Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1535/18
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Национална
агенция по приходите, с която са предявени срещу „И.“ ЕООД искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 01.07.2013 г. Агенция по заетостта е
сключила с ответника договор за безвъзмездна финансова помощ, по който на
ответника е предоставена сума в размер на 31 012,43 лв. – аванс, а след това е
предоставена и сумата от 77 320,65 лв. Според ищеца при изпълнение на процесния договор са допуснати от ответника неточности, а
неверифицираните разходи на бенефициента възлизат на 71 554,67 лв. - не са верифицирани разходи от 5 306 лв. за
закупени 1500 брошури и толкова диплянки, защото в тях липсват текстове по т.1.1.,б.“в“ от ръководството за публичност и визуализация и по
т.2.3.3. б.“в“; по перо 4.6 не са одобрени разходи в
размер на 59 428 лв., защото проведеното обучение не съответства на
изискванията на стр.23 от Насоките за
кандидатстване; по група В не са одобрени разходи от 6820,67 лв., тъй като разходите за тази
дейност надхвърлят допустимите 10 % от общия размер по чл.4 ал.6 от ПМС N 180/27.07.2007 г. Разликата между получената
от ответника финансова помощ и верифицираните/одобрени разходи възлизат на 28 299 лв., а за това вземане е издаден
акт N 61/09.11.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, както и за 2 220 лв. –
лихва за забава за периода 31.01.2015 г. – 09.11.2015 г. и за 1,16 лв. – начислена лихва. В полза на
ищеца е била издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която е подадено възражение
от ответника. Иска се от ищеца да се установят вземанията му срещу ответника за
28 299 лв. – главница, за 2 220 лв. – лихва за забава за периода
31.01.2015 г. – 09.11.2015 г. и за 1,16
лв. – начислена лихва
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че за периода 01.10.2014 г. – 31.08.2015
г. е извършена проверка и е съставено Приложение 7.6 – Лист за извършена проверка
на място от договарящия орган, в който не са направени констатации за неточно
изпълнение на договорните задължения от бенефициента. Сочи се, че за
отношенията по получаване на парични средства за безвъзмездна финансова помощ
следва да се прилагат клаузите на чл.13.2 и чл.13.3 от Приложение 1 „Общи Условия“ към договора. В
срока по чл.13.2 договарящият орган е пропуснал да се произнесе по изготвените
от ответника бенефициент доклади и документи за плащане, които следва да се
считат за одобрени. Поддържа се, че произнасянето
от органа след изтичане на срока следва да се приравни на признаване/валидиране на направените от бенефициента разходи по
изпълнение на задълженията по договора.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа исковете
с довода, че липсата на произнасяне от органа не санира
обективния факт на неизпълнението, защото са налице пропуски на бенефициента в
противоречие с договора и чл.4 ал.6 ПМС N 180/27.07.2007 г., а органът по договаряне не е лишен от възможността да
релевира възражения за неточно изпълнение. Тези
възражения са обективирани в писмо на органа от
14.01.2015 г.
Ответникът е представил допълнителен
отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с
довода, че срокът за произнасяне от органа не е бил спиран. Освен това
нередност по изпълнението не е била идентифицирана от органа по чл.13 ал.1, т.1
Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС,
а бланкетното посочване на нередност, без да е
посочено в какво се състои, не сочи на
извършено нарушение от бенефициента.
На основание чл.219 ГПК като трето лице на
страната на ищеца е конституирана Агенция по заетостта, която изразява
становище за основателността на предявените искове.
Представен е договор за безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“ от 01.07.2013 г.,
от който се установява, че между Агенция по заетостта и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, по което ответникът е поел задължението да изпълни
проект „подобряване на безопасността на труда, а Агенция по заетостта е поела
задължението да предостави безвъзмездна финансова помощ от 155 063,43 лв.
Уговорен е срок на изпълнение от 11 месеца.
Представени са насоки за кандидатстване по
схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез открита процедура
за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване.
Представено е ръководство за изпълнение на
дейности за информиране и публичностт по оперативна
програма „развитие на човешките ресурси“.
Представено е платежно нареждане от
20.09.2013 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на
ответника сумата от 31012,69 лв.
Представено е платежно нареждане от
07.11.2014 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на
ответника сумата от 77320,65 лв.
Представено е известие за изпращане на
документ от 31.10.2014 г., с което ответникът е направил искане за балансово
плащане.
Представено е известие за изпращане на
документ от 23.12.2014 г., с което ответникът е изпратил на Агенция по
заетостта допълнителни документи по препоръки, вписани в лист за извършване на
проверка на място от 17.12.2014 г.
С
възражение от 23.01.2015 г. ответникът е оспорил наличието на основание за
неодобрение на направени от него разходи.
Представен е лист за извършване
на проверка на място от ДО от 17.12.2014 г., в който са направени констатации
за това, че в изработени от ответника табели, брошури и диплянки не се съдържа
изречението „проектът се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна
програма „развитие на човешките ресурси“.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Според съда предявените установителни
искове за вземания, които произтичат от договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, който е
сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г., е подведомствен на гражданските съдилища. Приложимият ред за защита
на правата и на двете страни
по договор, сключен преди влизане в сила на
ЗУСЕСИФ, е редът на ГПК, защото този договор поражда гражданскоправни последици, а съществуването на спорното материално право по заповедта по
чл.417 ГПК е свързано именно с изпълнението/неизпълнението на задължения по
облигационната връзка /в този
смисъл са решение № 246 от 23.02.2018 г. по т.д. № 571/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 228 от 07.02.2018 г. по т.д. № 424/17 г. на ВКС, І т.о., определение № 304 от 02.07.2018 г. по ч.т.д. № 935/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 245 от 23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 93/2017 г., II
т. о., ТК/.
Заповедта
по чл.417 ГПК е издадена в полза на ищеца и с петитума
на иска се иска установяване на вземане в полза на ищеца, а не на друго лице
/Агенция по заетостта/, поради което съдът намира, че не са налице основания
Агенция по заетостта да участва по делото като съищец
– чл.26 ал.4 ГПК. Друга би била хипотезата, при която в заповедта по чл.417 ГПК
за кредитор се сочи Агенцията по заетостта и с иска по чл.422 ал.1 ГПК се
претендира установяване на вземане в полза на Агенцията, но случаят не е такъв.
Не се спори, че по процесния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 01.07.2013 г.,
сключен между Агенция по заетостта и ответника,
получената от ответника в качеството на бенефициент финансова помощ
възлиза общо на 108 333,34 лв., както и че Агенцията в качеството на
договарящ орган и възложител е верифицирала /“одобрила“/ разходи в размер на
80 034,34 лв.
Сумата на одобрените разходи в размер на 80 034,34 лв. се формира от сбора на
сумата от 72 458,49 лв. – разходи по група А /за закупуване на материали,
консумативи и т.н./ и сумата от 7275,84 лв. – разходи за организация и
управление по ПМС N 180/27.07.2007 г., която представлява 10 на сто от одобрения разход от 72 458,49 лв. На лист
216 и 217 по делото е представено извлечение от сметка, в което детайлно се
сочат размерите на одобрените разходи и на отказаните да се одобрят.
Спорен се явява въпросът налице ли е точно
изпълнение на задълженията на ответника бенефициент и има ли основание
възложителят по договора да откаже да одобри/верифицира разходи за над
80 034,34 лв. При наличие на точно изпълнение на договорните задължения е
налице основание за одобрение на всички заявени от бенефициента разходи, в
който случай следва да се приеме, че ответникът бенефициент не дължи връщане на
сумата от 28 299 лв., за която е издаден акт за установяване на частно
държавно вземане, въз основа на който е постановена заповедта по чл.417 ГПК.
От страна на ответника бенефициент, имащ
качеството на изпълнител по смисъла на чл.258 -261 ЗЗД, е представен Лист от 17.12.2014 г. за извършване на
проверка на място от ДО, в който от проверяващите служители са направени констатации
за наличието на разходооправдателни документи,
доказващи изпълнението на дейностите и извършването на разходи. Според съда
този документ не може да служи за доказване на факта на цялостното изпълнение
на възложената работа, както и за доказване на факта, че възложителят е приел окончателно
извършената по договора работа. Този документ установява извършена от
възложителя проверка по смисъла на чл.262 ЗЗД, а това е проверка в хода на
изпълнението, но няма качеството на документ за приемане на работата по смисъла
на чл.264 ал.2 и ал.3 ЗЗД.
По
делото е представено писмо рег.N 2303 00-633 -1/14.01.2015 г., с което договарящият орган в качеството на възложител по процесния договор е изразил по несъмнен и категоричен начин
своите възражения по смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД за неточно изпълнение по
отношение на направени от ответника бенефициент разходи в размер на общо
71 554,67 лв., която включва сумата от 5 306 лв. за закупени 1500 брошури
и толкова диплянки, защото в тях липсват текстове по т.1.1.,б.“в“
от Ръководството за публичност и визуализация и по т.2.3.3.
б.“в“; за сумата от 59 428 лв. по перо 4.6 не са одобрени разходи, защото
проведеното обучение не съответства на изискванията на стр.23 от Насоките за кандидатстване; за
сумата от 6820,67 лв. по група В не са одобрени разходи за организация и
управление по ПМС N 180/27.07.2007 г. Тези възражения на възложителя за неточно изпълнение по твърдения водят
до възникване на право за обезщетение на вредите от неизпълнението и са
послужили за основание да се издаде актът за частно държавно вземане, въз
основа на който е издадена заповедта по чл.417 ГПК. Следователно съдът дължи да извърши проверка
налице ли е неизпълнение на договорно задължение и води ли то до възникване на
вземане в полза на възложителя.
С факта на направени от възложителя възражения
по смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД за неточно изпълнение възложителят е упражнил
свое потестативно право, което му дава основание да
откаже да плати на изпълнителя, респ. да претендира платените суми, които
надвишават стойността на одобрените/“верифицирани“ разходи. Тези права са били реално
упражнени от възложителя, който с писмо N 2303-00-633-1/14.01.2015 г. е поискал да му се върнат
сумите, които са платени в повече от стойността на одобрените разходи. В
писмото възложителят се е позовал на клаузата на т.16.1 от общите и административни разпоредби
към финансиране по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“,
предвиждаща възстановяване на предоставената в повече финансова помощ.
Съдът не споделя наведения от ответника
довод, че по направеното възражение от 23.01.2015 г. срещу искането за възстановяване е налице
мълчаливо приемане на работата на основание чл.13.3, вр.
с чл.13.2, защото органът не се е бил произнесъл по възражението в срока от 40
работни дни. В действителност клаузата на т.13.3 предвижда, че органът е длъжен
да се произнесе в срок от 40 работни дни по възражението на бенефициента, а за
произнасянето и разглеждане на възражението се прилагат условията на т.13.2.
Приложението на т.13.2 е само по отношение на срока и начина на изискване на
документи, но не и досежно предвидената презумпция за
одобрение на работите при липса на отговор. В конкретния случай още преди
подаване на възражението от 23.01.2015 г. възложителят вече е бил упражнил своето
възражение по чл.264 ал.2 ЗЗД, както и произтичащото от него право по т.16.1.
Непроизнасянето в срок по възражението от 23.01.2015 г. не води до погасяване
на вече възникнали и упражнени права от възложителя.
Още
на 16.01.2015 г. договарящият орган, който е възложител, е заявил своята претенция
по т.16.1, която произтича от общия принцип в облигационното право, че при
неизпълнение на договорно задължение се дължи обезщетение. Заявената претенция
за възстановяване по т.16.1 показва по несъмнен начин не само че част от
разходите на ответника не са приети, но и че възложителят претендира
последиците от неточното изпълнение на договорно задължение. Фактът, че по
подаденото на 23.01.2015 г. възражение договарящият орган е пропуснал да се
произнесе в срока от 40 работни дни /едва на 15.04.2015 г./ не може да бъде
основание за извод, че възложителят е приел мълчаливо работата, защото той вече
изрично е направил преди това възражение за неточно изпълнение и е заявил своята
претенция за последиците от неизпълнението на договорно задължение.
Според съда от събраните по делото писмени
доказателства, прецени в съвкупност, не се установява фактът на точно
изпълнение на задълженията на бенефициента. В подаденото от него възражение от
23.01.2015 г. дори се съдържа признание на факта, че в изработените брошури и
диплянки действително липсва текстът „този документ е създаден с финансовата
подкрепа на оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ“. По делото няма спор, че
такова изискване е част от съдържанието на дължимата от ответника престация – предвидено е в т.2.3.3, б.“в“ от Ръководство на
дейности за информиране публичност по
оперативна програма „развитие на човешки ресурси“. В този случай е налице неизпълнение
на договорно задължение, поради което възложителят с основание е отказал да
одобри разходите за брошури и диплянки в размер на 5 306 лв. Това
означава, че бенефицентът няма право да получи
финансова помощ в размер на сумата от 5 306 лв., която не е била
разходвана съобразно изискванията.
По отношение на проведеното обучение, за
което бенефиентът е направил разходи в размер на
59 428 лв. На страница 23 от Насоките за кандидатстване подробно са
посочени изискванията досежно обучението на служители
- обучението следва да е за „безопасна
работа с нововъведено
работно оборудване, технологии и обучение с нововъведен стандарт за
здравословни и безопасни условия на труд. Ответникът не оспорва във
възражението от 23.01.2015 г., че реално е било проведено обучение „за ползата при работа с нововъведени лични предпазни средства и работно облекло“ и
сочи, че част от заложените в това
обучение теми са за „оборудване на работа за височина.Видове, предназначение.
Правилна употреба и поддръжка. Периодични проверки на оборудването. Изисквания
за безопасна работа, помощни средства“. Това означава, че само част от
заложените в обучението теми се доближават
до предвидените изисквания в Насоките за кандидатстване. Няма и данни, че е
достигнат минималният хорариум от 45 учебни часа. В лист за извършена проверка
от 17.12.2014 г. е посочено от проверяващите, че провежданото обучение „за
ползата при работа с нововъведени ЛПС и РО“ е
приключено, но това не доказва, че обучението отговаря на изискванията в Насоките
за кандидатстване, включително и за времевата продължителност.
Проведеното обучение е било насочено към
придобиване на знания за ползата при работа с нововъведени
лични предпазни средства и работно облекло, поради което съдът намира, че не е
изпълнена необходимата цел, свързана
с придобиване на специфични умения за работа с реконструирани/модернизирани
машини и с овладяване на колективни средства за защита. Този извод се подкрепя
и от писмо на МТСП от 03.07.2015 г., в което се цитират правила на Наредба N 3 от 19.04.2001 г.
Проведеното обучение за ползата при работа
с лични предпазни средства и работно облекло не се припокрива с изискванията за
обучение, предвидени в Насоките за кандидатстване.
Следва да се спомене, че дори и по
наименование проведеното обучение от ответника се различава от това по Насоките
за кандидатстване.
В
действителност процесната нередност не е констатирана
по реда на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности
по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от
ЕС, защото не е изготвен писмен акт по чл.14 от Наредбата, но това няма
отношение към установяване по делото на факта на неизпълнено точно задължение.
При тези факти съдът намира, че
възложителят има право да откаже да одобри разходите за обучение на стойност
59 428 лв. Следователно ответникът бенефициент няма право да получи
финансова помощ от 59 428 лв.
По
отношение на сумата от 6820,67 лв., която представлява стойността на неодобрени
„разходи за организация и управление“. На първо място следва да се отбележи, че
в настоящето производство по чл.422 ал.1 ГПК съдът е обвързан от фактическото
основание на вземането, което е било заявено в заповедното производство. В акта
за установяване на частно държавно вземане, послужил за издаване на заповедта
по чл.417 ГПК, вземането за сумата от 6820,67 лв. е основано на твърдението, че
е надвишена максималната стойност от 10 %, поради следва да се провери дали е
налице такова надвишение. Но следва да се спомене, че
по делото няма никакви данни, а и не се твърди, направените от ответника
разходи да попадат в хипотезата на чл.10 ал.1 ПМС N 180/27.07.2007 г., която определя кои разходи не са допустими и не подлежат на одобрение.
Нормата на чл.4 ал.6 от ПМС N
180/27.07.2007 г. предвижда, че във всички случаи, с изключение на тези
по ал. 5, разходите за организация и управление не следва да превишават 10 на
сто от преките допустими разходи. Тъй като се установи по делото, че разходите,
които подлежат на одобрение възлизат на стойност 72 458,49 лв., максималният
размер на разходите за организация и управление
възлизат на 7275,84 лв. – 10 на сто от 72 458,49 лв.
Стойността на извършените от бенефицента работи,
които са одобрени/верифицирани, е в размер на 72 458,49 лв., поради което и
разходите за организация и управление не могат да надвишават 7275,84 лв.
При
тези факти съдът намира, че за изпълнените по договора работи на ответника се
дължи финансова помощ от 80 034,34 лв.
- сбор на сумата от 72 458,49 лв. и сумата от 7275,84 лв. /10 на сто от
първата сума/. Не се доказа от страна на ответника да е изпълнил точно задълженията
си по договора, свързани с провеждане на обучение и дейности за публичност,
поради което останалите разходи не подлежат на одобрение/верифициране.
Като
краен извод – по процесния договор стойността на
разходите, които поради точно изпълнение на договорните задължения подлежат на
одобрение/верифициране, възлиза на
80 034,34 лв., а за горницата над тази сума поради недоказване на
точно изпълнение на договорните задължения разходите не следва да се
одобряват/верифицират. Разликата между получената от ответника сума за
финансиране от общо 108 333,34 лв. и стойността на одобрените разходи от
общо 80 034,34 лв. възлиза на 28 299
лв. Тази сума подлежи на възстановяване от ответника бенефициент на основание
т.16.1 от общите и административни разпоредби, които са част от договора.
На
основание чл.162 ГПК съдът определя размер на лихвата от 2227,88 лв. върху главницата от 28 299 лв., но следва да се установи вземане до претендирания
размер от 2220 лв. Лихва от 1,16 лв. следва да се присъди, защото от
удостоверението от 30.10.2014 г. на „И.А.Б.“ АД се установява това вземане.
Произтичащите от процесния
договор вземания са били дължими на Агенция по заетостта, но поради липсата на
доброволно изпълнение след връчване на акта за установяване на частно държавно
вземане е образувано заповедно производство. В този случай на основание чл.3
ал.8, вр. с ал.7 т.6 ЗНАП ищецът е легитимиран да иска установяване на
вземането по съдебен ред.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск следва да се уважи.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 ГПК, че в полза на Национална агенция по приходите, гр.София, бул.“**********, съществува срещу „И.“ ЕООД, ***, сграда „A“, ет.*, офис 1, вземане в размер
на 28 299 лв. – главница, ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до
изплащането на вземането; вземане в размер на 2 220 лв. – лихва за забава
за периода 31.01.2015 г. – 09.11.2015 г., както и вземане за лихва от 1,16 лв.,
които са предмет на акт за установяване
на частно държавно вземане N 61/09.11.2015 г. и за които е издадена
заповед по чл.417 ГПК на 09.03.2018 г. от СРС, 53 с-в, по ч.гр.дело N 8201/18 г.
ОСЪЖДА „И.“
ЕООД, ***, сграда „A“, ет.*, офис 1, да заплати на Национална агенция по приходите, гр.София,
бул.“************, съдебни разноски в размер на 1060,40 лв. - по исковото
производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице „Агенция по заетостта, конституирана на основание
чл.219 ГПК на страната на Национална агенция по приходите.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: