РЕШЕНИЕ №

     гр. Ловеч, 14.11.2018 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 345 по описа за 2018 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

       Производството е на основание чл. 72 ал.1 т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и по реда на чл.256 от същия закон, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

            Административното дело е образувано по жалба на Б.Н.С. с ЕГН: ********** и посочен адрес: ***, чрез пълномощник адв.С.И. АК – П., против Заповед за задържане на лице с рег. № 451зз-89 / 2018 година от 05.10.2018 година, издадена от „командир на отделение“ при Районно управление /РУ/ гр. Я.към Областна дирекция на МВР Ловеч - П.Б.П..

             В жалбата и по същество са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон и липса на фактическо основание за задържане, тъй като не са посочени каквито и да било данни, от които да се направи обоснован извод за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК. В заключение прави искане за отмяна на заповедта на полицейския орган.

              В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно упълномощения си процесуален поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В депозирано по делото писмено становище излага, че при положение, че се посочват правни основания по Наказателния кодекс, счита че заповедтта страда от съществен порок, липсват данни за установено на място престъпно деяние, което да наложи прилогането на ПАМ по отношение на водача на автомобила и решаване на въпроса ще се образува ли досъдебно производство, което прави невъзможен съдебният контрол върху заповедтта и невъзможна преценката по какъв начин е формиран изводът на полицейският орган за необходимост от мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.    

              Ответникът – полицейски орган „командир на отделение“ при РУ гр. Я.при ОД на МВР Ловеч П.Б.П. се явява лично, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и дава обяснения по повод издаването на заповедта. Счита, че издадената заповед за задържане е правилна и законосъобразна.

              В процеса не встъпи представител на Окръжна прокуратура Ловеч.

              Административен съд - Ловеч, четвърти състав, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, становищата на страните по делото и събраните в хода на съдебното производство доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

             Според дадените от ответника обяснения по повод издаването на заповедта на 05.10.2018 г. /петък, който е пазарен/, П. бил на работа дневна смяна и по нареждане на началника обхождали пазара по ул. *****, забелязали автомобил фолксфаген пасат, за който им направило впечатление, ненужното форсиране на двигателя движейки се по-пътното платно и огромния дим, който излизал от ауспуха на автомобила. Това провокирало полицейските служители да спрат    автомобилът за извършване на полицейска проверка, чрез подаване на стоп палка. Поискали от водача да представи следните документи: лична карта, шофьорска книжка, син контролен талон, талон за регистрация на МПС част II, гражданска отговорност и преглед, които водача представил, след което го попитали ще има ли нещо против да му бъде извършена проба за алкохол и проба с Drug Check 3000 за употреба на упойващи вещества и наркотици. След съгласието му извикали за съдействие другия екип, с който работили съвместно - смесен автопатрул – пътен контрол и патрулнопостова дейност, като колегата му Д.И., който е от Пътен контрол извършил проба на водача за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества, тъй като П. е от охранителна полиция и не извършвал такива проби. Затова, при такива случаи викали за съдействие колега от Пътен контрол, който извършва тези проверки и съставя протоколите за тях. Пробата за алкохол на водача била отрицателна, но извършената проба  за употреба на упойващи вещества и наркотици била положителна, за която бил съставен приложения на лист 16 от делото Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Дрегерът отчел наличие на такива, на амфетамин. Ответникът П. присъствал при изготвяне на Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, който бил издаден във връзка с изследването, и видял, че в случая уреда отчетел наличието на определени наркотични вещества. Обяснява, че по време на самото тестване, уреда на екрана показал наличието на съответните наркотични вещества, като на самия тест се прави снимка и на практика след теста,   извършен от полицаят от сектор Пътна полиция, има протокол и снимка, приложени по делото. Жалбоподателят видял резултата на дисплея и му било обяснено от служителя на Пътен контрол, че ако желае има правото да даде кръв и урина към този тест и му издал талон за кръв и урина, като отказал да даде кръв и урина. П. му обяснил, че ще бъде задържан във връзка с положителния тест, който отчел положителен резултат за употребата на наркотични вещества. В тази връзка изготвил обжалваната заповед, медицинска справка, че лицето е годно да бъде задържано за срок от 24 часа, протокол за личен обиск, декларация за правата му, амбулаторен лист, към медицинската справка за преглед и освидетелстване, който е издаден във връзка с прегледа за задържането.

               С оспорената заповед за задържане на лице с рег. № 451зз-89 / 2018 година от 05.10.2018 година, на П.Б.П. „командир на отделение“ при Районно управление /РУ/ гр. Я.към Областна дирекция на МВР Ловеч, жалбоподателят Б.Н.С. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в сградата на РУ на МВР – Я., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. В заповедтта е отразено часът на задържането и освобождаването, в 8.30 часа на 06.10.2018 г. Административният акт е подписан от полицейския орган и от задържаното лице.

               С административната преписка са представени Декларация от 05.10.2018г. в 10.00 часа /л.19 от делото/, Протокол за полицейски обиск на лице, подписан от полицейския орган, обискираното лице и от свидетел /л.18/, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице /л.22/, Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице, според която в 11.30 часа на 05.10.2018 година е освидетелстван С. /л.20/ и амбулаторен лист /л.21 от делото/.

                    Представен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с приложена разпечатка, според които е установено, че жалбоподателят при управление на на МПС-лек автомобил „******” с рег.№ ******в гр.Я.по ул. ****** пред дом №*** с посока  на движение ул. **** проявява признаци на употреба на наркотични вещества или техните аналози, за което е извършен еднократен тест  DRUG СНЕК-3000 с № REF 8325554, годен до м.05.2019 година, отчитащ на скалата положителни стойности на мет - метамфетамин и амр-амфетамин /л.17 от делото/ .

               Видно от оспорената заповед за задържане, както и от приложената в административната преписка декларация на жалбоподателя са разяснени всички негови права, включително на медицински преглед, правото да обжалва законността на задържането пред съд, на адвокатска защита и т.н. 

     По делото е представено Удостоверение рег.№ УРИ -451р-14752/25.10.2018 г. на началника на Районно управлеие гр.Я.към Областна Дирекция на МВР Ловеч, съгласно което П.Б.П. е назначен на длъжност „командир на отделение“ в РУ Я.със заповед УРИ 295з-1370/26.07.2016г. на Директора на ОДМВР гр.Я., която длъжност изпълнява и към настоящия момент /лист 14/.

                При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана и депозирана в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок. Подадена е от активнолегитимирано лице, което е адресат на заповедта, имащо пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита. Насочена е срещу подлежащ на обжалване по реда на АПК индивидуален административен акт, съгласно чл. 72 ал. 4 предл. първо от ЗМВР. Сезиран е родово и местно компетентния административен съд. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.

              Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

               Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72 ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

                    Оспореният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал.1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона с нормата на чл. 72 ал.1 от ЗМВР правомощия. Съобразно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1-7 изчерпателно са посочени случаите, при които това е допустимо. Издателят на акта, според служебния си статут, установен с удостоверение /на л.14 от делото/ има качеството на полицейски орган по чл.72 от ЗМВР. Това го определя като компетентен по материя, време и място административен орган. Не са налице основания за отмяна на акта по чл.146 т.1 от АПК.

                     При издаване на оспорената заповед не са допуснати от административния орган нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, които да са от категорията на съществените. Спазена е процедурата по разясняване и осигуряване на правата на задържания /правото на защита, на медицински преглед и т.н./. При издаване на оспорения акт не се констатира   нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.

     Заповедта е издадена в предвидената с чл.74 ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите реквизити за издаването й, предвидени в специалната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му: да обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. Разяснени са правата му по чл.72 ал.4 и чл.73 от ЗМВР.  

                    Представена е декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, че е запознат с правата си. Изпълнени са изискванията за връчване копие от заповедта на задържаното лице срещу подпис, съгласно чл.74 ал.6 от ЗМВР.

    Задържането по реда на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по правната си същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за до 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Съгласно нормата на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на мярката не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

               Събраните по делото доказателства и обясненията на П. безспорно установяват, че при управление на лек автомобил на посочената дата, /когато е пазарният ден/ в град Я.жалбоподателят ненужно е форсирал двигателя на автомобила, движейки се по-пътното платно, като от ауспуха излизал огромен дим. Това му поведение провокирало полицейските служители да спрат автомобила за извършване на полицейска проверка, в хода на която било установено с дрегер употребата на наркотични вещества или техните аналози, в случая мет - метамфетамин и амр-амфетамин, според резултата на дисплея, при което лицето е задържано с процесната заповед за задържане за срок от 24 ч. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за извършено престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 от НК.

    С посочената разпоредба на чл.343 б ал.3 от НК /ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. ДВ бр.74 от 2015 г./ законодателят е криминализирал деянието, за който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е предвидил водача да бъде наказан с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

   Според доказателствата по делото описаното и възприето от задържащият орган поведение на С. като водач,  колкото и да е субективна тази преценка, в конкретния случай се оказва правилна, защото практически се потвърждава от пробата с техническото средство. С приложения на лист 16 от делото Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е установено наличието на такива. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на С., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

             Не е необходимо също така в заповедта да се излагат пространни мотиви-достатъчно е да бъде посочено, че са налице данни за извършено престъпление. Информацията, подкрепяща и обосноваваща издаването на заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР може да се съдържа в съответната административна преписка, каквато в процесния случай е налице. Достатъчно е в преписката да се съдържат данни, от които да може да се направи извод за евентуална съпричастност на дадено лице към конкретно извършено престъпление.

   В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа”. В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта сочи „ за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК”.

     Лицето е уведомено за основанията за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципът за защита от произвол.

     Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В оспорения акт има правно основание - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според който законов текст полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В действителност фактите, описани в заповедта са оскъдни, посочва се – за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, която разпоредба регламентира престъпен състав /като се отчита фактът, че това не е част от наказателно производство по НПК във вр.с НК, а става дума за производство по ЗМВР във вр. с АПК/.

     Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/, каквито в случая са налице. Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. Предвид посоченото в заповедта фактическо основание – данни за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното основание - чл. 74 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е да има определени данни, от които може да се направи предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес.         

    Видно от представените по делото и неоспорени от страните доказателства – Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози и приложението към него, налице са данни, обосноваващи предположение за извършено конкретно престъпление. Налице е предвидения в закона критерий за издаване заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Целта на мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Въпросът за извършителя, вината и други обстоятелства касаещи наказателната отговорност могат да бъдат установени в рамките на съответното наказателно производство.

               На следващо място обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Както бе посочено по-горе в мотивите прилагането на принудителна административна мярка не е налагане на наказание за престъпление, а превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез ограничаване на правото на свободно придвижване.  

               Настоящият състав не споделя изложеното в писмената защита, че оспоренета заповед, издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез ограничаване на свободното му предвижване за определен период, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от Закона II административните нарушения и наказания.  Основание затова черпи от безспорно установеното по делото, че в случая оспорващият е управлявал МПС след употреба на на наркотични вещества или техни аналози в населеното място, в пазарен ден, който е най – оживеният за един такъв град като Ябланица, наред с неадекватното му поведение при шофиране, а именно ненужно форсиране на двигателя на автомобила, провокирало полицейският автопартул да извърши проверка.

               Съгласно чл. 4 ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейски орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР, а именно да се осуети прикриване на извършеното престъпление и да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършването му, в съответствие с основните дейности, заложени в чл.6 т.2 т.3 т.6 т.7 и т.8 от ЗМВР. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл.6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът.  

    В контекста на принципа по чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Следва да се отбележи, че се касае за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което деяние е с повишена степен на обществена опасност при зачестилите в страната пътнотранспортни нарушения с човешки жертви. В този смисъл за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.       

                Настоящият състав не споделя и изложеното в жалбата, че в този конкретен случай на задържане, данните, свързани с необходимостта от налагане на мярката вероятно се позовават на извършена проверка за употреба на наркотични вещества на която издателя е присъствал като свидетел, като видно от протокола за това действие, процедурата била проведена след като лицето е задържано, а видно от самия протокол - не е констатирано нито аномалия в поведението му, нито е посочено наличие на данни за опиати. Обстоятелството, че проверката, респективно извършената от младши автоконтрольор Д.И. проба за наркотични вещества с техническото средство е в интервала от 10.30 ч. до 11.00 часа, според отразеното в Протокола на л. 16 от делото, не съвпада с точност с  посочения при изготвяне на заповедта за задържане /9.45 ч./, следва да се отдаде на необходимостта от технологично време да бъде извършена проверката от другия автопатрул, на сектор ПП, като се касае за неголям времеви интервал, който не би се отразил съществено на фактологията по проверката, като не променя факта на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози на 05.10.2018 г., който факт не се и оспорва от жалбоподателят, и който е обосновал задържането.  Неадекватното поведение на жалбоподателя като водач на МПС е довело до проверката на документи от автопатрула на Охранителна полиция, съответно и до изпробването с техническо средство за алкохол и до такова за опиати, за което е следвало да бъде изчакан автопатрул на Сектор Пътна полиция. В самия Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества в раздел 1 - Начин на управление на МПС е отбелязано в т.2.2 - несигурно превключване на скоростите/боравене с уредите на управление/, в т.2.3 - ненужно форсиране на двигателя, а в Радел 2 - Начин на поведение по време на проверката, като съмнителни признаци е маркирано по 6.3 безпокойство, очи-воднисти/блестящи, със зеници 2.5 мм., което кореспондира с отчетения резултат.

              Целокупният анализ на доказателствата по делото обуславя извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличие на законоустановените в ЗМВР материално правни предпоставки за това, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и следва да остане в сила, а подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.    

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 предложение последно от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.С. с ЕГН: ********** и посочен адрес: ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 451зз-89 / 2018 година от 05.10.2018 година, издадена от „командир на отделение“ при Районно управление /РУ/ гр. Я.към Областна дирекция на МВР Ловеч - П.Б.П..

    Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

    Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: