РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Ловеч, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310101301 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от адв. Д. В. М., съд.адресат: *********, в
качеството му на пълномощник на М. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ***** против
„ПРОФИ КРЕДИТ Бългаия“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Мотописта, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители:
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищов Чула
Ищецът излага в ИМ, че доверителката му е страна по Договор за потребителски
кредит №*****, подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.
Съгласно договора за потребителски кредит, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 1235.96лв., при срок на кредита от 18 вноски. Наред с това съгласно Договор за
потребителски кредит №***** ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1000лв. По този начин общата сума, която ищцата
следвало да заплати е в размер на 2235.96лв., разпределени на 18 вноски по 124.22лв.
Ищцата счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит №*****, сключен
между нея и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1000лв. е нищожна
на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като
излага следните съображенията: Изтъква, че в правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-
то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Позовава се
на съдебната практика. Отбелязва, че такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
1
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.
Посочва, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1
от ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Изтъква, че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Твърди, че допълнителните услуги
по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за
предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с
разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Счита, че допълнителните услуги предвидени в Договора за
кредит представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“.
Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като
липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Твърди, че така уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски
кредит, които предвижда заплащането на възнаграждение в размер на 1000лв. е нищожен
като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Сочи,
че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Наред с това, намира, че
предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като съшита е
необосновано висока. Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Счита, че по посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. Навежда довод, че с
процесната клауза предвиждаща заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на
отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни
услуги са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано
високи. Поддържа, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Отбелязва, че съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПP по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че е налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с преюдициално заключение
по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. От ЗЗП. Изтъква, че в тази
2
насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.
Същевременно, според ищеца, посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги
са неравноправни по смисъла на чл.4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО, /Решение
№1510/13.12.2019г, по в.гр.д.№2373/2019г. на ПОС/. Твърди, че също така има и нарушение
на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с§13а, т.9 от ДР
на ЗЗП.
На следващо място, ищцата твърди, че клаузите регламентиращи допълнителни
услуги от Договор за кредит, са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Счита още, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги от
Договор за кредит не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузите за
допълнителни услуги от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1
З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
В петитумната част ищцата е отправила искане съдът да се произнесе с решение, с
което да обяви за нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит №*****, сключен
между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, предвиждаща заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 1000лв., на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Претендирани са и сторените разноски по настоящето производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Застъпва
становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за неоснователен. Изложени
са подробни съображения. Счита, че с оглед практиките на пазара, разглеждането на
искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Навежда довод, че предоставените от кредитора допълнителни услуги
представляват своеобразни възможности за едностранна – по желание на ищеца – промяна
на погасителния план по договора му за кредит. Също така, в чл.10а, ал.1 от ЗПК изрично е
предвидена възможността кредитор по договор за потребителски кредит да предлага на
потребителите – кредитополучатели допълнителни услуги, за които да събира допълнителни
такси, като ЗПК не предвижда каквито и да е ограничения относно начина, по който да
бъдат предлагани допълнителни услуги – дали поотделно или като пакет от услуги. Моли
съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените установителни
искове за прогласяване за нищожни клаузите в процесния ДПК. Претендира направените
съдебни и деловодни разноски.
В с.з. ищецът М. Ц. А. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по
същество е постъпило писмено становище от упълномощения адв. Д. М., в което заявява, че
поддържа изцяло депозираната искова молба като наред с изложените в ИМ основания,
изтъква и допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Представен е списък
3
на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът –„ ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД не изпраща представител в о.с.з.
Депозирано е писмена молба от пълномощника – юрк. К. М.. Поддържа подаденият отговор
на исковата молба и по същество моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е установено, че на 09.09.2021 г., между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, като кредитор, и ищцата М. Ц. А., като клиент, е сключен посочения в исковата
молба и приложен по делото Договор за потребителски кредит №*****, при следните
параметри: сума на кредита: 1000 лева; срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по
кредита: 74,22 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%; годишен лихвен
процент: 41.00 %; лихвен процент на ден:0,11% .
Съгласно договора, при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.5, а именно:
„Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“
е подробно описан в общите условия на „ПРОФИ КРЕДИИТ България“ ЕООД към
договорите за потребителски кредит. Уговореното възнаграждение, съгласно ДПК е, както
следва: за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 300.00лв. и за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ – 600.00 лв. или общо 900.00 лв., като размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги е в размер на 50.00 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Налице е клауза, че възнаграждението за поисканата и закупена
допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита.
Видно от ДПК, общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга
е в общ размер на 2235,86 лв, а общият размер на вноската е 124,22 лв., с дата на погасяване
– 1 ден от месеца.
От страна на ответника са представени и приети като доказателства по делото още:
Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия на „Профи Кредит
България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с
които ищцата се е запознала и ги приема /декларирано от нея с приложена декларация/,
Погасителен план към договор за потребителски кредит № ***** със закупена допълнителна
услуга, който също носи подписа на клиента/ищцата.
В рамките на настоящия процес ищцата е оспорила клаузата от процесния Договор
4
за потребителски кредит №*****, сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер
на 900 лв (след изм.на иска по чл.214 от ГПК), като нищожна на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че
между ищеца „Профи Кредит България”ЕООД, като Кредитор, и ищцата ММ. Ц. А., като
Кредитополучател, е възникнала облигационна обвързаност по Договор за потребителски
кредит № ***** от 09.09.2021 г. Не е спорно, че ответникът е изпълнил поетото с договора
задължение, като е предоставил на ищцата паричен заем в одобрения размер от 1000 лв.,
като съгласно договора, за ищцата е възникнало задължение да го върне чрез заплащане на
18 месечни вноски. Заедно с месечната погасителна вноска е дължимо и уговореното
възнаграждение за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с общ размер от
900.00лв, като същото е разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски от 50.00лв. и
се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Съдът счита, че предвид възникналата между страните облигационна обвързаност
ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на
ЗЗП, който дефинира понятието „потребител”, а именно – всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност.
Тъй като договорът между страните е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и доколкото ищцата има качеството „потребител”, то задължение на
съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на
закона, в каквато насока са въведените в ИМ твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Законът не допуска обаче кредиторът да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита ( чл.10а, ал.2 от
ЗПК). В конкретния случай, още при сключването на договора ищцата е закупила
предоставянето на допълнителни услуги – Услугата „Фаст“ и Услугата „Флекси“, като макар
и под формата на възнаграждение, е уговорено заплащането на такси от потребителя във
връзка с усвояването и управлението на кредита /приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита и предоставено право на клиента едностранно да променя погасителния план/. С
оглед характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя, съдът
приема, че се касае за действия от страна на кредитора, които съставляват негово
задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношенията между
страните. В случая заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикалянето на
закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, които са недопустими по действащото
законодателства. Съдът намира, че в случая уговорените услуги попадат под обхвата на
визираните в текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК такси, с оглед на което така постигнатата
5
договореност противоречи на цитираната разпоредба. Отделно от това, съдът счита, че с
уговарянето на допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, който поставя ограничение в размера на ГПР и предвижда, че същият не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
По силата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Съдът счита, че в случая
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е в противоречие с принципите на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Същото
значително увеличава поетото задължение за плащане по договора за кредит, води до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и освен, че
нарушава императивни законови разпоредби, се явява и несъвместимо с добрите нрави.
При така изложените съображения съдът приема оспорената клауза от процесния
ДПК, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в
размер на 900.00лв. се явява нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Наред с изложеното по-горе, съдът намира, че в случая е налице и неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Според легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза, съдържаща се в
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в 18 точки визираната правна норма урежда различни хипотези на
неравноправие. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договори при общи условия. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Нормативните разрешения на цитираната Директива относно неравноправните
клаузи в потребителските договори са транспонирани в Закона за защита на потребителите.
В настоящия казус е безспорно установено, че договорът е сключен при общи
условия, при предварително определени от кредитора – ответник клаузи, по отношение на
които ищцата не е имала възможност да влияе. С оглед начина на попълване на
проектодоговора и последващото одобрение и сключването на договора клиентът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на определената възнаградителната
лихва и общите параметри на договора – ГЛП, ГПР и общо дължимата в края на периода
сума за връщане.
От приобщения като доказателство по делото ДПК е видно, че клаузата,
6
предвиждаща възнаграждение за закупени допълнителни услуги е част от съдържанието на
сключения между страните Договор за потребителски кредит №***** - част VІ
„Параметри“ на ДПК, в която са включени и лихвените проценти на ден и ГЛП, както и
ГПР по договора, които съгласно чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК са задължителен реквизит на всеки
договор за потребителски кредит. В конкретния казус, размерът на поискания и отпуснат
кредит е 1000 лв., а размерът на уговореното допълнително възнаграждение е 900.00лв. Това
дава основание на съда да направи извод, че уговореното възнаграждение за допълнителни
услуги е в противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците
в облигационната връзка. Уговорената сума за допълнителни услуги реално оскъпява
кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР. Това значително увеличава поетото задължение за плащане по
договора за кредит, води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и се явява несъвместимо с добрите нрави.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата,
предвиждаща възнаграждение за закупени допълнителни услуги, се явява неравноправна,
като цели само и единствено неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същата
не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява нищожна и не поражда
права и задължения за страните по договора. В този смисъл нищожността на тази клауза
изключва възникването на вземане за възнаграждение за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
При така изложените съображения предявената претенция за прогласяване
нищожност на тази клауза, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги в размер на 900.00 лв., следва да бъде уважена като основателна и
доказана.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 от, като с оглед за ангажираните по
делото доказателства в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски в размер на 50.00 лв. – заплатена държавна такса.
От приложеното по делото писмено пълномощно е видно, че упълномощения от
ищцата адвокат Д. М. е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от
Закона за адвокатурата и е осъществил процесуално представителство по делото
безвъзмездно. Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1
от 09.07.2004 г. да минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. В
конкретния случай с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и предвид
цената на уважения иск следващото се съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата №1/04 г.
адвокатско възнаграждение следва да се присъда в минимален размер, а именно от 400.00
лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
7
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, по иска на М. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ******,
съд.адрес: ******* против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. София, кв. Мотописта, бул. България“№49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева, Ярослав Кжищов Чулак, клаузата от Договор за потребителски кредит №
***** от 09.09.2021 г, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги в размер на 900.00 лв, , на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД , вр. чл.22, вр.
чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, кв. Мотописта, бул.
България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители: Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищов Чулак ДА ЗАПЛАТИ
на М. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ******, съд.адрес: ******* разноски по делото в
размер на 50.00 лв /петдесет лева /.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, кв.
Мотописта, бул. България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители:
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищов Чулак ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., с адрес на кантора: ********* сумата от 400.00лв. /
четиристотин/лева - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищеца М. Ц. А..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8