Присъда по дело №2618/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 165
Дата: 20 октомври 2009 г. (в сила от 5 ноември 2009 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20092120202618
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 август 2009 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

гр.Бургас, 20.10.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XIII състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година, в

състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 13-ти нак.състав

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1. В.Х.

2. П.С.

 

 

при участието на секретаря Т.Т., в присъствието на прокурора Д.М., като разгледа докладваното от съдия 13-ти нак.състав н.о.х.д № 2618 по описа на БРС за 2009 г., въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.Г., роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, ул. „П." № ** българин, български гражданин, несемеен, с начално образование, неучащ и неработещ, осъждан, ЕГН - **********, и подсъдимия К.К.Ш., роден на *** г. в гр. Б., с адрес гр. Б., кв. „Г. Е.", ул. „П." № **, българин, български гражданин, несемеен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН -**********, за ВИНОВНИ в това, че на 18.02.2009 г. в гр. Б., от магазин за хранителни стоки, находящ се в ж.к. „М. Р.", ул. „Б." № **, в съучастие като извършители чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на входната врата към магазина, отнели чужди движими вещи : сумата от 150 лева, 38 броя кутии цигари „Виктори", всяка на стойност 2,75 лева, на обща стойност 104,50 лева ; 5 броя кутии цигари „GD", всяка на стойност 2,50 лева на обща стойност 12,50 лева ; 8 броя кутии цигари „Карелия", всяка на стойност 2,80 лева, на обща стойност 22,40 лева ; 7 броя кутии цигари „ММ", всяка на стойност 2,50 лева, на обща стойност 17,50 лева ; 1 брой бутилка уиски „Бляк рам" 750 мл. на стойност 7,80 лева, всичко на обща стойност от 314,70 лева от владението на П.Д.Д., ЕГН - **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието подсъдимият К.К.Ш. е извършил в условията на повторност и случаят е немаловажен, а подсъдимият А.М.

Г. като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.З, вр. чл.55, ал.1, т.2, б."Б" от НК за подсъдимия А.М.Г. и на основание чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК за подсъдимия К.К.Ш. ги ОСЪЖДА както следва :

А.М.Г. на наказание „пробация" при следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, включване в курсове за професионална квалификация за срок от 6 месеца.

К.К.Ш. на наказание „лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимите А.М.Г. и К.К.Ш., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНОВНИ И ГИ ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.З от НК по отношение на подсъдимия Г. и по чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК по отношение на подсъдимия Ш. с предмет 3 броя ваучера на „М-тел", всеки на стойност 5 лева, на обща стойност 15 лева и 3 броя ваучера на „Глобул", всеки на стойност 5 лева, на обща стойност 15 лева или общо всички на стойност 30 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.З от НПК подсъдимите А.М.Г. и К.К.Ш., със снета по-горе самоличност, да ЗАПЛАТЯТ в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 35 лева, разноски по делото, като всеки заплати по 17,50 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски окръжен съд.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                               1.В.Х.

             2.П.С.

 

 

МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 2618 / 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав

 

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.М.Г., ЕГН – **********, и К.К.Ш., ЕГН – **********, за това, че на 18.02.2009 г. в гр. Бургас, от магазин за хранителни стоки, находящ се в ж.к. „М. Р.”, ул. „Б.” № **, в съучастие като извършители чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на входната врата към магазина, отнели чужди движими вещи: сумата от 150 лева, 38 броя кутии цигари „Виктори”, всяка на стойност 2,75 лева, на обща стойност 104,50 лева ; 5 броя кутии цигари „GD”, всяка на стойност 2,50 лева на обща стойност 12,50 лева ; 8 броя кутии цигари „Карелия”, всяка на стойност 2,80 лева, на обща стойност 22,40 лева ; 7 броя кутии цигари „ММ”, всяка на стойност 2,50 лева, на обща стойност 17,50 лева ; 1 брой бутилка уиски „Бляк рам” 750 мл. на стойност 7,80 лева, 3 броя ваучери на „Глобул” на стойност 5 лева всеки на обща стойност 15 лева, 3 броя ваучери на „М-тел” всеки на стойност от 5 лева на обща стойност от 15 лева, всичко на обща стойност от 344,70 лева от владението на П.Д.Д., ЕГН – **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието подсъдимият К.К.Ш. е извършил в условията на повторност и случаят е немаловажен, а подсъдимият А.М.Г. като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК за подсъдимия А.М.Г. и престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК за подсъдимия К.К.Ш..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че подсъдимите са извършили инкриминираното престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия А.Г. за виновен и да му наложи наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, а именно „обществено порицание” ; признае подсъдимия К.Ш. за виновен и му наложи наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Защитникът на подсъдимите се присъединява към становището на прокуратурата.

В последната си дума подсъдимият А.Г. предоставя на съда да прецени какво наказание да му наложи. Същото заявява и подсъдимият Ш.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимите самопризнание, а именно :

Подсъдимият А.М.Г. е роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, ул. „П.” № **, българин, български гражданин, несемеен, с начално образование, неучащ и неработещ, осъждан, ЕГН – **********.

Подсъдимият К.К.Ш. е роден на *** г. в гр. Б., с адрес гр. Б., кв. „Г. Е.”, ул. „П.” № **, българин, български гражданин, несемеен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН – **********.

Вечерта на 17.02.2009 г. в гр. Б., кв.”Г.Е.”, се събрали свидетелите Ф. Т. Р., С. М. Г. и подсъдимите А.Г.М. и К.К.Ш.. Решили да отидат пеша до кв. „М. Р.”. Когато пристигнали подсъдимият А.Г. ги отвел до магазин за хранителни стоки на ул. „Б.” № *** до който имало реклама на бира „Пиринско” и им предложил да влязат в магазина, за да крадат. Свидетелите Р. и С. Г. не се съгласили и категорично отказали да участват в извършването на деянието. Вече на 18.02.2009 г. подсъдимият А.Г. счупил с крак стъклото на входната врата и влязъл вътре. Без да се сговаря предварително с подсъдимия Г., и подсъдимият Ш. също влязъл в магазина. Оттам взел две найлонови торбички за покупки и напълнили с 38 броя кутии цигари „Виктори”, всяка на стойност 2,75 лева, на обща стойност 104,50 лева ; 5 броя кутии цигари „GD”, всяка на стойност 2,50 лева на обща стойност 12,50 лева ; 8 броя кутии цигари „Карелия”, всяка на стойност 2,80 лева, на обща стойност 22,40 лева ; 7 броя кутии цигари „ММ”, всяка на стойност 2,50 лева, на обща стойност 17,50 лева ; 1 брой бутилка уиски „Бляк рам” 750 мл. на стойност 7,80 лева, 3 броя ваучери на „Глобул” на стойност 5 лева всеки на обща стойност 15 лева, 3 броя ваучери на „М-тел” всеки на стойност от 5 лева на обща стойност от 15 лева. От чекмеджето под обслужващия щанд взели наличните монети на стойност 150 лева, които сложили в отделна торбичка. Магазинът стопанисвала свидетелката П.Д., като щетите не и са възстановени.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Н. Н. Н., Ф. Т. Р., С. М. Г., П.Д.Д., заключението на съдебно-оценъчната експертиза – л.27-28 от досъдебното производство, справки за съдимост на подсъдимите. Посочените доказателства безпротиворечиво и в цялост изясняват фактите от предмета на доказване.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Видно от приетата от съда фактическа обстановка подсъдимите са действали като съизвършители, тъй като са участвали заедно в отнемането на инкриминираните вещи. Макар и подсъдимият К.Ш. да не е счупил стъклото на входната врата на магазина, то неговото деяние също следва да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като от субективна страна той е осъзнавал, че се достига до предмета на кражбата именно чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот.

Макар и непълнолетен подсъдимият А.М.Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, тъй като към момента на осъществяване на деянието е бил осъждан за друго престъпление против собствеността, поради което е съзнавал, че отнемането на вещи, без съгласието на лицето, което ги владее или държи, съставлява престъпление.

Подсъдимият Ш. е извършил деянието в условията на повторност, тъй като видно от справката за съдимост той е бил осъждан със споразумение по НОХД № 1843/2007 г. по описа на БРС на наказание „обществено порицание” за престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, т.е. за кражба, която не представлява маловажен случай и срокът по чл.30 от НК не е изтекъл.

Настоящият случай също не е маловажен въпреки неголемия размер на отнетите вещи с оглед начина на извършване на престъплението – от две лица, които вече са осъждани за престъпления против собствеността, от магазин, находящ се в жилищен квартал, т.е. на общодостъпно място и вероятността извършителите да бъдат забелязани е била голяма, но това не е повлияло възпиращо спрямо тях.

С оглед горното подсъдимият А.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият К.К.Ш. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като те следва да бъдат оправдани да са извършили кражба с предмет ваучери на „М-тел” и „Глобул”, защото последните не са годен предмет на кражба, тъй като не притежават конкретна стойност, а само дават възможност на притежателя им чрез тяхното представяне да получи имуществено благо – аргумент от Решение № 305 от 19.VIII.1981 г. по н. д. № 277/81 г., I н. о. на ВС.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

Нормата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимите наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато са направили самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че за престъплението, за което е повдигнато обвинението, не са предвидени алтернативни наказания, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Тъй като е установен специален минимум на наказанието „лишаване от свобода”, а именно една година, то приложима се явява разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на подсъдимия К.К.Ш.. По отношение на подсъдимия А.М.Г. приложима е разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б.”Б” НК, тъй като след приложението на чл.63, ал.1, т.3 от НК наказанието му се редуцира до три години лишаване от свобода, т.е. липсва минимум, и наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде заменено с наказание „пробация” или „обществено порицание”.

При определяне на конкретните пробационни мерки по отношение на подсъдимия А.М.Г. съдът взе предвид факта, че към момента на осъществяване на престъплението той е бил осъждан, съобрази конкретното му участие в изпълнителното деяние и прецени, че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенция, то освен задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, срокове достатъчни според настоящия съдебен състав за превъзпитанието на подсъдимия, следва последният да бъде включен в курсове за професионална квалификация за срок от 6 месеца. Последната пробационна мярка би изиграла превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия като ще ангажира съзнанието му в градивна насока и същевременно ще създаде у него възприятие, че е част от обществото и би бил полезен за същото и за себе си като спазва поведение, съобразено със закона и морала.

При определяне наказанието на подсъдимия К.К.Ш. съдът намери, че на него следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъждан вече и му е наложено наказание „обществено порицание” за престъпление против собствеността, което не е било маловажен случай, и с оглед индивидуалната и генералната превенция на него следва да се наложи именно това наказание, което макар и да не е наложено ефективно според съда ще постигне целите визирани в чл.36 от НК.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

 

С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите следва да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд направените разноски по делото в размер на 35 лева, като припадащата се на всеки един от тях част е в размер на 17,50 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                       

( съдия 13-ти нак.състав

 )

Вярно с оригинала!

АР