№ 14755
гр. София, 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20211110168320
по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр. .............., чрез
адвокат М. К. - САК, със съдебен адрес г............., твърди в исковата
си молба, че между нея и ответното дружество е сключен Трудов договор
№ ............г., по силата на който договор ищцата в качеството на работник е
полагала труд по трудово правоотношение в търговското предприятие на
ответното дружество. Въз основа сключено между страните Споразумение №
..............г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратен процесния
трудов договор, считано от дата 13.11.2021 г. Съгласно т. 1 от процесното
споразумение, страните са се съгласили помежду си, че с прекратяването на
трудовото правоотношение, на работника се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 40 работни дни в
размер на 2 108, 05 лв. Целта на обезщетението е да се компенсира работника
за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Правото на това
обезщетение възниква към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение и става изискуемо веднага, като в този смисъл е и съдебната
практика - Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933 от 2001 г., ІІІ г. o..
докладчик председател на отделение ............... и Решение № 997 от 19.07.2000
1
г. по гр. д. № 2049 / 1999 г. на Върховен касационен съд ІІІ г. о.
Обезщетението по чл. 224 от КТ се дължи при прекратяване на трудовия
договор, като без значение е основанието, на което прекратяването е
извършено. Ищцата твърди, че въпреки горното, към датата на депозиране на
исковата молба, ответното дружество - работодател не е заплатило на ищеца -
работник дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ, поради което счита, че за
нея е налице правен интерес да поиска от съда да осъди ответника да заплати
процесните суми. В съдебно пзаседание исковете се поддържат, претендират
се напарвените по делото разноски.
Ответника „............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н
управление: гр. ................, представлявано от управителя ..............., в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който твърди, че е извършено плащане на процесната главнница на
два пъти – на 10.12.2021 г. сумата в размер на 1 150 лева, и на 12.02.2022 г.
сумата в размер на 970 лева. Тези плащания се потвърждават от страна
на ищеца в съдебното заседение по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приетите и приложени като доказателство по делото платежни
извлечения от електронно плащане, управителя на ответното дружество
превел на ищцата сумата в размер на 1 150 лева на 10.12.2021 г. и сумата в
размер на 970 лева 12.02.2022 г. Тъй като между страните не е налице спор
относно размера на дължимата главница – 2 108, 05 лева, то съдът счита, че
това следва да се приеме като безспорно и ненуждаещо се от пдоказване
обстоятелство. От това следва, че с извършеното плащане на 10.12.2021 г. се е
погасила част от дължимата сума в размер на 1 150 лева и е останала дължима
сумата в размер на 958, 05 лева, която е погасена с извършения превод на
12.02.2022 г.
Дължимата законна лихва върху главницата в размер на 2 108, 05 лева
съдът изчисли с общо достъпен калкулатор, като същата за периода от датата
на завеждане на иска – 30.11.2021 г. до датата, предхождаща датата на
извършеното плащане – 09.12.2021 г. възлиза на сумата в размер на 5, 86 лева.
За периода от 10.12.2021 г. до 12.02.2022 г. ответника дължи законна лихва
върху сумата в размер на 958, 05 лева, която възлиза на сумата в размер на 17,
2
29 лева. Ответника е заплатил на ищцата сумата в размер на 2 120 лева, като
разликата в размер на 11, 95 лева всъщност покрива дължимата законна лихва
в размер на 5, 86 лева и част от законната лихва в размер на 17, 29 лева, като
остава дължима сумата в размер на 11, 20 лева.
С оглед потвърденото от ищеца плащане, и приетите
доказателства, съдът счита, че следва предявените искове
да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на
процеса, като ответника следва да бъде осъден да заплати
само незаплатената част от законната лихва в размер на
11, 20 лева. Доколкото сумите са заплатени в хода на
процеса, следва да се приеме, че с поведението си ответника е станал
причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, като същите
са съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на
400 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр.
.............., чрез адвокат М. К. - САК, със съдебен адрес г............., против
„............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н управление: гр.
................, представлявано от управителя ..............., осъдителни искове по
чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 2 108, 05 лева
/две хиляди сто и осем лева и пет стотинки/, представляваща дължимо и
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224
от КТ за 40 работни дни, както и за сумата в размер на 11, 95 лева
/единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща заплатената
част от законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 30.11.2021 г. до датата на изплащане на сумата в размер на
1 150 лева – 10.12.2021 г. и до датата на изплащане на сумата в разер на 958,
05 лева – 12.02.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
процеса.
3
ОСЪЖДА „............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н
управление: гр. ................, представлявано от управителя ..............., да
заплати на Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр. .............., сумата в размер
на 11, 20 лева /единадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
дължимата и незаплатена част от законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба – 30.11.2021 г. до датата на изплащане на
сумата в размер на 1 150 лева – 10.12.2021 г. и до датата на изплащане на
сумата в разер на 958, 05 лева – 12.02.2022 г., както и сумата в размерв на 400
/четиристотин/ лева, представляваща направените от ищцата разноски –
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4