Определение по дело №2099/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6268
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20221110102099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6268
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110102099 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от адв. Н. К. - процесуален представител на ответниците В.
М. П. и Е. М. П., по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на
съдебния акт в частта относно присъдените в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на длъжниците в заповедното производство, както и съображения, че
при обезсилване на заповедта за изпълнение, сторените от длъжника разноски следвало
да се присъдят в пълния претендиран размер - 500 лева, който не е бил оспорван като
прекомерен. Ответникът по молбата, „фирма“ ЕАД, не е подал отговор.
Третото лице помагач – „фирма“ ООД също не е депозирало отговор.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, като
съображенията за това са следните:
С Решение № 13925/03.12.2022 г. по гр. д. № 2099/2022 г., постановено по делото,
съдът е отхвърлил предявените от „фирма“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено дължимостта на сумата от 3 731,70 лева.,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., до топлоснабден имот с адрес: /населено място/, аб. №
134363, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., в размер на
сумата от 900,44 лева., сумата от 21,60 лева., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019
г., както и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г., в размер на сумата от 5,57
лева, претендирани от ответниците при равни дялове /от всяка по ½ част/, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021 г. по ч. гр.
д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
Възложил е на ищеца присъдено в полза на процесуалния представител на
1
ответниците /представлявани по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 50 лева. Съдът
приема, че постановеният акт следва да бъде изменен в тази част, доколкото адв. К. е
осъществила безплатно процесуално представителство на две лица в заповедното
производство, съответно е депозирала от тяхно им,е и за тяхна сметка отделни
възражения срещу издадената заповед. Ето защо и искането се явява основателно за
сумата от още 50 лева, която следва да се възложи в тежест на ищеца. В останалата
част искането е неоснователно, като съдът е изложил съображения в мотивите на
съдебното решение относно възнаграждението, което приема, че е дължимо за
процесуално представителство, изчерпващо се в подаване на възражение от длъжника
във формализираното заповедно производство, последвано от развитието на исков
процес, в хода на който ответникът е разполагал с пълен обем процесуални средства да
осъществи защитата си срещу предявените по исков ред вземания.
Възраженията на адв. К. относно дължимото възнаграждение според
спецификацията при упражняване на професия – юрисконсулт или съответно адвокат,
съдът намира за несъстоятелни, доколкото с оглед характера на извършеното
процесуално действие – подаване на бланкетно възражение, не се изискват специфични
знания нито от юрисконсулт, нито от адвокат, с оглед на което не е налице основание
да се прави разграничение и в дължимото възнаграждение. На следващо място,
размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство настоящият
състав на съда приема, че зависи от естеството и обема на процесуалните действия,
извършени от представителя, а в условията на осъществено безплатно процесуално
представителство същото се определя от съда. Последният не е обвързан от размера на
искането, отправено от процесуалния представител, с оглед което и без значение е дали
насрещната страна е релевирала или не възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, заявени в настоящото
производство, относно липсата на изрично възражение за прекомерност на
присъдените разноски за заповедното производство.
С оглед изложеното, съдът не отстъпва от становището си, че възнаграждението
за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия. В случая извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство
попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от НМРАВ в действащата към момента на подаване
на възраженията редакция, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение
следва да възлиза на сумата от 50 лева. Доколкото ответниците са двама и са били
подадени две възражения, решението следва да се измени в частта за присъденото в
полза на адв. К. възнаграждение за заповедното производство, като се присъди сумата
от още 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по искане на адв. Н. К., процесуален представител на ответниците Е.
М. П. и В. М. П., Решение № 13925/03.12.2022 г. по гр. д. № 2099/2022 г., по описа на
Софийски районен съд, 41 състав, в частта за присъденото в полза на адв. Н. К.
адвокатско възнаграждение за подаване на възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК за
2
производството по ч.гр.д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както
следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
„фирма“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, да
заплати на адв. Н. К., САК, лич. № **********, с адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1,
ет. 1, офис 2, сумата от ОЩЕ 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за подаване на
възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното производство.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. К. за изменение на решението в
частта за присъденото й адвокатско възнаграждение за заповедното производство по
ч.гр.д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, в останалата част.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3