Определение по дело №86/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 503
Дата: 12 февруари 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100500086
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№...............

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                          

                                    

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 86 по описа за 2019г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпила е частна жалба от М.П.Б., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на детто Е.М.Б., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, против протоколно определение от с.з. на 12.12.2018г. по гр.д. № 17711/2018г. на 48-ми състав на ВРС, с което е прекратено производството по делото в частта по исканата мярка ответникът М.А.Б. да не доближава местоработата на молителката М.П., местата за социални контакти и отдих, както и исканата  мярка ответникът да посещава специализирани програми. Считайки обжалваното определентие за неправилно ,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални правила, се моли да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, включително в прекратената част.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от М.А.Б., ЕГН ********** *** не е постъпил.

За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:

Видно, с молба си М. Петрова Б., действаща за себе си и като майка и законен представител на детето Е., р. ***г., насочена срещу съпруга си и баща на детето М.А.Б., с искане за налагане  на мерки за защита по причина на извършени от него актове на домашно насилие на 05.11.2018г. и на 14.11.2018г. Поискала е от съда да задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие, да му бъде забранено да се доближава до нея и детето Е., р. ***г. на разстояние по-малко от 100.00м.  за срок от 18 месеца, да бъде забранено на извършителя да се приближава на по-малко от 100.00м. до местоработата й, жилището й, което обитава в гр. Варна, ул. „Топрахисар“, № 4, ет. 2, ап. 5, местата за социални контакти и отдих, които тя и детето посещават, включително училището на детето за срок от 18 месеца, както и да бъде задължен да посещава специализирани програми.

С определение № 13615/23.11.2018г. ВРС е дал възможност на молителката в срок до с.з. да посочи местоработата си, да индивидуализира местата за социални контакти и отдих, училището, в което учи детето и посочи програмите, които иска ответникът да бъде задължен да посещава. Предупредил е, че при неизпълнение в срок, производството в тези части ще бъде прекратено.

С молба вх. № 81482/10.12.2018г. М.Б., чрез адв. Е.Д. е заявила, че от 26.11.2018г. е безработна и от 03.12.2018г. е регистрирана в БТ-Варна, но в срока на действие на заповедта за защита е възможно отново да започне работа, поради което иска да бъде ограничен достъпа на съпруга й до местоработата, без изрично да се посочва адрес. Заявила е също, че не може да изброи и индивидуализира всички места за социален контакт и отдих, както и тези, които детето ще посещава. Изброяването само би затруднило изпълнението на заповедта. Посочила е адреса на учелището което посещава детето. Посочила е, че съпругът й следва да посещава спезциализирани програми за извършители на домашно насилие, които съдържат социални и психологически консултации.

С протоколно определение от 12.12.2018г., приемайки, че М.Б. не е отстранила констатираните нередовности ,съдът е постановил обжалваното определение.

Настоящият състав намира, че жалба вх. № 84923/21.12.2018г. е частично основателна и по-специално в частта за социалните програми, които иска да бъде задължен да посещава съпруга й М.Б.. Тя ясно е посочила, че иска да посещанва социални програми за извършители на домашно насилие. . Това е съвсем достатъчно. Съдът е този, която следва да определи какви точно програми да посещава, колко често и в какъв период от време, още повече, че молбата се отнася до защита на дете, където служебното начало е силно застъпено. В тази част обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне и по тази мярка.

В останалата си част жалбата е неоснователна. Вярно, че в закона не е посочено буквално, че трябва да бъде указан адреса на местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителя, но ако се цели изпълнение на заповедта, това се налага. Не само, че не би било затруднено изпълнението на заповедта ако бъдат индивидуализирани тази места, но ако не са, би било невъзможно изпълнението й. Извършителят, който следва да не се приближава до тези места, не би узнал, кои места му се забранява да посещава. Естествено, че не биха могли да бъдат изброени изчерпателно местата и биха могли да търпят промяна, но би следвало да се посочат най-често посещаваните. Ако се налага някому някакво ограничение и се следи за изпълнението, включително чрез сигнализиране на полицейските органи в случай на неизпълнение, то на това лице следва да му е пределно ясно указано какво му е забранено. ЗЗДН дава защита на пострадали от домашно насилие лица, но не следва да предоставя възможност за злоупотреба, особено ако предстои развод. Ако молителката не работи, тя няма месторабота, до която може да бъде забранено на извършителя да се приближава. На неупоменатите в заповедта места за социални контакти и отдих молителката и детето не са останали без защита, ако бъде ограничен достъпа на ответника да се приближава до тях двамата на по-малко от определено от съда разстояние, както е поискано по настоящото дело от  М.Б..

Обжалваното определение в тези части следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от с.з. на 12.12.2018г. по гр.д. № 17711/2018г. на 48-ми състав на ВРС, в частта в която което е прекратено производството по молбата на М.П.Б., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на детето Е.М.Б., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, за налагане на мерки за защита срещу М.А.Б. ЕГН ********** ***, като му се забрани да доближава местоработата на молителката М.П., както и нейните и на детето Е.М.Б. места за социални контакти и отдих.

ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на 12.12.2018г. по гр.д. № 17711/2018г. на 48-ми състав на ВРС, в частта в която е прекратено производството по молбата на М.П.Б., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Е.М.Б., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, за налагане на мерки за защита срещу М.А.Б. ЕГН ********** ***, като последният бъде задължен да посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

                                                      

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      

 

                                                                          2.