Решение по дело №501/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 63
Дата: 7 февруари 2024 г.
Съдия: Андрей Ангелов
Дело: 20241100200501
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно дело №
20241100200501 по описа за 2024 година
В СГС е постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, в което е удостоверено, че австрийски несъдебен орган с решение от
01.03.2023 г., влязло в сила на 21.03.2023 г.е наложил на българския гражданин А. А.
Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Връбница“, ул. ****
административно наказание „Глоба“ в размер на 80 евро /осемдесет евро/.
В с.з. представителят на прокуратурата пледира за признаване на
решението.
Защитникът на санкционираното лице оспорва предпоставките за
признаването му, считайки че по делото липсват данни за уведомяването на
доверителя му, респ. осигуряването на възможност за обжалването му.
СГС, НО, 14 въззивен състав счете, че са налице предпоставките на чл. 42 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от същия закон, за признаване на
посоченото удостоверение от несъдебен орган на Р. Австрия, тъй като по делото е
постъпило валидно удостоверение от 12.01. 2024 г., съобразено с Приложение 1 към
българския закон и чл. 4 от Рамково Решение № 2005/2014/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
1
Видно от удостоверението от 12.01. 2024 г. българският гражданин А. А. Г. е
санкциониран за това, че като водач на лек автомобил с рег. № **** на 15.01.2023г. е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като е превишил
максимално допустимата скорост на движение в Р.Австрия с 20 км/ч, квалифицирано
като административно наказание, свързано с правилата за движение по пътищата на Р.
Австрия. В този аспект е налична хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от българския закон,
тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
поради което и двойна наказуемост не се изисква за конкретното деяние. Независимо
от това и съгласно българското законодателство превишаването на максимално
разрешената скорост с 20 км./ч. се явява административно нарушение по българския
Закон за движение по пътищата. На следващо място съдът констатира, че в протеклото
производство пред властите на Р. Австрия са спазени всички условия за гарантиране
правото на защитата на засегнатото лице Г., като видно от самото удостоверение в него
е маркирано (отбелязано), че наказаният българския гражданин е бил уведомен,
съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и сроковете за обжалване. В този аспект съдът е длъжен да приеме за установено
по делото, че правото на защита на Г. е било гарантирано, поради което и наведените
от защитата доводи не следва да бъдат приети за основателни. Това е така, тъй като с
приемането на Закона за признаване, изпълнение, изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Р. България
е хармонизирала своето законодателство със съответното Рамково решение на Съвета
на Европа, израз на взаимното доверие на правните системи на страните - членки на
ЕС, поради което голословното твърдение на засегнатото лице, че не е било уведомено
и не му е била предоставена възможност за обжалването на решението, не следва да
бъдат приети като основателни. В този смисъл и съдът констатира кумулативната
даденост на основанията, необходими за признаване на решението от 01.03.2023 г.на Р.
Австрия, като българският гражданин следва да бъде плати левовата равностойност на
80 евро /осемдесет евро/, а именно – сумата от 156,47 лв. /сто петдесет и шест
лева и четиридесет и девет стотинки/
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3