Р Е Ш
Е Н И Е № 260295
29.04.2021 г., гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
двадесет и първи януари 2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 4685 по описа за 2018 година.
В исковата молба на
Министерството на отбраната на Република България /МО/ се твърди, че на
30.08.2007г. и на основание Закона за въоръжените сили на Република България,
ответника Д.Д.Д. сключил с Национален военен университет „Васил Левски“ /НВУ/ договор
за кадрова военна служба, по силата на който се задължил да изпълнява такава в
продължение на 10 години след завършване на обучението си. Също, че на
26.05.2010г. с него бил сключен и друг договор – за военна служба, което се
наложило от действащата нормативна уредба и в качеството му на заварен на
военна служба военнослужещ. Със същия отново бил предвиден 10 годишен срок на
изпълнение на военната служба след завършване на обучението. Ищецът счита, че
началото на изпълнение на това задължение е датата 27.07.2012г., при което изтича на 27.07.2022г. Договорът за
военна служба обаче бил прекратен със заповед на министъра, поради подадено от Д.,
с чин капитан по това време, предизвестие, а със заповед на командира на военно
формирование 24990-София, той бил отчислен от списъчния му състав, считано от
16.05.2018г. Според ищеца, по този начин останала неизпълнена от Д. част от
договора, която е 4 години, 2 месеца и 10дни. За случаи като този закона
предвиждал освободения военнослужещ да възстанови разходите за обучение,
квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
Твърди се в исковата молба още,
че тези разходи се изчисляват по начин, определен в издадена на осн.чл.260 ал.4
от ЗОВСРБ наредба, като сторените за обучението на Д. са 55 635.75лв., а сумата,
пропорционална на неизпълнения срок на военна служба, е 23 336.08лв. На
основание ал.5 от чл.260 финансовата служба на военното формирование 24900
прихванала с това вземане на МО задължения към Д. за обезщетения по чл.227
ал.1, чл.199 и чл.224 ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, които следва да се изплащат на
военнослужещия при прекратяване на договора за военна служба. По този начин
дължима от мъжа останала сума в размер 11 160.72лв., за плащането на която му
била изпратена покана за доброволно изпълнение. Въпреки, че я получил, той не
престирал и поради това МО се обръща към съда, предявявайки иск, последния с
решение да осъди Д. да му я заплати, при ведно
с лихва за забава, чието начало е 25.06.2018г. и до
датата на депозиране на исковата молба, а също да му заплати законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
На ответника бе връчен препис от
исковата молба. В своевременно
депозирания писмен отговор се излагат множество възражения против иска,
в резултат на което се извежда довод, че е неоснователен.
Претендира направените от него разноски по
делото.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от документа, представляващ
лист №7 от делото, на 30.08.2007г. между курсанта Д.Д. и Национален военен
университет „Васил Левски“ е бил сключен договор № 661 за кадрова военна
служба, който урежда отношенията между тях, свързани с приемане на службата
и освобождаване от кадрова военна служба, както и от неизпълнението на
договора. Срокът на същия е 15 години, пет от които за обучение и десет години
за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението. С чл.15, който
е част от глава пета от договора: “Отговорности на военнослужещ при
неизпълнение на договора“, е предвидено, че ако той бъде прекратен на основание
чл.128 т.8, чл.128а и чл.128в от ЗОВСРБ преди изтичането на предвидения в него
срок, кадровия военнослужещ дължи обезщетение, като възстанови разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока
на неизпълнението.
Видно от документа, представляващ
листи №№8 и 9 от делото, на 26.05.2010г. между същите субекти е сключен договор
№ 1-25-36/254 за военна служба, който урежда отношенията между тях във
връзка с обучение на курсанта за подготовка за изпълнение на военна служба и
задължението му за последващото изпълнение на същата. Предвидено е срока на
договора да е 12 години и три месеца, от които две години и три месеца за
обучение и десет години за изпълнение на кадрова военна служба след завършване
на обучението. С чл.9, който е част от глава четвърта от договора:
“Отговорности при неизпълнение на договора“, е предвидено, че ако той бъде
прекратен на основание чл.7 т.т.2,3,5 и 6 от същия, а именно: слаб успех на
курсанта; по дисциплинарен ред; поради отказ или отнемане на разрешението за достъп до
класифицирана информация.. и при осъждане на курсанта за умишлено престъпление
от общ характер, курсанта да възстанови
разходите за издръжка и обучение, за периода, в който е бил обучаван.
Със заповед №КВ-311 на министъра
на отбраната, считано от 27.07.2012г. Д. е зачислен във випуск 2012 на военния
университет; присвоено му е първо офицерско звание „лейтенант“ и е назначен на
длъжност.
Със заповед № КВ-151/10.04.2018г.
обаче, министъра на отбраната е прекратил, на осн.чл.146 т.2, чл.161 т.2 и
чл.163 от ЗОВСРБ и поради подадено от военнослужещия предизвестие, договора на Д.
за военна служба, считано от 16.05.2018г. С нея е разпоредено командира на
военно формирование 24900-София, където мъжа като капитан е бил младши пилот,
да удържи, на осн.чл.260 ал.4 от ЗОВСРБ от следващото му се обезщетение и други
вземания, които Д. има право да получи, сумата за направените разходи за
издръжката му, обучение и квалификация, пропорционално на срока на
неизпълнението на договора.
В изпълнение на тази заповед Д.
е отчислен от състава на списъчния
състав на цитираното военно формирование, като това е сторено със заповед №
108/ 15.05.2018г. С нея е разпоредено да
му се изплатят: еднократно парично обезщетение за прослужено време в размер 8
663.75лв.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск- 1920.73лв. и вещен
лимит за 2017г. от 480лв. Разпоредено е също, че военнослужещия дължи направени
за неговите издръжка, обучение и квалификация разходи, пропорционално на срока
на неизпълнение на договора му, което е 4 години, 2 месеца и 10дни, в размер 23
336.08лв. Явно е, че е направено и прихващане с цитираните суми, тъй като е
разпоредено капитан Д. да внесе във финансовата служба на военното формирование
сумата 12 239.52лв.
На 14.02.2018г. от началника на
НВУ“Васил Левски“ е утвърдена финансова справка за издръжката и обучението на Д.
по години и пера, която възлиза на 55 635.75лв.
На 08.06.2018г. от командира на
военно формирование 24900 е изпратена до Д. покана доброволно да възстанови, в
14-дневен срок, сума в размер 11 160.72лв. От обратната разписка и служебния
бон, представляващи л.№ 39 от делото, съда приема, че тя му е връчена- на
11.06.2018г.
С решение № 17460/ 19.12.2019г.
по адм.дело № 3316/2019г. Върховния административен на РБългария отменя,
изцяло, Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване разходите
за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и българската армия. То е потвърдено от петчленен състав на ВАС, с решение
№8962/ 07.07.2020г. по адм.д.№ 1654/2020г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът намира, че предявения иска е недоказан,
а поради това- и неоснователен. Така е, защото в производства като настоящото
ищеца следва да проведе главно и по-важното- пълно, доказване на
обстоятелствата, на които основава вземането си. В случая обаче МО не проведе
такова, въпреки че са налични по делото документи, от които безпротиворечиво се
установява безспорен по делото факт- че ответника е сключил с Национален военен университет „Васил Левски“ договор за
кадрова военна служба, а по-късно и за военна служба, с които са уредени
отношенията между тях, свързани с приемане на службата и освобождаване от
кадрова военна служба, както и от неизпълнението на договора. Идеята и в двата
е ясна- курсанта, т.е. ответника по делото, да проведе обучение/да се образова
в университета, за срок от общо 5 години, след което 10 години да изпълнява
военна служба.
Договорите са два, хронологично
следващи във времето, като втория от тях наподобява допълнителните
споразумения, сключвани между страни по облигационна връзка- следващи сключен
по-рано във времето договор, напр. за заем, кредит и т.н. Характерно за тях-споразуменията
е, че по този начин се внасят изменения
във вече сключения договор, като страните са обвързани занапред именно от тях-
от новите клаузи. Следвайки тази логика и различията в съдържанието на двата
сключени от Д. с НБУ“Васил Левски“ договора, както и факта, че втория е
сключен, /което е и логично/, докато мъжа се обучава в университета, налага да
се приеме, че с втория са преуредени отношения между тях, като Д. и
университета са обвързани занапред именно с тези изменения. Това е от
изключително значение за клаузата, активираща отговорността на курсанта при
преждевременно прекратяване на договорните отношения, каквато е предвидена и в
двата договора. Съгласно договора от 2010-та година, тя възниква само в
определени случаи, при това посочени в самия договор: в чл.9, който е част от
глава четвърта от договора, е предвидено, че ако той бъде прекратен на
основание чл.7 т.т.2,3,5 и 6 от същия: поради слаб успех на курсанта; по
дисциплинарен ред; поради отказ или отнемане на разрешението за достъп до
класифицирана информация.. и при осъждане на курсанта за умишлено престъпление
от общ характер, курсанта трябва да
възстанови разходите за издръжка и обучение, за срока, в който е бил обучаван.
Случаят не е такъв – договора на Д. не е прекратен на никое от тези основания.
Както сам ищеца признава в исковата си молба, договора на Д. е бил прекратен по
негово предизвестие до министъра на отбраната. В договора от 2010-та година
обаче не е предвидено задължение за курсанта, вече военнослужещ, да
възстановява вложените за обучението му средства, ако договора бъде прекратен с
негово предизвестие за това.
От друга стана, ищеца, чиято бе
доказателствената тежест, не ангажира доказателства на колко възлиза сумата,
вложена за обучение и издръжка на Д., за да стане ясно, в случай, че се
прецени, че мъжа следва да възстановява на МО пари, какъв е техния размер.
Ответникът наведе, своевременно, възражения по представените с исковата молба в
тази връзка документи, а дори онзи, въз основа на който от ищеца е правил
изчисленията си- Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. за
реда и начина …, бе отменена в хода на делото, с влязло в сила решение
на ВАС. При това положение и тъй като ищеца не ангажира други
доказателства/ствени средства, освен съставените от самите него, а те са
частни, като напр. експертиза, вещото лице по която да направи необходимите
изчисления, иска остана недоказан. Ето защо и ще бъде отхвърлен.
В писмения си отговор Д. прави възражение за
прихващане, което поддържа и в хода на устните състезания, а в тях прави и
искане да му бъде присъдена сумата 12 367.43лв., с която иначе прихваща.
Становището на съда е, че никое от тези искания не може да бъде уважено- на
първо място, защото претенцията на ищеца не е основателна, а прихващане с нищо
не може да се извърши. Така също, за да се претендира присъждане на конкретна
парична сума, то тя следва да е въведена в предмет на делото с насрещен иск.
Такъв в случая не е предявяван. Такъв иск дори не е възможен, щом парично
вземане се заявява в гражданско дело с възражение за прихващане.
С оглед този изход на делото и по аргумент за
противното от чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца не се следват разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът обаче има право на сторените от него
разноски, при това в пълен размер – на основание ал.3 на чл.78 от процесуалния
закон, а те са 1 500лв.- заплатено на пълномощника-адвокат възнаграждение /л.62
от делото/.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
да бъде осъден Д.Д.Д. с ЕГН: ********** да му заплати сумата 11 160лв., представляваща
разходите за издръжката, обучението му, квалификация и/или преквалификация му,
за времето на обучението в НБУ“В.Левски“, пропорционално на срока на неизпълнението
на сключения между страните договор за обучение: 4години, 2 месеца и 10 дни; както
и да бъде осъден Д. да заплати мораторна лихва върху 11 160лв. за периода
от 25.06.2018г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда, както и да
заплати законна лихва върху същата парична сума, считаното от депозиране
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното в
устните състезания от Д.Д.Д. с ЕГН: ********** искане да бъде осъдено
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата
12 367.43лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на МИНИСТЕРСТВОТО
НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден Д.Д.Д. с ЕГН: ********** да
му заплати юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН: **********,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от последния разноски по делото, в пълен
размер – 1 500лв./ хиляда и
петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: