№ 4237
гр. Варна, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502867 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
O бразувано е по въззивна жалба с вх. № 19318 от 13.07.2021 г., депозирана от Г. В.
Г., чрез адв. К.Г. срещу Решение № 734 от 28.06.2020 г., поправено с решение № 1396 от
19.10.2021 г., постановени по гр. д. № 3386/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което
са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателката срещу Средно училище „Никола
Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, искове признаване на заповед № РД- 08-488 от
7.01.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, възникнало с
трудов договор № РД – 08 - 318 от 8.03.2016 г., за незаконосъобразна и отмяна на същата, за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяването на трудовия договор
длъжност „заместник-директор производствена и административно стопанска дейност“ на
СУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Суворово, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 9 528,24 лева, представляваща обезщетение за времето за оставане без работа поради
незаконното й уволнение, включващо сбора от месечното брутно трудово възнаграждение за
период от 6 месеца в размер от по 1 588.04 лева, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Средно училище „Никола Йонков
Вапцаров“, чрез адв. А.П..
Депозирана е и частна въззивна жалба с вх. № 31028 от 15.09.2021 г. от Г. В. Г.,
чрез адв. Кристиян Г. срещу определение № 3824 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. №
3386/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата
депозирана от Г. В. Г. за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, по
реда на чл. 248 ГПК.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от насрещната
страна.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната и частната въззивна жалба са подадени в законоустановения преклузивен
срок. Същите са редовни, съдържат изискуемите и приложения и са надлежно
администрирани, поради което са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното
решение е неправилно поради постановяването му при противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че във втори
абзац на исковата молба била посочила, че незаконосъобразността на уволнението е
свързана със злоупотреба с право и превратно упражняване на власт/права в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ от страна на директора на училището – Бистра Бойчева. Тези доводи били
включени в доклада на съда, но за тях не била разпределена доказателствена тежест, поради
което било осъществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд. В
насока на твърдяната необоснованост на решението сочи, необсъждането на доводите за
наличие на недобросъвестност у директора при уволнението. Позовава се на съдебна
практика, вкл. и такава на ЕСПЧ по приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ. Във връзка с
доводите на ответника за неизпълнение на трудовите задължения на ищцата поради
неучастие в онлайн обучение, намира че се касае за дисциплинарно провинение, което се
различава от соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно: съкращаване на щата. Позовавайки се на свидетелските
показания на свид. Петров и свид. Кирилов счита, че изпълняваната от ищцата длъжност не
е реално премахната, от където извежда доводи, че не е налице реално съкращаване в щата.
Сочи, че предвид сходството на длъжността с други, работодателят е бил длъжен да
извърши подбор. Твърди, наличието на новоузнато обстоятелство, а именно: назначаването
на Бейти Изетов Ахмедов на длъжността „технически изпълнител“, която длъжност е заела
дейностите, извършвани от Г.Г. като заместник-директор. За неправилен намира извода на
съда, че реалното съкращаване на щата е преценка по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски, вкл. и по чл. 38, ал. 2
ЗА за настоящото производство. Прави доказателствени искания.
В депозирания отговор се излагат доводи за правилността на обжалваното решение.
Въззиваемият сочи, че никъде в исковата молба не са използвани думите „злоупотреба с
право“ или „недобросъвестно осъществяване на трудови права и задължения“. Твърди, че
страната не е направила и оплаквания във връзка с доклада на делото, напротив била
посочила, че е „перфектен и не го оспорваме“. За недопустимо намира релевирането на
твърдения по чл. 8 КТ, едва във въззивното производство. Сочи, че от събраните
доказателства било установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
била връчена на насрещната страна, която отказала получаването й, поради което
неоснователно било твърдението в исковата молба за връчването й по „криминален път“.
2
Посочва, че отмяната на уволнението от страна на работодателя преди сезирането на съда не
подлежало на съдебен контрол. За неоснователни намира доводите за нарушение на чл. 329
КТ, поради липсата на необходимост за извършването на подбор, доколкото се касае само за
една щатна бройка. Излага доводи, че длъжностната характеристика на длъжността
„заместник директор по учебната дейност“ се различава от тази, която е заемала насрещната
страна. Оспорва твърдението, че през м. юни 2021 г. в училището било назначено лице,
което да изпълнява дейностите, извършвани от Г.Г.. За неотносимо намира соченото
решение на ЕСПЧ от 12.04.2012 г. по делото Иванова срещу България. Моли за
потвърждаване на решение. Няма доказателствени искания.
В депозираната частна въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
постановеното определение по чл. 248 ГПК, поради постановяването му при противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяната
му.
В депозирания отговор на частната въззивна жалба се излагат доводи за
правилността на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Навежда доводи, че
размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, съобразен е с
минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи, че по делото са предявени три иска, като по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ –
възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата е в размер на 650 лева, по този по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ – възнаграждение не е уговаряно, като по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ –
минималният размер на възнаграждението 806.41 лева. Твърди, че по делото са проведени и
две о. с. з. Моли за потвърждаване на определението.
По доказателствените искания:
1. По повод на оплакването на въззивника за наличие на осъществено процесуално
нарушение от страна на първооинстанционния съд по повод на доклада на делото,
съдът намира следното:
Във въззивната жалба се сочи, че в исковата молба било заявено следното: „От друга
страна, твърденията ми са, че понеже не законовите критерии са причината, щото да бъде
прекратено трудовото ми правоотношение, а лошото отношение към мен“.
В доклада по делото, съдът е възприел твърдение на ищцата, че причината за
преустановяване на трудовоправната връзка – „лошото отношение на директора на учебното
заведение спрямо ищцата, а не в липсата на квалификация и неизпълнение на възложената
работа“ /л. 95/.
Доколкото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
като основание – закриването на щата, следва да се приеме, че твърденията за липса на
квалификация и неизпълнение на възложената работа са неотносими. В
първоинстанционното производство да наведени доводи единствено за наличието на лошо
отношение. Същите са недостатъчни да обусловят и извод за предявена претенция и по чл.
8, ал. 1 КТ, доколкото подобен петитум не се съдържа в исковата молба.
Първоинстанционният съд е включил в доклада си горното твърдение, като правилно е
разпределил доказателствената тежест по трите обективно, кумулативно, съединени искове,
съответно по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ. Не е налице твърдяното нарушение на
съдопроизводствените правила, осъществено от страна на първоинстанционния съд във
връзка с доклада на делото, поради което въззивният съд не дължи даване на указания до
страната във връзка с искането за предоставяне на възможност на въззивника за събиране на
писмени и гласни доказателства за установяване на твърдяната едва във въззивната жалба
3
злоупотреба с право и превратно упражняване на власт/права при уволнението на Г.Г.. Ето
защо, съдът намира, че не е налице приложение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК,
поради което горното искане се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено
без уважение.
II. Във въззивната жалба е релевирано искане за задължаване на насрещната страна
да представи трудовия договор, както и длъжностната характеристика на служителя – Бейти
Изетов Ахмедов с работодателя – СУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Суворово.
Съдът с оглед предмета на делото, намира, че искането е допустимо, доколкото се
твърдят новоузнати обстоятелства, за които страната е узнала след приключване на
последното проведено по делото о. с. з. В тази насока е и изнесеното от възстановения
директор на учебното заведение в молбата-заявление от 5.11.2021 г., а именно: че след
подаване на въззивната жалба от страна на Г.Г. е открита нова щатна бройка за длъжността
„заместник-директор по учебно-производствена дейност“. Ето защо, съдът намира, че не е
преклудирана възможността за релевирането им във въззивното производство, на основание
чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК.
На следващо място, с оглед предмета на спора, искането се явява относимо и
необходимо, поради което следва да бъде уважено, като СУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр.
Суворово следва да бъде задължено в срок най-късно до насроченото по делото о. с. з. да
представи ако такива са налични - заверени преписи на трудов договор, сключен със
служителя – Бейти Изетов Ахмедов, както и длъжностната характеристика към същия. Като
на основание чл. 161 ГПК, в случай на непредставянето на исканата информация, съдът ще
цени това поведение като такова, създаващо пречки за доказването и може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Настоящият съдебен състав, съобрази, че в кориците на първоинстанционното
производство се съдържа молба с вх. № 301611 от 5.11.2021 г. /погрешно адресирана по гр.
д. № 16411/2020 г. по описа на Районен съд – Варна/.
От съдържанието на същата се установява, че ответникът Средно училище „Никола
Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, представлявано от директора си Димитър Рачков
Кирилов е заявило, че оттегля пълномощията по делото към адв. А.П., както и че оттегля
депозирания отговор от страна на учебното заведение по повод на въззивна жалба с вх. №
19318 от 13.07.2021 г. на от Г. В. Г. срещу първоинстанционното решение. В молбата се
излагат доводи за основателността на депозираната въззивна жалба.
В молбата е направено изрично изявление за признаване на предявените от ищцата
Г.Г., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, на основание чл. 237, ал. 1
ГПК. В същата се съдържа и искане за постановяване на решение за уважаване на исковете.
Към молбата е приложено и заверено копие на заповед № РД – 06-1326 от 4.11.2021 г.
на Началника на РИО – Варна за възстановяване на Димитър Рачков Кирилов на длъжността
„директор“ на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, считано от 4.11.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, при направено признание на иска, съдът
следва да прекрати производството и да постанови решение, основано на признанието, само
ако ищецът поиска това. Нуждата от изрично волеизявление на ищеца се обуславя от
неговия интерес да влияе върху предмета на делото и съдържанието на решението. Ето
защо, съдът намира, че на ищцата Г. В. Г. следва да се изпрати препис от молбата като й се
предостави възможност в срок до насроченото о. с. з. да заяви дали желае да бъде
постановено решение съобразно направеното от ответника признание на исковете.
4
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 19318/13.07.2021 г.,
депозирана от Г. В. Г., чрез адв. К.Г. срещу Решение № 734/28.06.2020 г., поправено с
решение № 1396 от 19.10.2021 г., постановени по гр. д. № 3386/2021 г. по описа на Районен
съд - Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх. № 31028 от 15.09.2021
г., депозирана от Г. В. Г., чрез адв. Кристиян Г. срещу определение № 3824 от 30.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3386/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, постановено по реда
на чл. 248 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника - Г. В. Г. за събиране на
писмени и гласни доказателства за установяване на твърденията за злоупотреба с право и
превратно упражняване на власт/права при уволнението на Галина Георгиев.
ЗАДЪЛЖАВА Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, област
Варна, бул. „Възраждане“ № 11 в срок най-късно до насроченото о. с. з. да представи /ако
такива са налични/ заверени преписи на трудов/и договор/и, сключен/и със служителя –
Бейти Изетов Ахмедов, както длъжностната характеристика към същия/те.
УКАЗВА на Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, област
Варна, бул. „Възраждане“ № 11, че на основание чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства.
УКАЗВА на Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Суворово, ул. „Копривщица“ №
12, в срок до насроченото о. с. з. да посочи дали желае да бъде постановено решение
съобразно признанието на исковете, сторено от страна на Средно училище „Никола Йонков
Вапцаров“ – гр. Суворово, представлявано от директора - Димитър Рачков Кирилов, по реда
на чл. 237, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2867/2021 г. на Окръжен съд-Варна за
15.12.2021 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, ведно с копие на молба с вх. № 301611 от
5.11.2021 г. /л. 332 от делото на ВРС/, както и на депозираните писмени отговори на
въззивната жалба и на частната въззивна жалба да се изпрати до Г. В. Г. по адреса на
процесуалния представител на страната - адв. К.Д. Г. – гр. Пловдив, ул. „Антим I” № 49, ет.
3.
Препис от настоящото определение да се изпрати до Средно училище „Никола
Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово на следния адрес: гр. Суворово, бул. „Възраждане“ № 11,
доколкото учебното заведение е оттеглило пълномощията си към адв. А.П..
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6