Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Габрово, 31.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.
ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря Катя Николова и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 75 по описа за 2014 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалба на М.П.Б. ***, в която е посочено, че е против Решение от на Директор Дирекция МДТ при Община Габрово, в частта, с която е потвърден Акт за установяване на задължения № А000073 от 22.01.2013 година. В жалбата се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 155 от ДОПК, според която решаващият орган може да събира нови доказателства, тъй като жалбоподателят посочил факти, които не били изследвани, не били събирани доказателства и не били изложени мотиви, които да опровергават твърденията на жалобподателя. Последният сочи, че процесното МПС отдавна не е в движение, не може да се движи с регистрационните табели, които има, тъй като те не отговарят на изискванията, и че отдавна го е продал на друго лице, поради което не дължи данък за МПС-то, тъй като друг е неговият собственик. Прави се и възражение за изтекла 5-годишна давност по отношение на част от задължението. Прави се искане за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, конституиран съгласно правилото на чл. 159, ал. 2 от ДОПК, се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и по същество прави искане за отхвърлянето й. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Относно подлежащия на съдебен
контрол акт настоящият състав на Административен съд – Габрово се съобразява с
мотивите на Определение № 10632 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2013
г., VII отд. и приема, че предмет на оспорване е Акт за установяване на
задължения № А000073 от 22.01.2013 година, подписан от главен експерт в
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, в частта, с която е потвърден
с Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Габрово.
Относно срочността на оспорването
са налице данни, че Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово е получено от
жалбоподателя на 23.05.2014 година /известие за доставяне на л. 31 от делото/,
а жалбата е подадена на 26.05.2014 година, т.е. в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от
получаване на решението.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Акт за установяване на задължения № А000073 от 22.01.2013 година, подписан от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, оправомощен със Заповед № 1595 от 28.08.2012 година на Кмета на Община Габрово /л. 23/ да извършва дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, са определени задълженията на М.Б. за данък върху превозните средства за притежаван лек автомобил Фолксваген голф с рег. № ЕВ 9007 А за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 година, както и начислената лихва върху сумата на данъка за всяка година към 22.01.2013 година.
Узнавайки за издадения АУЗД, Б. го е оспорил пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово с жалба с вх. № МДТ 02-5 от 17.05.2014 година /л. 5/ с доводи за недължимост на данъка, тъй като процесното МПС е бракувано и предадено за скрап, без да са представени доказателства за това, и изтекла 5-годишна давност за част от задължението.
Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово се е произнесъл с Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година /л. 4/, видно от мотивите на което е уважено само възражението за изтекла давност, поради което процесният АУЗД е изменен, като на основание чл. 173 от ДОПК е отменена сумата за 2007 година и е посочено, че размерът на задължението към 08.05.2014 година е 80.00 лева главница и 31.69 лева лихва.
Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово е връчено на Б. на 23.05.2014 година /л. 31 – известие за доставяне/ и по оспорването на процесния АУЗД, в частта, в която е потвърден с посоченото решение, е образувано настоящото съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В настоящото производство е представена Заповед № 1595 от 28.08.2012 година на Кмета на Община Габрово /л. 23/, според която съставилият процесния АУЗД главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово е определен да извършва дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Според разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а в чл. 53 от с. з. е посочено, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. В настоящото производство не е спорно между страните, че жалбоподателят Б. е декларирал като собственик в Община Габрово притежавано от него МПС - лек автомобил Фолксваген голф с рег. № ЕВ ***** А. Макар по делото да не е представена декларацията, с която процесното МПС е декларирано, от ответната страна е представена разпечатка от Информационната система за управление на Община Габрово /л. 42/ относно партидата на процесното МПС, от която е видно, за посоченото по-горе МПС е открита партида, незакрита към настоящия момент, на името на жалбоподателя Б. във връзка с подадена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, която е обработена от администратор на 28.05.2002 година. По делото е представена и справка от ОД на МВР – Габрово /л. 20/, изпратена до Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово с писмо с рег. № 8731 от 17.02.2014 година /л. 19/, от която е видно, че Б. е собственик на процесното МПС, за което няма данни да е спряно от движение и да е с прекратена регистрация.
В настоящото производство не е спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят не е заплащал дължимия данък за периода 2008 - 2012 година, като нито в хода на административната фаза, нито в съдебното производство жалбоподателят е оспорил размера на определения му данък за посочения по-горе период, а е изложил доводи само за дължимостта на данъка, поради което съдът приема, че размерът на определените на Б. задължения по години не е спорен, а и липсват данни посоченият в АУЗД размер да е определен в нарушение на чл. 55 от ЗМДТ и наредбата на Общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил е спрян от движение, собствеността върху него е прехвърлена на друго лице, че е бракуван и предаден за скрап /последното обстоятелство Б. е твърдял при оспорване на АУЗД по административен ред/, но за нито едно от горните обстоятелства, които са и взаимоизключващи се, не са представени доказателства, макар съдът да е разпределил доказателствената тежест между страните и да е дал указания в тази връзка, видно от Разпореждане № 265 от 09.06.2014 година /л. 32/.
В разпоредбата на чл. 58 от ЗМДТ са уредени случаите на освобождаване и недължимост на данъка върху превозните средства. Видно от събраните по делото доказателства, процесният автомобил не е собственост на субектите, посочени в чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ, нито е електрически автомобил, за да се приеме, че на тези основания е налице освобождаване от данък, като следва да се има предвид, че съгласно чл. 54, ал. 3 собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, каквато няма данни да е подавана от жалбоподателя за процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ урежда случаите на недължимост на данъка, като за периода 2008 - 2009 година разпоредбата е приложима в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г. до изменението с ДВ, бр. 95 от 2009 г. в сила 1.01.2010 г., съгласно която не се събира данък за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Двете изисквания са кумулативно свързани и са законовото основание по ЗМДТ собственикът да бъде освободен от задължението за заплащане на данъка. В случая няма данни за процесното МПС за периода 2008 и 2009 година собственикът да е представил удостоверение за разкомплектоване на автомобила и да е върнал свидетелството за регистрацията му, поради което няма законово основание за освобождаване от заплащане на данъка. С изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /ДВ, бр. 95 от 2009 г./ е предвидено, че от 1.01.2010 година за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, а за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Без значение е дали прекратяването на регистрацията е станало по инициатива на собственика или служебно. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че процесният автомобил не може да се движи с наличните номера, следва да се посочи, че съгласно § 3, ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 година от 01.06.2006 година служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с актуалната съдебна практика на ВАС и в частност с мотивите на Решение № 10097 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2014 г., VII отд., приема, че § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 година не означава прекратяване на регистрация по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. При служебното прекратяване на регистрацията по Наредбата в редакцията й до изменението с ДВ, бр. 67 от 2012 г., не е предвидено извършването на определени действия от страна на собственика, каквито предвижда сега чл. 19 вр. с чл. 19б от Наредбата /ДВ бр. 67 от 2012 г./ вр. с чл. 18б /нов/. Прекратяването на регистрацията е правно регламентирана дейност, с която МПС като обект на собственост престава да съществува, с което отпада и задължението за плащане на данък. В чл. 143, ал. 6-8 от ЗДвП законодателят регламентира снемане от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. Нормата е законова и в номенклатурата на нормативните актове е от по-висока степен. Следователно тълкуването на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредбата не може да се извършва извън смисъла на законовите разпоредби за регистрация и отчет на ППС и означава, че и при служебно прекратяване на регистрацията МПС-то трябва да се снеме от отчет след връщане на регистрационни табели или при доказване, че е разкомплектовано. В случая, видно от справката /л. 20/, изпратена с писмо рег. № 8731 от 17.02.2014 година /л. 19/ на ОД на МВР – Габрово, регистрацията на процесния автомобил не е прекратена, от което следва, че данък е дължим и за периода 2010-2012 година включително.
Относно възражението, че Б. не е собственик на процесното МПС, което отдавна /без да е посочена конкретна или поне ориентировъчна дата/ бил прехвърлил на друго лице, следва да се посочи, че съгласно чл. 144 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В случая доказателства за прехвърляне на собствеността върху процесния автомобил липсват, поради което няма основание да се приеме, че Б. не е собственик на автомобила.
Неоснователно е и възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на част от задължението. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срока в ал. 2 е предвидено, че с изтичането
на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Към момента
на издаване на процесния АУЗД – 22.01.2013 година - предвидената в закона
5-годишна давност е изтекла само по
отношение на задълженията за 2007 година, поради което с Решение изх. № МДТ
02-5 от 08.05.2014 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при
Община Габрово те са отписани на основание чл. 173 от ДОПК по възражение на
жалбоподателя. По отношение на задълженията за 2008 година давностният срок
започва да тече от 01.01.2009 година и до датата на издаване на АУЗД, с който
на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва, 5-годишният срок не
е изтекъл, като това важи с още по голямо основание и за задълженията за
следващите години от периода 2009 – 2012 година. Задълженията за лихви попадат
под същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се
има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителният
5-годишен давностен срок и по изложените по-горе съображения и тези задължения
не са погасени по давност.
Акт за установяване на задължения № А000073 от 22.01.2013 година, подписан от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, в частта, с която е потвърден с Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК и своевременно направено искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева предвид разпоредбата на чл. 8, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.П.Б. *** против Акт за установяване на задължения № А000073 от 22.01.2013 година, подписан от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово, в частта, с която е потвърден с Решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Габрово.
ОСЪЖДА М.П.Б. *** с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: