М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 3044 по описа за 2018 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла във ВРС обвинителен акт срещу К.Д.Р. за това, че:
На 08.08.2014 г. в гр. в., пред надлежен орган на властта -
прокурор при Окръжна прокуратура - в., набедил И.Н.И. в извършване на
престъпление по чл.302, т.1 и 2 вр. чл.301, ал. 1 от НК, а именно, че като лице, което заема отговорно служебно положение -
разследващ полицай при Второ РУ МВР - в., чрез изнудване, посредством
злоупотреба със служебно положение е поискал облага, която не му се следва, за
да не извърши действия по служба, като го информира за евентуални полицейски
оперативни разработки и акции срещу него с цел наказателно преследване, като
знаел, че е невинен– престъпление
по чл.286, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа обвинението, като
излага становище, че същото е доказано от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Сочи , че от доказателствения материал е установено по категоричен
начин, че изложените от Р. обстоятелства в депозирана от същия жалба пред ВОП
на 08.08.2014 г. не отговарят на обективната истина.
Иска се Р. да бъде признат за виновен в извършване на деянието по възведеното
му обвинение, като се съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство
обремененото му съдебно минало. Излага се становище, че на подсъдмия
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и наказание
„обществено порицание“, както и на основание чл. 68 ал.1 от НК да бъде
приведено в изпълнение отложеното наказание
„Лишаване от свобода“, наложено на същия
по нохд № 646/2011 г. по описа на ВОС.
Защитникът на подс. Р. пледира, че в хода на
съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен
начин обективните и субективни признаци на осъществено от И. деяние по възведеното
му обвинение. Излага се становище, че показанията на св. И. не се
характеризират с необходимата обективност и достоверност за формиране на
категоричен извод, че твърденията в жалбата, депозирана от Р. не отговарят на
обективната истина. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се
установяват индикации за съществуващи неформални отношения между Р. и И., с
оглед на което и предвид липсата на служебна ангажираност на последния с
конкретния район в качеството му на полицейски служител в друг такъв, се
създава съмнение в обективността на показанията му. Защитникът на подс. Р. излага становище, че показанията на св. И. се
компрометират и от фактът, че същият е уклончив в показанията си пред съда
относно фактът по какъв начин е установил, че св. Д. е възприел обстоятелства,
които касаят релевантни по делото факти. Сочи се, че и показанията на св. Д. не
се характеризират с необходимата достоверност и безпристрастност, както с оглед
на събраните доказателства, че към периода на процесното
деяние същият е приемал наркотични вещества, така и предвид констатациите, че
показанията му са непоследователни, колебливи и противоречиви. Излага
становище, че отговорите на вещите лица относно състоянието на св. Д. към момента
на възприемане на релевантните по делото факти, са уклончиви и некатегорични.
Твърди се, че е неубедителна тезата на обвинението, подкрепена от св. Д., че Р.
е предоставил материална облага на Д.
срещу искането да подкрепи изложеното в жалбата пред ВОС срещу И., преди
да бъде осъществено от Д. исканото от Р. съдействие в тази посока. Иска се подс. Р. да бъде признат за невиновен по така възведеното
му обвинение.
В хода на съдебното производство подс. Р. не се признава за виновен, като дава
обяснения по случая.
В последната си дума подсъдимият заявява, че написаното в жалбата,
адресирана до ВОП на 08.08.2014 г. относно
поведението на св. И. отговаря на истината.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2010 г. подсъдимият К.Д.Р. ***, в къща, находяща се на ул. „Д" № **
заедно с брат си А.Д.Р.. В посочения период същият се занимавал с
разпространение на наркотични вещества. През мес.ноември
2010 г. полицейски служители при Трето РУ при ОД на МВР-в. организирали
наблюдение на дома на подсъдимия, с оглед постъпили оперативни данни, че същият
се занимава с разпространение на наркотични вещества. След извършено претърсване
в дома на подсъдимия било намерено и иззето наркотично вещество – хероин. В
полицейската операция съотв. в процесуално-следствените действия по образуваното
по случая наказателно производство участвали полицейски служители при Трето РУ
при ОД на МВР-в., в т.ч. св. И.Н.И., на
длъжност „разузнавач", св. Я.М.М., на
длъжност „младши разузнавач" и св. И.Ц.Ж., на длъжност „разследващ
полицай" в 03 РУ ОД МВР - в..
С определение на ВОС за одобряване на споразумение по нохд № 646/2011 г. Р. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две години и „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева. С определение по същото дело,
влязло в сила на 29.06.2011 г., на основание чл. 306 ал.1 т.3 от НПК е
приведено в изпълнение наложеното на Р. наказание по нохд
№ 936/2010 г. по описа на ВОС – „Лишаване от свобода“ за срок от три години.
С определение по чнд № 209/2014
г., влязло в сила на 08.03.2014 г. Р. е
освободен условно предсрочно от
изтърпяване на част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по нохд № 646/2011 г., а именно за срок от девет месеца и
четиринадесет дни, в какъвто размер е и определения изпитателен срок.
Подс. Р. и св. Й.Д. били познати. Последният
бил наркозависим и си купувал хероин от подс. Р., в периода преди задържането му по горепосоченото
дело. През 2012 година св. Й.Д. също бил
осъден и постъпил в Затвора - в. за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода", като последният бил освободен от затвора приблизително по същото
време, когато бил освободен и подсъдимия. През лятото на 2012 г. двамата отново
се срещнали и св. Д. помолил Р. да го приеме да живее в дома му, поради липсата
на жилище, в което да пребивава. Р. се съгласил и Д. се нанесъл в дома му. След
излизането си от затвора, Д. продължил приема на наркотично вещество – хероин.
Междувременно св. И. бил преназначен на друга длъжност
– разследващ полицай при Второ РУ при ОД на МВР-в.. Адресът, на който се
намирал домът на св. И. бил в близост до къщата, обитавана от св. Р.. След като
подсъдимият Р. бил освободен от затвора, И. продължил да наблюдава поведението
му. Впоследствие уведомил в неформален разговор своя бивш колега – св. Я.М., че
Р. продължава да извършва дейност, свързана с разпространение на наркотични
вещества.
На 08.08.2014 г. подс. К.Р. подал жалба до Окръжния прокурор на Окръжна
прокуратура – в. с рег.№ 3194/2014 г. Жалбата била саморъчно написана и
подписана от Р.. Същата била подадена „срещу дознател
И., работещ във Второ РПУ – гр. в., живущ на д-р С. №
*. В изложението на жалбата се съдържало по отношение
на И. твърдението: „Същият живее в
близост до мен, редовно злоупотребява със служебното си положение и упражнява
натиск срещу мен с цел подкуп. Ако искам да се занимавам с нелегална дейност в
района трябвало да се отчитам на него, съответно той щял да ми гарантира
полицейски чадър и ще ме информира за евентуални оперативни разработки и акции
срещу мен“. По жалбата била образувана преписка № 3194/2014 г по описа на ОП -в.
и било разпоредено извършване на предварителна
проверка на отдел „Вътрешна сигурност" при ОД МВР - в. С постановление на
прокурор при ОП-в. – Пламен М. от 01.12.2014 г. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство, като е прието, че по образуваната въз основа
на жалбата преписка, не са събрани данни, които да подкрепят твърденията на Р. и от които да се направи извод за извършено
престъпление от страна на полицейския служител И.И.
при Второ РУ при ОД на МВР-в..
На 19.02.2015 г. по подадена от св. И. жалба с вх. №
365000-4557/19.02.2015 г. за извършено от Р. престъпление по чл. 286 от НК е
образувана преписка № 2377/2015 г. по описа на Районна прокуратура – в.. С
постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 20.05.2015
г., прокурор при РП-в. е констатирал, че в хода на проверката не са събрани
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
На 18.05.2015 г. И. *** частна тъжба срещу К.Д.Р. за
извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.2
и т.3 от НК. С разпореждане за отказ от образуване на наказателно производство
от 29.05.2015 г. председателят на РС – в. е констатирал, че тъжбата съдържа
данни за извършено деяние от общ характер, поради което не е образувал
наказателно производство от частен характер въз основа на тъжбата.
На 10.06.2015 г. св. И. депозирал жалба чрез Районна
прокуратура – в. до Окръжна прокуратура – в. срещу издаденото по пр. пр.
2377/2015 г. постановление за отказ да се образува наказателно производство. С
постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – в. от 17.07.2015 г.
постановлението на РП- в. е отменено, като е прието, че преписката е решена по
същество при неизяснена фактическа обстановка и е указано извършване на
допълнителна предварителна проверка.
В хода на допълнителната проверка, И. дал сведение, в
което заявил, че желае да се разпита св. Й.Д.
с посочен постоянен адрес на същия, относно обстоятелствата – кога, пред
кого, защо К.Р. го е уговарял да свидетелства срещу И. , за какво точно,
обещавал ли му е нещо в замяна.
С постановление от 29.02.2016 г. прокурор при РП-в. е
образувал по преписката досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
286 ал.1 от НК.
