Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №1681 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :
Производството е за съдебна делба
във фазата по извършването й.
С
влязло в сила на 21.03.2019 год. решение №103/28.02.2019 год. по гр.дело №1681/2017
год. по описа на РС-гр.Ловеч е допусната да се извърши съдебна делба, на
основание чл.34, ал.1 от ЗС,
между съделителите А.В.Ц., ЕГН-********** ***, М.В.К., ЕГН-********** *** и А.М.К.,
ЕГН-********** ***, на следния недвижим имот, останал по наследство на
съделителите А.В.Ц. и М.В.К. от наследодателя им В.А.К.,***, починал на
25.02.1992 год. и чрез извършено универсално завещателно разпореждане от
20.05.2009 год., направено от Х.Н.К., б.ж. на гр.Ловеч, починала на 23.11.2016
год., в полза на съделителя А.М.К., а именно :
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА №43952.507.1545.1.1 по Кадастрална схема №15-625520/20.12.2016 год. на
СГКК-гр.Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в сграда 1 (едно), разположен в поземлен
имот с идентификатор 43952.507.1545, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на
обекта - 1 (едно), с площ по документ: няма данни, при съседи : на същия етаж -
няма, под обекта - няма, над обекта - 43952.507.1545.1.2, съставляващ реално
Първия (партерния) етаж, състоящ се от : кухня, две спални, хол, спалня, баня,
клозет, заедно с принадлежащата му южна половина от мазата под етажа, състояща
се от две полусутеренни помещения и едно мазанско помещение, а също така и
двете подземни помещения, намиращи се на юг и запад край къщата и построената в
същия поземлен имот ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА с идентификатор 43952.507.1545.2 (четиридесет и три хиляди
деветстотин петдесет и две точка петстотин и
седем точка хиляда петстотин четиридесет и пет точка две), с предназначение : хангар,
депо, гараж, със застроена
площ от 16
(шестнадесет) кв.м., образувайки от тази делбена маса 18 (осемнадесет) равни
дяла, от които : за съделителката А.В.Ц. е отредил 7 (седем) дяла, за
съделителя М.В.К. е отредил 3 (три) дяла и за
съделителя А.М.К. е отредил 8 (осем) дяла. Със
същото решение е отхвърлил предявеният от ищцата А.В.Ц., ЕГН-********** ***
против ответника А.М.К., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.34, ал.1
от ЗС, за допускане на делба движими
вещи при квоти 1/3 за ищцата и 2/3 за ответника А.М.К., като изцяло
неоснователен и недоказан.
В първото по
делото заседание след допускане на делбата съделителите М.В.К. и А.М.К., чрез
пълномощника си адв.К. са заявили претенции за възлагане на процесните
недвижими имоти, допуснати до делба, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, в техен
дял. В същото съдебно заседание ответника
М.В.К. е предявил срещу ищцата А.В.Ц. претенция по сметки, на основание чл.346
от ГПК, в размер общо на сумата 17 180 лева, представляваща стойността на
извършени подобрения, с която сума се е увеличило наследството, на основание
чл.12, ал.2 от ЗН, които подобрения са подробно описани в опис за строително
монтажни работи /СМР/, извършени приживе на наследодателя в 28 пункта.
Пълномощникът на ответниците адв.К.
пледира съдът да се произнесе с решение, с което да постави в дял на доверителите
й процесните имоти, като за уравнение на дяловете, нейните доверители да заплатят
на ищцата сумата 19 028 лева. Моли също ищцата да бъде осъдена да заплати
на ответника М.К. сумата в размер на 4 655 лева, представляваща
припадащата се част от увеличената стойност на имота, с която той е спомогнал
да се увеличи наследството. Моли да не уважава искането за разноски на ищцовата
страна като прави възражение за прекомерност.
Претенциите на ответниците за възлагане
на имотите в техен дял, както и искането по сметки на съделителя М.В.К. срещу
съделителката Анения В.Ц. са приети за разглеждане от съда в настоящото делбено
производство, видно от протоколно определение от 24.04.2019 год.
В първото по делото заседание във втората
фаза на делбата съделителката А.В.Ц., чрез пълномощника си адв.К., е направила
искане да й бъде възложен недвижим имот с идентификатор 43952.507.1545.2, който
се явява самостоятелна сграда, тъй като на другите съделители М. и А. Кенарови
се предоставя в общ дял жилището. В този смисъл счита, че няма пречка на нея да
й бъде предоставен гаража, тъй като принципът във всяка делба е всеки един от
съделителите да получи реален дял от съсобствеността. В следващото съдебно
заседание, проведено на 06.06.2019 год. пълномощникът на ищцата заявява, че не
желае доверителката му да придобива гаража, въпреки направеното в предходното
съдебно заседание искане гаража да е в нейн дял. Отказва се от това искане,
пояснявайки, че това го е казал устно, а не да се записва като изрично искане в
протокола. Моли гаража да остане в дял на двамата ответници. Относно
претенцията по сметки на ответника М.К. спрямо доверителката му прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираните СМР,
извършени в процесните имоти, която счита, че е 5 години от момента на
извършването им. По същество адв.К. не възразява процесните имоти да се
възложат в дял на ответниците, а на доверителката му да се изплатят припадащите
й се 7/18 идеални части от съсобствеността, съобразно дадената от вещото лице
оценка. Представя писмена защита, в която излага конкретни съображения относно
претенцията по сметки с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН, цитирайки и
практика на ВКС.
С
оглед предмета на спора и за правилното решаване на делбеното производствдо, при
условията на чл.195, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал назначаването на
съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи. Представената от
вещо лице инж.Е.Г. експертиза съдът възприема изцяло, тъй като е компетентно и
подробно изготвена, безпристрасно и убедително депозирана в съдебно заседание,
още повече, че не бе оспорена от пълномощниците на страните в хода на процеса.
ПО
ДЕЛБАТА НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ.
В първоначално постъпилото по
делото становище изх.№11-00-587-1/15.05.2019 год. Главният архитект на Община
Ловеч Минчо Петков изтъква, че самостоятелен обект с идентификатор
43952.507.1545.1.1 представлява жилище - апартамент и се намира в ПИ
43952.507.1545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч.
Имотът е разположен в УПИ VI от кв.174 по действащия устройствен план на
гр.Ловеч. Построената в същия имот едноетажна сграда с идентификатор
43952.507.1545.2 е гараж и размерите й я правят неподеляема без промяна на
нейното предназначение. За делба с промяна на предназначението на сграда е
необходим проект.
С
последващо становище изх.№11-00-1000-1/19.07.2019 год. Главният архитект на
Община Ловеч прецизира първоначално даденото си становище, че процесният имот
представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №43952.507.1545.1.1,
находящ се в ПИ с идентификатор №43952.507.1545 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Ловеч, УПИ VI от кв.174 по дестващия устройствен
план на зона „Имеретински”, гр.Ловеч, като той представлява първи етаж на
двуетажна жилищна сграда - апартамент със застроена площ 100 кв.м. Главният
архитект се е позовал на чл.203, ал.1 от ЗУТ, съгласно който, за да се даде
становище относно поделяемостта на сграда е необходим инвестиционен проект. Без
графични материали /проект за делба/ е невъзможно да се определи дали едно
жилище е поделяемо на самостоятелни дялове при спазване на нормативите и без
значителни преустройства.
Относно
втората сграда - гараж с идентификатор №43952.507.1545.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Ловеч, която се намира в същия ПИ, становището
му е, че тя е неподеляема поради малката си застроена площ - 16 кв.м.
Съдът
е длъжен да спомене, че способите за прекратяване на съсобствеността са
следните : чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите.
В
конкретният казус по делото е приета претенцията на съделителите М.В.К. и А.М.К.
за поставяне в техен дял на процесните имоти, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дел, като дяловете
на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. По делото няма
спор, че ответника М.В.К. се явява наследник по закон на общия наследодател,
както и че към момента на откриване на наследството той, заедно със сина си А.М.К.
е живял и продължава и в момента да живее в процесния имот, който представлява
жилище. Това се потвърждава от декларациите, представени от двамата съделители,
в които под наказателната отговорност на чл.313 от НК, са декларирали, че на
основание чл.349, ал.2 от ГПК, при откриване на наследството са живели в
неподеляемия имот - жилище, заедно с наследодателя му до смъртта му и не
притежават друго жилище в страната. Налице са като доказателства по делото и
удостоверения за постоянен адрес на същите съделители с дата 05.04.2019 год., в
които е посочено, че постоянният адрес и на двамата е в гр.Ловеч,
ул.”Сливница”№10. Тези обстоятелства се потвърждават не само от обсъдените по-горе
писмени доказателства, но и от ангажираните по делото гласни доказателства на
св.Дилян Гечевски и св.Ивелин Домузов, като по делото липсват доказателства в
различна насока. След като липсват доказателства към настоящият момент
съделителите М.В.К. и А.М.К. да имат друго жилище, което да е изключителна
тяхна собственост, то съдът съобразявайки й липсата на възлагателна претенция
от страна на ищцата върху този имот, приема, че се касае за неподеляем имот,
като съделителите М.В.К. и А.М.К. отговарят на законовите изисквания на чл.349,
ал.2 от ГПК, поради което и процесният имот, представляващ Самостоятелен обект
в сграда №43952.507.1545.1.1, находящ се в сграда 1, разположен в ПИ с идентификатор
43952.507.1545, с предназначение - жилище, апартамент, следва да бъде поставен
в техен дял.
По
отношение на допуснатия до делба ПИ, представляващ едноетажна сграда с
идентификатор 43952.507.1545.2, с предназначение : хангар, депо, гараж, съдът като
съобрази, че и той е неподеляем предвид малката си застроена площ - 16 кв.м.,
както е посочил и Главния архитект в становището си, съдът приема, че и той
следва да се предостави на съделителите М.В.К. и А.М.К., предвид факта, че само
те са сезирали съда с възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК. Ищцата
чрез пълномощника си в първото по делото заседание по втората фаза на делбата е
направила искане да й бъде поставен в нейн дял този имот, но впоследствие се е отказала,
което дава основание на съда да счете, че между ищцата и двамата ответника не е
налице конкуренция спрямо този имот и е най-удачно съсобствестта по отношение
на същия да бъде прекратена чрез възлагането му по реда на чл.349, ал.2 от ГПК
на ответниците по делото.
Щом
като се поставят в реален дял на ответниците М.В.К. и А.М.К. процесните недвижими
имоти, то следва да се има предвид стойността на същите, определена от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. Според заключението на вещото лице
инж.Г. пазарната оценка на обектите към датата на изготвяне на заключението
27.11.2019 год. е в размер общо на сумата 58 150 лева, като апартамента е
оценен на 51 930 лева, а гаража 6 220 лева. Тъй като съгласно чл.349,
ал.4, изр.2 от ГПК имотът се оценява по действителната му стойност, то според
съда не следва да се включва земята, която е оценена от експерта, че възлиза в
размер на сумата 4 400 лева. Доколкото съделителката А.В.Ц. притежава 7/18
идеални части от съсобствеността, то за уравнение на дела си, другите двама
съделители следва да бъдат осъдени да и заплатят сумата 22 613,89 лева,
равняваща се на техните дялове в съсобствеността, умножена по актуалната
пазарна стойност на имотите. Изплащането на тази сума следва да стане в
6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК. А върху поставените в дял на ответниците имоти съделителката
А.В.Ц. има възможност да поиска вписването на законна ипотека, съгласно нормата
на чл.349, ал.3 от ГПК, до размера на вземането си спрямо тях.
Посочената
по-горе сума за уравнение на дяловете следва да се присъди заедно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане, начиная от влизане в сила на решението за възлагане.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА
ПО СМЕТКИ НА ОТВЕТНИКА М.В.К..
Съдът
е сезиран с претенция по сметки в преклузивния срок само и единствено от съделителя
М.В.К. срещу съделителката А.В.Ц., при условията на чл.346 от ГПК.
Този
съделител навежда твърдения по иска, че е спомогнал за увеличаване на
наследството на общия наследодател, като със собствени средства в имота са
извършени СМР, вследствие на което неговата стойност се е увеличила.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя
са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени
по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна
полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари. Квалификацията на
претенцията за заплащане на увеличената стойност на имота зависи единствено от
момента на извършване на действията, съобразно изложените от страната твърдения.
Доколкото в случая ответника М.В.К., чрез пълномощника си адв.К. твърди, че СМР
са извършени приживе на наследодателя Х.Н.К., то и претенцията следва да се
квалифицира, че е по чл.12, ал.2 от ЗН.
Възникването
на посоченото право е в зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки : 1/.претендиращият да
има качеството на наследник, който лично е допринесъл за увеличението на
наследството, или да бъде правоприемник на такъв наследник; 2/.претендиращият
да е спомогнал за увеличаване на наследството - да е резултат на средства и/или
труд, вложени от наследника и да се състои в увеличаване на актива или
намаляване на пасива на имуществото на наследодателя /например изплащане на
задължения на наследодателя/, като при определяне на размера на увеличението е
от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не колко е
изразходвал наследникът в средства и труд; 3/.това да е станало приживе на
наследодателя; 4/.наследодателят да е бил съгласен или да е приел действията на
наследника - в противен случай правоотношенията между наследниците следва да се
уредят съобразно правилата на неоснователното обогатяване, в зависимост от
характера на конкретното действие и 5/.претендиращият да не е бил възнаграден
по друг начин - в този случай възнаграждението следва да покрива увеличението
на наследството, т.е. да не е по-малко от него. Посочените предпоставки трябва
да бъдат доказани от ответника М.В.К. при условията на пълно и главно
доказване.
По тази
претенция на първия ответник срещу ищцата, бе направено възражение от страна на
пълномощника на последната адв.К. за изтекла погасителна давност относно
претендираните СМР, извършени в процесните имоти, което възражение съдът намира
изцяло неоснователно, тъй като съгласно Постановление №7/28.11.1973 год.,
Пленума на ВС-т.4 б давността за предявяване на искането по чл.12, ал.2 от ЗН
започва да тече от предявяване на иска за делба, като в случая е приложима
общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В конкретният случай искът за делба
е предявен на 10.08.2017 год., а претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН е заявена на
23.04.2019 год., т.е. в преклузивния срок и е допустима за разглеждане в
настоящото делбено производство.
Макар
и да е допустима, при така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
иска по чл.12, ал.2 от ЗН за неоснователен по следните съображения : М.К. не
доказа в хода на делбеното производство, че всички СМР в процесния имот са
извършени само от него и най-вече не доказа че те са извършени със съгласието
на наследодателката и негова майка Х.Н.К. и са приети от нея. От събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на св.Д…. Д…. Г……, който познава и
двамата ответника, тъй като живеят на една сграда в гр.Ловеч, на
ул.”Сливница”№12, се установява, че той е познавал и Х.К., която починала преди
3 години. Когато тя починала М. и А. живеели заедно с нея. М. правил ремонт в
самата къща, както и на оградата. Външната им ограда е обща, като свидетелят заяви, че е участвал в направата
на оградата. М. си правил дограми на кухнята и на детската стая. Спомня си,
защото му помагал, когато я слагал. Помагал му е и когато е взимал теракот и цимент,
за да си прави ремонт вътре в банята. За материалите той е ходил с М., като са
закупували тухлите, цимента, железата на външната ограда. Ходил е заедно с него
и за закупуване на материалите за ремонта на банята. Ремонтите били преди 13-14
години, а на гаража преди 3-4 години. Знае, че вътре в банята периодично М. си
е превил ремонт, тъй като е ходил да му помага, но свидетелят не може да каже
майка му Х.К. да ли е участвала при този ремонт.
И св.Ивелин
Веселинов Домузов, който познава ответника М.К. поясни, че че същият живее със
семейството си с двамата му сина и покойната му майка Христина. Докато починала
майка му, а и когато същата починала, М. и А. си живеели заедно с нея. Този
свидетел поясни пред съда, че е изграждал вътре ел.инсталация и други „ВиК”
инсталации. Той е ел.техник. Сменил е и в банята и тоалетната ел.инсталацията.
Слагал е печки, перални, умивални машини и всичко му е монтирал той. И от
предната врата вътре до предверието всичко той му е слагал. Когато са ходили да
закупуват материали, М. си е плащал всички разходи. И на него му е заплащал
всичко той, но не си спомни точно каква сума му е заплатил, тъй като ремонтите
били отдавна.
От
показанията на св.А…. М……. Я….. се разбира, че той е правил теракота и ламината
в мазето в призамния етаж и в гаража. Спомни си, че това е било през 2003-2004
год., като имота на М. ***. Ходили заедно с М. да пазаруват, като той си плащал
материалите и после и на него му плащал. Майката на М. никога нищо не му е
плащала. Всичко с М. са договаряли и всичко той му е плащал.
За
част от закупените материали по делото са представени касови бележки от 2005
год., 2013 год., 2009 год., но доколкото и в заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза описаните СМР са повече от претендираните от М.В.К.,
съдът приема, че ответника М.В.К. не доказа по безпорен и несъмнен начин с
наличните по делото доказателства, че са осъществени цитираните по-горе в т.3/
и т.4/ кумулативни предпоставки на чл.12, ал.2 от ЗН и доколкото посочените
по-горе факти не са доказани, съдът намира, че не е необходимо да излага мотиви
и по останалите предпоставки, включени във фактическия състав на тази претенция
по сметки. Това дава основание на съда да отхвърли претенция на ответника М.К.
против ищцата А.Ц. с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН, като неоснователна и
недоказана.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса
за сторените от страните разноски. Искане за присъждане на разноски са
направени от пълномощника на ищцата адв.К. и то в последното по делото
заседание, в което е даден ход на устните състезания, с представяне на списък
на разноски по чл.80 от ГПК в размер на сумата 1 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за иска по чл.12, ал.2 от ЗН. Изрична претенция за
разноски липсва в петитума на исковата молба.
По
претенцията за разноски е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК от пълномощника на ответниците адв.К.
Въпреки,
че съдът приема, че не е своевременно сезиран с претенция за разноски от
ищцовата страна, което е следвало да стане още с предявяване на исковата молба,
то съгласно правилото на чл.81 от ГПК, той дължи произнасяне по разноските.
Само за пълнота на мотивите на решението, съдът намира за необходимо, че следва
да даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно-деловодни разноски на
ищцовата и на ответната страна съгласно правилата на чл.78, чл.80, чл.355 от ГПК и ако се дължат такива в какав размер и за кои разходи? Отговорът на
въпроса дължат ли се разноски в делбеното производство, се съдържа както в
разпоредбата на чл.355 от ГПК, така и в Определение №282/19.12.2016 год.,
постановено от ВКС по гр.дело №2107/2016 год., I г.о., ГК, в което се приема,
че общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределение на разноските
съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид
двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/. Този довод касационната
инстанция намира за частично верен, но за производството пред районният съд
като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят
относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят
от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 от ГПК правило. Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното
производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по
съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила.
Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по
чл.355 от ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство – по
обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на
разноските става по общите правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС и по-конкретно Определение №268/08.04.2014 год. по
Ч.гр.дело №1308/2014 год. на IV г.о.; Определение №255/09.10.2013 год. по гр.дело
№563/2012 год. на I г.о.; Определение №47/29.01.2015 год. по Ч.гр.дело
№6919/2014 год. на I г.о. и др./. Тоест налага се извода, че разноски, дори и
да са поискани от страните, в конкретният казус остават за съделителите, така
както са ги сторили, още повече, че по делото такава е заявена от адв.К. само
относно претенцията по сметки на съделителя М.В.К., която претенция съдът е
отхвърлил като неоснователна и недоказана.
ПО ТАКСИТЕ.
Предвид изхода на
настоящото делбено производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните дължи държавна
такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот, съобразно дела си
в съсобствеността, съответно съделителите М.В.К. и А.М.К. следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 2 326 лева всеки един
от тях, а съделителката А.В.Ц. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч
4% върху стойността на сумата, която получава за уравнение на дяловете от
двамата съделители в размер на 22 613,89 лева или сумата 904,55 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2
от ГПК на М. ВАСИЕЛВ К., ЕГН-********** и на А.М.К., ЕГН-**********, двамата с
адрес *** следният допуснат до съдебна делба недвижим имот : а именно : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА №43952.507.1545.1.1 по Кадастрална схема
№15-625520/20.12.2016 год. на СГКК-гр.Ловеч, одобрена със Заповед №
РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 1 (едно), разположен в поземлен имот с идентификатор 43952.507.1545, с
предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно),
с площ по документ: няма данни, при съседи : на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - 43952.507.1545.1.2, съставляващ реално Първия (партерния)
етаж, състоящ се от : кухня, две спални, хол, спалня, баня, клозет, заедно с
принадлежащата му южна половина от мазата под етажа, състояща се от две
полусутеренни помещения и едно мазанско помещение, а също така и двете подземни
помещения, намиращи се на юг и запад край къщата и построената в същия поземлен
имот ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор 43952.507.1545.2 (четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и седем точка хиляда петстотин четиридесет и пет точка две), с предназначение : хангар, депо, гараж, със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН-********** и на А.М.К., ЕГН-**********,
двамата с адрес *** да заплатят на А.В.Ц., ЕГН-********** *** сумата 22 613,89
/двадесет и две хиляди шестотин и тринадесет лева осемдесет и девет стотинки/
за уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на А.В.Ц., ЕГН-**********
*** да поиска вписването на законна ипотека върху поставените в дял на М.В.К.,
ЕГН-********** и на А.М.К. недвижими имоти до размера на вземането си спрямо тях,
на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ приетата за разглеждане в
делбеното производство претенция на М.В.К., ЕГН-********** *** против А.В.Ц., ЕГН-********** ***, с правно основание
чл.12, ал.2 от ЗН, за заплащане на сумата в размер общо на 17 180 лева, представляваща строително-монтажни работи, извършени приживе
на наследодателя Х.Н.К., б.ж. на гр.Ловеч, починала на 23.11.2016 год., в ПИ с
идентификатор 43952.507.1545 в самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.1545.1 и в самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.1545.2, а именно : изграждане на ограда на имота от арматура, тухли
четворки и керемиди, облепване основата на къщата с каменни плочи, електрически
инсталация на двора, състояща се от кабели, три дворни лампи, един контакт за
двора и два ключа, изграждане на термоустойчив плот в кухнята, полагане на
ламиниран паркет в хола и в кухнята, шпакловка на стените на кухнята и хола,
слагане на тапети, поставяне на алуминиева дограма на прозорците на кухнята и
на хола, поставяне на алуминиева врата на терасата на кухнята, измазване около
прозорците и около вратата след поставянето на алуминиевата дограма на
прозорците и вратата, избиване на стената между кухнята и хола и направата на
свод, поставяне на стъкло, облепено с лайсни на стената на хола, поставяне на
алуминиева дограма на прозорците на детската стая, измазване около вратата,
изолиране на стената на детската стая със стериопор, полагане на теракот в
тоалетната, закупуване на нова тоалетна чиния с казанче, поставяне на теракот
на терасата на кухнята и коридора около 26 кв.м. постовяне на теракот в
коридора на приземния етаж на къщата около 10 кв.м., поставяне на теракот в
кухнята на приземния етаж на къщата около 4 кв.м., поставяне на теракот на
предверието на къщата около 3 кв.м., изграждане на стени на предверието на
къщата от итонг, поставяне на рамка на предверието на къщата от винкел и
стъкло, поставяне на теракот в банята на къщата около 12 кв.м., закупуване и
монтиране на два броя нови смесители за банята и душ батерия, подменяне на ВиК
инсталацията в банята, закупувайки тръби, колена и муфи, закупуване и монтаж на
комплект мивка, шкаф и огледало в банята, направата на таван на тоалетната,
банята и сухото помещение с декоративни стериопорни плоскости, поставяне на
теракот в гаража около 18 кв.м., изправяне на стените на гаража, чрез налепване
на стериопор, поставяне на мрежа върху стериопора и измазване с каменит,
направата на изолация на спалнята със стериопор и боядисване на стените,
закупуване на мивка от алпака за кухнята, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН-********** и на А.М.К.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** да заплатят по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата 2 326 /две хиляди триста двадесет и шест/
лева всеки един от тях.
ОСЪЖДА А.В.Ц., ЕГН-********** *** да
заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 904,55 /деветстотин и четири
лева петдесет и пет стотинки/, представляваща 4% върху стойността на сумата,
която получава за уравнение на дяловете в размер на 22 613,89 лева от
съделителите М.В.К. и А.М.К..
Решението може да се обжалва пред
ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :