълнителното изследване в тройната почеркова
експертиза е достигнато до извод, кредитиран от съда, че подписът в колоната
„подпис на клиента“ срещу името на свид. С. и в трите инкриминирани документа
по т. 2 от обвинителния акт вероятно е изпълнен от подсъдимата Ц.. Следователно
изводът на вещите лица е само вероятен, но не и категоричен и не е изключена
възможността подписите в колоната „подпис на клиента“ да не са изпълнение от
Ц.. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото не е
доказано именно подсъдимата да е съставила неистинските частни документи СОПП №
**********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г. и тя трябва да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение в този смисъл. Съдът счита, че съдебната практика по оценката на
експертно заключение с извод за вероятност на заключението е последователна и
категорична. В случая прокурорът е изопачил доказателствената стойност на заключението
на вещите лица като е приел за несъмнено доказан факт, който е бил единствено
вероятно, но не и категорично доказан. Обвинението за това именно подсъдимата
да е съставила инкриминираните неистински документи по т. 2 от обвинителния акт
почива на предположение и затова беше прието за недоказано.
Въпреки това в случая съдът намери, че подсъдимата е
извършила виновно престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което я призна за виновна с присъдата си за това престъпление. В
случая това е допустимо, тъй като съдът прилага закон за еднакво наказуемо
престъпление и без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, поради което изменение на обвинението не е необходимо, а и
евентуално такова искане би било неоснователно. С присъдата си съдът признава
подсъдимата за виновна по обвинение за факти, за които тя изначално е могла да
се защитава – не се предявява никакъв нов факт, а единствено отпадат част от
първоначално инкриминираните факти. Изначално обаче подсъдимата е могла да се
защитава по обвинение да е извършила престъплението на посочените дата и място,
тя да е била автор на престъплението, а самото то да се е изразило в представянето
на всеки един от процесните неистински частни документи СОПП №
**********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г. пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението не е налице, поради което е
допустима преквалификацията на деянието с присъдата и по тези съображения съдът
призна подсъдимата В.А.Ц. за виновна в извършването на престъпление по чл. 316
вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК по обвинението й по т. 2 от
обвинителния акт, като на основание чл. 304 от НПК я оправда по първоначално
повдигнатото й обвинение по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По т. 3 от обвинителния акт срещу подсъдимата Ц. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. На
първо място следва да се посочи, че и тук са приложими общите теоретични
постановки, които вече бяха изложени досежно състава на престъплението по чл.
316 НК (престъпно ползване на документ), включително към изпълнителното му
деяние, което се осъществява само чрез действие и представлява ползването на
документа, неговата употреба пред трето лице съобразно предназначението му за
установяването на определени факти с правно значение.
На следващо място от събраните и проверени по делото
доказателства настоящият съдебен състав приема за доказано, че от обективна
страна е било осъществено деяние, покриващо признаците на престъплението по чл.
316 вр чл. 309, ал. 1 НК. В тази връзка доказа, че инкриминираният документ
седмичен отчет за паричните постъпления от КК с № **********/17.03.2014 г. е
неистински в частта подпис на клиента, като подписът в тази графа срещу името
на свид. Р.С. не е изпълнен от него. Този факт беше категорично доказан по
делото от заключението и на двете съдебно-почеркови експертизи – така т. 3.31
от съдебно-почеркова експертиза № 535/06.08.2015 г. и т. 3.33 от заключението
по тройната съдебно-почеркова експертиза. Същевременно съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. В частта за подписа на клиента С. на инкриминирания СОПП №
**********/17.03.2014 г. е бил предаден вид да представлява конкретно писмено
изявление на свид. Р.М.С., а не на лицето, което действително е извършило
изявлението и затова документът е неистински в тази си част. Отново от двете
експертни заключение се установява и че подписът, положен в графата „подпис на
клиента“ е несравним с подписа на подсъдимата Ц., поради което обоснован се
явява извода, че от нея не може да се търси отговорност за съставянето на
документа. На следващо място процесният седмичен отчет за паричните постъпления
представлява частен документ, тъй като той не носи характеристиките на официалния
документ по чл. 93, т. 5 от НК - не е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му
функция. Доказа се от обективна страна и че инкриминираният неистински документ
е бил употребен, като е представен пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По делото се
изясни по категоричен начин, включително от показанията на свидетелите Т., Х.,
С., че предназначението на СОПП е било да служи като доказателство пред
дружеството-кредитодател за определени факти – получаването на паричната сума
по погасителната вноска от кредитния консултант и нейното предаване и отчитане
към касата на дружеството. Представеният неистински документ е послужил като
доказателство за тези обстоятелства, а това, че е бил използван пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се доказва и тъй като документът е представен по делото именно
от служител на дружеството-кредитодател. Следователно доказа се по делото
извършването на деяние, носещо обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Въпреки това съдът намира,
че не се доказа по категоричен и несъмнен начин съпричастност на подсъдимата Ц.
към това деяние, не се доказа именно тя да се е ползвала от процесния
неистински документ, поради което настоящият състав прие, че същата следва да
бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение. За да формира извода си, че
именно подсъдимата Ц. е извършила престъплението по т. 3 от обвинителния акт
прокурорът е приел тя да се е ползвала от неистинския документ, което да се доказвало
от изпълнения от подсъдимата подпис в графата „предал КК/подпис/“ – така
страница 11 от обвинителния акт. Както се посочи, инкриминираният СОПП №
**********/17.03.2014 г. е приобщен като доказателство по делото (на лист 56 от
том II от
досъдебното производство) и от него се установява, че в действителност в
графата за „предал“ не е изпълнен никакъв подпис. Единствено в графата „приел
МР/РМ“ има положен подпис. По тези съображения съдът намира извода на прокурора
подсъдимата да се е подписала за „предал“ в инкриминирания СОПП за необоснован,
тъй като той не се извежда от събраните по делото доказателствени материали.
Прокурорът е допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение като
неправилно е анализирал събраните доказателства и е приел за доказан факт,
който не се извлича от тези доказателства. Следователно подпис в графата за
предал в инкриминирания документ въобще не е положен. Именно лицето, което е
предало документа, обаче е осъществило изпълнителното деяние на престъплението
и единствено неговата наказателна отговорност може да бъде реализирана, тъй
като това лице си е служило с неистинския документ. След като няма обективна
находка като подпис, от която да се установи самоличността на дееца, то на
следващо място се констатира, че и от останалите събрани доказателствени
материали, включително от свидетелските показания, не се установява кой
действително е предал инкриминирания СОПП № **********/17.03.2014 г.
Обстоятелството, че точно този отчет не е подписан в графата за „предал“ за
разлика от останалите би могло да се дължи на технически пропуск, но така също
причината би могла да бъде и защото за разлика от останалите инкриминирани
седмични отчети точно този може и въобще да не е бил предаден от подсъдимата
Ц.. В тази връзка следва да се обърне внимание, че при всички подписани отчети
в горната част на бланката в полето за „код“ е попълнен кодът на подсъдимата Ц.
– 66927, като единственото изключение отново е процесният СОПП №
**********/17.03.2014 г. При него в полето „код“ е изписана думата „касиер“.
Никъде в този отчет не фигурира кодът на подсъдимата и не би могла да се
направи никаква пряка връзка с нея. Тези видими различия при оформянето на един
конкретен отчет за разлика от останалите – липсата на подпис и липсата на код,
пораждат основателно съмнение дали подсъдимата е представила този отчет пред
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, което съмнение не би могло да се тълкува в нейна
вреда, тъй като осъдителната присъда не може да почива на предположения.
Всъщност по делото не се събра нито едно пряко доказателство за това именно Ц.
да е осъществила деянието по т. 3 от обвинителния акт. Все в тази връзка следва
да бъдат съобразени изяснените обстоятелства от показанията на свид. Х., че
един кредитен консултант е могъл да работи и ползва и чужд код, включително да
събира вноски по договори, сключени от друг консултант, което свид. С. е
правила. Свидетелят П. пък изясни, че когато вноската се събере от друг
консултант, тя се е вписвала в отчет на този, който е сключил договора. И тук
са приложими изложените съображения в мотивите досежно обвинението по т. 1 от
обвинителния акт за възможното извършване на престъплението и при условията на
посредствено извършителство предвид установената практика мениджърите да вземат
парите и документите, съхранявани в каса на клона на дружеството в гр. Кричим,
след което те да ги предават пред в счетоводството, т.е. мениджърът да е
лицето, което непосредствено е употребило документа, макар от субективна страна
да е липсвало формирано съзнание, че същият е неистински. Посочи се, че дори и
деянието да е извършено при тази конструкция, то не би могло за пръв път с
присъдата да се вменяват нови факти, по които подсъдимата не е могла да се
защитава. Най-сетне, видно и от отразеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт волята на прокурора също е била авторството на деянието да се
доказва чрез подписа в графата „предал“ на документа, какъвто подпис се доказа
да не е изпълнен. Единственото от обстоятелството, че се касае за клиенти на
подсъдимата като кредитен консултант не може да се направи несъмнен извод, че
именно тя си е послужила с документа. Тъй като не се установява подсъдимата да
е съставила неистинския документ, то дори и да е съзнавала за неговото
съществуване, това е знаело най-малко още едно лице – действителният автор,
неустановен по делото. В тази връзка напълно възможно е той да е лицето,
предало инкриминирания по т. 3 от ОА документ или някой от останалите кредитни
консултанти, като съдът намира за ненужно да се спекулира с техните имена. При
всяко положение процесуалният закон е категоричен, че следва да се съберат
несъмнени доказателства за виновността на подсъдимия, а доказателствената
тежест се носи от прокурора. В настоящия случай съдът приема, че не се доказа
авторството на деянието от страна на подсъдимата В.А.Ц., поради което тя трябва
да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по т. 3 от обвинителния акт.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е
длъжен да приложи особените правила за освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от Ц. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години,
тя не е осъждана, нито е освобождавана от наказателна отговорност по този реда,
а от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези особени
правила, като в тази връзка следва да се отбележи, че продължаваното
престъпление не е множество престъпления, а единно такова съгласно задължителна
съдебна практика. По тези съображения съдът приема, че подсъдимата В.А.Ц.
трябва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000
лева.
При индивидуализацията на размера на наказанието съдът
приема, че като смекчаващи отговорността обстоятелства представляват добрите
характеристични данни на подсъдимата, която е лице с висше образование,
семейна, отглеждаща двете си деца, за които полага грижи и осигурява издръжка.
На следващо място за основание за определяне на наказание към предвидения
минимум съдът приема и изминалия продължителен и значителен период от време от
момента на довършване на продължаваното престъпление до образуването на
съдебното производство и постановяването на присъдата. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита броя на отделните деяния, включени в състава на
единното продължавано престъпление, които в настоящия случай са три.
Следва да се отбележи, че чистото съдебно минало на
подсъдимата не следа да се разглежда като смекчаващо обстоятелство в хипотезата
на приложение на чл. 78а от НК. Съгласно чл. 56 от НК не са смекчаващи обстоятелства
тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното
престъпление. В случая чистото съдебно минало не е взето предвид при определяна
на състава на престъплението, но пък е отчетено от законодателя при определяне
на наказанието по реда на чл. 78а от НК. В тази връзка бонусът за подсъдимата
от факта на чистото й съдебно минало вече е отчетен от съда и това е послужило
като основание за определяне на наказанието му по реда на чл. 78а от НК и е
неоправдано това обстоятелство да се отчита и втори път като смекчаващо, за да
послужи вече и като основание за индивидуализацията на административното
наказание към неговия минимум. Наличието на чисто съдебно минало е базисна
предпоставка за приложението на правилата по раздел IV от глава осма от Общата част на НК и
в тази връзка дори и лицата, които бъдат освободени от наказателна отговорност
с административно наказание в предвидения максимален размер от 5 000 лева, също
ще бъдат с чисто съдебно минало. Противното разбиране би довело до абсурдното
положение във всеки отделен случай на освобождаване от наказателна отговорност
с административно наказание изначално за всеки обвиняем да съществува
смекчаващо обстоятелство. Тъй като предпоставката по чл.78а, ал. 1, б. „б“ от НК е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност, то все пак съдът приема за смекчаващо
обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана за престъпление от частен
характер, тъй като това обстоятелство не е обхванато от предпоставките по чл.
78а от НК.
По тези съображения и като съпостави така установените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – не като механичен сбор, а предвид
тяхната относителна тежест, съдът приема, че административното наказание
„глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и към предвидения в закона минимум, но същевременно
над установения минимален размер предвид констатираното отегчаващо
обстоятелство, като подсъдимата В.А.Ц. бъде освободена от наказателна
отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда
и петстотин) лева, което се налага с цел да предупреди и превъзпита подсъдимата
към спазване на установения правен ред.
С присъдата си съдът постанови
веществените доказателства:
- Книга,
озаглавена „Регистър на касови операции“ с надпис на корицата „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, лого на латиница "EasyCredit" и ръкописен надпис „Пловдив – Център“, с
найлонова подвързия, съдържаща общо 313 страници, разграфени фабрично
в табличен вид – в оригинал;
- Договор за паричен заем - "Credit Pensioner" № 1835108-10.05.2013г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД
- гр. София и Р.М.С. /без подпис за „ЗАЕМАТЕЛ/ВЪЗЛОЖИТЕЛ"/ - приложен на листове № 49 - 51 в Том
II по делото;
-
Седмичен отчет за паричните постъпления от КК № **********; № **********; № **********; № ********** и №
********** от кочан на "Изи Асет
Мениджмънт" АД - В ОРИГИНАЛ, поставени в запечатан найлонов
прозрачен джоб под № 56 в Том II по делото;
-
Договор за паричен заем - "Credit Pensioner"
№ 1693265/28.09.2012г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД - гр. София и
Р.М.С. - приложен на
листове № 29 и 30 в Том I по делото;
-
Запис на заповед с дата на издаване: 28.09.2012г. от името на издател Р.М.С.,
ЕГН: ********** в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД -гр. София - приложен на лист № 31 в Том I по
делото;
-
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 28.09.2012г. -приложен на лист № 32 в Том I по
делото;
-
Договор за паричен заем - "Credit Pensioner"
№ 1739313/14.12.2012г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД - гр. София и
Р.М.С. - приложен на
листове № 34 и 35 в Том I по делото;
-
Запис на заповед с дата на издаване: 14.12.2012г. от името на издател Р.М.С.,
ЕГН: ********** в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД -гр. София - приложен на лист № 36 в Том I по
делото;
-
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 14.12.2012г. -приложен на лист № 37 в Том I по
делото;
Договор
за паричен заем - "Credit Pensioner"
№ 1835108-10.05.2013г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД - гр. София и
Р.М.С. - приложен на
листове № 39 - 41 в Том I по делото;
-
Запис на заповед с дата на издаване: 10.05.201Зг. от името на издател Р.М.С.,
ЕГН: ********** в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД -гр. София - приложен на лист № 42 в Том I по делото;
-
Погасителен план месечни погасителни вноски Приложение 1 по Кредит:
**********/10.05.2013г. - приложен на лист № 69 в Том I по делото;
- Погасителен план месечни погасителни вноски
Приложение 1 по Кредит: **********/28.09.2012г. - приложен на лист № 70 в Том I по делото;
-
Погасителен план месечни погасителни вноски Приложение 1 по Кредит:
**********/14.12.2012г. - приложен
на лист № 71 в Том I по делото да се
върнат на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД след
влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото подсъдимата трябва да бъде
осъдена на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски, както следва: сумата от 815 /осемстотин и петнадесет/ лева по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, представляваща направени разноски на досъдебното
производство и сумата от 80 /осемдесет/ лева в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, представляваща направени разноски в съдебното
производство.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.