Подс. К.Д.Р. е роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, работи, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, се установява от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
За да установи гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид
събраните по делото гласни доказателства, а именно: обясненията на обвиняемия,
показанията на св. И., депозирани в хода
на съдебното и досъдебното производство, показанията на св. М., депозирани в
хода на съдебното и досъдебното производство, показанията на св. Й.Д.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, показанията на св. И.Ж.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство и показанията на св. М.С..
Посочените показания, съдът цени
частично, единствено в частта, в която кореспондират помежду си и с гласните
доказателства по делото. При формиране на фактическите си изводи, съдът
игнорира показанията на св. Д.К. и В.С., като взе предвид, че същите не
възпроизвеждат факти, с които се изяснява предмета на делото.
Съдът кредитира и събраните по
делото писмени доказателства, в частта, в която изясняват фактите, предмет на
делото, съотв. кореспондират на останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно: материалите
по пр.пр. № 2377/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – в., заверено копие на жалба на св. Р. ***, заверено копие на жалба от св. И. *** г., заверено копие на постановление
за отказ за образуване на наказателно производство от 20.05.2015 г., заверено
копие на частна тъжба до 18.05.2015 г. от
И. срещу К.Д.Р. , заверено копие разпореждане за отказ от образуване на
наказателно производство от 29.05.2015 г. на председателя на РС – в. е констатирал,
че тъжбата съдържа данни за извършено деяние от общ характер, поради което не е
образувал наказателно производство от частен характер въз основа на тъжбата,
заверено копие на жалба, депозирана на 10.06.2015
от св. И. г. чрез Районна прокуратура – в. до Окръжна прокуратура – в.,
заверено копие на постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – в. от
17.07.2015 г., свидетелство за съдимост на подсъдимия, експертно заключение по
назначената в хода на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, справка
с рег. № № 439000-2261/30.01.2019 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-в.
и справка с рег.№ 815100-3203/26.02.2019 г. на гл. секретар на МВР.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства и анализира същите поотделно и в съвкупност, съдът
констатира, че въпреки извършване на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, в хода на съдебното производство не е възможно
по безспорен начин да се установи, че подсъдимият е осъществил престъплението
по повдигнатото му обвинение, а именно по чл. 286 от НК.
Безспорно съдържанието на
приобщената по делото жалба съдържа твърдения за престъпно поведение,
осъществено от И.. Съгласно константната практика деянието по чл. 286 от НК включва като съставомерни
обективни признаци уведомяването на
надлежния орган на власт за извършено от другиго конкретно престъпление, като
уведомяването следва да съдържа фактическите обстоятелства на конкретен
престъпен състав и за осъществяването на цитирания състав. Знанието на дееца, че към момента на
уведомяването на надлежния орган набеденият е невинен, защото не е осъществил
престъпния състав и неговото поведение е напълно правомерно, е задължителна
предпоставка за съставомерност на деянието по чл.
286, ал. 1 НК.
В приобщения по делото доказателствен материал липсват доказателства с обективен
характер, от които да се формира безспорен извод, чеподс.
Р. е съзнавал, че св. И. не е осъществил престъпния състав, съотв.
че твърдяните в жалбата депозирана от Р. ***
обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Единствените преки доказателства
относно отношенията, съществували между Р. и И. в процесния
период, както и досежно провежданите помежду им
разговори, са събрани чрез показанията на св. И.. Доколкото последният е
заинтересован от изхода на делото, съотв. изложените
в жалбата твърдения компрометират неговата личност, уличавайки го в извършване
на престъпление, посочените гласни доказателства не се отличават с необходимата
достоверност и обективност, за да обосноват с категоричност обвинителната теза.
Изводите на съда за
достоверността на твърденията на св. И. се разколебават и от констатираните
противоречия с житейската логика на направени от същия твърдения и неяснотите относно изложени от същия факти досежно свидетелстването по делото на Й.Д.. В тази връзка,
съдът съобрази, че видно от събраните по делото доказателства чрез разпита на
св. И., на св. М. и обясненията на подсъдимия, въпреки липсата на конкретни
служебни правомощия в процесния период, И. се е
интересувал от поведението на подсъдимия, като видно от показанията му е
констатирал извършване на престъпна дейност от същия. В подкрепа на посочените изводи са и показанията
на св. Й. в съдебно заседание, като в тази връзка същият заявява: „Докато живях
в дома на Р. …Появявал се е /И./ около къщата на Р. в този период…виждал съм го
много пъти тогава“/. Липсват обаче доказателства И. по официален ред да е уведомил
надлежните органи за проведени беседи, разговори с Р., за отправени
предупреждения към същия, както и за постъпили официални сигнали за извършвана престъпна респ. противоправна дейност от Р.. В този смисъл са и приобщените
справки от Началника на Трето РУ при ОД на МВР-в. и гл. секретар на МВР.
