№ 139
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200531 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000012 от
18.01.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на К. Р. К., ЕГН ********** за нарушение на чл.
140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, предл. 1-во от същия закон
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и
лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
Жалбоподателят К. Р. К. моли НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно с бланкетно изложени доводи в жалбата за неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения, като претендира за присъждане на направени по делото съдебни
разноски. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се
явява и упълномощения му защитник адв. К. С. от ПАК.
Административнонаказващият орган – началник сектор „ПП” към ОД
на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
1
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 06.06.2022г. в 16:45 часа по ул. „Благой Гебрев” в гр.Перник, К. Р.
К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ГЛ” с рег. № ***, движейки
се в посока от магазин „Фантастико” към ул. „Ленински проспект”. Бил спрян
за проверка от полицейски автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР
Перник, в хода на която контролния орган установил, след направена
служебна справка, че лекия автомобил е с прекратена служебна регистрация
на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП в автоматизираната информационна
система на МВР, предвид липсата на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 609251 от
06.06.2022г., с който отговорността на К. Р. К. била ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП.
АНО счел, че деянието съставлява престъпление, поради което
материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура
Перник.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
10.01.2023г. прокурор от Районна прокуратура Перник приел, че не е
реализиран субективния елемент от фактическия състав на престъпление от
общ характер, като разпоредил препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник,
с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност
на К. К..
Въз основа на постановлението от 10.01.2023г. на Районна
прокуратура Перник за отказ да се образува досъдебно производство
началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник издал обжалваното НП, като
изрично в съобразителната му част посочил прокурорския акт като основание
за издаването му. Със същото за извършено административно нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 200 лв и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест
месеца.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 31.01.2023г.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA
№ 609251 от 06.06.2022г., постановление от 10.01.2023г. за отказ да се
образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 3228/2022г. по
описа на Районна прокуратура Перник, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със
свидетелските показания на Г. А. Г., който в хода на съдебното следствие
последователно и обективно изяснява възприетите от него факти
непосредствено в хода на извършената проверка на жалбоподателя при
спирането на управлявания от него автомобил.
От правна страна:
Видно е, че постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство по прокурорска преписка № 3228/2022г. по описа на Районна
прокуратура Перник е от дата 10.01.2023г., поради което и няма спор, че
обжалваното НП е издадено в законовия шестмесечен срок. Това е станало от
материално компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.
47, ал.2 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата
на чл. 143, ал.10 от ЗДвП предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Чл. 175, ал.3, предл.1-
во от ЗДвП съдържа предвидената санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори по делото, че жалбоподателят К. К. на 06.06.2022г. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ГЛ” с рег. № ***, който към
тази дата е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал.10 от ЗДвП, предвид липсата на действащ валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
АНО, обаче, не ангажира доказателства, че прекратяването на регистрацията
е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от сектор
„ПП” или такива, доказващи по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията на процесния автомобил. Това води до
еднопосочен и категоричен извод за субективна несъставомерност на
деянието, тъй като прекратяването на регистрацията е извършена по реда на
цитираната норма на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, като не е изпълнено
задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това
3
обстоятелство собственикът на пътното превозно средство. Уведомяването на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, е и последващо
действие, но то има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство, тъй като той обективно няма как да знае кога точно е била
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта за
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.
В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че
действително не е спорно, че собственикът на автомобила е длъжен да знае,
че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, което води и до служебно прекратяване на регистрацията, но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на
основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация, тъй като
съществуващият такъв, в който е отбелязано, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност” е със защитена информация.
Ако собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, той не би
могъл да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил
управлението на автомобила.
Имайки предвид изложеното, което е в съответствие със
задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на Общото събрание на съдиите
от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС,
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
поради субективна несъставомерност на деянието.
По разноските:
4
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.22 договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023г. се установява, че
жалбоподателят К. Р. К. е възложил на адвокат К. С. от АК Перник оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено
в минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
поради което и не следва да бъде намалявано под този най-нисък предел.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от 400.00 лв, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на К. Р. К..
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 23-1158-000012 от 18.01.2023г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция” към ОД МВР-Перник, с което на К. Р. К., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата са наложени
кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, предл. 1-во от същия закон
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и
лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на К. Р. К., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6