РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Монтана, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20231600500237 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от Кооперация
„П.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *, ул. „*“ № *,
представлявана от председателя Г.Ж., действаща чрез процесуалния си
представител адвокат Н. Б., срещу Решение № 156 от 19.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 1158/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом,
ти
3- състав, с което на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ е изменен Договор за
аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписвания гр. *, с вх. №
*от 22.10.2013 г., акт № *, том *, сключен между С.К., в качеството й на
арендодател (заместена впоследствие от Г. Г. Г.), и Кооперация „П.“, в
качеството й на арендатор, в частта относно размера на уговореното арендно
плащане, като същото, считано от стопанската 2021/2022 г., е увеличено
от 40,00 лв. на 75,00 лв. на декар предоставена площ, по отношение на
следните имоти: 1. имот с идентификатор *, НТП нива в м. „*“, трета
категория, с номер по предходен план № *, с площ от 23555 кв. м. при съседи
1
имоти с: *, *, *, *, *, *; *. имот с идентификатор *, НТП нива в м. „*“, трета
категория, с номер по предходен план № *с площ от 16314 кв. м. при съседи
имоти с: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *; 3. имот с идентификатор *, НТП нива в м.
„*“, втора категория, с номер по предходен план № *, с площ от 12492 кв. м.
при съседи имоти с: *, *, *, *, *, *, *, *, *; 4. имот с идентификатор *, НТП
нива в м. „*“, втора категория, с номер по предходен план № *, с площ от
38887 кв. м. при съседи имоти с: *, *, *, *, *, *, *, *; 5. имот с идентификатор
*, НТП нива в м. „*“, трета категория, с номер по предходен план № *, с площ
от 2246 кв. м. при съседи имоти с: *, *, *, *, *; 6. имот с идентификатор *,
НТП нива в м. „*“, трета категория, с номер по предходен план № *, с площ
от 7324 кв. м. при съседи имоти с: *, *, *, *, *, *, *, *. Със същото решение
ответниковата кооперация е осъдена да заплати сумата от 850,00 лв.,
представляваща направени в производството пред първоинстанционния съд
разноски.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят посочва, че в мотивите на първоинстанционното съдебно
решение не били изложени съображения защо размерът на арендното
плащане следва да бъде увеличен от 40,00 лв. на 75,00 лв. Счита, че съгласно
информация от Областна дирекция „*“-гр. *, размерът на средното арендно
плащане, който се използва при сключване на споразумения за стопанската
2021/2022 г., за землището на с. *, е 44,00 лв. Същевременно се позовава на
изготвеното в първоинстанционното съдебно производство заключение по
съдебно-техническа експертиза, от което можело да се направи извод, че
средното арендно плащане за имоти с характеристики сходни на процесните,
през стопанската 2021/2022 г., за землището на с. *, е в размер на 62,92 лв.
Обръща внимание обаче, че процесният договор за аренда е сключен за срок
от 10 г., а не е едногодишен, при който цената е по-висока. Счита още, че
нарастването на пазарната рента за периода от сключване на процесния
договор е 50 %, което било почти два пъти по-малко от приетото в крайния
съдебен акт на първоинстанционния съд. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивниковата кооперация признава, че действително са
налице условия за изменение на арендното плащане, но изрично излага, че то
следва да бъде изменено до размер от 62,92 лв. на декар предоставена площ.
С оглед на изложеното жалбоподателят прави искане за отмяна на
2
първоинстанционното съдебно решение в частта над сумата от 62,92 лв . до
уважения от първоинстанционния съд размер от 75,00 лв.
Претендира за присъждане на направените в двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Г.Г., действащ чрез своя
процесуален представител адвокат Н. К., е подал отговор на въззивната
жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна. Намира за вярна констатацията на съда за
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при сключване на процесния договор за аренда. Не отрича, че
средното арендно плащане за землището на с. * за стопанската 2021/2022 г. е
44,00 лв. на декар, но с уточнението, че то било изчислено въз основа на
всички действащи договори за това землище, повечето от които били стари.
Счита, че е налице увеличение на размера на арендните плащания, което се
потвърждавало и от изготвеното в първоинстанционното съдебно
производство заключение по съдебно-техническа експертиза. Сочи, че
размерът от 62,92 лв. на декар на средното арендно плащане изчислено от
вещото лице, не се влияе от обстоятелството дали договорът е едногодишен,
или многогодишен. Излага обаче, че по делото било безспорно установено, че
пазарната рента е в размер на 75,00 лв. на декар.
Въззиваемата страна моли първоинстанционното съдебно решение да
бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Претендира за присъждане на направените в производството
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, с изискуемото съгласно чл. 260 и чл.
261 от ГПК съдържание, поради което е допустима за разглеждане.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции,
становищата на страните, при така определения от въззивната жалба
предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред Районен съд-гр. Лом е образувано по повод на
3
искова молба, подадена от Г. Г. , в качеството му на ищец, действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Н. К., срещу Кооперация „П.“, в
качеството й на ответник. С нея е предявен конститутивен иск по чл. 124, ал.
3 от ГПК, с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ. С предявения иск ищецът е
поискал изменение на Договор за аренда, вписан в Службата по вписвания
гр. *, с вх. № *от 22.10.2013 г., акт № *, том *, като размерът на уговореното
арендно плащане, за стопанската 2021/2022 г. да бъде увеличен от 40,00
лв. на 85,00 лв. на декар предоставена площ, за конкретно посочените
земеделски имоти. С молба от 27.04.2023 г., обективирана в устна форма, в
съдебно заседание, в етапа на съдебното дирене, на основание чл. 214, ал. 1,
изр. 3 от ГПК, петитумът е изменен, като ищецът е намалил размера на
първоначално заявеното искане от 85,00 лв. на 75,00 лв. на декар
предоставена площ, което изменение съдът е допуснал.
С първоинстанционното съдебно решение № 156/19.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 1158/2022 г., Районен съд-гр. Лом е уважил
изцяло предявения конститутивен иск, като е изменил Договор за аренда,
вписан в Службата по вписвания гр. *, с вх. № *от 22.10.2013 г., акт № *, том
*, в частта относно размера на уговореното арендно плащане дължимо от
арендатора и същият е увеличен от 40,00 лв. на 75,00 лв. на декар
предоставена площ за конкретно посочените имоти. Ответниковата
кооперация е осъдена да заплати и направените в производството разноски в
размер на 850,00 лв.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията,
които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното
решение въззивният съд намира за частично основателни.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззивниковата
кооперация признание, че действително са налице предпоставките на чл. 16,
ал. 5 от ЗАЗ за изменение на договора за аренда, в частта относно
договореното арендно плащане, за конкретните земеделски имоти, то
единственият спорен пред Окръжен съд-гр. Монтана въпрос е какъв
точно следва да бъде размерът на увеличеното арендно плащане.
4
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства.
От фактическа страна по делото се установява, че страните са в
облигационно правоотношение, основано на договор за аренда (л. 4, 5 от
първоинстанционното дело). На 18.10.2013 г., между С.К., чрез
пълномощника й И.В. и кооперацията жалбоподател е сключен договор за
аренда, по силата на който Каменова, в качеството й на арендодател е
предоставила на въззивниковата кооперация, в качеството й на арендатор, за
временно и възмездно ползване идеални части от индивидуализираните в
него земеделски земи. Договорът за аренда е сключен в изискуемата от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите, което е условие за
неговата действителност. От доказателствата по делото се установява, че след
сключването на договора е настъпила промяна в страните по същия, тъй като
въззиваемият е придобил правото на собственост върху арендуваните
земеделските имоти, като е заместил арендодателя, встъпвайки в правата му.
В подкрепа на твърдението, че е собственик на земеделските ниви, предмет на
договора за аренда, е приложеното заверено копие от договор за покупко-
продажба, обективиран във формата на нотариален акт (л. 8, 9 от
първоинстанционното дело), видно от което на 08.11.2019 г. наследниците на
К., като продавачи, са прехвърлили собствеността върху идеалните части от
недвижимите имоти по отношение, на които е сключен процесният договор за
аренда, на въззиваемия Г., като купувач. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ,
приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като
страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. Макар вписването да
не е елемент от фактическия състав на този договор и да няма конститутивно
действие, то договорът за аренда има оповестително-защитно действие, като
прави правото на арендатора да ползва земята противопоставимо на
последващ приобретател. В случая процесният договор е вписан, поради
което това действие създава противопоставимост и новият собственик Г. по
силата на настъпилото частно правоприемство, замества първоначалния
арендатор по договора. С оглед на това въззиваемият е станал надлежна
страна по същия.
Договорът за аренда е двустранен и възмезден, с продължаващо
изпълнение. По силата на процесния договор за аренда арендодателят е
5
предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване за срок от 10
години, считано от стопанската 2015/2016 г., шест броя ниви, намиращи се в
землището на с. *, подробно индивидуализирани в договора, с обща площ от
100,794 декара. Съгласно раздел II озаглавен „Цена и начин на плащане“, чл.
3, ал. 1 от договора, арендното плащане, на декар предоставена площ за една
стопанска година, е уговорено в размер на 40,00 лв.
С оглед невъзможността страните да предвидят a priori (предварително)
всички евентуални промени на обстоятелствата, свързани с изпълнението на
задълженията по него, както и тези, свързани с наличието на еквивалентност
на дължимите престации, изменението на договорените веднъж условия е
допустимо по взаимно съгласие на страните. Предвид тази възможност на
28.03.2022 г. арендодателят чрез отправено предложение, по чл. 16, ал. 1 вр.
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, обективирано в нотариална покана (л. 6 от
първоинстанционното дело), е инициирал процедура по чл. 16 от ЗАЗ, като
е отправил до арендатора Кооперация „П.“ извънсъдебно искане за изменение
на договора, свързано с актуализация, чрез увеличаване на размера на
уговореното арендно плащане, за стопанската 2021/2022 г. На 29.03.2022 г.
това предложение е получено от председателя на кооперацията арендатор.
Последният не е отговорил, което поведение Г. възприел като мълчалив отказ.
Това мотивирало арендодателя да сезира съда с искане по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ,
който по изключение допуска намеса на съда в едно облигационно
правоотношение между равнопоставени правни субекти. Тази разпоредба е
предвидена като възможност, гарантираща правата на страните и справедливо
уреждане на отношенията им по съдебен ред в случаите на трайно изменение
на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването на
договора.
Съгласно практиката на ВКС, актуализация на размера на арендното
плащане е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили
такава клауза при подписването му. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД
предвижда възможност за изменение, прекратяване, разваляне или отмяна на
договора по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Съгласието за изменение на договора може да се постигне: 1) при
самото сключване на договора, чрез клауза за промяна на определен/и
елемент/и от него при настъпване на конкретно обстоятелство или 2) по-
късно чрез допълнително споразумение между страните. В конкретния случай
6
в чл. 15, ал. 4 от договора за аренда е включена клауза за промяна на
договорения начин и размер на арендното плащане. Ето защо въззиваемият, в
качеството му на арендодател, може да упражни правото си за изменение на
договора по съдебен ред-чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, но само при наличието на
предпоставките за това, предвидени в ал. 1 на същата разпоредба, а именно,
ако след сключване на договорите за аренда, обстоятелствата, от които
страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят
трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, които въззивниковото дружество признава, че са настъпили.
За да се установяват какви са били годишните арендни плащания,
договаряни с други арендатори/наематели за земеделски земи, сходни по вид
и характеристики с процесните, в първоинстанционното съдебно
производство е била назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно
заключението на същата размерът на средното арендно плащане по
договори за аренда/наем за земи, сходни с процесните, по вид и
характеристики, в землището на с. * за стопанската 2021/2022 г., е 75,00 лв. на
декар. Същевременно е посочено, че средно претеглената пазарна цена на
договорените рентни плащания за стопанската 2021/2022 г., за същото
землище е от 60,00 лв. до 75,00 лв. на декар. Вещото лице е проучило
договори за аренда на съпоставими по размер земеделски имоти в землището
на с. *, сключени с различни арендатори и е изчислило средна арендна цена
62,92 лв. Въззивният съд не кредитира това заключение в частта му, с която е
изчислено, че средната арендна цена за декар, за стопанската 2021/2022 г., в
землището на с. *, е в размер на 75,00 лв. Това е така, тъй като в тази му част
заключението е изцяло необосновано. Вещото лице не е изложило никакви
аргументи защо приема, че средната цена на арендното плащане е в размер на
75,00 лв. и от къде извежда тази стойност, след като направената от него
съпоставка на реално сключени арендни договори показва друга средна
арендна цена, а именно тази в размер на 62,92 лв. Съгласно експертното
заключение арендните плащания, на които за стопанската 2021/2022 г., се
отдава под аренда земеделска земя в землището на с. * и в землищата на
съседни на него села вече значително надхвърлят уговореното в процесния
договор арендно плащане от 40,00 лв. на декар годишно. Изрично е посочва,
че при всички тях се наблюдава по-висок размер на годишните арендни
плащания, които надвишават цената по процесния договор. Въз основа на
7
посоченото в заключението, че средната арендна цена за землището на с. *, е
равна на 62,92 лв., въззивният съд приема, че предявеният иск е основателен
до размер от 62,92 лв. на декар.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен над сумата от 62,92 лв. до уважения размер от 75,00 лв.
и вместо него искът за тази част да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени разноски на
страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от предявения иск.
По разноските в първоинстанционното съдебно производство:
Съобразно изложените по-горе мотиви обжалваното решение на
районния съд следва да бъде изменено и в частта за разноските.
Искът е уважен до размер от 62,92 лв. и е отхвърлен до пълния предявен
размер от 75,00 лв. Ищецът Г. Г. в първа инстанция е доказал разноски в общ
размер от 850,00 лв. (държавна такса в размер на 50,00 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв. и депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 200,00 лв.). При това положение разноските на ищеца
съразмерно с уважената част от иска се изчислят като съотношение, както
следва: 62,92 лв. х 850,00 лв./75,00 лв. Така, на ищеца се следват разноски в
размер на 713,09 лв. По тази причина решението на районния съд следва да
бъде отменено в частта, в която кооперацията е осъдена да заплати
направените от ищеца в първоинстанционното производство разноски над
размер от 713,09 лв. до присъдения размер от 850,00 лв.
Искът е отхвърлен за разликата над 62,92 лв. до пълния предявен размер
от 75,00 лв., или искът е отхвърлен за сумата от 12,08 лв. Ответникът
Кооперация „П*“ в първата инстанция е представил списък с разноски по чл.
80 от ГПК, видно от който е доказал разноски в размер на 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. При това положение разноските на
ответниковата кооперация съразмерно с отхвърлената част от иска се
изчислят като съотношение, както следва: 12,08 лв. х 300,00 лв./75,00 лв.
Така, на ответниковата кооперация се следват разноски в размер на 48,32 лв.
По разноските във въззивното съдебно производство:
8
Искът е уважен до размер от 62,92 лв. и е отхвърлен до пълния предявен
размер от 75,00 лв. Въззивниковата кооперация във втората инстанция е
представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК, видно от който е доказала
разноски в общ размер 26,30 лв. (държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция в размер на 26,30 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 1,30 лв.
такса за превод). Настоящият въззивен състав намира, че следва да бъде
присъдена съответната част и от таксата за превод, тъй като липсва законово
основание в дължимите разноски да не бъдат включени разходите за превод
на държавните такси. Доколкото преводът на парични суми по банкова
сметка включва задължително заплащането на съответна такса, то същата се
явява разход за страната, пряко свързан със задължението й за заплащане на
държавната такса и поради това подлежи на присъждане като разноски за
производството (в този смисъл е Определение № 4 от 05.01.2022 г. на ВКС по
ч. т. д. № 344/2021 г., II т. о., ТК). При това положение разноските на
въззивниковата кооперация съразмерно с уважената част от иска се изчислят
като съотношение, както следва: 62,92 лв. х 26,30 лв./75,00 лв. Така, на
въззивниковата кооперация се следват разноски в размер на 22,06 лв.
Искът е отхвърлен за разликата над 62,92 лв. до пълния предявен размер
от 75,00 лв., или искът е отхвърлен за сумата от 12,08 лв. Въззиваемият Г. във
въззивна инстанция е доказал разноски в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, видно от приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че договорното възнаграждение е
заплатено в брой, в който случай съгласно т. 1 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, договорът има характер на разписка. При това положение разноските на
въззиваемия съразмерно с отхвърлената част от иска се изчислят като
съотношение, както следва: 12,08 лв. х 500,00 лв./75,00 лв. Така, на
въззиваемия се следват разноски в размер на 80,53 лв.
Наред с всичко изложено за пълнота въззивният следва да отбележи
следното: Видно от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба,
предмет на предявения пред първоинстанционния съд иск е увеличение на
арендното плащане единствено за стопанската 2021/2022 г. В съответствие с
изискванията посочени в чл. 236, ал. 2 от ГПК за това какво следва да бъде
съдържанието на мотивите към решението, районният съд е
посочил исканията на ищеца. В настоящия случай в изложените мотиви към
9
първоинстанционното съдебно решение се съдържа описание на
съдържанието както на обстоятелствената част на исковата молба, така и на
петитума. В отделни абзаци в мотивите (л. 83 от първоинстанционното дело-
абзац втори, изречение първо и абзац трети, изречение първо) съдът изрично
е посочил, че ищецът желае процесният договор за аренда да бъде изменен, в
частта с уговорения размер на арендно плащане, считано за стопанската
2021/2022 г. В конститутивния диспозитив обаче съдът приема, че договорът
следва да бъде изменен в частта относно размера на уговореното арендно
плащане, като го увеличава от 40,00 лв. на 75,00 лв., считано от стопанската
2021/2022 г. С оглед на това въззивният съд намира, че е налице
несъответствие между формираната воля на районния съд в изложените
мотиви и външното й изразяване в диспозитива на решението. Не е отразена в
диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите, което
практиката на върховната съдебна инстанция приема, че представлява
очевидна фактическа грешка (в този смисъл Решение № 321 от 26.09.2012 г.
по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, I г. о.). С оглед на разпоредбата на чл. 247 от
ГПК, въззивният съд намира, че делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за поправяне на очевидна фактическа грешка,
допусната в диспозитива.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 от ГПК, Решение № 156
от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1158/2022 г., по описа на Районен
ти
съд-гр. Лом, 3- състав в частта, с която искът с правно основание чл. 16,
ал. 5 от ЗАЗ, предявен от Г. Г. срещу Кооперация „П.“, е уважен над размер
от 62,92 лв. на декар арендно плащане за стопанската 2021/2022 г. до
уважения размер от 75,00 лв. на декар, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, предявен от
Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, жк. „*“, бл. *, ет. *, ап. *и с. *, ул. „*“ №
*, срещу Кооперация „П.“, ЕИК *, представлявана от председателя Г.Ж., със
10
седалище и адрес на управление с. *, ул. „*“ № *, за изменение на
уговореното арендно плащане в чл. 3, ал. 1 от договор за аренда, вписан в
Службата по вписвания гр. *, с вх. № *от 22.10.2013 г., акт № *, том *, над
сумата от 62,92 лв. на декар арендно плащане за стопанската 2021/2022 г.
до уважения размер от 75,00 лв. декар.
ОТМЕНЯ Решение № 156 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. №
ти
1158/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3- състав, в частта, с която
Кооперация „П.“, ЕИК *, е осъдена да плати на Г. Г., ЕГН **********,
направените в първоинстанционното производство разноски над размер от
713,09 лв. до присъдения размер от 850,00 лв.
ОСЪЖДА Кооперация „П.“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление с. *, ул. „*“ № *, представлявана от председателя Г. Ж., да
заплати на Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, жк. „*“, бл. *, ет. *, ап. *и с.
*, ул. „*“ № *, сумата от 80,53 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, жк. „*“, бл. *, ет. *, ап.
*и с. *, ул. „*“ № *, да заплати на Кооперация „П.“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление с. *, ул. „*“ № *, представлявана от председателя Г. Ж.,
сумата от 48,32 лв., представляваща разноски за първоинстанционно
производство и сумата от 22,06 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ти
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Лом, 3- състав, за провеждане
на производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на Решение № 156 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1158/2022 г., по
ти
описа на Районен съд-гр. Монтана, 3- състав, съобразно мотивите на
настоящото решение.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12