Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 1794 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 221085/19.09.2019 г. по гр. д. № 18150/2018 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), ГО, 72 състав, е осъдена Р.М.С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 258,66 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2015
г. – 30.04.2016 г. и сумата от 15,58 лв. - такса дялово разпределение за
периода м. 05.2014
г. – м. 04.2016
г., ведно със законната лихва считано от 19.03.2018 г. до изплащането им, като е
отхвърлен искът за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 28.02.2015 г. и за разликата
над 258,66 лв.
до претендираните 599,47 лв.
и искът за
такса дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. и за разликата над 15,58 лв. до предявените 18,64 лв. Със същото решение е осъден Щ.М.С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 129,33 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.03.2015 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 7,79 лв. - такса дялово разпределение за
периода м. 05.2014
г. – м. 04.2016
г., ведно със законната лихва считано от 19.03.2018 г. до изплащането им, като е
отхвърлен искът за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 28.02.2015 г. и за разликата
над 129,33 лв.
до претендираните 599,47 лв.
и искът за
такса дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. и за разликата над 7,79 лв. до предявените 18,64 лв. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят, всеки от тях, по
122,47 лв. -
законна лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за
топлинна енергия, и по 2,20 лв. - лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за
дялово разпределение. Осъдена е Р.М.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 525 лв. – разноски по делото, както и е осъден Щ.М.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 262,50 лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ивайло
Митев, срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове,
както и в частта за разноските, с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон. Сочи се, че спрямо ответниците са влезли в сила общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, съответно от 2002 г., 2006 г. и 2008 г. В раздел IХ
от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно -
в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичане на последния ден от месеца
ответниците са изпаднали в забава за тази сума - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърди се,
че сумите по обща фактура № **********/31.07.2015 г. не са погасени по давност,
както неправилно е приел районният съд - сумите по тази фактура стават
изискуеми на 16.09.2015 г., а исковата молба е депозирана на 19.03.2018 г., с
което давността е била прекъсната. Предвид това се моли за отмяна на решението
в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, за уважаване на исковете
и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от особения представител – адвокат Р.М. на ответниците Р.М.С. и Щ.М.С. /починал
на 13.06.2019 г., преди устните състезания пред първоинстанционния съд и
заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон – Е.С.С. – съпруга,
П.Щ.С. – дъщеря и З.Щ.С. – син, в хода на въззивното производство/, с който се
оспорва въззивната жалба и се моли тя да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от третото лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена Р.М.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 258,66 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.03.2015 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 15,58 лв. - такса дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва считано от 19.03.2018
г. до изплащането им, и 525 лв. – разноски по делото, и в
частта, с която е осъден Щ.М.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата
от 129,33 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2015
г. – 30.04.2016 г. и сумата от 7,79 лв. - такса
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва считано от 19.03.2018 г. до изплащането им, и сумата
от 262,50 лв. – разноски по делото, не е обжалвано от ответниците, поради което
е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.
Решението
обаче е недопустимо в обжалваната част, с която са разгледани по същество и са
отхвърлени предяввените от „Т.С.“ ЕАД срещу Щ.М.С. осъдителни
искове
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
тъй като посоченият ответник е починал
преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, т.
е. решението е постановено спрямо неправосубектна страна.
Участието на
правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е
абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Тя има значение за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното
по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Съгласно
трайната съдебна практика, в случаите, когато страната е починала в
хода на производството, преди приключването на съдебното дирене пред съответната
съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е
конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в
производството, независимо от причините за това, включително и когато съдът не
е узнал своевременно за смъртта на страната, какъвто е и настоящият случай,
съдебното решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. При
обжалване пред по - горната съдебна инстанция такова процесуално
недопустимо решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново
разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните
й правоприемници. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.; решение №
86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение №
196/22.11.2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 10/04.02.2020
г. по гр. д. № 884/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., постановени по реда
на чл. 290 ГПК и др.
В
разглеждания случая от представеното от Столична община, район „Триадица“ Удостоверение
за наследници изх. № 838 от 19.04.2021 г. се установява, че Щ.М.С. е починал на
13.06.2019 г., като е оставил за свои наследници Е.С., П.С. и З.С..
Последното
съдебно заседание по първоинстанционното гр. д. № 18150/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 72 състав, е проведено на 19.06.2019 г. В това съдебно заседание
съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания,
след което на 19.09.2019 г. е постановено и обжалваното решение.
Ответникът
по делото Щ.М.С. е починал преди даване ход
на устните състезания пред първоинстанционния съд. Наследниците
му по закон не са били конституирана в производството пред СРС и
решението в обжалваната от ищеца част, постановено по отношение
на починалия ответник, е недопустимо. Със смъртта на ответника същият
е престанал да бъде страна в исковото производство и съществуващото до този
момент процесуално правоотношение е било прекратено. Обжалваното съдебно
решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение
на починала /ненадлежна/ страна, поради което следва да бъде
обезсилено в обжалваната част спрямо този ответник на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част, с участието
на законните наследници на починалата страна.
В останалата
обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД по отношение на Р.М.С.,
решението е допустимо, а по същество – правилно, като въззивният съд споделя
мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба следва да се добави и следното:
В случая
първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от
19.03.2018 г. с обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
ответниците (в условията на разделност по 1/2), както следва:
- с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за
сумата от общо 1198,94 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016
г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „********с аб. № 134813; 37,28
лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за същия
период;
- с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
244,95
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 08.08.2014 г. - 07.08.2017 г., както и 7,86 лв. – лихва за забава върху
главницата за услуга дялово разпределение за същия период.
Претендирана е и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си по чл. 146 ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон.
С оглед на
това, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които са
уважени предявените искове, то със сила на пресъдено нещо е установено, че през
процесния период ответниците са били
потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот, и като такива дължат заплащане на стойността ѝ.
Съобразно въведения с
въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорни пред настоящата инстанция
са само въпросите погасени ли са по давност вземанията на ищеца за главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., за които е издадена обща фактура № **********/31.07.2015
г. и дължи ли ответницата лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия и върху главницата за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
През исковия
период от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно ОУ/2014 г. /чл. 33, ал. 1 и ал. 2/
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 - прогнозните суми по ежемесечните фактури,
в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 -
общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по
отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014
г., давността тече от деня, в който съответното задължение е
възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в
който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях.
Според
разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая
исковата молба е подадена на 19.03.2018 г., поради което погасени по давност са
вземанията за периода м. 05.2013 г. - м. 02.2015
г., както правилно е приел и районният съд.
Неоснователен
е доводът на въззивника, че вземанията за главница за топлинна енергия,
отразени в обща фактура № **********/31.07.2015 г., в която е посочен срок за
плащане 15.09.2015 г. не били погасени по давност /извън взменията за периода
м. 03.2015 г. – м. 04.2015 г., които както се посочи
правилно районният съд е приел, че не са погасени по давност, съответно е
присъдил сума и за тези месеци/. Издаването на общата фактура не променя
предвидения в ОУ от 2014 г. начин за определяне на падежа на месечните
задължения – отправяне на покана от кредитора чрез публикуване на фактурите на
интернет страницата му. Общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите
за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в
случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, но в случая
изравнителният резултат е сума за връщане, видно от фактурата и от заключението
на СТЕ. Доводи във връзка с размера на погасената по давност главница,
определен от СРС по реда на чл. 162 ГПК и
съобразно неоспореното заключение на СТЕ не са релевирани в жалбата, поради което
в обжалваната отхвърлителна част за главница за топлинна енергия и за
услуга
дялово разпределение на топлинна енергия по
отношение на ответницата Р.М.С. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на
лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
г. /„Т.С.“ ЕАД неправилно се позовава във въззивната си жалба
на Общите условия от 2002 г., от 2006 г. и от 2008 г., при които режимът за
изпадане в забава е различен/, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата –
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл.
33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата
на публикуването ѝ на интернет страницата на продавача. В чл. 33,
ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи
условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.
33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл.
33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача. Следователно, въпреки
че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението за заплащане на цената на ТЕ
в 30 - дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответницата не дължи
мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общата фактура. По делото
обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца /например
констативни протоколи/ за датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата
му, поради което не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както е приел и
първоинстанционният съд.
По отношение
на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на
исковете, поради което акцесорната претенция в тази част също е
неоснователна. Ето защо исковете за
мораторна лихва следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
С оглед на изложеното,
първонстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната
отхвърлителна част по отношение на ответника Щ.С. и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на районния съд, с конституиране на наследниците на
починалата страна, а в частта, с която са отхвърлени исковете по отношение на Р.М.С.
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноските:
Предвид неоснователността на въззивната
жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Р.С.,
ищецът – въззивник няма право на разноски, а от насрещната страна по жалбата не
са претендирани такива.
По отношение на дължимостта
на разноските спрямо ответника Щ.С., следва да се произнесе районният съд при
новото разглеждане на делото, поради което разноски с въззивното решение не се
присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед
цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
221085/19.09.2019 г. по гр. д. № 18150/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 72 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Щ.М.С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013
г. - 28.02.2015 г. и за разликата
над 129,33 лв.
до претендираните 599,47 лв.
и искът за
такса дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. и за разликата над 7,79 лв. до предявените 18,64 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, срещу Щ.М.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 122,47 лв. - законна лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за
топлинна енергия, и за сумата от 2,20 лв. - лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за
дялово разпределение, като постановено спрямо
неправосубектна страна, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на
СРС с участие на правоприемниците на посочената страна.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 221085/19.09.2019 г. по гр. д. № 18150/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 72 състав, в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Р.М.С., ЕГН **********,
за незаплатена топлинна енергия за разликата над 258,66 лв. до претендираните 599,47 лв. и за периода 01.05.2013 г. - 28.02.2015 г. и искът за такса дялово разпределение за разликата над 15,58 лв. до предявените 18,64 лв. и за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу ответницата Р.М.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 122,47 лв. - законна лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за
топлинна енергия, и за сумата от 2,20 лв. – лихва за забава от 08.08.2014 г. до 07.08.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.
Пъроинстанционното решение
в частите, с които са уважени предявените срещу Р.М.С. и Щ.М.С. искове и
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски по делото, не е
обжалвано от ответниците, поради което е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.