ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
Велико
Търново, 29.10.2021г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 463/ 2021г. по описа на Административен съд – гр. В
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 159 от АПК – проверка за допустимост.
Образувано
е по Жалба вх. № 3475/26.07.2021г. в АСВТ/по същество искане по чл.256 от АПК/,
подадена от името на С.Е.Й. ***, действащ чрез упълномощения ***.
Ищецът твърди, че е
претърпял увреда на собственото му селскостопанско имущество като вредите се
изразяват в неполучен добив от пшеница, засята върху собствени земеделски земи,
находящи се в землището на с. Ореш, заявени за обработване по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ в реални граници/конкретно посочени 4 имота с идентификатори по КВС/.
Поради невъзможен достъп до имотите му в периода от м. октомври 2019г. до
прибиране на реколтата от царевица в съседните имоти през есента на 2020г. Ищецът
посочва, че е подал Молба вх. № 94-М-232/08.07.2020г. до община Свищов с искане
за обезщетение и кметът на същата назначил Комисия по ЗОСИ, която с Протокол от
31.07.2020г. е установила увреждането и отговорното лице. Но Заповед за
обезщетение така и не била издадена. Поради това оспорил мълчалив отказ на
кмета пред АСВТ. Образуваното АД № 524/2020г. е прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Свищов. Образувано под №885/2020г.
По
изложените съображения като определя неиздаването от кмета на общината на
Заповед и НП по специалния ЗОСИ като бездействие по чл.256 от АПК, ищецът иска
от АСВТ да осъди кмета да извърши действията по издаване на Заповед за
обезщетяването му за причинените вреди на неговото селскостопанско имущество
според пряко задължаващите го разпоредби на чл.20-25 ЗОСИ, за което да му
определи срок, в който да изпълни задълженията си. Освен това, претендира на
основание чл.303, ал.1 от АПК за непроизнасяне в срок по негово искане от
08.07.2020г. да бъде наложено административно наказание глоба на кмета на
общината.
В
о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от упълномощения ***. Последният
пледира за основателност на ИМ по съображения, изложени в същата и тези в
представената писмена защита. Претендира възстановяване на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – кметът на
Община Свищов, чрез упълномощения *** възразява по допустимостта на
производството. Смята, че искането следва да се квалифицира по чл.256, ал.2 от АПК, при което е депозирано след 14 дневниясрок, т.е. същото е просрочено. Освен това твърди, че между
страните е налице неприключило съдебно производство със сходен предмет, а
именно: гр. д. № 885/2020г. по описа на РС-Свищов. В условия на евентуалност
защитата на ответника определя искането като неоснователно, т.к. АО не е бил
сезиран с искане да започне процедурата по чл.20-25 ЗОСИ. Молят предявеният иск
да бъде отхвърлен и претендират разноски за АВ.
С
Определение от 19.08.2021г. съдът обяви на страните поректа си на доклад и даде
указания по доказателствената тежест. В тази връзка ответната страна представи
административната преписка. Допълнително бе изискано от РС-Свищов справка за
страните и предмета по гр.д. № 885/2020г. по описа на същия съд. Представено е
и постановеното междувременно Решение № 48/20.07.2021г. по същото дело с
отбелязване, че не е влязло в сила.
Въз
основа на съвкупния анализ на така приетите писмени доказателства, неоспорени
от страните, съдът достигна до следните фактически констатации:
1.С
Молба с вх. № 94-М-232/08.07.2020г. г-н Й. *** да му съдейства като задължи
арендатора „Сортови семена”АД Свищов да освободи пътищата по земеразделителния
план до собствените му 4 имота, т.к. не може да започне жетвата на реколтата.
2. В последващата молба с вх.
№94-М-262/23.07.2020г. вече има твърдения, че поради засаждане н полските
пътища около имотите му не е могъл да извърши обработка, вклч. да пожъне
реколтата. Поради това иска на основание чл.29 от ЗОСИ да бъде формирана
комисия, която да установи факта, че е възпрепятстван и да определи
размера
на вредите. Съдът приема, че посочването на чл.29 в молбата е техническа
грешка, доколкото е неотносим, а става въпрос за чл.20 от ЗОСИ, който сочи
формирането на комисия в такива случаи.
3. Във връзка с горните молби кметът
на общината издава Заповед № 1134 РД-01-03/28.07.2020г., с която формира
комисия, която да извърши оглед на 31.07.2020г.
на имотите в с. Ореш и да
установи какъв е достъпът до тях.
4. За извършения оглед е съставен
Протокол на същата дата - 31.07.2020г.
като е констатирано следното: до всеки от четирите конкретно посочени имоти, а
именно: имот с идентификатор 53672.16.45; 53672.111.9; 53672.102.14 и
53672.165.3 - няма достъп. При това за част от полските пътища около същите имоти
общината има сключени договори с посочените арендатори, а за друга няма такива,
но във всички случаи до четирите имота на жалбоподателя към този момент няма
осигурен достъп. Поради това Комисията предлага на кмета на общината да се
направят препоръки към арендаторите”Сортови семена – Елит-2001”ЕООД и „Сортови семена-Инвест”АД като наематели на
полски пътища да освободят тези от тях, за които нямат сключени договори за
наем, за да осигурят достъп до имотите на Ст. Й..
5. Предвид горните констатации
кметът на общината оформя Писмо изх. № 26-00-939/07.08.2020г. до посочените
двама арендатори като им препоръчва в 7-дневен срок да осигурят достъп до посочените
имоти, за което е уведомен и Ст. Й..
6. И от двете горепосочени дружества
са постъпили възражения, които са идентични и са в смисъл, че до имотите на
жалбоподателя винаги е имало свободен достъп именно по посочените полски
пътища. Същите обаче били проектирани в плана за земеразделяне, но не били
трасирани и изградени на място, поради което реално не били поддържани. Самите
дружества нямали задължение да ги поддържат.
7. В резултат на горе посочените
актове и действия на АО Ст. Й. не постига целения резултат. Поради това сезира
Административен съд Велико Търново. Образувано е АД № 524/2020г. с предмет на
оспорване мълчалив отказ на кмета на Община Свищов да се издаде заповед за
обезщетение по реда на чл. 24 от ЗОСИ за причинените му вреди на
селскостопанско имущество от „Сортови семена – Елит-2001“ ЕООД и „Сортови
семена-Инвест“ АД, както и наказателно постановление за извършеното
административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗОСИ. Делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на РС Свищов с Определение №309/31.08.2020г. Защото
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОСИ предвижда специален ред за защита в случая.
8. По изпратеното по подсъдност дело
пред РС Свищов е образувано гр. дело № 885/2020г. Същото е със страни
жалбоподател С.Й. *** и предмет мълчалив отказ на кмета на общината, според
разпореждането за насрочване.
8.1. По гр. дело № 885/2020г. по
описа на РС - Свищов е постановено Решение № 48/20.07.2021г., което при
настоящото произнасяне не е влязло в сила, според посоченото в съпроводителното
писмо на РС. РС е приел, че двете молби на Й. са повод за иницииране на различни производства, вклч. такова за
обезщетение за вреди по реда на чл.25 от ЗОСИ. В тази връзка РС отменя
мълчаливият отказ на АО да осигури достъп до имотите на жалбоподателя и връща
преписката на АО за ново произнасяне по всяка от двете молби - Молба с вх. №
94-М-232/08.07.2020г. и Молба с вх.
№94-М-262/23.07.2020г., в отделни
производства, при спазване изискванията на ЗОСИ и въведените искания в тях.
При така установените факти съдът
формира следните правни изводи:
От
титулната съобразителната и просителната
част на жалбата се налага еднозначният извод, че лицето търси съдебна
защита срещу бездействието на кмета
на Община Свищов да издаде Заповед за обезщетение по реда на чл.20-25 от Закона
за опазване на селскостопанското имущество за причинени на жалбоподателя вреди
от две ТД, а именно: „Сортови семена- Елит-2001“ЕООД и „Сортови семена -
Инвест“АД, както и да издаде Наказателно постановление за извършеното
административно нарушение по чл.40, ал.1, т.7 от ЗОСИ. Кумулативно се търси и
персоналната отговорност на кмета на общината по реда на чл.303, ал.1 от АПК.
Доколкото
се твърди бездействие, то оспорването в хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК е
безсрочно и съдът не сподели доводите на ответника за недопустимост на
производството поради просрочие на искането. Основателно обаче, е възражението
на защитата, че е налице друго висящо съдебно производство със същите страни и
сходен предмет. Става въпрос за гр. дело № 885/2020г. на РС Свищов. При това
съдът намира, че предметът на двете дела е идентичен, т.к. се търси защита в
същия обем и вид. Налице е следователно основание за прекратяване на
производството, предвидено в чл.126, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Доколкото посоченото съдебно Решение не
е влязло в сила и не е налице хипотезата на чл.159, т.6 от АПК.
Относно
търсената защита/видно от депозираните молби пред АО и жалбите пред съда/
следва да се има предвид, че целта е налагане на адм. наказание на виновните за
увреденото селскостопанско имущество лица и определяне на парично
обезщетение за причинените вреди. Това се постига в
специално производство пред РС по реда посочен в чл.25 от ЗОСИ. Ако има
основание за налагане на наказание процедурата приключва с НП, което се обжалва
пред РС по реда на ЗАНН. Ако се касае само за определяне на обезщетение то
процедурата приключва с ИАА, който обаче се оспорва пред РС по реда на ГПК.
Предвиденият специален процесуален ред изключва приложението на общия такъв по
АПК, вклч. редът по чл.256 от АПК. Поради това предявеният понастоящем пред
АСВТ иск по чл.256, ал.1 от АПК е процесуално недопустим, т.к. съществува
специален ред за защита.
Независимо
от горното съдът намира предявеният иск по чл.256 от АПК за недопустим и на още
едно основание, т.к. не се установи да се касае за задължения за фактически
действия, които не са извършени, а за постановяването на правни
волеизявления, а именно:
Съгласно
чл. 8 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, кметовете на общини
организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество.
В Глава III от същия закон е уредена цялата процедура по установяване на
нанесени вреди на селскостопанско имущество, тяхното обезщетяване и
санкционирането на нарушителите. Така в чл. 18, ал.1 от ЗОСИ е регламентирано,
че вреди, които се обезщетяват по реда на същия закон се установяват по
заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган
по охрана на селскостопанското имущество. Актът следва да отговаря на
изискванията на чл. 42 и чл. 43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН /ал.2/ и да се впише в
регистър /чл. 19/. Кметът назначава комисия за установяване характера и размера
на вредите и размера на обезщетението с участието на компетентни лица /чл. 20,
ал.1/, които извършват оценка по един от регламентираните в чл. 22, ал.2 ЗОСИ
способи. За своите констатации и оценки, комисията съставя протокол /чл. 20,
ал.2 ЗОСИ/. Определянето на обезщетението и налагането на административно
наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършват от
административно-наказващия орган /който по аргумент от чл. 8, ал.2 и чл. 20,
ал.3 от ЗОСИ по правило е кметът на
кметството или района/ с наказателно постановление, по отношение на което,
доколкото не е предвидено друго се прилага ЗАНН – чл. 25, ал.1 от ЗОСИ. Когато
няма основание за налагане на административно наказание, определянето на
обезщетението за причинени вреди става със заповед на административно-наказващия
орган, която може да се обжалва по реда на ГПК пред Районния съд в 14-дневен
срок от съобщаването й – чл. 25, ал.2 от ЗОСИ.
Посочената
правна регламентация относно установяване на причинени върху селскостопанско
имущество вреди, тяхното обезщетяване и санкциониране на нарушителите изисква
издаване на наказателно постановление, с което едновременно се налага
административно наказание и се определя обезщетение за вредите /чл. 25, ал.1
ЗОСИ/, респективно издаването на административен акт за определяне на
обезщетение за причинените вреди, когато няма основание за налагане на
административно наказание /чл. 25, ал.2 ЗОСИ/, т.е. необходимо е издаването на
правен акт, било административно-наказателен /правораздавателен/, било
административен и двата от компетентността на административно-наказващия орган.
От
друга страна, защитата по реда на чл.256 от АПК е само за фактически действия/бездействия,
които да произтичат пряко от правна норма при настъпване на определен
юридически факт. Не са предмет на тази защита задълженията за волеизявленията,
т.е. за издаване на административни актове. Неизпълнението им се преодолява по
реда на оспорване на отказите. Видно е в случая, че пред РС е атакуван МО. Не
са предмет на тази защита и отказите да се издаде правораздавателен акт,
какъвто е наказателното постановление. Неиздаването на такова не може да бъде
оспорено по реда на раздел II, глава XV на АПК по изложените съображения. В
тази връзка, съдът съобразява, че поначало законодателят не е предвидил
процедура за съдебно обжалване на отказите на администрацията да образува
административно-наказателно производство, а ЗАНН, респективно ЗОСИ не дава
възможност на отделни граждани да поставят началото на такава. Характерът на
административно-наказателното производство по ЗАНН изключва възможността за
прилагане на чл. 256 от АПК. В заключение, заявеното от ищеца искане не е за
извършване на фактически действия, тъй като административният орган дължи
произнасяне с издаване на правен акт. Предявеният иск срещу неоснователно бездействие
на кмета на Община Свищов по подадена жалба от 23.07.2020 г. се явява
недопустим, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по него - да се прекрати.
Относно
кумулативно заявеното искане да бъде наказан кмета на Община Свищов по реда на
чл.303, ал.1 от АПК съдът ще посочи, че същото не е подведомствено на АСВТ. Съгласно чл. 307, ал. 1 от АПК В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на
нарушенията се съставят от инспектори от съответния инспекторат по Закона за администрацията.
Когато към орган на изпълнителната власт няма създаден инспекторат, актовете за
установяване на нарушения се издават от овластени от него длъжностни лица.
Наказателните постановления се издават от органа на изпълнителната власт или от
овластени от него длъжностни лица. Следователно производството по делото следва
да се прекрати и в тази част, и на основание чл. 130, ал. 3 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Общински инспекторат при
Община Свищов за процедиране съобразно чл. 307 от АПК.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК разноски не следват да се
присъждат на ответната страна, т.к. същата е дала повод с поведението си за
завеждане на делото пред настоящия съд.
Воден
от горните мотиви и изтъкнатите основания, съдът в посочения състав
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход
по същество на делото в о.с.з. на 30.09.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 3475/26.07.2021г. в АСВТ
с характер на искане по чл.256 от АПК, депозирана от С.Е.Й. срещу бездействието
на кмета на Община Свищов да издаде Заповед
за обезщетение по реда на чл.20-25 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество за причинени на жалбоподателя вреди, както и да издаде Наказателно
постановление за извършеното административно нарушение по чл.40, ал.1, т.7 от
ЗОСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
463/2021г. по описа на АСВТ.
ИЗПРАЩА жалба, задвижила настоящото
производство, в частта й относно
искането по чл.303, ал.1 от АПК, на Общински инспекторат при Община
Свищов, на основание чл.130, ал.3от АПК,
за процедиране съобразно чл.307 от АПК.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на
Републиката с частна жалба, подадена чрез АСВТ, в 7-дневен срок от получване на съобщението за
постановяването му.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: