Решение по дело №892/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от Я. Х. Я., [ЕГН], против решение № 294 от 18.04.2024 г. по АНД № 4436/2023 г. на Районен съд – Бургас.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от Янев нарушение е доказано. Съдът възприел факти извън обхвата на атакуваната заповед и така били санирани пороци на заповедта. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е извършител на вмененото му действие, квалифицирано като съзнателно пречене на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Н. Я., а друго лице извадило тонколоната от полицейския автомобил. Сочи се, че в разпита пред районния съд, това друго лице само заявило, че негова е била инициативата да отвори вратата на полицейския автомобил и да извади тонколоната. Така жалбоподателят бил задържан за действие, което не е извършил.

Иска се отмяна на съдебното решение и на заповедта за задържане. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, от упълномощен представител, поддържа касационната жалба.

Ответникът, младши инспектор, четвърто Р. О. М. Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата. Иска решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата на Република България, излага становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от Я. Х. Я., [ЕГН], против заповед за задържане на лице № 3292зз-503/22.10.2023 г., издадена от мл. полицейски инспектор при четвърто Р. О. М. Бургас.

С оспореното решение Районен съд – Бургас отхвърлил жалбата. За да постанови този съдебен акт първоинстанционният съд приел, че при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, същата съдържа реквизитите, установени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Разяснени били правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 от ЗМВР. Съдът приел, че заповедта е мотивирана – изложени са фактически и правни основания.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че от представения по делото видеозапис се установява, че жалбоподателят се намира в непосредствена близост до вратата на автомобила, която се отваря от друго лице и жалбоподателят взима от ръцете му извадената тонколона, след което я отнася в дома си. Описано е, че в момента на изваждане на тонколоната, ответникът се намирал от другата страна на автомобила и нямал пряка видимост към предната лява врата на автомобила. Същевременно обаче възприел, че жалбоподателят отнася тонколоната в двора на дома си. Съдът приел, че при тези факти е логично да се приеме, че ответникът допуснал, че жалбоподателят, след като се е намирал в близост до вратата на автомобила и впоследствие държи в ръцете си тонколоната, най-вероятно сам я е взел от автомобила. Според съда установената в заповедта неточност на част от отразените факти с действително установените по делото, не опорочава оспорения административен акт. Това, че взел една от тонколоните и я отнесъл в дома си е възприето от първоинстанционния съд като пречене на извършваната проверка.

В производството пред районния съд са установени следните факти:

На 21.10.2023 г., около 22:30 органите на МВР в [населено място] получили сигнал за нарушаване на обществения ред в резултат на озвучаване със силна музика в [населено място]. За извършване на проверка били изпратени служители на четвърто Р. О. М. Бургас, сред които и издалият заповедта за задържане. Полицейските служители установили, че силната музика се озвучава от дом срещу номер 18а в селото. Констатирали, че има изнесени две тонколони навън на улицата, от които се чувала силна музика. Провеждало се семейно тържество пред дома на М. И. М.. До 22 часа на тържеството присъствал и жалбоподателят, който бил съсед и собственик на озвучителната техника. След като пристигнали полицейските служители възникнал конфликт между тях и присъстващите на тържеството – М., съпругата му и зет му, които видимо били употребили алкохол. Полицейските служители обяснили, че ще се извърши изземване на тонколоните, тъй като са били изнесени навън и силно са озвучавали в нарушение на обществения ред. През това време от дома си излязъл и жалбоподателят Янев. Един от полицейските служители взел едната тонколона и я прибрал в служебния автомобил. Жалбоподателят и другите лица започнали да оспорват решението за изземване на озвучителната техника. М. отворил полицейския автомобил и взел тонколоната. В непосредствена близост до него бил жалбоподателят и М. му подал тонколоната, жалбоподателят я взел и я отнесъл в двора на дома си, след което се върнал на мястото на възникналия конфликт. Жалбоподателят бил предупреден от полицейския служител А., че препятства полицейска проверка и ще бъде задържан. Независимо от това жалбоподателят продължил да отправя реплики към полицейските служители, с които провокирал словесни конфликти с тях. А. поискал съдействие от свои колеги и на мястото пристигнал още един автомобил с двама полицейски служители. А. им обяснил ситуацията и те се насочили към останалата част от озвучителната техника, която следвало да бъде иззета. Към тях се насочил и жалбоподателят. В този момент полицейските служители предприели задържане на жалбоподателя.

Правни изводи:

Допустимост

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Съгласно чл.210, ал.1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

Според чл.211, ал.1 от АПК, жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Касационната жалба е допустима, като подадена от страна по делото на районния съд, за която решението е неблагоприятно. Подадена е в срок.

Основателност

На основание чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Правилни са изводите на районния съд, според които оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицейски инспектор, в обхвата на предоставената му от чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма. Заповедта съдържа реквизитите, установени с чл.74, ал.2 от ЗМВР, вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР.

Основателно е основното възражение, според което жалбоподателят не е извършил вмененото му конкретно действие, квалифицирано като съзнателно пречене на полицейски органи да изпълнят задълженията си.

В оспорената заповед е изложено, че на 22.10.2023 г., около 00:25 ч. в [населено място], ул. Х. Б., пред дом 18а жалбоподателят Янев бил задържан, след като му било отправено надлежно предупреждение да преустанови действията си, с които нарушава обществения ред, изразяващо се в това, че влиза в служебен автомобил и взема от него един брой тонколона, като с това свое поведение съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

Жалбоподателят е представил по делото видеозапис от камера. Същият е бил изследван от вещо лице по допусната в първоинстанционното производство техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че записът не е манипулиран.

Касационният състав се запозна със съдържанието на видеозаписа и прие, че жалбоподателят не е извършил вмененото му със заповедта действие – влизане в служебния автомобил и вземане на един брой тонколона. В действителност друго лице отваря вратата на автомобила и без да влиза вътре, а с навеждане и посягане, взема тонколоната и я поставя на асфалта. Жалбоподателят я взема и я отнася извън кадър.

Описаното се потвърждава и от извършената съдебно – техническа експертиза. Вещото лице детайлно е изследвало и описало момента на изваждане на тонколоната от полицейския автомобил, както следва: „В това време мъжът с черна тениска с къс ръкав отваря предна лява врата на патрулния автомобил, навежда се вътре и изважда тонколоната. Подава я на мъжа с черно яке с жълта горна част на гърба. Той я взема и я отнася в ляво, като излиза от кадър. След малко се връща обратно в кадъра без тонколоната.”

По делото е разпитан свидетелят М., пред чийто дом е извършено задържането. Същият описва, че му се родило внуче и празнували. Изрично заявява, че той извадил тонколоната от полицейската кола и я сложил в двора на жалбоподателя, след което се върнал обратно. Тези показания не са коментирани и ценени от първоинстанционния съд.

Показания е дал и издателя на заповедта. Описва, че лицето от записа с жълтата част на връхната дреха е жалбоподателят Янев. Същият не присъствал в началото на проверката, а излязъл от дома си по-късно. Докато полицейските служители задържали друго лице, възприел как жалбоподателят се навежда и взема тонколоната от служебния автомобил и я носи в дома си. Върнал се и опитал да вземе и другата тонколона, след което бил задържан.

Касационният състав намира, че въз основа на доказателствата, не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в заповедта, като фактическо основание за задържането и квалифицирано като съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Всъщност на видеозаписа се вижда, че след като полицейските служители се отдалечават от полицейския автомобил, на място остават мъжът с черна тениска с къси ръкави и жалбоподателят с горница с жълт цвят в горната част. Първият отваря предна лява врата на автомобила, навежда се и изважда тонколоната. Оставя я на асфалта, а жалбоподателят я вдига и излиза в ляво от кадър. Жалбоподателят изобщо не доближава патрулния автомобил. Може да се приеме, че именно навеждането и вземането на тонколоната от асфалта е възприетото и описано в показанията на полицейския служител – навеждане и вземане на тонколоната от служебния автомобил, каквото според видеозаписа жалбоподателят не е извършил.

Описаните факти са възприети и в решението на районния съд. Анализът на същите обаче, води до категоричен извод, че касационният жалбоподател не е извършител на вмененото му със заповедта действие – влизане в служебния автомобил и вземане на един брой тонколона. Действително на видеозаписа се виждат други действия, които жалбоподателят извършва и могат да бъдат квалифицирани като пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, но такива факти не са описани в заповедта, напротив посочено е деяние, което жалбоподателят не е извършил.

По изложените съображения обжалваната заповед за задържане на лице е незаконосъобразен административен акт. Решението на Районен съд – Бургас е валидно, допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде отменена и заповед за задържане на лице № 3293зз-503/22.10.2023 г., издадена от мл. полицейски инспектор при четвърто Р. О. М. Бургас.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски в общ размер на 570 лв., от които 500 лв. възнаграждение за адвокат и 70 л. държавна такса за касационно оспорване.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 294/18.04.2024 г. по АНД № 4436/2023 г. на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 3292зз-503/22.10.2023 г., издадена от мл. полицейски инспектор при четвърто Р. О. М. Бургас.

ОСЪЖДА О. М. Бургас да заплати на Я. Х. Я., [ЕГН], разноски по делото в размер на 570 лв.

Решението е окончателно.