Действително, демонстрираната от И. лична ангажираност с личността на Р. е възможно да се дължи на заявеното от същия чувство на граждански дълг .
Наличието на подобно поведение обаче би съответствало логично и на версията за
мотивите на И., изложена в жалбата на Р., поради което цитираните констатации в
тази връзка разколебават обвинението и достоверността на показанията на
полицейския служител.
Невъзможността съдът да оцени
като обективни и достоверни показанията на св. И. следва и от недобросъвестното
излагане на възприятия от същия в хода на проведения разпит по отношение на
въпросите, поставени от съда, за начина, по който му е станало известно, че св.
Д. е възприел факти, подкрепящи позицията му по делото, изразена в депозираната
до ОП –в. жалба на 19.02.2015 г. Видно
от приложените по делото материали по пр.пр. № 2377/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – в., именно св. И. е посочил Д. като лице, от което следва да
бъдат снети сведения в подкрепа на посочените от него твърдения. В съдебно
заседание обаче, И. уклончиво , некатегорично и противоречиво излага твърдения
относно начина, по който му е станало
известно, че Й.Д. разполага с информация
за релевантни по делото факти, които подкрепят заявената от него позиция в
депозираната жалба, въз основа на която е образувано настоящото наказателно
производство, като първоначално заявява, че не желае да сподели пред съда лицето,
което го е информирало за възможността Д. да изложи възприятия, за релевантни
по делото факти, а впоследствие предоставя неясна информация относно личността
на това лице, като сочи същото единствено с прякор. След извършените оперативно-издирвателни мероприятия и
процесуално-следствени действия обаче, са установени две лица с посочения
прякор, които отричат да са водили с И. разговор със заявеното от същия
съдържание.
Събраните по делото доказателства
чрез обясненията на подсъдимия, показанията на св.И. и св. М., сочат, че И. е в познанство със св. Д.
като неформално се е възползвал от предоставяна от същия информация при
изпълнение на служебните си задължения в качеството на полицейски служител. В
тази връзка сам И. заявява: „Работих с Й. по наши преписки…Официално не съм го
ползвал, за да получавам информация във връзка с моята служебна дейност, но по
принцип при наши такива разговори съм го ползвал - дали знае, дали ще сподели нещо, чувал ли е
нещо“. Видно от показанията на св. М.: „Й. се познава с И.“. В съответствие с
цитираните гласни доказателства са и обясненията на подсъдимия, който заявява:
„Й. се познава с И. отдавна. Чувал съм, че ако има нещо за кражби , грабежи и
т.н. Данчо си му казва всичко . И. си го дърпа и си го ползва Данчо във връзка
с информация за престъпления, кражби и всякакви работи“.
Посочените по-горе констатации за
съществуващо познанство и неформални
отношения съществуващи между св. И. и св. Д., наред с други противоречия с
останалия събран по делото доказателстван материал и
противоречия на изложените от Д. факти с житейската логика, обосновават извода
за липсата на обективност и достоверност
в показанията на Д. и същите не могат да се ползват като косвени
доказателства, подкрепящи преките гласни такива, приобщени чрез разпита на св. И..
За да игнорира показанията на св.
Д. от ценения доказателствен материал досежно твърденията му за поведението на Р., съдът съобрази
и събраните по делото доказателства за наличната наркотична зависимост на Д.
към процесния период, количеството на употребяваното
от него наркотично вещество и състоянието, в което същият се е намирал към този
период. Видно от приобщената по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, св. Д. страда от Синдром на наркотична зависимост към хероин ,като същият е започнал употреба на хероин от 2008 г. и
постепенно превишавал дозите, а за периода 2013 г. – 2014 г. е приемал хероин редовно , на венозна
употреба. В съответствие с констатациите на вещите лица са и обясненията на
подсъдимия за поведението на св. Й. в периода на пребиваване в дома му, както и
показанията на св. С. и самия Й.Д..
Същевременно от цитираните гласни доказателства се установява и
непротиворечиво, че поведението на св. Д. в периода на пребиваването му в дома
на Д. е било в отклонение с обичайното такова, съотв.
приемът на наркотични вещества видимо е повлиявал психичното му състояние. В
тази връзка в показанията си св. С. сочи: „Виждала съм го неадекватен тогава…Не
можех да провеждам нормален разговор с Й.…имаше халюцинации…Чувах го да си
говори сам“, а по отношение на състоянието си св. Д. заявява: През периода
2010г. -2014 г. употребявах много повече хероин, всеки ден по няколко пъти…Аз
даже в момента Ви казвам, че не мога да се сетя какво точно е ставало тогава…аз
употребявам, забравям“. Доколкото изводите на вещите лица за липсата на
усложнено абстинентно състояние на св. Д. в процесния период
се основават единствено на липсата на официална информация , регистрирана в
съответно здравно заведение за констатиране на подобно състояние, съдът не
кредитира съдебнопсихиатричната и психологична експертиза в тази й част като
годна да установи по несъмнен начин свидетелската годност на подсъдимия в процесния период.
В подкрепа на съмненията за
свидетелската годност на Д. са и констатациите, че същият твърди обстоятелства,
които не отговарят на обективната истина, а именно, че в периода на
настаняването му в дома на Р., същият е изпълнявал функции в качеството на
полицейски служител при Трето РУ при ОД на МВР- в., докато видно от приобщения доказателствен материал, към 2013 г. Р. е бил преназначен
на длъжност разследващ полицай при Второ РУ при ОД на МВР-в..
Занижена
бе оценката на съда за достоверността на
показанията на св. Д., депозирани в хода на досъдебното производство след констатацията, че същият е използвал
изрази, обозначаващи понятия и структури , а именно - „длъжностно лице и „Вътрешна сигурност на
МВР“, чието логическо съдържание Д. не можа да разясни на съда.
Като житейски недостоверно и в
тази връзка като необективно, съдът определи твърдението на св. Д., че е бил
мотивиран от подс. Р. да лъжесвидетелства срещу И.,
подкрепяйки изложеното в жалбата на Р. ***, като му е предоставена облагата,
служеща за мотивирането му, преди да изпълни исканото от него действие.
Съдът намира, че показанията на
св. Ж., депозирани в хода на досъдебното производство, с които същата излага
възприятия за отправени от подсъдимия закани по отношение на св. И. в
качеството му на полицейски служител, участвал в извършвани срещу него ОИМ през
2010 г., нямат качеството на преки или косвени доказателства относно релевантни
за делото факти. Същите могат да имат единствено функция на насочващи факти,
доколкото установяват евентуален мотив за извършване на твърдяното от
обвинението деяние. Доколкото обаче за същото не са събрани достатъчно като
обем и качество преки и косвени доказателства, показанията на св. Ж., наред с
останалите гласни доказателства, ползвани от ВРП за обосноваване на
обвинението, не могат да формират категоричен извод за виновността на Р. в
осъществяване на престъпление по чл. 286 от НК с всички негови обективни и
субективни признаци. Друг е въпросът, че показанията на св. Ж. не се
потвърждават от заявеното от нея в хода на съдебното производство, както и от
показанията на св. М., който сочи, че е присъствал на акцията срещу Р.,
проведена в дома му през 2010 г. , но
отрича да е възприел отправени от него заплахи срещу И..
Невъзможността да се докаже
обвинителната теза, изложена във внесения обвинителен акт, освен поради
изводите за недостоверността на доказателствата, на които същата се основава,
се дължи и на наличието на други събрани гласни доказателства, които оборват тази теза, а именно –
обясненията на подсъдимия и показанията на св. С.. В обясненията си подсъдимият
Р. категорично твърди, че заявеното от него в процесната
жалба отговаря на обективната истина, като позицията му по този въпрос е
категорична и еднопосочна в хода на цялото наказателно производство.
Същевременно обясненията на подсъдимия се
подкрепят от показанията на св. С., които имат качеството на непреки
доказателства относно отношенията между И. и Р.. В тази връзка св. С. заявява:
„Разбрах, че К.Р. имал проблем с някакъв
полицейски служител , комшия, който е искал пари от него…Не съм ставала
свидетел на разговор между Р. и този полицейски служител, но съм чувала
коментари от Р. в тази връзка…Чух, че този полицейски служител му е искал
пари…Разбрах , че са се срещали често на улицата, до магазина, който е на
съседната уличка. Р. говореше, че ще подава жалба“. Макар , че посочените
доказателства не се характеризират също с необходимата безпристрастност и
обективност, доколкото изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица, а
именно – от подсъдимия и негова приятелка, същите допълнително разколебават
обвинението, наред с липсата на категорични
и достоверни в достатъчна степен доказателства, които да установяват
твърдените в обвинителния акт факти.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото. Категорична е в този
смисъл и съдебната практика, според която обвинението, повдигнато по отношение
на подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя
съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал
фактическа обстановка, не се установи по несъмнен начин, че подс.
Р. е осъществил деянието описано в обвинителния акт, съдът на основание чл. 304
пр.1 от НПК го оправда по възведеното му обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските за възнаграждение на вещите лица
следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: