№ 17627
гр. **, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110153451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. И. И. срещу И. С. Ч., с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищцата от действия на ответника. В исковата молба се твърди, че на 25.11.2022 г.
ответникът депозирал сигнал в 06 РУ - СДВР, въз основа на който била образувана пр.
пр. № 49359/22 г. на СРП. Към датата на подаване на исковата молба по сигнала било
издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. В сигнала
били изложени неверни твърдения за ищцата, в качеството на учител в ДГ № ***
„***“, в гр. **, район „***“, ул. „***“ *** съгласно които тя не изпълнявала
задължението си за опазване живота и здравето на децата в ** група „***“, не оказвала
дължимата грижа по опазване живота и здравето на децата и ги оставяла системно без
надзор в детското заведение. Така подаденият сигнал достигнал до органите на
полицията и прокуратурата, както и до ДГ № *** „***“, МОН, Държавна агенция за
закрила на детето, РУО ** - град и *** община, като по този начин, чрез изложените в
сигнала клеветнически твърдения били уронени честта, достойнството и доброто име
на ищцата. Вследствие на сигнала била уронена личната и професионална репутация
на И. И., на която било наложена дисциплинарно наказание „забележка“. Тя преживяла
и долен миокарден инфаркт, като психическото и емоционалното състояние били
сериозно засегнати. Предвид така претърпените от ищцата неимуществени вреди, тя
1
отправя искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на
5000,00 лева, както и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. С. Ч. за
отговор, като с подадения такъв в законово установения срок предявеният иск е
оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че освен от него, процесният сигнал
изхождал и от съпругата му, както и от още две семейства, родители на деца в същата
детска градина. Поддържа, че сигналът не бил насочен към конкретно лице, а имал за
цел получаване на съдействие от съответния компетентен държавен орган поради
действия на дете от групата на дъщеря му, извършило в рамките на три поредни дни
действия със сексуален характер спрямо нея, нанесли тежка психологическа травма.
Ответникът сочи, че споменаването на ищцата в процесния сигнал не съответствало на
изложените от нея твърдения в исковата молба, а представлявало предаване на
развилите се ситуации, без използване на квалификации за действия или бездействия
на ищцата с обиден или клеветнически характер. Ответникът сочи още, че след
извършена проверка на детската градина от РУО ** - град били констатирани
нередности, съответни на твърденията в подадения сигнал, за които били уведомени
кметът на *** община, Държавна агенция за закрила на детето, *** община - Дирекция
„Образование“, и Комисията за защита от дискриминация. Оспорва се и наличието на
действително претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесния
сигнал. Ответникът отправя искане за отхвърляне в цялост на предявения срещу него
иск и за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК И. С. Ч. е предявил насрещен иск срещу И. И. И. за
присъждане на обезщетение в размер на 5000,00 лева за претърпени неимуществени
вреди в резултат на нейни действия, изразяващи се в оставяне без надзор децата в **
група „***“ от ДГ № *** „***“, гр. **, през три поредни дни (03 - 05.10.2022 г.) по
време на обедния им сън, като по този начин пропуснала да предотврати извършването
от дете в групата на действия със сексуален характер спрямо дъщерята на ищеца,
нанесли тежка психологическа травма. В резултат на бездействието на ответницата
ищецът претърпял огромен стрес и силна душевна болка, изпитал чувство за безсилие,
страдал от безсъние в продължение на седмици и бил в невъзможност да се
съсредоточи в изпълнението на трудовите си задължения. Твърди се, че описаното
противоправно бездействие на ответницата било установено при официална проверка,
като на същата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът
поддържа, че последващото поведение на ответницата, изразяващо се в омаловажаване
на случилото си, липса на оказано съдействие на родителите, настройване на родители
на деца от групата срещу ищеца и съпругата му, както и промяна в отношението към
дъщеря им, също причинило неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в стрес,
терзания, чувство за безпомощност. Твърди се, че в резултат на процесната ситуация в
детската градина ищецът не можел да изпълнява качествено трудовите си задължения,
2
поради което по искане на работодателя трудовото му правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на 11.11.2022 г., което породило в ищеца чувство на
безсилие, срам и невъзможност за справяне с възникналите проблеми. Изложени са
твърдения, че ответницата му нанесла неимуществени вреди (изразяващи се в чувство
за обида, стрес и необходимост от търсене на правни средства за защита) в резултат на
превратно упражняване на права, като подала срещу него тъжба, въз основа на която
било образувано НЧХД № 7066/2023 г. по описа на СРС, 97-ми състав. Въз основа на
изложеното е отправено искане за осъждане на ответницата по насрещния иск да
заплати на И. Ч. обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 5000,00
лева, както и сторените от него разноски в хода на производството.
В законовия срок за това И. И. И. е подала отговор по насрещния иск, в който
твърди, че същият е неоснователен. Оспорва наличието на който и да е от елементите
на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и изложените по насрещния иск
фактически твърдения, включително тези за претърпени болки и страдания от ищеца.
Отправя искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция, както и за присъждане
на сторените по същата разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са съединени в условията на кумулативно съединяване
първоначален осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника И. С. Ч. да заплати на ищцата И. И. И. сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата И. И.
И. да заплати на ищеца И. С. Ч. сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди.
За основателността на предявените искове в тежест на всеки от ищците е да
докаже: 1/ осъществяването на процесното деяние, за което ищецът твърди, че му е
причинило вреди, и неговия противоправен характер; 2/ наличието на твърдените от
ищеца неимуществени вреди; 3/ причиняването на тези вреди от описаните в исковите
молби действия и бездействия на съответния ответник; 4/ причинно-следствената
връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправното деяние, осъществено
от съответния ответник; 5/ вината на ответника - делинквент, която се предполага до
доказване на противното, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. На основание чл. 154, ал. 1
ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания
и възражения.
По първоначално предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
3
осъждане на И. С. Ч. да заплати на И. И. И. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000,00 лева:
По така предявения иск твърдението на ищцата И. И. е, че изнесените от
ответника факти в процесния сигнал до 06 РУ - СДВР, въз основа на който е
образувана пр. пр. № 49359/22 г. на СРП, са неверни, тоест клеветнически. Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, съдържаща легална дефиниция на понятието,
клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние
може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
Трайно установено в практиката е разбирането, че „разгласяването“
представлява довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея
факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице (в случая – авторът на подадения сигнал
за неизпълнение на служебни задължения, поставящи в опасност живота и здравето на
децата от група „***“ в ДГ № *** „***“) да съобщи свои твърдения, такива, които
изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност.
В процесния сигнал (вж. л. 213 и сл. от делото) се съдържат следните изходящи
от ответника И. Ч. и неговата съпруга изрази, насочени спрямо и касаещи ищцата И.
И.: „… тя не изрази никаква загриженост за детето ни,…“; „При въпрос … къде са
били госпожите, когато *** е тормозил *** - отговорите на децата са: хранят се;
на терасата; говорят си с госпожи от съседната група.“; „Използвайки мимики и
жестове, които омаловажават ситуацията, тя си позволи да каже, че *** е
споделил, че само веднъж е пипнал *** и нищо повече…“; „… , но при госпожа И.
децата продължават да ходят по няколко в тоалетна...“; „В края на януари 2021
година поради невъзможност да се справи с дисциплината в поверената й група, тя
решава да наказва децата в продължение на няколко седмици те да не играят с
играчки, да седят мирно на столчетата и да не говорят с никого!“; „…
непрофесионални отговори и методи на възпитание…“.
В част от тези изрази действително се съдържат фактически твърдения, чието
смислово съдържание сочи на неизпълнение от страна на ищцата на вменените
4
служебни задължения като главен учител на група „***“ в ДГ № *** „***“. Въпреки
това съдът намира, че те не могат да бъдат квалифицирани като клеветнически, на
първо място защото в едната си част представляват оценъчни твърдения на
съставилите сигнала лица („… тя не изрази никаква загриженост…“; „Използвайки
мимики и жестове, които омаловажават ситуацията,“). Оценъчните твърдения,
като неподлежащи на проверка за вярност, не могат да са квалифицират като клевета,
тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а
оценъчно съждение, съответно - могат да ангажират отговорността на дееца, само ако
представляват обида (разбирана като използване на негативни епитети и
квалификации), каквато в случая не е налице.
Друга част от изразите пресъздават информация, изходяща от трети лица („…
отговорите на децата са:…“; „От разговор … с родители, чиито деца посещават
към момента детската градина… при госпожа И. децата продължават да ходят по
няколко в тоалетната), т. е. не съдържат твърдения, изходящи лично от ответника, за
да се приеме, че чрез използването им същият отправя клевета срещу ищцата.
Дори обаче да се приеме, че в процесния сигнал се съдържат твърдения, които
биха могли да бъдат категоризирани като клевета („… невъзможност да се справи с
дисциплината…“; „… непрофесионални отговори и методи на възпитание…“), следва
да се съобрази, че този зисгнал е израз на установеното в чл. 45 от Конституцията на
Република България право на жалби и сигнали до държавните органи, съответно -
израз на правото на защита на всеки гражданин, установено в чл. 56, изр. 1 от
Конституцията, когато са нарушени негови права или законни интереси. Подаването
на жалби, сигнали и молби до компетентни органи представлява признато от закона
право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност
за вреди, причинени на трети лица. Такава противоправност може да възникне в
случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице
злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 от Конституцията (в този смисъл: Решение №
758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 668 от
19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 201 от 06.01.2020 г. по
гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС). Подаването на молба/сигнал до съответния
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност
гражданите да имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни, като молителят ще е добросъвестен, дори
посочените от него обстоятелства да не бъдат установени. Злоупотреба с право (т. е.
противоправно поведение) ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл са Решение №
53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., III г. о. на ВКС, Решение № 245/05.11.2014 г.
5
по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС, Определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. №
4543/2018 г., IV г. о. на ВКС.
В случая от доказателствения материал по делото не се установява поведението
на ответника да е било недобросъвестно. Съгласно събраните гласни доказателствени
средства и писмени документи, ответникът Ч. е предприел редица действия, насочени
към опазване здравето, физическия и психическия интегритет на своята дъщеря (***
ЧИ.), поради осъществени спрямо нея посегателства от друго дете в групата (*** ***)
в периода 03 - 05 октомври 2022 г. Множеството проведени срещи между родителите,
учителите и ръководството на градината сочат на опити на ответника да бъдат
предприети необходимите според него мерки за преустановяване на възникналата
проблемна ситуация. Именно продължение на тези негови опити представляват
действията му по подаване на сигнали и жалби до държавни и общински институции,
включително и до 06 РУ съм СДВР.
Обстоятелството, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство
по така подадения сигнал, в случая не обосновава неговия клеветнически характер.
Съгласно постановление от 05.01.2023 г. на Софийски районна прокуратура по пр. пр.
№ 49359/2022 г. (вж. л. 211 - 212 от делото), отказът да се образува досъдебно
производство за извършено престъпление не е обоснован с извод за липса на деяние (т.
е. с липса на реално извършване на описаните в сигнала посегателства срещу
дъщерята на ответника), а единствено с обстоятелството, че тези посегателства са
извършени от малолетно лице, което е наказателнонеотговорно. Нещо повече - в
постановлението изрично е посочено, че спрямо родителите на извършилото ги дете
са съставени протоколи с предупреждение за полагане на необходимите грижи за
отглеждането и възпитанието на детето по реда на чл. 65 ЗМВР, съгласно който
полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има
достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на
обществения ред.
Следователно, по делото се установява както от обсъденото в предходния абзац
постановление на СРП, така и от останалия доказателствен материал, че изложените
от ответника в процесния сигнал данни за посегателства над дъщеря му, осъществени
по време на престой в детската градина, са верни. За да достигне до този извод, съдът
кредитира показанията на свидетеля *** П., която е разбрала от разказ на своите деца
за възприетите непосредствено от тях действия, извършени спрямо дъщерята на
ответника. Същите следва да бъдат ценени във взаимовръзка с показанията на ***
(майка на детето *** ***), както и с представения от ДГ № *** „***“ протокол от
проведена среща на 18.10.2022 г. (л. 59), на която *** е заявила, че *** е признал за
случилото се. При така наличните данни за действително извършване в детската
градина на посегателства спрямо дъщерята на ответника, т. е. за вярност на
изложените в сигнала данни, не може да се приеме, че същите имат клеветнически
6
характер, нито че при подаването на сигнала ответникът е действал недобросъвестно.
С оглед горното съдът счита, че не се установи наличие на изложена в
процесния сигнал невярна информация пред служителите на 06 РУ на СДВР, нито че
подаването на сигнала с посоченото съдържание представлява противоправно деяние.
Поради това, доколкото не се доказаха в условията на пълно и главно доказване нито
осъществяването на процесното деяние, за което ищцата твърди, че е причинило
вреди, нито противоправният характер на същото, предявеният от И. И. срещу И. Ч.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. И. И.
да заплати на И. С. Ч. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
5000,00 лева:
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които е причинил виновно другимо. За да бъде уважен предявеният на това основание
иск, в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволеното увреждане,
т. е. необходимо е да се установи наличието на вреди, причинени на ищеца, вследствие
на виновно и противоправно действие или бездействие на ответника. Нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на
непозволено увреждане.
По така предявения иск ищецът И. Ч. твърди, че поради виновното и
противоправно бездействие на ответницата И. И., изразяващо се в неупражняването на
контрол над децата от група „***“ в ДГ № *** „***“, довело от своя страна до
извършването на посегателства спрямо дъщерята на ищеца от друго дете в групата в
периода 03 - 05 октомври 2022 г., за него са настъпили неимуществени вреди - стрес,
емоционален дискомфорт, напрежение, притеснения и други.
Както се посочи в мотивите по първоначално предявения по делото иск, в хода
на производството са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извод, че
спрямо *** ЧИ. (дъщеря на ищеца) са осъществени посегателства от сексуален
характер от друго дете в групата (*** ***) в периода 03 - 05 октомври 2022 г. по време
на престоя на децата в група „***“ в ДГ № *** „***“. За да достигне до този извод,
съдът съобрази отразеното в представения по делото протокол от проведена среща на
18.10.2022 г. (л. 59), на която *** (майка на детето *** ***) е заявила, че *** е признал
за случилото се, както и изложеното в постановление от 05.01.2023 г. на Софийски
районна прокуратура по пр. пр. № 49359/2022 г., че са налице данни за осъществен
„тормоз“ от страна на *** *** спрямо *** ЧИ.. В същия смисъла са показанията на
***, депозирани в открито съдебно заседание по делото на 28.05.2024 г., в които тя
сочи, че „… синът ми ми разказа, и нещата, които той каза, съвпаднаха с нещата,
7
които г-н Ч. ми каза…“ (л. 228 от делото). Следва да се кредитират и показанията на
свидетеля *** П., която дава подробна информация за извършените от детето *** ***
действия, пресъздавайки разказите на своите деца, непосредствено възприели
случилото се. От показанията на свидетеля П., съобразени с отразените изявления на
ответницата в протоколи от родителски срещи, проведени на 18.10.2022 г. (вж. л. 246,
абз. посл. и л. 247, абз. І-ви) и на 24.10.2022 г. (вж. л. 251, абзац ІV-ти), се установява
още, че посегателствата са извършени във времето за обеден сън на децата, като към
този момент в помещението не е имало възрастен (учител и/или възпитател).
Доказването действителното осъществяване на тези посегателства налага да се
изследва въпросът дали е налице виновно и противоправно бездействие на
ответницата И. И., изразяващо се в неупражняване на контрол над децата от групата,
което от своя страна да е довело до извършването на посегателствата.
Безспорно е установено по делото, че към датата на процесните посегателства
И. И. е заемала длъжността „старши учител“ в група „***“ в ДГ № *** „***“, в която
са били децата *** ЧИ. и *** ***. Установи се още, както бе посочено и в предходния
абзац, че посегателствата спрямо *** ЧИ. са осъществени в тази група във времето за
обеден сън на децата и в отсъствието на възрастни.
Видно от отразеното в протокола от проведена на 18.10.2022 г. родителска
среща, Заповед № 92/18.10.2022 г. (л. 244 от делото) и Заповед № 105/03.11.2022 г. (л.
26 от делото), към момента на осъществяване на посегателствата спрямо дъщерята на
ищеца в детската градина е имало издадена забрана за оставяне на децата без надзор
на възрастен човек, доколкото с посочената заповед от 18.10.2022 г. е наредено
спазването на тази забрана, а неизпълнението е посочено като основание за налагане
на дисциплинарно наказание на ответницата. Следователно оставянето на децата сами,
без надзор от възрастен човек по време на обедния им сън, представлява нарушение на
установените в детската градина вътрешни правила, т. е. има противоправен характер.
Противоправността на установената липса на надзор, т. е. на упражнен контрол
над децата от групата, се извежда и от изискването на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО,
съгласно което педагогическите специалисти по смисъла на чл. 211 ЗПУО, т. е. и
учителите, имат задължение да опазват живота и здравето на децата и учениците по
време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията.
Следва да се посочи, че с оглед възрастта на децата, учителите и възпитателите в
групата са могли обективно да предвидят, че липсата на непосредствен надзор върху
тях, макар и за непродължителен период от време, създава рискове за тяхното здраве и
телесна неприкосновеност. Именно оставянето на децата без надзор в рамките на три
поредни дни е довело до възможността детето *** *** да извърши посегателствата
спрямо *** ЧИ..
Така установеното противоправно бездействие на учителите и възпитателите в
8
група „***“, включително и на ответницата И. И., е констатирано и от ръководството
на детската градина, в резултат на което на старшите учители са наложени
дисциплинарни наказания „забележка“. Посоченото дисциплинарно наказание е
наложено на ответницата със Заповед № 105/03.11.2022 г., като няма данни същото да
е отменено по законоустановения ред.
Установяването на противоправния характер на процесното деяние
(бездействие), осъществено от ответницата, налага на следващо място да се установи
дали в резултат на това деяние в патримониума на ищеца са настъпили твърдените от
него неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля *** И.ов (л. 230 от делото) – дългогодишен
приятел и кум на ищеца, се установява, че заради посегателствата, осъществени
спрямо дъщеря му, ищецът е бил изнервен и емоционално обременен в продължение
на месеци, като е изпитвал разочарование и потрес от случилото се. Съдът намира, че
от така депозираните показания действително се установява наличието на преживени
от ищеца стрес, емоционален дискомфорт, напрежение и притеснения, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното противоправно деяние
(бездействие), осъществено от ответницата. Съдът намира обаче за недоказани
твърденията на ищеца, че е бил принуден да напусне заеманата трудова длъжност
поради невъзможност да изпълнява задълженията си именно поради емоционалното
му състояние, породено от посегателствата спрямо дъщеря му. В тази връзка следва да
се съобрази основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца (по взаимно съгласие на страните) и липсата на изрични доказателства,
установяващи, че прекратяването на правоотношението е наложено от конкретното
състояние на ищеца.
С оглед установяване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, предявеният от И. Ч. срещу И. И. иск се явява доказан по
основание, като следва да бъде определен размерът на обезщетението, което следва да
се присъди на ищеца.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
разглеждания случай настоящият съдебен състав съобразява характера и вида на
посегателствата, осъществени спрямо дъщерята на ищеца поради бездействието на
9
ответницата и начина, по който те са се отразили върху него като родител, като са
оказали негативно влияние върху психическото му и емоционално състояние.
Очевидно е и житейски обосновано, че всяко травмиращо засягане на физическия и
психическия интегритет на дете (каквото именно е осъществено спрямо дъщерята на
ищеца) е деяние от естество да накърни силно емоционалното състояние на всеки
родители. Следва да бъде съобразено обаче, че ответницата не е единствената, която
към момента на извършване на посегателствата е имала задължението да осигури
необходимия надзор над децата в групата с цел опазването на техните здраве и живот.
Ето защо, като съобрази изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение за реално претърпените от ищеца и доказани по делото неимуществени
вреди е в размер на 2000,00 лева. До размера на посочената сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от
5000,00 лева – да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По първоначално предявения от И. И. срещу И. Ч. иск разноски следва да бъдат
присъдени на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева. Размерът на разноските съдът определи, като
съобрази, че страната не е разграничила каква част от общо платеното по делото
адвокатско възнаграждение от 1200,00 лева е дължимо за оказана правна защита и
съдействие по предявения срещу И. Ч. иск и каква - по предявения от него насрещен
иск.
По предявения от И. Ч. срещу И. И. насрещен иск в полза на ищеца се дължат
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 320,00 лева,
съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не се
установява ответницата И. И. да е сторила разноски по така предявения срещу нея иск,
като адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на
4***,00 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от И. И. И. , ЕГН:
**********, срещу И. С. Ч., ЕГН: **********, осъдителен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. С. Ч. да заплати на ищцата И. И. И.
сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от отправени клеветнически твърдения в подаден на 25.11.2022 г. от
ответника сигнал в 06 РУ - СДВР, въз основа на който е образувана пр. пр. №
49359/2022 г. по описа на Софийски районна прокуратура.
10
ОСЪЖДА И. И. И. , ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД на И. С. Ч., ЕГН: **********, сумата от 2000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неупражнен от
ответницата контрол над децата от група „***“ в ДГ № *** „***“, гр. **, в периода 03
- 05 октомври 2022 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над
присъдената сума от 2000,00 лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК на И. С. Ч., ЕГН: **********, сумата от 600,00 лева, представляваща
сторени от И. С. Ч. разноски по предявения срещу него иск, както и сумата от 320,00
лева, представляваща сторени от И. С. Ч. разноски по предявения от него насрещен
иск, съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Ани Владимирова, САК, сумата от
4***,00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие по предявения срещу И. И. И. насрещен иск, съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11