Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 12.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,
в о т к р и т о съдебно заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело № 2648 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „П.И М.-П.“ ООД против М.НА И.чрез Управляващия орган на
Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика" 2007 - 2013 г., а именно Главна дирекция "Европейски
фондове за конкурентоспособност" иск за
реално изпълнение с правно основание чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати сумата от
685 939, 41 лв., съставляваща дължимо окончателно плащане по Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № ********, сключен между „П.И М.–ПРО“
ООД – бенефициент, и ГД „ЕФК“, в качеството на договарящ орган по Оперативна
програма "Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика" 2007 - 2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане, както и иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 208 639, 91 лв.
за обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.12.2016 г. до
08.12.2019 г.
С исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнил всички договорни
задължения и в установения в договора срок е представил надлежен финален отчет,
съобразно всички изисквания на договора за безвъзмездна финансова помощ. Това е
сторено с Придружително писмо за представяне на финален отчет по проекта с вх.
№ К-26-П- 45/10.12.2014 г. На 22.04.2015 г. е извършено посещение на място при
бенефициента „П.И М.- ПРО“ ООД от страна на Асистента по верификация ДЗЗД „КПМГ
Б.И. И Е.Д.“. Установено е, че всички дейности по договора са изпълнени
надлежно и в срок. За това е съставен протокол, подписан от двама представители
на ДЗЗД „КПМГ Б.И. И Е.Д.“, извършили посещението на място и от управителя на
бенефициента - г-н Н.Н.. Предвид подадения финален отчет и направеното
посещение на място и отчетените при същото факти, е видно, че проектът е
изпълнен точно, качествено и в срок. УО е изискал и документите, свързани с
окончателното изпълнение на проекта, описани в исковата молба под п. 1) до 3) и
те са били представени с писмо от 25.06.2015 г. пред МИЕ. Въпреки, че към м.юни 2015 г. ответникът е приел проекта
за качествено и срочно изпълнен, финално плащане не е постъпило.
Едва на 11.05.2016 г. - година и половина след приключване на ДБФП № BG 161 ********до „П.И
М.- ПРО“ ООД е изпратено писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г., заедно с
Решение № РД-16- 289/05.04.2016 г. за нередност,
съгласно параграф единствен, т. 1 от ДР към НОПАНФИПСЕС при изпълнение на
договор за безвъзмездна помощ № ********2.3.02-0046-С0001, заедно с
Покана за доброволно възстановяване на сумата от 1 273 887, 48 лв. във
връзка със същия договор. Аналогично също на 11.05.2016 г. - три години и
половина след приключване на ДБФП № ********- 0027 - С0001 и две години след преустановяване на
кореспонденцията по този договор, по повод провежданата проверка на цялата
оперативна програма, до ищеца е изпратено писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016
г., заедно с Решение № РД-16-290/05.04.2016 г. за нередност,
съгласно параграф единствен, т. 1 от ДР към НОПАНФИПСЕС при изпълнение на
договор за безвъзмездна помощ № ********- 0027 - С0001, заедно с
Покана за доброволно възстановяване на сумата от 50 150 лв. във връзка със
същия договор. Наложената финансова корекция по договор ДБФП № ********- 0027 - С0001 е увеличена с
Решение № РД-16-535/09.06.2016 г. за изменение на Решение №
РД-16-290/05.04.2016 г. за нередност, съгласно параграф единствен, т. 1 от ДР
към НОПАНФИПСЕС, което е придружено с нова Покана за доброволно възстановяване
на средства за сумата от 79 500 лв. - изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. Решението за изменение е връчено на
20.06.2016 г. Всички горепосочени решения за „нередности“,
които съставляват налагане на финансови корекции били обжалвани и отменени
с Решение № 13626 от 13.12.2016 г., постановено по адм.
дело № 7332/2016 г., VII отд., ВАС, потвърдено с Решение № 9793 от 21.07.2017
г., постановено по адм. дело № 1427/2017 г., Петчленен състав -II колегия, ВАС.
Съответно - с Решение № 10339 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело №
8568/2016 г., ВАС, VII отделение, потвърдено с Решение № 15615 от 19.12.2017
г., постановено по адм. дело № 11459/2017 г., ВАС, Петчленен състав - II
Колегия.
Въпреки всичко гореизложено, с писмо изх. № К-26-П-45/19.12.2017 г.на
Главен директор на ГД ЕФК и УО на ОП „РКБИ” 2007 - 2013, на „П.И М.П.“ ООД е
съобщено, че е инициирана нова процедура по налагане на финансова корекция
отново по процесния ДБФП ***********отново за сумата от 1 273 887,48 лв. и отново
с аргумент за свързаност на лицата „П.И М.П.“ ООД и „П.И М.“ ЕООД, която била
водела до промяна в статута на „П.И М.П.“ ООД от средно на голямо предприятие.
От страна на ищцовото дружество е подадено възражение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, с
писмо вх. № К-26-П-45 от 19.01.2018 г., но въпреки това УО издава ново Решение
РД-16-286/14.03.2018 г. за налагане на финансова корекция на „П.И
М.- ПРО“ ООД, ЕИК ********по процесния Договор за безвъзмездна финансова помощ
№ ********. Нова финансова корекция по другия ДБФП № ********- 0027 - С0001, който реално е подлежал на проверка
от ЕСП не е налагана.
Издаденото решение РД-16-286/14.03.2018
г. за налагане на финансова корекция било обжалвано пред Административен съд
София -град, пред който е образувано
адм. дело № 3689/2018 г., 61 с-в, АССГ. С решението № 5062 от 27.07.2018 г. пстановено
по това дело, АССГ отменил решението за налагане на финансова корекция, което
решение е обжалвано от УО, като по
жалбата е образувано касационно дело - адм. д. № 11198/2018 г., Седмо
отделение, ВАС. С Решение № 11365/24.07.2019 г., постановено по адм. д. №
11198/2018 г. и делото е върнато за разглеждане от нов състав на АССГ. По
последното било образувано и висящо адм. д. № 11975/2019 г., 51 с-в, АССГ.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 6 от Постановление № 179 /2010 г., предвиждащ,
че „След изтичането на срока по чл. 5, ал. 1 и в случай че забавянето е по вина
на Управляващия орган/Междинното звено, бенефициентът има право да предяви иск
за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода на просрочието.“. Тъй като в настоящия случай забавата следва от
бездействието на УО по процесния договор, то поддържа да са налице
предпоставките визирани в чл. 6 от Постановление № 179/2010 г. за предявяване
на акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава
против Управляващия орган досежно частта от дължимото окончателно плащане,
което се явява главница по спора, за периода от 09.12.2016 г. – 18.12.2019 г.
Ответникът оспорва иска, като недопустим и прави възражение за
неподведомственост на спора на гражданските съдилища, като непопадащ в
приложното поле на §10, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Поддържа, че налице висящ спор със
същия предмет пред административния съд и е налице хипотезата на чл.126 от ГПК
и моли съдът да прекрати делото. При евентуалност – излага доводи за
неоснователност на исковете и моли съдът да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Позовава се на това, че ответното дружество не е допустим кандидат по
процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ ********2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена икономика“ по
Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика“ 2007-2013г. „П.И М.П.“ ООД, тъй като няма статута на микро, малко
или средно предприятие и договорът е неправомерно сключен, поради което безвъзмездна
финансова помощ не се дължи, а изплатената вече подлежи на връщане. Моли съдът
да вземе предвид, че финансовата корекция е наложена за целия договор, а не
само за извършеното към онзи момент плащане, поради което недължима се явява и сумата
претендирана с исковата молба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
свое убеждение, прие за установено следното:
Безспорно установено е
сключването на договор ДБФП ***********между „П.И М.–ПРО“ ООД – бенефициент, и ГД
„ЕФК“, в качеството на договарящ орган по Оперативна програма "Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г. с предмет
предоставяне на финансова помощ от страна на договарящия орган за изпълнението
на проект „“П.и м.“ инвестира в енергийно ефективно и зелено производство“ с
максимална сума на проекта 3 933 613, 40 лв. и срок 12 месеца. Предмет
на проекта е закупуването на асфалтосмесителна инсталация.
Съгласно чл.4 от
Договора, между страните е уговорен и механизъм на техническо и финансово
отчитане, като в чл. 4.1 е посочено, че „Исканията за окончателно плащане се
подкрепят с представяне на финални отчети, които се състоят от техническа и
финансова част в съответствие с чл. 2.4 и чл. 2.5 от Приложение II към
настоящия договор.“ Съответно в чл. 2.5 .от Приложение II към Договора е
установено, че: „..Финалният отчет се
представя в срок до два месеца след изтичане на срока на изпълнение на
дейностите по проекта...“. На „П.И М.П.“ ООД е извършено авансово
плащане в размер 1 273 887.48 лева за стартиране на изпълнението на проекта.
Безспорно е още, че „П.И М.-Про“ ООД е подало Финален отчет с
искане за финално плащане по ДБФП и в установения
в договора срок, съобразно всички изисквания на договора за безвъзмездна
финансова помощ с Придружително писмо за представяне на финален отчет по
проекта с вх. № К-26-П- 45/10.12.2014 г. Видно
от формуляр за извършено посещение на място, подписан от двама представители на
ДЗЗД „КПМГ Б.И. И Е.Д.“, извършили посещението на място и от управителя на
бенефициента - г-н Н.Н., на 22.04.2015 г. е извършено посещение на място при
бенефициента „П.И М.- ПРО“ ООД от страна на Асистента по верификация ДЗЗД „КПМГ
Б.И. И Е.Д.“. Съобразно извършеното посещение е установено, че всички дейности
по договора са изпълнени надлежно и в срок. Разглеждането на финалния отчет е спряно с
оглед извършването на проверка по сигнала за нередност, на основание чл.4, ал.3
от Постановление №179 на МС от 10.08.2010 г. (писмо л.323 от делото). Не се спори, че във връзка с изпълнението на договора
от страна на „П.И М.- ПРО“ ООД по отношение на ДБФП ********- 0027 - С0001 с писмо вх.
№ 2ИПП-02-16-2/04.04.2014 г. на МИЕ са предоставени всички искани документи и
разяснения.
В рамките на периода от
01.04.2014 г. до 30.06.2014 г. между ответното дружество и МИЕ е разменена
последваща допълнителна кореспонденция. С писмо вх. № К-26-П-45 от 08.02.2016
г. „П.И М.П.“ ООД искало информация относно изпратеното искане за плащане и
кога ще бъде получено то. С отговор с изх.№ К-26-П-45 от 22.02.2016 г. и с
писмо с изх.№ К-26-П-45 от 21.04.2016 г.
Управляващият орган посочва, че са констатирани сигнали за нередности по
сключените договори с бенефициент „П.И М.– ПРО“ ООД, то не било средно
предприятие, а голямо, по смисъла на основание чл. 4, ал. 8 от ЗМСП на ЗМСП
и че ответното дружество в периода на
кандидатстване по процедура за предоставяне на БФП не е отговаряло на условията
за допустимост на кандидат. Представено е и Решение № РД-16- 289/05.04.2016 г. за нередност, съгласно параграф
единствен, т. 1 от ДР към НОПАНФИПСЕС при изпълнение на договор за безвъзмездна
помощ № ********2.3.02-0046-С0001, заедно с Покана за доброволно възстановяване
на сумата от 1 273 887.48 лв. във връзка със същия договор.
След постановяване и вл. в сила на отменително
решение № 13626/13.12.2016 г. по адм.дело № 7332/2016 г. по описа на ВАС, с
писмо изх. № К-26-П-45/19.12.2017 г. на Главен директор на ГД ЕФК и УО на ОП
„РКБИ” 2007 - 2013, на „П.И М.П.“ ООД е съобщено, че е инициирана нова
процедура по налагане на финансова корекция отново по процесния ДБФП ***Р0003-2.3.02-0046-С0001
за сумата от 1 273 887,48 лв. с аргумент за свързаност на лицата „П.И М.П.“ ООД
и „П.И М.“ ЕООД, която била водела до промяна в статута на „П.И М.П.“ ООД от
средно на голямо предприятие. От страна на ищцовото дружество е подадено
възражение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, с писмо вх. № К-26-П-45 от 19.01.2018 г. УО
издава ново Решение РД-16-286/14.03.2018 г. за налагане на
финансова корекция на „П.И М.- ПРО“ ООД, ЕИК ********по процесния Договор за
безвъзмездна финансова помощ № ********2.3.02-0046-C001 в
размер на 100%
върху получената безвъзмездна финансова помощ за нередност по чл.70, ал.1,
т.2 от ЗУСЕСИФ, приемайки, че е свързано с други предприятие от икономическа
група и поради което има статус на голямо предприятие и не отговаря на
изискванията за допустимост на финансирането по програмата.
Издаденото решение РД-16-286/14.03.2018
г. за налагане на финансова корекция било обжалвано пред Административен съд
София -град, пред който е образувано
адм. дело № 3689/2018 г., 61 с-в, АССГ. АССГ отменил решението за налагане на
финансова корекция с Решение № № 5062 от 27.07.2018 г., постановено по адм. д.
№ 3689/2018 г., 61 с-в, АССГ, което решение е
обжалвано от УО, като по жалбата е образувано касационно адм.дело №11198/2018
г., Седмо отделение, ВАС. С Решение № 11365/24.07.2019 г., постановено по адм.
д. № 11198/2018 г. и делото е върнато за разглеждане от нов състав на АССГ. В
производството по образуваното адм. д. № 11975/2019 г., 51 с-в, АССГ е постановено съдебно решение потвърдено с
решение № 21 от 04.01.2021г. по адм. дело № 2428/2020г. жалбата на „П.И М.П.“
ООД срещу акт за налагане на финансова корекция от 100% е отхвърлена, като
неоснователна.
В обобщение - на ищцовото
търговско дружество е била определена финансова корекция с решение №РД-16-286
от 14.03.2018 г. по договор № BG161PO3-2.3.-0046-C001 в
размер на 100 %. С решение №22 от 10.01.2020 г. по адм.дело № 11975/2019 г. на
АССГ, Трето отделение 51 състав, вл. в законна сила на 04.01.2021 г., жалбата
на „П.И М.П.“ ООД срещу това решение на управляващия орган е отхвърлена.
Задължението за
заплащане сумите по финансови корекции не настъпва автоматично с факта на
осъществяване фактическия състав на нередностите. То е резултат от провеждането
на специално, административно по своя
характер производство, което се развива пред управляващия орган, предоставил
безвъзмездната финансова помощ, по установяване на нередностите и пред съда. С
цитираното съдебно решение е прието, че законосъобразно е наложена финансова
корекция на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.107 ДФЕС, тъй като е
предоставена безвъзмездна финансова помощ на предприятие, което няма качеството
на средно, а е голямо, с което пряко се нарушава чл.107 ДФЕС, поради което е налице основание за определяне
на финансова корекция. Понятието за малко и средно
предприятие е дефинирано в Приложение І на Регламент №800/2008, като съгласно
съображение 53 от него използваното за целите на регламента определение за
малките и средни предприятия „следва да се основава на определението в
Препоръка 2003/362/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението
за микро, малки и средни предприятия“. Като изискване към потенциалните
бенефициери в Насоките – т. 2.1.1. б. б) органът е посочил да са микро, малки
или средни предприятия по смисъла на чл. 3 и 4 ЗМСП, „който е в съответствие с
дефиницията за малко и средно предприятие на Приложение І към Регламент
№800/2008“. Тъй като е установено, че към датата на подаване на процесното
проектно предложение – 26.06.2013 г., както и към датата на сключване на
процесния договор – 22.10.2013 г., съдружници на „П.И М.– Про“ ООД, са Иван К.,
с размер на дяловото участие 99 000 лв. (76,04%), и „П.И М.“ ЕООД, с размер на
дяловото участие 31 200 лв. (23,96%), чиито едноличен собственик е „Пътища и
пътни съоръжения“ АД, негов управител до 17.04.2012 г. е Р.К., до 20.04.2012 г.
С. Славов и от 20.04.2012 г. отново Р. К., а членове на съвета на директорите
до 20.07.2012 г. са Р.К. и още две лица, а от 20.07.2012 г. са Р.К., И.К.(баща
и синове) и Т. К. и предвид роднинската им връзка, то е формиран извода за свързаност на предприятията. Безспорно е притежаването
от Р.К. на мажоритарния дял от акциите с право на глас в „Пътища и пътни
съоръжения“ АД за релевантния период. „П.И М.– Про“ ООД, е свързано предприятие
с „П.И М.“ ЕООД и с всички предприятия от икономическата група на „Пътища и
пътни съоръжения“ АД на основание чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5, т. 4 ЗМСП,
поради което и с оглед на чл. 4б и 4г, ал. 6 ЗМСП е със статус на голямо
предприятие и лице, което не отговаря на изискванията за предоставяне на
безвъзмездна помощ по процесния договор по см на чл. 3 параграф 3, ал.4 от
Приложение І, съответно член 3, параграф 1, алинея 4 от Препоръка 2003/361 и
чл. 4, ал. 8 ЗМСП- едно предприятие, което е акционер или съдружник в друго
предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите
акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас в
това предприятие
Също
така е прието, че двете дружества действат на един и същ продуктов пазар –
пазара на услуги за строителни
работи, свързани с пътна инфраструктура, и производство на материали за тази
услуга.
Географският пазар на действие на двете дружества е територията на Централна
северна и Североизточна България (изключение е само дейността на „Пътища и
съоръжения“ ЕООД по отношение на железопътната инфраструктура, което не променя
общия извод). Това значи, че двете дружества действат на един и същ географски
пазар.
Прието е, че двете дружества действат и времево едновременно на един и същ
съответен пазар, видно от разглеждания времеви период – 2011 – 2012 г., и
осъществената от тях дейност.
Следователно те действат на един и същ съответен пазар.
Също така, че с оглед на даденото в член 3, параграф 3, алинея 4 от Приложение
І, съответно член 3, параграф 3, алинея 4 от Препоръка 2003/361, пояснение за
съседен пазар, значи, че „Пътища и пътни съоръжения“ АД действа на съседен
пазар, тъй като дейността по отдаване под наем на строителна техника на „П.И М.“
ЕООД от „Пътища и пътни съоръжения“ АД действа по вертикално свързан пазар.
С оглед на горното, трите предприятия действат на същия съответен и на съседен
пазар, и не за част, а за цялата им дейност. Прието е наличие на визираната в
член 3, параграф 3, алинея 4 от Приложение І, съответно член 3, параграф 3,
алинея 4 от Препоръка 2003/361 предпоставка за преценка на свързаността,
осъществена чрез физически лица.
По характера на връзките между физическите лица административният съд е приел,
че преценката за характера на взаимоотношенията между двете физически лица И. К.
– собственик на 76,04% от капитала на касатора („П.И М.– Про“ ООД), и Р. К. –
управител на „Пътища и постове – Про“ ООД, мажоритарен собственик, член на
съвета на директорите и изпълнителен директор на едноличния собственик на
капитала на другия собственик („П.И М.“ ООД) на П.И М.П. ООД, притежаващ 23,96%
от капитала е направена при отчитане на посоченото в съображение 9 и 12 на
Препоръка 2003/361, съответно на съображение 54 на Регламент №800/2008, както
изрично сочи и Съдът в решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C-110/13,
EU:C:214:114, т. 30 и 31. с оглед възможността предприятието поради тези си
взаимоотношения, да е в състояние да преодолява съществуващите по принцип
по-ограничени възможности на малките и средни предприятия за достъп до ресурси.
Прието е, че съществуващите
структурни връзки между трите предприятия – „П.И М.– Про“ ООД, „П.И М.“ ООД и
„Пътища и пътни съоръжения“ АД, по отношение на дяловите и акционерни участия и
правата на глас и упражняването на управленските функции от едни и същи лица,
изключва възможността те да бъдат разглеждани като икономически независими за
целите на държавната помощ (решение от 24 септември 2020 г., NMI TT, C-516/19,
EU:C:2020:754, т. 33 и 34 и цитираната там практика).
При отчитане на горните обстоятелства роднинските отношения, в които се намират
Р. К. и И. К. очевидно „изглеждат от естество да позволят тези лица да
съгласуват поведението си, с цел да упражняват влияние върху търговските
решения на разглежданите предприятия, което изключва възможността последните да
се считат за икономически независими едно от друго“ - решение от 27 февруари
2014 г., HaTeFo, C-110/13, EU:C:214:114, т. 35 и 37; определение от 11 май 2017
г., Bericap, C-53/17, EU:C:2017:370, т. 17. За целите на предоставянето на
държавна помощ те „съставляват едно-единствено икономическо образувание,
посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица,
дори те формално да не поддържат някое от взаимоотношенията, посочени в
параграф 3, първа алинея на това приложение. Счита се, че действат съвместно,
по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея“ - решение от 27 февруари
2014 г., HaTeFo, C-110/13, EU:C:214:114, т. 39, mutatis mutandis решение от 24
септември 2020 г., NMI TT, C-516/19, EU:C:2020:754. Съдът е направил
извода, че „П.И М.– Про“ ООД с „П.И М.“ ЕООД и с „Пътища и пътни съоръжения“ АД, чрез
двете физически лица – И. К. (син) и Р. С.(баща), действат съвместно по смисъла
на член 3, параграф 3, алинея 1, б. г) от Регламент №800/2008, съответно на
член 3, параграф 3, алинея 1, б. г) от Препоръка 2003/361 и чл. 4, ал. 8 във
вр. с ал. 5, т. 4 ЗМСП, поради което („П.И
М.– Про“ ООД) не може да се счита за икономически независимо предприятие.
Тъй
като дружеството няма качеството на независимо предприятие, отчитането на броя
на заетите лица и на оборота му, съвместно със свързаните предприятия, го прави
голямо предприятие. Изискванията за численост, оборот (баланс) и независимост
за определяне на едно предприятие като микро, малко или средно са кумулативни,
поради което липсата на което и да е от тях е достатъчно предприятието да не
може да бъде третирано като такова.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявеният главен иск за неоснователен. Предявен е иск за реално изпълнение, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД по сключения договор между страните по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен на 22.10.2013 г. До приемането на ЗУСЕСИФ
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез сключване на
договор за безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна
процедура, и
е налице сложен фактически състав, включващ
административноправни и гражданскоправни елементи. Редът за разглеждане на
споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и
подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес.
За
да бъде основателен иска за реално изпълнение на договорно задължение, какъвто
е настоящият, ищецът следва да докаже наличие на валиден договор, изпълнението
му от негова страна, наличие на виновно неизпълнение на задължението за плащане
от страна на ответника, както и неговия
размер.
От
своя страна ответникът следва да докаже, че в негова полза е възникнало
потестативно право да извърши финансова корекция на дължимите суми, поради
открити нередности и да иска връщането им, съотв. - отпадане на задължението му за плащане.
Във връзка с приложението на чл.107 от ДФЕС е приет Регламент 800/2008 г.
за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар, като в чл.1, пар.1, б.а) и б) декларира
регионалната помощ и инвестиционната помощ и помощта за заетост на малките и средни предприятия за съвместими с чл.107
ДФЕС. Правоотношенията между страните се уреждат от договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, която има характер на държавна помощ, за която
Комисията е приела, поради цели от общ интерес, че е съвместима с вътрешния
пазар, ако отговаря на изискванията на член
12 и 13
от Регламент № 800/2008 за компонент 2 и че не отговаря на всички критерии
по член
107, параграф 1 ДФЕС, ако изпълнява условията на член 2
от Регламент № 1998/2006 за компонент 1 и 3, поради което също е съвместима
с вътрешния пазар. Като изискване към потенциалните бенефициери в Насоките – т.
2.1.1. б. б) органът е посочил да са микро, малки или средни предприятия по
смисъла на чл.
3 и 4
ЗМСП, "който е в съответствие с дефиницията за малко и средно
предприятие на Приложение
І към Регламент № 800/2008"., съобразно критериите в Член 2 и 3– "критерий относно броя на
заетите лица, финансов критерий относно годишния оборот или общия годишен
баланс, както и критерият за независимост" (решение от 29 април
2004 г., Италия/Комисията, С-91/01, EU: C: 2004: 244, т. 47, същото и в решение от 24
септември 2020 г., NMI TT, С-519/19, EU: C: 2020: 754, т. 32). Понятието за
малко и средно предприятие е дефинирано в Приложение
І на Регламент № 800/2008, като съгласно съображение 53 от него
използваното за целите на регламента определение за малките и средни
предприятия "следва да се основава на определението в Препоръка 2003/362/ЕО
на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро, малки и
средни предприятия".
В параграф 3, алинея 4 е
уточнено, че предприятия, които поддържат отношения посочените в ал.1 посредством
физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат
за свързани, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен или
на съседни пазари. Свързаността в случая е подведена под хипотезата на по чл.
4, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 5, т. 4 от Закона за малките и средни
предприятия (ЗМСП). С чл.4 от ЗМСП
регламентира предпоставките, при които едно предприятие е независимо, партньор
или свързано. Видът на предприятието е предпоставка за дефинирането му като
малко или средно и следователно за установяването му като субект на закона, а разпоредбата
на алинея 8 регламентира хипотези, при които предприятията се считат свързани.
Нормата съдържа няколко фактически състава като всеки се характеризира с три
кумулативни елемента - първо, предприятия, които осъществяват помежду си някое
от отношенията по ал. 5, второ, това отношение се осъществява чрез физическо
лице или група от физически лица, които действат съвместно, и трето, дейността
или част от нея предприятията извършват на същия съответен или на вертикално
свързан пазар.
Съобразно критериите въведени с посочените разпоредби, по делото се
установи, че „П.И М.-Про“ ООД е било недопустимо за финансиране по процедура ********2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена
икономика“ с ДБФП ********/23.10.2013 г., поради което е наложена финансова корекция
100 % с влязъл в сила индивидуален административен акт
по чл.
73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на УО. Съгласно чл. 302
от ГПК влязлото в сила решение на
административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен по отношение на лица,
участвали в административното производство (чл.
17, ал.2 от ГПК). Съгласно чл.
177, ал.1, предл. първо и ал.3
от АПК съдебното решение по повод оспорен административен акт има сила за
страните по делото, като решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание.
Поради това в конкретния случай, доколкото акта за налагане на финасови корекции съответно
потвърдилите го съдебни решения на ВАС се противопоставят на страните, които са
участвали в производството, съдът намира, че е обвързан да приеме, че финансовата
корекция е законосъобразно наложена и че не са налице материално правните
предпоставки за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесния
договор. Нормата на чл.
71, ал. 1 ЗУСЕСИФ регламентира, че чрез извършване на финансова корекция се
отменя предоставена подкрепа или се намалява размерът на изразходваните
средства – допустими разходи по проект.
Доколкото от
доказателствата и по настоящето дело се установи, че дружеството „П.И М.“ ЕООД
има статут на голямо предприятие и то е свързано с „П.И М.-Про“ ООД, то тогава
„П.И М.-Про“ ООД следва да се декларира със статут на голямо предприятие,
поради което въобще е недопустимо финансирането му по процедура ********2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена икономика“ по ДБФП ********/23.10.2013 г., в нарушение на принципите за конкуренция, създаващ
по-благоприятно условие на едно предприятие спрямо други и безвъзмездна
финансова помощ не се дължи. Ето защо, претенцията на ищеца за присъждането
на окончателно плащане по договора, както и акцесорната
претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски в тежест на
ищцовата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата
за ЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „П.И М.-П.“ ООД с ЕИК ********против М.НА И.чрез
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г.“ - Главна
дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждане да заплати сумата от
685 939, 41 лв., съставляваща дължимо окончателно плащане по Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № ********, сключен между „П.И М.–ПРО“
ООД – бенефициент, и ГД „ЕФК“, в качеството на договарящ орган по Оперативна
програма "Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика" 2007 - 2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба -09.12.2019 г., до
окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждането му да заплати сумата от 208 639, 91 лв. за обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.12.2016 г. до 08.12.2019 г. , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „П.И М.-П.“ ООД с ЕИК ********да заплати на М.НА И.чрез
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г.“ - Главна
дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" 450 лв.
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ: