Р Е Ш Е Н И Е №118
гр.Силистра, 13.01.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор.............,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№116 по описа на съда за 2022г.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Фестивалите в България“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Силистра,ул.“Симеон Велики“ №44, представлявано от управителя И.Щ.-И.,
подадена чрез представител по пълномощие адв.Св.Г. ***,против Решение №РД-15-69/03.06.2022г. на ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност
2014-2020г.“ и Заместник-министър на иновациите и растежа, с което е отказано верифициране на разходи в общ
размер на 30 992.97лв. по Административен договор №BG16RFOP002-2.024-0528-C01,с бенефициер „Фестивалите в България“ЕООД, от които
безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 24 794.38 лева, както следва: - разходи по
бюджетен ред (б.р.) 1.1„Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в
размер на 13 200 лева,от които БФП-10 560 лева; - разходи по б.р. 1.2
„Редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лв., от които
БФП - 10 560 лева; - разходи за „ДДФЛ от предходен отчет за м.12.2019г. и
от м.01 до м.05. 2020г.“,отчетени по б.р.1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8
часов работен ден“ в размер на 2 192.97 лева, от които БФП- 1 754.38 лева и - разход
по б.р.5.1 „Наем на офис - 18 месеца“ в размер на 2 400 лева, от които БФП
- 1 920 лева.
Административният
договор за предоставяне на БФП е сключен с бенефициер
„Мерудия.инфо“ООД, с ЕИК:********* и седалище в
гр.Монтана,а оспореното Решение е издадено по отношение на „Фестивалите в
България“ЕООД с адрес на управление в гр.Силистра,ул.“Симеон Велики“ №44.В
изпълнение на разпореждане по делото, ответният орган е депозирал молба (л.274),
поясняваща горното несъответствие в наименованието и седалището на бенефициера,разполагащ
с право на жалба,ведно с писма,уважаващи искания за изменение на сключения
АДБФП,както и приложените на л.281-л.284 документи,съставени след приключване
срока на проекта.Жалбоподателят е представил относимите доказателства за
настъпилата промяна в правно-организационната му форма (от „Мерудия.инфо“ООД, което дружество е подписало АД БФП в
ЕООД“Фестивалите в България“),в наименованието и адреса му на управление (л.286-301),с
което е преодоляна първоначалната неяснота относно търговския субект,сезирал
съда с настоящия спор,по който липсват доказателства да е страна, респ. да има правен
интерес от съдебното обжалване.
Считано от 13.12.2021г., с Решение на Народното
събрание на РБ за приемане на структура на Министерския съвет на РБ (обн.ДВ,бр.106/21г.) е създадено Министерство на иновациите
и растежа (МИР),след разделяне на Министерството на икономиката на Министерство
на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. С
Постановление на МС №20/25.02.2022г. са приети устройствените правилници на
двете новосъздадени министерства (от разделеното МИ), като с §12 ал.2 и ал.3
ПЗР на същото, правата и задълженията на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ на преобразуваното Министерство
на икономи-ката, в качеството ѝ на управляващ и договарящ орган на
Оперативна програма “Иновации и конкурентноспособност
2014-2020г.“ се поемат от МИР,а правата и задълженията на същата ГДЕФК на
преобразуваното МИ, по приоритетна ос 5 „Техническа помощ“ на ОПИК 2014-2020г.,също
се поемат от МИР. Следователно, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ при Министерство на иновациите и
растежа (чл.2 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на МИР- обн.ДВ,бр.17/01.
03.22г.) е с функции на Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020г.“ Последното сочи на настъпили
административно-организационни промени и на страната на Управляващия орган на оперативната
програма,в рамките на която (ОПИК) са базирани и получили развитие процесните
по делото правоотношения. Всичко това свидетелства, че надлежните страни в
процеса са именно „Фестивалите в България“ЕООД гр.Силистра - жалбоподател и
ответник - издателят на оспореното Решение №РД-15-69/03.06.22г., който е
Ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г. и Заместник-министър на МИР.
С жалбата се твърди,че оспореният акт бил материално
незаконосъобразен,тъй като не се установявали предпоставките, легнали в
основата на отказните му изводи. Напротив,проектът
бил изпълнен и поставените с него цели и резултати - постигнати, защото
цитираните статии/журналистически материали на жалбоподателя били авторски,а
разходите за тях - допустими,тъй като главният редактор и редакторът на онлайн
списанието ги били изготвили.И то не в услуга на конкурентна медия, а за целите
на проекта.Датите на тяхното публикуване нямали никакво отношение към
авторството им, а евентуалната неактуалност на статиите се дължала на
забавеното изпълнение на интернет страницата на проекта,като липсата на работещ
уебсайт е възпрепятствала незабавното им публикуване.Отделно от това се твърди,
че периодичността на изданието - на тримесечие, не позволявала незабавното публикуване
на всеки материал.Поддържа се, че съгласно сътрудничество, установено между
„Фестивалите в България“ЕООД и уебсайт www.fest-bg.com,последният публикувал авторски материали на жалбоподателя, посочвайки
го за свой партньор, популяризирайки по този на-чин новото списание.В контекста
на горното се твърди,че процесните разходи били за реално доставен продукт и
извършени услуги,обратно на приетото от ответния орган. В обобщение се
поддържа, че целите на проекта били постигнати - налице било работещо онлайн
списание с издадени вече 4 броя.А отделно от това, за предходен отчетен период
по същия проект, ответникът бил признал за допустими разходите за трудови
възнаграждения на същите две служителки (главен редактор и редактор), като ги е
верифицирал и изплатил в пълен размер.
Възразява се и
срещу отказаното верифициране на разходите за наем на офис в гр.Банско, с
аргумента, че от една страна, ответникът не бил компетентен орган по ЗУТ за
установяване на нарушение на чл.178 ал.4 ЗУТ,а от друга - че не можело оспорващото
дружество да търпи негативни последици заради недобросъвестното поведение на
наемодателя по въпросния наемен договор, който отдал имота като офис 2, с 4
работни места и обща площ от 88 кв.м.“Същественото според жалбата било това, че
имотът бил използван съгласно изискването от т.14.2.подт.5
от Условията за кандидатстване и следователно разходите за наем следвало да
бъдат верифицирани,като допустими за подпомагане по одобрения
проект.Оспорващото ЕООД счита още, че в случая атакуваният акт бил засегнат и
от съществени пороци в неговата форма, тъй като по всички посочени по-горе
възражения, релевирани и в производството по чл. 63 ЗУСЕФСУ, ответният орган не
бил изложил мотиви, което засягало чувствително правото му на защита.Твърди,че
били допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,защото издателят на акта не бил извършил комплексна, задълбочена и
пълна проверка на представените от него доказателства, пояснения и възражения, с
което нарушил базовия принцип от чл.7 АПК (за истинност на фактите),във вр. с чл.35 АПК. Претендира съдебни разноски по представен
списък по чл.80 от ГПК (л.164).
Ответникът
по жалбата - Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност
2014-2020г.“ и Заместник-министър на иновациите и растежа
(МИР),чрез упълномощен представител гл.експерт-юрист Б.П. (л.235),в писмени бележки
по делото,поддържа неоснователност на оспорването,по подробно изложени съображения,изведени
от приложи-мия Закон за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ-обн.ДВ,бр.51/01.07.22г.)
- чл.57 ал.1 т.2 и т.4,както и от Условията за кандидатстване с проектни
предложения за предоставяне на БФП по ОП“Иновации и конкурентноспособност“
2014-2020г. (занапред само Условията) - по т.14 “Категории разходи, допустими зафинансиране“.
По централния спорен въпрос в процеса, позовавайки се на
приетото заключение на назначената по делото експертиза, поддържа, че отчетената
дейност по б.р.1.1. и 1.2 за главен редактор и
редактор на списанието и разходите за нея са недопустими тъй като извършеното
от същите експерти не съответствало на дейността по проекта, защото в
съдържанието на създаденото онлайн списание липсвали авторски статии,а
публикуваните в него материали не били актуални.Твърди, че с дейността си
практически са подпомагали развитието на конкурентна на бенефициера
медия,посочена като такава именно от него в т.12 (л.60) от Договор БФП/Споразумение/Приложение
I, а именно „fest-bg.com“.В
този контекст счита,че извършените и отчетени дейности от жалбоподателя,разходите
за които са били предвидени в процесните бюджетни редове, не представлявали
реално извършена дейност по проекта по своята същност и насоченост (извършвана
дейност за други издателства), поради което не отговаряли на изискването от
чл.57 ал.1 т.2 ЗУСЕФСУ,във вр. с подт.9
на т.14.1 от Условията. Счита,че и разходите по б.р.5.1 правилно били преценени
като недопустими,тъй като релевантното изискване било свързано със следното: разходите
за наем да са на работни помещения,а не на жилищни апартаменти,без значение как
е било използвано въпросното жилище от оспорващото дружество.Допълнително
поддържа, че процесните разходи били несъвместими и с правилото от чл.57 ал.1
т.4 ЗУСЕФСУ,тъй като били из-вършени в нарушение на националното
законодателство, с позоваване на чл.178 ал.4 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), изрично забраняващ строежите или части от тях да се
използват не по предназначението им.
Процесуалният представител на ръководителя на УО на
ОПИК 2014-2020г. се позовава още и на решение, издадено по междинно искане за
плащане за предходен отчетен период, отказващо верифицирането (като допустими)
на разходи от същия вид,вкл. за същите лица и наем (Вж.Решение №РД-16-289/23.02.2021г.,
постановено във връзка с изпълнението на същия АДБФП,срещу „Мерудия.инфо“ООД гр.Монтана - л.90-л.93,потвърдено след проведен
пълен инстанционен съдебен контрол, както следва: с
Решение №181/16.04.2021г. по адм.д.№129/21г. н АС-Монтана, оставено в сила с
Решение №725/27.01.2022г. по адм.д.№7695/21г. на ВАС,VII отделение). Твърди,че оспореният акт бил издаден от
материално, териториално и по степен компетентен административен орган,съгласно
Заповед №РД 16-64/10.03.22г. на Министъра на иновациите и растежа (л.234), с
която ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира
управляващият орган (арг.чл.9 ал.5 ЗУСЕФСУ) е
определил за ръководител на УО на ОПИК 2014 2020г. Заместник-министър на МИР, издал
процесния по делото акт.Поддържа, че същият бил постановен в изискуемата форма;
при спазване на административнопроизводствените правила и, бил съответен на закона
и фактите по делото, поради което настоява жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява взражение
за прекомерност, в контекста на чл.78 ал.5 ГПК, при евентуално заплатен
адвокатски хонорар от жалбоподателя различен от минимума по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от АПК,във връзка с чл.64 ал.4 и чл.27 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление. Съдът, като обсъди
изложените в жалбата доводи,след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена срещу административен акт,подлежащ на
съдебен контрол (чл.64 ал.4 ЗУСЕФСУ),от активно легитимирана страна, с
установен правен интерес от оспорването, при спазване на преклузивния срок от
чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №РД-15-69/03.06.2022г., издадено
от Заместник-министър на иновациите и растежа и ръководител на УО на ОПИК
2014-2020г., с което е отказано
верифициране на разходи в общ размер на 30 992.97 лева по Административен
договор №BG16RFOP002-2.024-0528-C01,с бенефициер „Фестивалите в
България“ЕООД,от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 24 794.38 лева,
както следва:
-
разходи по
б.р.1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на
13 200 лева, от които БФП - 10 560 лева;
-
разходи по
б.р.1.2 „Редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на
13
200 лева, от които БФП - 10 560 лева;
-
разходи за „ДДФЛ
от предходен отчет за м.12.2019г.; 01, 02, 03, 04 и 05.
2020г.“,отчетени
по б.р.1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на
2 192.97 лева, от които БФП - 1 754.38 лева;
-
разход по б.р.5.1
„Наем на офис- 18 месеца“ в размер на 2 400 лева,от които
БФП
- 1 920 лева.
По отношение на разходите за „ДДФЛ от
предходен отчет,по б.р.1.1-„главен редактор“ (трето тире по-горе), оспорващото
дружество не е възразило по реда на чл.64 ал.1 във връзка с чл.63 ЗУСЕФСУ,като
не излага никакви доводи срещу отказа за тяхното верифициране и с настоящата
жалба, въпреки което настоява за отмяна на оспореното решение изцяло,т.е. и в
така посочената му част.Последната следва да бъде изведена извън предмета на
настоящия контрол,защото с влязло в сила Решение №РД- 16-289/23.02.21г.(л.90-л.101)
на ответния орган е постановен отказ от верификация на отчетени разходи за
възнаграждение с втори междинен отчет за периода м.12.19г.-м. май.2020г.,а
разходите за данък върху доходите на физическите лица са част от разходите за
трудово възнаграждение (брутно),поради което се отчитат в раздел 1.„Разходи за
възнаграждения“, бюджетен ред 1.1.„главен редактор -
18 месеца, 8 часов работен ден“.Ето защо, допустимостта на разходите за трудови
възнаграждения за предходен период, не може да бъде преразглеждана от настоящия
състав, а отчетените в процесния по делото финален финансов отчет разходи за
ДДФЛ за периода м.12.19г.-м.05. 2020г.,са иманентно присъща част на същите
брутни трудови възнаграждения. Щом тези разходи са приети за недопустими по
проекта по окончателен начин,то и произтичащите от тях (акцесорни)
разходи за данък върху доходите на физическите лица, в случая на главния редактор
от експертния екип на проекта,следват съдбата на главните.Последното не подлежи
на нова преценка (такава е изначално недопустима), предвид силата на присъдено
нещо с оглед осъществения пълен инстанционен съдебен
контрол на посоченото по-горе решение на ръководителя на УО на ОПИК,поради
което производството, в тази му част, следва да бъде прекратено.
Процесните
правоотношения са учредени в рамките на проведена процедура чрез подбор №BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване
на предприемачеството“,за предоставяне на БФП по ОП„Иновации и конкурентноспособност 2014-2020г.“,каквато по-мощ е
отпусната за изпълнение на проектно предложение ИСУН №BG16RFOP002-2. 024-0528,
на „Мерудия.инфо“ООД гр.Монтана,впоследствие
променена страната по договора на „Фестивалите в България“ЕООД гр.Силистра. На
31.05.2019г. е подписан АДБФП (л.39-л.44) със срок на изпълнение- 18 месеца, видно
от Приложение I (л.59-л.63).От същото се
установява, че целта на проекта е създаване на условия за бенефициера за
издаване на онлайн списание с авторски материали на тема фестивалите в
България.
В т.8 „План за изпълнение/Дейности по проекта“, в
раздел „начин на изпълнение“ изрично е посочено, че дейността ще бъде
реализирана самостоятелно, а в т.12 “Допълнителна
информация необходима за оценка на проектното предложение“ е отбелязано,че за
създаването на списанието ще бъде разработена концепция и, че основен конкурент
на бенефициера е fest-bg.com, който сайт предлагал
актуална информация за фестивалите в страната, но представлявал база данни и
нямал характер на издание,като не предоставял авторско съдържание и статии (л.60
абз.3).В силен контра-пункт с последното оспорващото
дружество твърди (за да опровергае извода на ответния орган, че с отчетени по
проекта дейности е подпомагало конкурентна медия), че „[…]След стартиране на проекта между „Фестивалите в
България“ и уебсайт www.fest-bg.com е установено
сътрудничество[…] уебсайтът ще публикува авторски материали на
бенефициента, ще го посочва за свой партньор и […]“
(стр.5-стр.6 от жалбата).Представена е пред УО на ОПИК и концепция на
списанието „Фестивалите в България“ (л.85-л.87),по силата на която оспорващото
дружество е поело категоричен ангажимент, в изпълнение на одобрения и
финансиран с ЕСИФ проект, онлайн списанието да излиза на 3 месеца в обем от 50
страници, а в т.5 „Творческа дейност“- че фокусът е поставен върху творческата
дейност на редакторите, като „[…] благодарение
на професионалните умения на редакционния екип, който ще списва и заснема
по-голяма част от авторските репортажи, анализи, интервюта, статии […] Творческата
дейност е свързана с отиване на място и събиране на информацията, провеждане на
интервюта, заснемане на събитията […] Основното изискване е оригиналността и актуалността
на всички материали в онлайн списанието.“
С процесния по делото финален отчет жалбоподателят е посочил
извършената дейност от екипа, като е представил материали, разпределени в общо
4 броя на списанието: бр.1/2020г. в обем от 34 страници; бр.2/2020г. в общ обем
от 17 страници; бр.3/ 2020г. в обем също от 17 страници и бр.4/2021г.- от 20 страници.Или,
списанието не е излизало на тримесечие и не в посочения в концепцията на
бенефициера обем от 50 страници (нито един брой не е надвишил 35 страници). Освен
това, по настояване на оспорващото дружество е допусната и приета по делото
съдебна експертиза, извършена от вещо лице - медиен специалист,кредитирана
напълно от съда, видно от която е,че издадените броеве от списанието
(последният извън крайния срок за реализиране на проекта - 30.11.2020г.)
съдържат някои авторски материали, посочени в отговора на въпрос 3: Не може да
се приеме, че в 4-те броя има публикувани статии, може да се говори само за
материали, които съдържат авторски елементи. След обсъждане на всички
представени по делото материали, вещото лице е установило, че в брой 1 има два такива
с авторски елементи; в брой 2 те са 3, с известни условности, защото освен
уводния материал на А.Т. и фестивалното ѝ интервю с Х.С., за материал с
известен авторски компонент е посочен и събирателен текст за Панагюрище с автор
Ил.Щ.; в брой 3- експертизата е посочила отново уводния материал на А. Т. и
интервю с Л.К.(макар и без автор), а в брой 4 - също два авторски материала -
уводният текст на Т. и интервю (без автор),като в този последен брой са
установени и няколко авторски снимки - на И.В.и Х.С. (за останалите снимки в
броевете на списанието експертизата е посочила, че са еднообразни и статични,
като взети от сайт или брошура). В обобщение, в отговор на въпрос 3, вещото
лице в съдебно заседание посочва, че преобладават материали с информативен
характер; не може да каже с чиста съвест, че в тези 4 броя на онлайн списанието
има авторски материали в същинския им вид. Има материали, в които има известни
авторски елементи, нищо повече.При съпоставка на посочените такива (по 2 на
брой) с всички публикувани (най-често преразказани съобщения за съответните
събития, взети от прессъобщения в различни сайтове, дипляни или други информативни материали, оповестяващи
съответното събитие по правило от неговия организатор, а фотосите са само
илюстративни, без източник), се налага извод за практическо отсъствие на
авторски материали в създаденото онлайн списание със средства по одобрения
проект, отделно от това, че и количествените му измерители (количество издадени
броеве и обем в страници) не са изпълнени по заложения начин в проекта.
При отговора на въпрос 2 от експертизата, вещото лице
е съпоставило публикуваните материали в онлайн списанието „Фестивалите в
България“ и други медии, като в обобщение е извело заключение, че от
съпоставените 25 материала само за 3 е установено известно различие в
текстовете, а 12 от тях са публикувани във Fest.bg и то преди да бъдат оповестени в създадено по проекта
онлайн списание. Вещото лице не е открило ,към периода на изготвяне на
заключението си, уебсайт www.фестивали тевбългария.com, какъвто с жалбата се твърди, че съществува и се
настоява да бъде проверено съдържанието на 4-те броя на списанието от него, но
експертизата, като не е намерила такъв сайт,е ползвала представените по делото
писмени материали и, съответно - публикуваните от тях в други медии, чиито
сайтове са активни, като fest-bg.com и други.
В обобщение на горните установявания, настоящият
състав намира за обосновани изводите в оспореното решение на ответния орган, че
процесните материали (в основната си част информативни, без авторски елементи)
са публикувани на сайта на бенефициера значително след приключване на описаните
събития, но по-същественото е, че това е ставало значително след публикуването
им в други медии, основно във fest-bg.com.Освен
това, интервю с д-р Е.И., публикувано в бр.1/20г. на 14.09. 2020г. в онлайн
списанието по проекта и, включено в отчет за извършена работа от А. Т. за
м.август.2020г., е взето и оповестено 3 години по-рано (л.381), на 03.08.2017г.,
което е потвърдено и от експертизата (стр.5 предпоследен абзац – интервю с д-р Е.И.,
публикувано във в.“Лечител“/03.08.17г. в по-разширен вариант, с акцент върху
здравеопазването и автор А. Т.. Сегментът за джаза е същият).
По повод искане за окончателно плащане за периода
07.10.20г.-30.11.20г. по АД БФП №BG16RFOP002-2.024-0528-С01,оспорващото дружество е представило
Технически отчет №4 (л.102-л.109), ведно с всички публикувани материали (на
хартиен носител- л.110-л.154) и месечни отчети за извършената работа от
експерта И.В.Щ. - И.- редактор, от м.юни.2020г. до 30.11.2020г. (л.155-л.166) и
за извършената работа от експерта А. Т.-главен редактор,също от м.юни. 20г. до
30.11.20г.(л.167-л.184).Управляващият орган,съгласно регламентацията от чл. 62
ал.3 ЗУСЕФСУ,за да извърши верификация на отчетените разходи, с цел
потвърждаване допустимостта им, е извършил проверка на представените му
документи, в хода на която е установил обсъдените по-горе факти и
обстоятелства.При осъществен контрол относно искане за плащане по
непосредствено предходен междинен отчет на бенефициера по същия договор,по идентични
съображения, УО е постановил отказ от верификация (Решение
№РД-16-289/23.02.21г.) За отново направените констатации в обсъдения по-горе
смисъл,вкл. за извършена проверка на място на 14.06.2021г. по повод заявен за
плащане разход за наем на офис в гр.Банско, ул.“***** (Формуляр на л.185-л.188),оспорващото дружество е
уведомено посредством Искане за пояснения и допълнителни документи
(л.190-л.193).Пояснително писмо е получено в срока от чл.63 ал.2 ЗУСЕФСУ,
което, обратно на твърдението в жалбата, е изрично обсъдено в процесното по
делото решение на ръководителя на УО на ОПИК. Изпратено е било ново искане за
пояснения от м.септември.2021г.,по повод на което е приложеното Пояснително
писмо и съпътстващите го документи (л.201-л.225).
Съгласно чл.57 ал.1 т.2 ЗУСЕФСУ, за да са допустими
разходите трябва да попадат във включени в документите по чл.26 ал.1 и в
одобрения проект категории разходи. Несъмнено Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на БФП по ОП“Иновации и конкурентноспособност 2014-2020г.“ са базов документ от
кръга на визираните в чл.26 ал.1 ЗУСЕФСУ. В т.12 от Условията изрично е
предвидено,че кандидатите участват индивидуално,а не съвместно с партньорски
или други организации,което ирелевира изцяло възражението от жалбата,че
публикуваните множество материали в уебсайта fest-bg.com, не било в отклонение от правилата,по които е одобрен
проекта и отпусната БФП,тъй като между жалбоподателя и въпросния сайт имало
постигнато споразумение,същият да публикува авторски материали на бенефициера,
посочвайки го за свой партньор и така да популяризира списанието. Ако това
обстоятелство е било заявено при кандидатстването за помощта, би влязло в
неразрешимо противоречие с посоченото по-горе изискване и би довело до
отстраняване на кандидата от по-нататъшно участие в процедурата.Точно заради
това, жалбоподателят е декларирал напълно обратни на сега твърдените
обстоятелства, а именно, че дейността ще бъде извършвана самостоятелно (т.8 от
Приложение I към АДБФП-л.53-гръб),
посочвайки за основен конкурент сайтът fest-bg.com (л.62).
Допустимостта на разходите е уредена с т.14.1 „Условия
за допустимост на разходите“,според чиято подточка 9 - разходите следва да са
за реално доставени продукти и извършени услуги, което в контекста на изпълнението
на настоящия проект означава- да са реално съставени авторски журналистически
материали, публикувани в онлайн списание „Фестивалите в България“,със
съответната периодичност и елементи на актуалност и в посочения обем в
представената от жалбоподателя концепция - от 50 страници всеки брой на
списанието. Публикуването преди това (понякога с месеци по-рано в други медии -
главно във fest-bg.com) на материали, които
са на- мерили място в последващо издаден брой на списанието и, които материали
освен това, в основната си част не са авторски, сочи на неизпълнение на
посоченото по-горе изискване от подт.9 на т.14.1 от
Условията.
Съгласно т.13.1 от същите,единствената съществена
допустима дейност по процедурата за предоставяне на БФП, е дейността по
реализиране на предприемаческата идея - онлайн списанието да излиза на 3 месеца,в
обем от 50 страници, с акцент върху творческата дейност на редакторите, които
ще списват и заснемат по-голяма част от авторските репортажи, анализи, статии
(коментираната по-горе концепция изготвена от жалбоподателя).Такива материали,
видно от приетата съдебна експертиза, практически липсват и в четирите броя на
въпросното списание.Освен това,съгласно Приложение I към АДБФП, основната цел на проекта е свързана със
създаване на списание с авторски материали на тема фестивалите в България,
което ще се реализира чрез онлайн разпространение.Разходите по бюджетни редове
1.1 и 1.2 от проекта представляват разходи за възнаграждения на квалифициран
екип,необходим за реализиране на предприемаческата идея,което означава,че
експертите следва да извършват дейности, които са необходими за реализирането
на целта на проекта (обсъдена по-горе от Приложение I АДБФП).Въпреки
предоставяната многократно възможност на оспорващо-то дружество да установи, че
за отчетния период А. Т. и И. Щ.-И. реално са извършвали дейности по одобрения
и изпълняван посредством АДБФП №BG16RFOP002-2.024-0528 проект,съгласно предвидените и
изплатени им по бюджетни редове 1.1 и 1.2 възнаграждения, а не някакви други
дейности с новинарско-информативен характер; някои от тях от периоди значително
преди подписването на АДБФП, в противоречие с подт.2
на т.14.1 от Условията; в интерес на други медии и т.н.,упражнявайки
журналистическа практика вън и независимо от релевирания по делото проект,но
заявена за плащане именно със средства от него, насрещно доказване не е
проведено.
Така
установените и отчетени дейности от експертния екип, ги поставя извън договорените
дейности с УО на ОПИК и поети като индивидуален ангажимент,вкл. със
самостоятелно изготвената от жалбоподателя концепция на списанието „Фестивалите
в България“,по изпълнение на проекта за развитие на предприемаческа идея за
издаване на онлайн списание. Ето защо тяхното окончателно верифициране, като
допустими разходи, законосъобразно е отказано.
Аналогично е
положението и относно разходите по бюджетен ред 5.1 - за наем на офис,какъвто
след проверка на място,ответният орган е установил,че няма. Наети- ят имот
представлява жилищен апартамент,наемът на какъвто не е допустим разход, съгласно
т.14.2,подт.5 от Условията:„5/Разходи за наем на работни помещения - до 25000 лева.“Видно от
Схема от 13.11.2020г. на самостоятелен обект в сграда и Справка по
Кадастралната карта на СГКК гр.Благоевград (л.88-л.89) е, че наетият от
оспорващото дружество имот е жилищен апартамент, а не офис с площ от 88 кв.м. и
4 работни места, както е записано в сключения договор с наемодателя (л.80-л.81).
Собственици на жилището са чужденци и не е променяно предназначението му от
неговото придобиване през 2007г. При проверката на място е установено, че
екипът е разположен в помещение, наподобяващо „дневна с кухненски бокс“,като са
налице и две самостоятелни спални помещения. В този контекст, съответен на
закона е извода на ответния орган, че отчетените разходи за наем съгласно
т.14.2 подт.5 от Условията, са недопустими, защото не
са за наем на работни помещения за периода на изпълнение на дейностите по
проекта.Освен това, ползването на жилищен апартамент като работно помещение-
офис с 4 работни места, е в пряко противоречие с националното право и
по-конкретно с чл.178 ал.4 ЗУТ, изрично забраняващ ползването на обекта извън
предназначението му,т.е. за жилищни нужди. Ето защо, като неоснователни следва
да бъдат отклонени възраженията на оспорващото дружество, че предназначението
на наетия обект било без правно значение за целите на релевираното производство
по чл.62 и следващите ЗУСЕФСУ, щом бил използван за извършване на дейностите по
проекта.Още повече,че ответният орган не бил компетентен да установява
нарушения по ЗУТ, каквото и не е направил. Същият е констатирал нетърпимото
противоречие с националното законодателство по повод отчетения разход по
б.р.5.1 и нищо повече. Така обсъденото несъответствие на разходите за наем с
т.14.2 подт.5 от Условията сочи на тяхната
недопустимост на основание чл.57 ал.1 т.2 ЗУСЕФСУ,защото същите не попадат във
включени в документите по чл.26 ал.1 и в одобрения проект,категории разходи.
Верен е и изводът,че е налице отклонение от разпореденото и с чл.57 ал.1 т.4 ЗУСЕФСУ,
тъй като извършените разходи за наем са в противоречие с чл.178 ал.4 ЗУТ, т.е.
с българското законодателство.
В обобщение,
настоящият състав приема, че процесните разходи правилно са отказани да бъдат
верифицирани в ракурса на чл.62 ал.1 ЗУСЕФСУ, защото не е установено наличие на
физически и финансов напредък (относно процесното онлайн списание - в качествен
и количествен аспект, като издадени броеве, съдържание и обем на
журналистическите материали,както и тяхното качество с оглед изискването за
ярко творческо присъствие и авторски заряд) на проекта.Същите са определени
като недопустими,в контекста на Условията за кандидатстване с проектни
предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020г.(л.9-л.38)- т.14.1„Условия
за допустимост на разходите“ и подт.9 относно
разходите, включени във финалния отчет за лицата И. Щ.-И. и А. Т.,както и на т.14.2,
подт.5 относно раз-ходите
за наетия жилищен апартамент в гр.Банско.Следователно, оспореният в настоящото
производство акт,в допустимата му част,е издаден в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
Предвид
изложеното се налага извод, че атакуваното Решение е постановено от материално и по степен компетентен
административен орган,видно от Заповед №РД 16-64/10.03.22г. на Министъра на
иновациите и растежа (л.234),с която ръководителят на администрацията, в чиято
структура се намира управляващият орган (арг.чл.9
ал.5 ЗУСЕФСУ) е определил за ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г.
Заместник-министър на МИР, издал процесния по делото акт. Съгласно чл.62 ал.3
ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите,представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо, а според чл.64 ал.3 с.з. ръководителят на УО
издава отказ за верификация на разходите, за които не е потвърдена допустимост.Спазена
е и изискуемата форма от чл.59 ал.2 АПК, във връзка с чл.64 ал.3 ЗУСЕФСУ, като оспореното
решение съдържа и обсъждане на поясненията и възраженията на бенефициера, обратно
на оплакването в жалбата.Не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,както е обсъдено по-горе,при
проследяване изпълнението на процедурата от чл.62-чл.64 ЗУСЕФСУ.
В тази връзка, като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването, че ответният орган не бил изпълнил задължението си да
извърши цялостна преценка на възраженията и поясненията на бенефициера.Това е
така, защото предвидените в чл. 57 ЗУСЕФСУ условия за допустимост на разходите
следва да са налице едновременно, като в тежест на жалбоподателя е да докаже
изпълнението им (арг.чл.170 ал.2 АПК). Както в
административното производство, така и в настоящото, възраженията на
оспорващото дружество не сочат конкретни факти и съответни доказателства, които
ги установяват, а дават обща информация за целите на проекта; че същият бил
изпълняван при наличие на форсмажорни обстоятелства, че се забавило създаването
на уебстраницата на списанието и, че било постигнато (недопустимо с оглед Условията)
сътрудничество между бенефициера по АДБФП и конкурентен нему сайт fest-bg-com.
За да бъдат изчерпени релевираните в съдебния процес
възражения,настоящият състав намира,че позоваването на жалбоподателя на
верифицирани разходи от същия вид, по същия проект, от същия орган, за
предходен отчетен период (искане за междинно плащане) е ирелевантно.Видно от
приложените документи на л.302-л.325 от делото е, че произнасянето е по първи
междинен отчет по АДБФП №BG16RFOP002-2.024-0528-С01/31.05.19г.,в който са посочени
дейности по закупуване на оборудване и софтуер, както и на материали;
изработване на интернет страница; участие в изложения,както и назначени четири
лица по трудови договори като екип по проекта (Вж. Технически отчет
№2).Отчитаният период е от 31.05.2019г. до 31.12.2019г.,т.е. когато още няма
издаден нито едни брой от онлайн списанието,а в дейността на назначените главен
редактор и редактор на същото е отчетена дейност 7.Екип (л.307-гръб-л..308): работа по създаване на концепция на
списанието (съдържателна и визуална), разработване на програма и тематична
структура, провеждане на журналистически проучвания, събиране на материали за
статии. Доколкото реализацията на проекта реално не е започнала,експертите при
УО на ОПИК не са разполагали с конкретния продукт за да могат да преценят съответствието
му с целите на проекта,то очевидно предметът на контрола по първия междинен
отчет и процесният по делото, се различават качествено, което прави неотносимо позоваването на приложеното на л.325 Писмо
изх.№26-М-174/24.07.2020г., верифициращо като допустими разходите по този първи
междинен отчет в размер на 43 862.83 лева, от които 35 090.28 лева -
БФП.
В контекста на изложените по-горе фактически
установявания и правни съображения,настоящият състав намира за обоснован извода
на ответния орган, че са налице безспорни основания за отказ за верифициране на
процесните разходи, което сочи на съответствие на оспорения акт и с целта на
закона.Това е така, защото както правилно е посочил ръководителят на УО на ОПИК,
бенефициерът, ползвайки средствата, предоставени по АДБФП е подпомагал
развитието на съществуваща конкурентна онлайн медия fest-bg.com, което е в
пълен разрез с целта на процедурата за подпомагане, а именно:“Създаване и
развитие на нови предприятия в приоритетни сектори на Националната стратегия за
насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020г. и специфични
сфери,свързани с преодоляването на европейски и регионални предизвикателства“,в
ракурса на която главна цел оспорващото дружество е ползвало приоритет по т.15,
второ тире от Условията:“-проекти на
кандидати,които са регистри-рани (имат седалище) и се изпълняват на територията
на област Видин[…], Монтана[…], Силистра[…]“,регистрирайки адресите си на управление
последователно в гр.Монтана и в гр.Силистра, каквато не е нормативната цел.
Ето защо, при проверката по чл.168 ал.1 АПК, се налага
извод за процесуална и материална законосъобразност на оспорения акт.Разноски своевременно
са поискани от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,се дължат на ответния
орган. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято
структура е издателят на акта,а именно МИР (ЮЛ, според чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на МИР),по аргумент от чл.143 ал.3,във връзка с §1 т.6 ДР АПК.Видно
от приложени-те доказателства на л.235; л.271-л.272; л.331 е,че ръководителят
на УО на ОПИК е представляван от надлежно упълномощен главен експерт в ГДЕФК
към МИР, с юридическа правоспособност, който е изпълнил задълженията по
предоставеното му пълномощно за процесуално представителство,вкл. е участвал в
съдебно заседание на 12. 10.2022г. (л.332-л.339); активно е подавал писмени
молби по всички искания в процеса и е изготвил своевременно и депозирал Писмени
бележки с вх.№ 1807/22.12.22г. на АС-Силистра.Съгласно чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското възнаграждение се определя според чл.37 от
Закона за правната помощ, препращащ относно размера му към Наредба за изплащане
на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06.,посл.изм.ДВ,бр.74/ 21г.) Разпоредбата на чл.24 изр.2 от
същата гласи,че по административни дела с материален интерес,каквото е
настоящото,възнаграждението е от 100 до 360 лева.Предвид активното процесуално
поведение на упълномощения представител от ответния ръководител на УО на ОПИК, настоящият
състав намира,че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 300
лева, в какъвто и присъдено в полза на бюджета на МИР,воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Фестивалите в България“ЕООД, с
ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра,ул.****,представлявано от управителя И.В.Щ.-И., против Решение №РД-15-69/03.06.2022г., издадено
от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020г.“ и заместник-министър на
иновациите и растежа, с което е отказано
верифициране на разходи в общ размер на 28 800.00 лева по Административен
договор №BG16RFOP002-2.024-0528-C01,с бенефициер „Фестивалите в
България“ЕООД,от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 23 040.00
лева, както следва:- разходи по б.р.1.1„Главен редактор - 18 месеца, 8 часов
работен ден“ в размер на 13 200 лева,от които БФП- 10 560 лева; -разходи
по б.р.1.2 „Редактор- 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лева,
от които БФП - 10 560 лева и - разход по б.р.5.1 „Наем на офис - 18
месеца“ в размер на 2 400 лева, от които БФП - 1 920 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалба на „Фестивалите в България“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес
на управление:гр.Силистра, ул*****, против Решение №РД-15-69/03.06.2022г. на
Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентноспособност
2014-2020г.“ и заместник-министър на иновациите и растежа, в частта му,
с която е отказано верифициране на разходи
за „ДДФЛ от предходен отчет за м.12.2019г., 01, 02, 03, 04 и
05.2020г.“,отчетени по бюджетен ред 1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов
работен ден“ в размер на 2 192.97 лева, от които БФП - 1 754.38 лева.
ОСЪЖДА „Фестивалите
в България“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Силистра,ул.“Симеон
Велики“ №44,представлявано от управителя И.В.Щ.-И.,с ЕГН:**********, да заплати на Министерство на иновациите
и растежа, с административен адрес: гр.София, ул.“Княз Александър I“ №12 и код по БУЛСТАТ:*********, сумата от 300.00 (Триста) лева - съдебни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.137 АПК,а против прекратителния диспозитив, с
характер на определение, може да бъде подадена частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: