Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч,23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
А.а като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 529/2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от М.И.П. – инспектор VII – ма степен /социална дейност и възпитателна работа/
в затвора в гр. Ловеч I – ва категория с постоянен адрес:*** чрез адвокат С.Л. *** със съдебен адрес ***, пл. „Тодор Кирков“ № 1,
к-с „Драката“, вх. Б, ет.1, ап.4 против Заповед № КЗ-1953/18.10.2019 г.,
издадена от Началника на затвора Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца.
Изложени
са доводи, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, при нарушения на материалния закон, необоснована е, не е
издадена в установената от закона форма, поради което се иска отмяната й.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата. Претендират се
направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 510 лв.
Представена е писмена защита с вх. № 2618/09.07.2020 г.
Ответникът по
делото – Началникът на Затвора *.в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
претендира на осн. чл. 143, ал.4 от АПК във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Представил е писмена защита с
вх. № 2492/01.07.2020 г. по същество на правния спор.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок (обжалваната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 21.10.2019 г.), а дата на подаване на жалбата е 04.11.2019 г. Разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата
по делото се установява, че с докладна записка рег. № 3907/03.09.2019 г.
(л.47-48) на главен инспектор С.Г.С. – началник на сектор Социална дейност и
възпитателна работа (СДВР) в затвора в гр. Л.– I – ва категория е уведомен началника на затвора гр. Ловеч –
ст. комисар Р.Г. за грубо нарушение на служебната дисциплина от М.И.П. –
инспектор VII – ма степен СДВР в затвора в гр. Л.
I – ва категория, изразяващо се в
изземване на част от функциите на началника на затвора, съгласно чл. 46 от
ППЗИНЗС, а именно: Преместването на лишените от свобода от една група в друга
става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие“, като нарушението е предизвикано преди всичко от
непознаване и неправилно прилагане на нормативната уредба.
Със Заповед №
КЗ-1712/05.09.2019 г. (л.45-46) на Началника на затвора в Ловеч е било
образувано дисциплинарно производство срещу инспектор М.П., като е назначена
комисия – дисциплинарно разследващ орган (ДРО)в състав:
Председател: гл.
инспектор Б.Ц.Б.– заместник – началник „Режимно надзорно охранителна дейност“ в
затвора в гр. Ловеч.
Членове:
1. гл. инспектор С.Г.С. – началник
на сектор СДВР в затвора в гр. Ловеч.
2. гл. инспектор Н.К.Н. – началник
на сектор „Надзорно – охранителна дейност“ в затвора в гр. Ловеч.
3. инспектор Г.П.а Г. – старши
юрисконсулт в затвора в гр. Ловеч.
4. инспектор П.И. Н. – инспектор IV степен (човешки ресурси) в затвора в гр. Ловеч.
Задачата са комисията е била да извърши
проверка за изясняване на обстоятелствата относно реда, по който лишените от
свобода са преместени от една група в друга на 13.08.2019 г. както е
разпоредила инспектор М.И.П. – Инспектор VII – ма степен (социална дейност и възпитателна работа) в затвора в гр. Ловеч и
изпълнено от служителите на НОС носещи наряда, като в срок до 07.10.2019 г. да
изготви писмена справка за резултата от проверката.
На 09.09.2019 г.
инспектор П. е запозната със Заповед № КЗ-1712/05.09.2019 г. на Началника на
затвора в Ловеч срещу подпис (л.46).
Във
връзка с образуваната проверка П. се е възползвала от правото си и е дала
писмени обяснения по случая с вх. № 4109/13.09.2019 г. (л.43-44).
За
резултата от дисциплинарното производство е била изготвена писмена справка по
чл. 205, ал.2 от ЗМВР № 4398/01.10.2019 г. (л. 20-24). В справката по отношение
на жалбоподателя е било посочено, че на 13.08.2019г. след обяд в затвора в гр.
Ловеч инспектор М.И.П. - инспектор VII-ма степен СДВР в затвора в гр. Ловеч I
-ва категория не е изпълнила разпореждане на прекия си ръководител гл.
инспектор С.С., като организирала преместването на четирима лишени от свобода
от седма в шеста затворническа група, без да са минали на разпределителна
комисия и без да има издадена заповед за преместването им от началника на
затвора. С това свое действие П. е нарушила чл.46, т.2 от ППЗИНЗС, във вр. с
Раздел III, т.4 от Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на затвора в гр.
Ловеч, с която са определени правилата за вътрешния ред на затвора - Ловеч и
ЗОЗТ „Атлант" гр. Троян.
Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „инспектор VII-IV степен СДВР в
затвор III-I категория, връчена на инсп. М.П. на 08.02.2017г., неин пряк ръководител е началника на сектор
„Социална дейност и възпитателна работа" гл. инспектор С.С..
Гореописаните
действия на инспектор М.И.П. представляват дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на прекия
ръководител".
Във връзка с
гореизложеното комисията е предложило да бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок 6 (шест) месеца на инспектор М.И.П. –
инспектор VII – ма степен СДВР в затвора в гр.
Ловеч I – ва категория.
На 01.10.2019 г. на инспектор П. е била връчена покана № 4399/01.10.2019 г. за запознаване със справката и всички събрани по преписката доказателства и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО (л. 25).
Жалбоподателката е била запозната с обобщената
справка и с дисциплинарната преписка на 01.10.2019 г. срещу подпис (л. 24).
На 02.10.2019 г. е подадено от жалбоподателката Възражение № 4428/02.10.2019 г. срещу писмената справка (л.17-19).
ДРО е изготвил становище рег. № 4471/03.10.2019 г. до Началника на затвора гр. Ловеч (л. 14-16) с предложение на инспектор П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
На 18.10.2019 г. на основание чл. 206 ал.1 от ЗМВР е изслушана инспектор П., която е заявила, „че поддържа вече изложеното в обясненията си“, като е изготвен протокол, който е бил подписан от инспектор П. и ДНО (л. 13).
Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната Заповед № КЗ-1953/18.10.2019 г. (л. 11-12), с която на основание чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, чл. 194, ал.2, т.1, предл. последно и чл. 200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР Началникът на затвора гр. Ловеч е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за това, че на 13.08.2019 г., след обяд, към 14:00 ч. в затвора в гр. Ловеч инспектор М.И.П. не е изпълнила разпореждане на прекия си ръководител главен инспектор С.С. да изготви предложение до началника на затвора в гр. Ловеч за преместване на лишените от свобода от седма в шеста затворническа група, като е организирала преместването на четири лишени от свобода от седма в шеста затворническа група, без да е изготвила предложение до началника на затвора – Ловеч и без да са минали на разпределителна комисия. В резултат на това. че не е изпълнила точно заповедта на прекия си ръководител главен инспектор С.С., тя е нарушила чл.46, т.2 от ППЗИНЗС във вр. с Раздел 111, т.4 от Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на затвора в гр. Ловеч, която определя правилата за вътрешния ред в затвора - Ловеч и Затворническо общежитие „Атлант" I-ва категория към затвора в гр. Ловеч I-ва категория. В заповедта освен излагане на мотиви, фактически и правни основания, ДНО е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение – награди и наказания до момента, поради което наложил наказание в минималния законов размер.
Към административната преписка е приложена кадрова справка на жалбоподателката рег. № 4319/26.09.2019 г. (л. 26), Длъжностна характеристика утвърдена на 10.09.2016 г. от Главен директор ГДИН за длъжността Инспектор VII-IV степен СДВР в затвор III-I категория (л. 27-29), със съдържанието на която жалбоподателката е запознат на 08.02.2017 г срещу подпис (л.29), Заповед № 306/22.03.2016 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч за определяне на правила за вътрешния ред в корпуса на затвора – Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ – Троян (л.50-66), Обяснение с per. № 4136/17.09.2019г. от инспектор-психолог Б. Д. (л.42), Обяснение с per. № 4146/17.09.2019г. от Б.П. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на I-ва гр. в затвора в гр. Ловеч (л.41), Обяснение с per. № 4148/17.09.2019г. от С.В. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на II-pa и Х-та гр. в затвора в гр. Ловеч (л.40), Обяснение с per. № 4162/18.09.2019г. от Г.Б. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на VIII-ма и IX-та гр. в затвора в гр. Ловеч (л.39), Обяснение с per. № 4154/18.09.2019г. от инсп. П.С. - главен надзирател (л.37-38), Обяснение с per. № 4164/18.09.2019г. от мл. инсп. Д.П.Ц. - надзирател I-ва степен в затвора в гр. Ловеч (л.36), Обяснение с per. № 4171/18.09.2019г. от мл. инсп. П. И. К. - надзирател 1-ва степен в затвора в гр. Ловеч (л.35), Ежедневна ведомост на служителите от НОС за 13.08.2019г (л.34), Постова книга за пост № 16 за 13.08.2019г (л.31-33), и Докладна записка per. № 3942/14.08.2019г. от П.С. - деж. главен надзирател (л.30).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателката М.И.П. е държавен служител в затвора в гр. Ловеч. Със Заповед № ЧР-05-156/12.08.2016 г. на Министъра на Правосъдието, М.И.П. е назначена на длъжност „Инспектор V-та степен (социална и възпитателна работа)“ в затвора в гр. Ловеч – I – ва категория (л.83), като на 25.08.2016 г. встъпва в длъжност съгласно акт за встъпване (л.84). Видно от Кадрова справка (л. 26) със Заповед № Л-4873/05.12.2016 г. на главния директор на ГДИН е преназначена на длъжност „Инспектор VII – ма степен СДВР в затвора в гр. Ловеч, считано от 01.11.2016 г., като е заемала тази длъжност включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 18.10.2019 г. В това си качество жалбоподателката е държавен служител, който пряко осъществява дейност по изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 19 ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт по отношение на държавния служител. От представената Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. (л. 67) на Министъра на правосъдието е видно, че издателят на обжалваната заповед комисар Р.Г. е преназначена от началник на сектор III-та категория в затворническо общежитие „Велико Търново“ III – та категория към затвора в град Ловеч I – ва категория на длъжност Началник на затвор I- ва категория в гр. Ловеч, считано от 28.11.2016 г. и продължава да служи на същата длъжност към момента на издаване на заповедта. Ето защо съдът намира, че въз основа на Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. (л. 67) на Министъра на правосъдието и на основание чл. 15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Но в същата е налице неяснота относно правните основания, които обосновават нейното издаване. При налагане на наказанието в процесната заповед органът се е позовал на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР, съгласно която „дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на заповеди“. Отделно в заповедта е изложено, че П. не е изпълнила точно заповед на прекия си ръководител главен инспектор С.С., което се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199 ал.1 т.3 предложение трето „лошо изпълнение на заповед“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ и с което е налице противоречие с констатираното от ДНО орган нарушение и наложеното от него наказание. От изложеното в заповедта не става ясно дали П. е не е изпълнила разпореждането (заповедта) на прекия си ръководител или я е изпълнила, но не точно. Отделно в заповедта е изложено и трето дисциплинарно нарушение, като не е изпълнила точно заповед на прекия си ръководител главен инспектор С.С. П. е нарушила чл.46, т.2 от ППЗИНЗС, във вр. с Раздел 111, т.4 от Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на затвора в гр. Ловеч, която определя правилата за вътрешния ред в затвора - Ловеч и Затворническо общежитие „Атлант" I-ва категория към затвора в гр. Ловеч I—ва категория. Съгласно чл.46, т.2 от ППЗИНЗС, преместването на лишените от свобода от една група в друга става по нареждане на началника на затвора при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода. Съгласно т.4 от Раздел 111 на Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на затвора в гр. Ловеч, преместването на лишени от свобода в друга група става с решение на разпределителната комисия, което се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал.1, т.15 предложение второ от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за което е предвидено наказание „порицание“.
При тази разлика между квалификацията на нарушенията, за които се налага дисциплинарното наказание не става ясно какво виновно поведение на служебната дисциплина е приел административният орган – неизпълнение на заповеди, неточно (лошо) изпълнение на заповед или неизпълнение на подзаконов нормативен акт. Тази неяснота е ограничила правото на защита на П., защото е била поставена в невъзможност да разбере за какво точно й се налага дисциплинарното наказание „порицание“ и съответно да организира адекватно защитата си.
Нарушенията във формата на административния акт и липсата на законови реквизити винаги водят до неговата незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяната му. В случая такива нарушения са налице.
Съдът констатира съществено нарушение на административно производствените правила в производството по издаване на оспорения административен акт.
Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 е регламентирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая дисциплинарното производство е приключило с изготвената обобщена справка с рег. № 4398/01.10.2019 г. (л. 20-24). В нея се съдържат необходимите данни, позволяващи на ДНО да установи всички релевантни обстоятелства, имащи отношение към извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, за да може ДНО да извърши преценка налице ли са основания за налагане на дисциплинарно наказание. Следователно от постъпване на справката на 01.10.2019 г. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 18.10.2019 г. - в рамките на този срок.
Настоящият съдебен състав приема, че в проведеното дисциплинарно производство е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в който е регламентирано, че ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Независимо от горното обаче, съдът намира, че са налице съществени нарушения на административно производствените правила опорочаващи до степен на незаконосъобразност оспорената заповед. В случая докладната записка (л.47-48) с която се предлага на Началника на затвора гр. Ловеч да извърши дисциплинарна проверка изхожда от инспектор С.С. –началник сектор „СДВР“, който е пряк ръководител на жалбоподателката, видно от Длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII – IV степен СДВР в затвор III-I категория (л.27-29), който впоследствие е определен и за член на комисията, на която е възложена проверката. (л.45-46), тоест вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство и член на дисциплинарно разследващия орган е едно и също лице. Това съвместяване на функциите на вносител и на дисциплинарно разследващ орган е недопустимо и представлява нарушение на чл. 10 от АПК и чл.207, ал.4 от ЗМВР, които възпроизвеждат принципа за безпристрастност, в обхвата на който се включва всяка заинтересованост, намираща се в причинно-следствена връзка с решение, което се взема в хода на административното производство.
Принципът за безпристрастност има две измерения в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. „Пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в цитираната по-горе правна норма. Ето защо при наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 2 АПК, това лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите може да бъде отведено. Следва да се отчете като липса на обективност и всестранно изясняване на обстоятелствата при налагане на дисциплинарното наказание това, че цялото дицспиплинарно производство е проведено от гл. инспектор С.С. – началник сектор „СДВР“, който е и вносител на предложението за започване на дисциплинарно производство с твърдения, че инспектор М.П. е нарушила грубо служебната дисциплина, като е иззела функциите на началника на затвора, като впоследствие същият е определен и за член на комисията на която е възложена проверката и която излиза със становище за налагане на дисциплинарно наказание. Независимо, че отвод не е поискан на инсп. С.С. в хода на дисципилинарното производство, участието му в посочените етапи на процедурата предполагат, обоснована от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, заинтересованост от изхода на производството. Задължението, произтичащо от принципа за безпристрастност, закрепен в нормата на чл. 10, ал. 2 АПК изисква ДРО да работи при най-голяма прозрачност, от което следва, че в конкретния случай гл. инспектор С.С., подал докладната записка за образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор П.. е следвало по собствена инициатива да се отведе от дисциплинарния състав. Нарушението на това изискване е съществено и опорочава цялата дисциплинарна процедура.
При тези факти и предвид съществуващите отношения, изразяващи се в субординация и йерархично подчинение се поражда основателно съмнение дали дисциплинарната проверка е проведена обективно, пълно, всестранно, респ. дали събраните в хода й доказателства са преценени безпристрастно. При това положение се пораждат основателни съмнения, че извършените в хода на дисциплинарното производство проверки и събиране на доказателства, едностранно и еднозначно са отчели резултатите, въз основа на които се е стигнало до налагане на процесното наказание. Гл. инспектор С.С. още в началото на дисциплинарното производство е бил сформирал мнение за осъществен от жалбоподателката състав на нарушение. Възлагането на проверката на лицето, въз основа на която докладна записка е инициирана проверка в качеството му на член на комисията е незаконосъобразно. Участието на едно и също лице "в посочените етапи на процедурата предполагат, обоснована от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, заинтересованост от изхода на производството"(приложимо по аналогия Решение № 1273/05.02.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9685/2014 г.-5 членен състав). Задължението, произтичащо от принципанаа безпристрастност , закрепен в нормата на чл. 10, ал. 2 от АПК и чл.207 ал.4 от ЗМВР е от значение за извършването на съдебен контрол върху оспорвания административен акт. Съгласно утвърдената практика на ЕСПЧ, съвместяването на качеството на вносител на предложението за започване на дисциплинарно производство и дисциплинарно разследващ орган е недопустимо и противоречи на критериите за безпристрастност и обективност. Констатираното представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти ,изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна следва да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен акта, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност. Органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
От писмените обяснения дадени в хода на дисциплинарното производство от тримата служители, присъствали на оперативката на 12.08.2019 г. и разпитани като свидетели в открито съдебно заседание се установява следното;
На 12.08.2019 г. в кабинета на гл. инспектор С.С. началник сектор СДВР е проведена оперативка, на която освен С. са присъствали М.И.П. – инспектор VII – ма степен СДВР в затвора в гр. Ловеч I – ва категория, инспектор-психолог Б. Д., Б. П. - инспектор СДВР на I-ва гр. в затвора в гр. Ловеч и Г. Б. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на VIII-ма и IX-та гр. в затвора в гр. Ловеч. Гл. инспектор С.С. е дал разпореждане към инспектор М.П. за преместване на едни лишени от свобода от една група в друга група, като от събраните доказателства не може да се установи по безспорен начин точното съдържание на разпореждането. Не е ясно по какъв начин да стане това преместване, по какъв ред да бъде извършено и в какъв срок. От дадените писмени обяснения и показанията в съдебно заседание дадените от тримата свидетели присъствали на оперативката е налице съществена разлика по отношение на обстоятелствата какво точно е разпоредено на инспектор П.. От представената писмена справка № 4398/01.10.19 г. става ясно, че на 13.08.2019 г. инспектор П. с помощта на колегите от НОС е преместила 4 бр. лишени от свобода от VII затворническа група в VI затворническа група, като на 14.08.2019 г. е изготвила докладна записка до Началника на Затвора *.със списък на лишените от свобода от седма група, които да минат на разпоредителна комисия.
По изложените мотиви съдът намира, че вмененото на инспектор П. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
При определяне вида и размера на наказанието не е обсъдено и отчетено цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При съобразяване на последното акти можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем – примерно с налагане на по-леко по вид и размер наказание. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.
Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, но при нарушаване на изискванията за форма, неспазване на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното обжалваната заповед на Началника на затвора гр. Ловеч I – ва категория следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и изричното изявление на ПП на жалбоподателя в о.с.з. на 29.06.2020 г., за присъждане разноските по делото, за които е представен списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 510,00 лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012, т. 1, в договора за правна защита и съдействие следва да е указан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това с платежни нареждания, банкови извлечения и т. н. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и действително заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е надлежно оформен. Посочено е основанието за неговото сключване, договореното адвокатско възнаграждение, като е отразено, че договорената сума е изплатена в брой, в пълен размер и е подписан от страните.
Издател на оспорваната заповед е Началника на затвора гр. Ловеч I – ва категория. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, „Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Предвид изложеното направените от жалбоподателката разноски следва да бъдат възстановени от бюджета на ГДИН гр. София, в чиято структура е Затвора в гр. Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № КЗ-1953/18.10.2019 г., издадена от Началника на Затвора *.I – ва категория, с която на М.И.П. – инспектор VII – ма степен /социална дейност и възпитателна работа/ в затвора в гр. Ловеч I – ва категория с постоянен адрес:***, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието да заплати на М.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса за образуване на административно дело и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.