Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 23.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10582 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Д.С. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.01.2018
г. около 07,30 часа автобус „Ивеко Маго“ с ДК № *******, управляван от И.И.М.се
е движел по път ПП-1-Е79 в с.Долна Градешница, с посока към с.Кулата и блъска
преминаващия от ляво на дясно пешеходец Д.П.С.-баща на ищцата, който почива.
Твърди се, че вина за произшествието има водача Митрев, който не е съобразил
поведението си с изискването на чл.116 от ЗДвП.
Поддържа се, че в резултат на
трагичния инцидент психическото състояние на ищцата е твърде тежко. Приживе
между баща и дъщеря е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич
и уважение. Липсата на бащина упора ще съпътства ищцата през най-важните
периоди от живота й. Твърди се, че у ищцата е налице постоянно усещане за
напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, често изпада в депресивни
състояния, загубила здравия си сън.
Твърди се, че към датата на ПТП
17.01.2018 г., автобус „Ивеко Маго“
с ДК № ******* е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, сключена със застрахователна полица № BG/22/117000513264, със
срок на действие от 10.02.2017 г. до 10.02.2018 г.
Твърди се, че ищцата е провела
процедурата по чл.380 КЗ, като на 05.04.2018 г. е предявила застрахователната
си претенция пред ответника, но до момента няма произнасяне.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на баща й Д.П.С., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 17.01.2018 г. на път ПП-1-Е79 в с.Долна Градешница,
с посока към с.Кулата, виновно причинено от водача на автобус „Ивеко Маго“ с ДК № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117000513264, със срок на
действие от 10.02.2017 г. до 10.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вучева
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
На първо място оспорва
допустимостта на исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че преди
предявяване на исковата молба пред застрахователя е отправена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищцата, по повод на която
е образувана преписка по щета № 0000-1000-01-18-7250. Твърди, че единствената
причина за непроизнасянето на застрахователя е непредставяне на изисканите от
ищцата документи, необходими за установяване на конкретни обстоятелства.
Така изложените аргументи не
сочат на недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата е спазила изискването
на чл.380 ГПК. Според настоящия съдебен състав същите са от значение относно
обстоятелството изпаднал ли е в забава ответника, а това е въпрос по съществото
на спора и във връзка с претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По същество оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер. Оспорва всички изложени в исковата
молба обстоятелства. Твърди, че между пешеходеца и автобус „Ивеко
Маго“ с ДК № ******* не е бил осъществен контакт и
травмите на пострадалия не са по причина от съприкосновение с превозно
средство. При условията на евентуалност заявява, че процесното
ПТП е настъпило единствено по причина виновното поведение на наследодателя на
ищца, с твърдението, че пешеходецът е навлязъл внезапно в лентата за движение
на превозното средство, с бърз ход, без оглед на конкретната пътна обстановка,
в непосредствена близост до приближаващото МПС, поради което за водача на
автобуса произшествието е било непредотвратимо. Твърди, че пешеходецът е
преминал през пътното платно на място, което не е предназначено за това и не е
обозначено със съответните пътни знаци или маркировка, което пресичане не е
било съобразено и разстоянието, на което се намира автомобила, нито с
конкретната пътна обстановка, за възприемане на които няма данни да е
съществувала обективна причина.
Оспорва претенцията по размер при
условията на евентуалност като завишена. Оспорва претенцията за лихви с твърдението,
че дружеството не е изпаднало в забава, тъй като ищцата не е предоставила
изисканите от застрахователя документи.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Твърди, че с писмо от 19.10.2018 г.
застрахователят е отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Въвежда твърдение, че пешеходецът С.е представлявал предвидимо за водача на
автобуса препятствие на пътното платно, както и че произшествието е настъпило
поради несвоевременна реакция на водача на автобуса. Поддържа доказателствените си искания и заявява нови такива.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор. Твърди, че преписката по щета е
приключила с отказ, поради нейната неустановеност по причина от ищеца. Оспорва
въведените с ДИМ възражения.
В съдебно
заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа предявения иск и
моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски, съобразно представен по делото
списък по чл.80 ГПК. Възразява срещу искането на ответника да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, с твърдението, че не са
представени доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло ищцовите
претенции. Претендира разноски за което представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2018-1046-4, от протокол за оглед на местопроизшествие от
17.01.2018 г., два броя скици на ПТП, фотоалбум, както и от заключението на
приетата по делото САТЕ се установява, че на 17.01.2018 г. около 07,20 часа, в
с. Долна Градешница, общ.Кресна, на път Е79, км 404+700, автобус „Ивеко Маго“ с рег.№ *******, се
движел в посока от гр.Кресна към гр.Сандански. По същото време пешеходецът С.(баща на ищцата, установява се с удостоверение за
родствени връзки изх.№ 14 от 22.01.2018 г. на Община Кресна), предприема пресичане на платното за движение от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автобуса. Водачът на автобуса предприема
аварийно спиране и се насочва леко вляво с цел да избегне сблъсъка с
пешеходеца. Въпреки задействането на спирачната система, водачът на автобуса се
успява да спре и удря с предната си дясна част пешеходеца. Пешеходецът е ударен
с дясната част на предната броня. От удара е отхвърлен напред и вдясно на
асфалтирания банкет. След удара автомобилът изминава около пет метра и спира.
Установява се, че настъпване на
произшествието се дължи както на субективните действия на водача, така и на
тези на пешеходеца.
Водачът на автобуса не е реагирал
своевременно на възникналата опасност и е закъснял с реагиране за аварийно
спиране, като е насочил автобуса наляво с цел заобикаляне на пресичащия
пешеходец. Водачът на автобуса също така не е съобразил скоростта на движение
при преминаване през населено място, където е възможно всеки момент да се
появят хора на пътното платно. От своя страна пешеходецът С.е пресичал пътното
платно на нерегламентирано за целта място, като е направил грешна преценка за
разстоянието, на което е бил автобуса и неговата скорост на движение.
Между страните не е спорно, че
към датата на ПТП 17.01.2018 г., автобус „Ивеко Маго“ с ДК № ******* е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със
застрахователна полица № BG/22/117000513264, със срок на действие от 10.02.2017
г. до 10.02.2018 г.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че причина за смъртта на бащата на ищцата е
закрита черепно-мозъчна травма. Установените травматични увреждания се дължат
на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре
отговарят да бъдат получени при ПТП. Между получените при процесното
ПТП увреждания и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. Вещото лице установява, че наличието на увреждания
в две плоскости, изключва възможността същите да са получени при еднократно
падане върху терена, а с оглед описаните повреди на автобуса, може да се
направи извод, че инициалния контакт е бил в посочената област на автобуса,
тялото е било извадено от равновесие и му е била придадена кинетична енергия и
впоследствие е паднало върху терена.
Пред настоящата инстанция е разпитан
свидетеля С.А.Т.първи братовчед на ищцата, който установява, че с ищцата са в
близки в семейни отношения. Свидетелят установява, че присъствал на
погребението, където било цялото семейство. Всички били силно опечалени,
разстроени, скръбта била много голяма. Преди произшествието семейството било
много сплотено и в много силна емоционална връзка. Д.бил енергичен, много
жизнен, любвеобилен човек към цялото семейство. С. не е преживяла загубата. Свидетелят
установява, че семейството на ищцата било едно много любвеобилно и сплотено
семейство. Д.винаги е помагал на семейството на С. и на Б.. С. живее в С. и била
подпомагана от баща си.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим.
На 05.04.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 05.07.2018 г. ответникът не е определил, респ. не е изплатил
застрахователно обезщетение и в този смисъл искът се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 17.01.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С приетите по делото
писмени доказателства и със заключенията на САТЕ и СМЕ, съдът приема, че
безспорно са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смъртта на две лица, от която
ищците търпят болки и страдания.
Водачът на автобуса безспорно е
нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлявайки превозно
средство в рамките на населено място, не е избрал скорост на движение, която да
му позволи да спре пред всяко видимо препятствие, каквото безспорно
представлява появата в населено място на пътното платно на пешеходец.
От своя страна и при предприетото
пресичане на платното за движение, пешеходецът е нарушил чл.113, ал.2 във
връзка с чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Същият е пресякъл на двулентов двупосочен път в населено място, като от
доказателствата по делото не се установява в близост да има пешеходна пътека.
При това положение правото му на пресичане не е абсолютно и той е бил длъжен да
се съобрази с приближаващото го пътно превозно средство, за което е имал
обектива възможност. Като не е сторил това, с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на процесното произшествие,
от което впоследствие е настъпила смъртта му.
При извод, че поведението на
пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването
на деликта
Съдът като съобрази извършеното
от пострадалия пешеходец нарушение, намира, че приносът на пострадалия е в размер
на 30 %.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Така определеното
застрахователно обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 36 000
лв., съобразно приетия принос, при което следва да бъде уважен иск за сумата от
84 000 лв.
Съдът намира, че
доколкото с доказателствата по делото, ищцата не установи да търпи по-големи
по-обем и интензитет болки, които всеки един човек търпи в подобна ситуация при
загуба на родител, то и искът не следва да бъде уважаван в пълния му претендиран размер от 200 000 лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата
след смъртта на нейния баща болки и страдания, отчита степента на преживяваните
от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между дъщеря и
баща. При определяне на горния размер съдът съобразява също така обстоятелството,
че въпреки че ищцата е създала собствено семейство, то през годините тя е
продължила да поддържа връзка със своя баща, който й помагал непрекъснато.
Болките и страдания, които ищцата
ще продължи да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречи на принципа
на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по делото
няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 05.04.2018 г., но доколкото ищцата претендира законна лихва от
05.07.2018 г., то съдът я присъжда от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 02.07.2019 г., адвокат Я.Д. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При материален интерес-200 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5530 лв., от
тази сума и съобразно уважената част от иска /84 000 лв./ на адвокат Д. се
дължи сумата от 2 322,60 лв.
Ответникът е направил общо
разноски в размер на 405 лв., от която сума 400 лв.-депозити вещи лица, 5
лв.-държавна такса съдебно удостоверение. Ответникът претендира и разноски за
адвокатско възнаграждение, но такива не му се дължат, тъй като до приключване
на устните състезания по делото, ответникът не е представил писмени
доказателства, удостоверяващи уговарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение.
От сумата от 405 лв. ищцата ще
следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата
от 234,90 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от исковете /116 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3360 лв. и
сумата от 168 лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Д.С., ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция: гр.С.,***, адвокат Я.Д. сумата от 84 000 лв. /осемдесет и четири хиляди лв./ представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на баща й Д.П.С., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 17.01.2018 г. на път ПП-1-Е79 в с.Долна
Градешница, с посока към с.Кулата, виновно причинено от водача на автобус „Ивеко Маго“ с ДК № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117000513264, със срок на
действие от 10.02.2017 г. до 10.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., а
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 84 000 лв. до
сумата от 120 000 лв., поради приет принос в размер на 30%.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 322,60 лв. /две хиляди триста двадесет и два
и 0,60 лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 3 360 лв. /три хиляди триста и
шестдесет лв./ и сумата от 168 лв. /сто шестдесет и осем лв./-възнаграждения за
вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Присъдената сума може да бъде
заплатена по сметка IBAN *** „А. б.Б.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: