Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
, 2020 година, 26.02. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав на
двадесет и шести февруари
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
СТОЙКОВ
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор: Георги Дуков
разгледа докладваното
от съдия Стойков НАХД № 1281 по писа за
2019 година на основание чл. 83г, ал.6,
т.2 от ЗАНН.
Окръжна прокуратура
Бургас е внесла предложение по реда на чл.83“б“ ЗАНН за налагане на имуществена
санкция на „А. - ***“ ЕООД ЕИК ******, с управител Д.Г.К. ЕГН **********, в
размер на 654090,00 лева, представляваща равностойността на получената от
дружеството имуществена облага, като резултат от престъпление по чл.172“б“ ал.1 НК вр. чл.13 ал.1 и ал.2 и чл.22 ал.1 ЗМГО, извършено от управителя на същото
дружество.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа предложението.
Управителят счита,
че не е генерирал облага от вещите предмет на обвинението , тъй като са иззети
по предвидения в НПК ред.
Защитата се
противопоставя на предложението, като недоказано. В писмено становище по делото
се възразява , че липсва причинна връзка между деянията „използване в
търговската дейност“ и деянието „продажба“ и че не може да се направи извод за
евентуална пряка или непряка облага от предмета на престъплението. На следващо
място се твърди, че ако изобщо може да се говори за облага , то следва от евентуалните
приходи от продажба, да се извадят разходите за придобиване. Възразява се, че
прокурорът не е посочил в предложението дали се касае за пряка или непряка
облага. Претендира се изтекла абсолютна давност , с позоваване на чл.80 ал.1т.5
от НК. С оглед посочената богата практика на Съда на ЕС се формулира становище
за непропорционалност на исканата санкция отнесена към деянието.
Съдът , след като
разгледа предложението и становищата на страните и с оглед доказателствата по
делото , намира предложението за основателно. Подадено е от легитимирано лице,
срещу подлежащо на санкциониране юридическо лице по този ред.
Седалището на
дружеството , съобразно регистрацията му, е в гр. Бургас ул. „Г.“ №**. Това
основание, прави компетентна Окръжна прокуратура Бургас в настоящата процедура,
съобразно чл.83“б“ ЗАНН.
Срещу управителя на
дружеството, Д.Г.К. ЕГН **********, има влязла в сила на 12.10.2018г. присъда №
150 от 26.09.2018г. по НОХД 3555/18г. по описа на Районен съд Бургас за
извършено престъпление по чл. 172“б“ ал.1 НК..
Коментираното
предложение съдържа данните предвидени в чл.83“б“ ал.2 ЗАНН.
Съдът ще си позволи
да изложи фактическата обстановка накратко , тъй като в това производство не е
необходимо подробното възпроизвеждане.
Търговското дружество е регистрирано с Решение от по ф.д.3033/2004. по описа на
Окръжен съд Бургас, с посочения по горе адрес на управление и седалище.
Собственик на капитала е Д.Г.К. ЕГН **********, като тя е управител.
Дружеството се е занимавало основно с търговия на стоки. Регистрирано е по ЗДДС
на 28.07.2006г.
На 30.06.2015г. в
гр. Бургас в търговски обекти стопанисвани от дружеството на ул.“Г. „ №** и
складово помещение на ул.“П.“№ **, е извършена проверка от органите на МВР. В помещенията
на дружеството, са установени стоки по
количество и вид, посочени в предложението, които са имитация на стоки със
защитени марки. Търговеца е нямал надлежно разрешение за продажбата им. При
проверката се установило и от заявлението на търговеца , че не притежава
документи удостоверяващи права за продажба на стоките, предмет на проверката.
Посочените факти и
доказателствата за тяхното установяване , водят до еднозначния извод, че от
управителя на дружеството е осъществен престъпния състав на чл. 172“б“ ал.1 НК .
Безспорно е установено по настоящото дело,
че привлеченият към отговорност субект – „А.-***“ ЕООД, е вписано в търговския
регистър дружество и не е заличено, поради което то е юридическо лице, а Д.Г.К.
ЕГН ********** е негов управител.
По
въпроса за облагата представляваща основата на финансовата санкция, както и по
възраженията на защитата по този повод, съдът намира следното:
На
първо място в конкретния случай не следва да се говори на настъпила непряка
облага в дружеството по смисъла на пар.1
т.3 от ЗАНН, тъй като предвидения в закона дефинитивен състав не е обективиран
във фактическите обстоятелства. Не следва да се счита като пряка облага по
смисъла на пар.1 т.2 от ЗАНН и
равностойността на намерените от органите на МВР вещи , предмет на осъдителната
присъда срещу Управителя К., тъй като те не са реализирани и не покриват
смисъла на юридическия състав на посочения текст / не представляват благоприятно
изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена
последица от престъплението / при използване в търговската дейност. Според съда
благоприятното изменение в правната сфера на дружеството при придобиване на
инкриминираните стоки , представлява равностойността на дължимите на
притежателите на съответните марки лицензионни приходи, доколкото безспорно се
установява, че не са платени такива суми и липсва лицензионен договор по
смисъла на чл.22 ЗМГО / отм.17.12.2019г. /. Задължителен елемент от
правомерното развитие на процеса на използване в търговската дейност, от
управителя на дружеството, е било да бъде сключен договор и бъдат заплатени
такива суми. Техния размер представлява благоприятно изменение в правната сфера
на дружеството. Всички останали предположения за евентуалната реализация и
цената по която следва тя да се остойности са неотносими и на тях не следва да
се позовава настоящото решение. Безспорно при придобиване на инкриминираните вещи е следвало да се заплати
лицензия , независимо от това дали би настъпила последваща реализация, в какъв
обем и на каква цена и дали дружеството ще реализира приходи. Тази дължима обща
сума на лицензията е „спестена“ от дружеството и тя представлява обогатяването
по смисъла на чл.83“б“ ЗАНН, в размер на 244 033,30 лева, съобразно
заключението на назначената икономическа експертиза.. Престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен
резултат. Квалифицираният състав на чл. 172б, ал. 2, пр.
2 от НК включва настъпване на значителни вредни последици. / ТР № 1 от 31.05.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК, докладчик съдията Елена Авдева /. От
посоченото следва, че облагата за нуждите на процедурата по чл.83“б“ ЗАНН,
следва да бъде подложена на отделна преценка и е различна от понятието „вредните
последици“ посочени в чл.172“б“ ал.2 НКи тълкувателното решение.
Що
се касае за наличието или не на давност по НК претендирана от защитата , съдът
намира, че не следва да излага съображения по това възражение, тъй като правния
смисъл на този институт, не се отнася за настоящия казус.
Съдът
прецени, че не следва да отнема в полза на държавата придобитото от дружеството,
съобразно чл. 83а, ал.5 ЗАНН, тъй като това е
сторено с посочената по горе присъда на БРС.
Ето защо,
изследвайки въпросите по чл. 83г, ал.5 ЗАНН,
съдът намери, че следва да наложи на „А. - ****“ ЕООД ЕИК *****, с управител Д.Г.К.
ЕГН ********** и адрес *** имуществена санкция в размер на 244 033,30 лв.,
поради което и на основание чл.83“г“ ал.6 т.1 ЗАНН.
Дружеството
подлежи на осъждане за разноските по делото, във връзка с назначената съдебно
икономическа експертиза, в размер на 280,00 лева.
Р Е Ш И:
НАЛАГА на „А. - ***“
ЕООД ЕИК *****, с управител Д.Г.К. ЕГН ********** и адрес *** имуществена
санкция в размер на 244 033,30 лв / двеста четиридесет и четири хиляди и
тридесет и три, 30 лева/ представляваща
по смисъла на чл. 83а, ал.1 ЗАНН облага от
престъпление по. Чл.172 „б“ ал.1 НК,
извършено от Д.Г.К..
Осъжда „А.****“
ЕООД ЕИК ***** да заплати разноските по делото в размер на 280,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред БАС в 14-дневен срок от днес по реда на чл. 83д ЗАНН.
СЪДИЯ: