РЕШЕНИЕ
№ 1629
Видин, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - VI състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БОРИС БОРИСОВ |
При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИС БОРИСОВ административно дело № 20247070700491 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Б. И. К. от гр. Видин, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1283106/22.10.2024г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Монтана, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова, че на 22.10.2024 г. около 00:30ч. в района на с. Славотин, обл. Монтана, като водач на МПС , с рег.№ [рег. номер], управлява горепосоченото МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред – амфетамин.
Иска се отмяна на мярката с доводи, че жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества. Посочва, че когато са оспорени резултатите от полевия тест и е дадена кръвна проба, не може да се приеме, че е доказана по безспорен начин шофиране след употребата на упойващи вещества преди да е получен резултат от кръвното изследване.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не взема становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното: жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от адресат на оспорения акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима.
С оспорената GPAM-1283106/22.10.2024г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Монтана, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова, че на 22.10.2024 г. около 00:30ч. в района на с. Славотин, обл. Монтана, като водач на МПС , с рег.№ [рег. номер], управлява горепосоченото МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред – амфетамин.
Това е установено с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен номер ARRD-003 с проба, извършена в 00:31ч. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 286237.
Заповедта е издадена въз основа на съставения против жалбоподателя АУАН № GA 1416707/22.10.2024 г., приложен към преписката. По делото не е представен резултат токсико-химична експертиза, която не е изготвена към момента.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна.
Процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за прилагането на ПАМ, но е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Пренебрегвайки разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б”, изр. последно от ЗДвП, съгласно който „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи”, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това следва и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ: показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление, израз на държавна принуда и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразност на приложената мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талон за медицинско изследване на кръвта, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт.
В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1283106/22.10.2024г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Монтана, с която на Б. И. К. от гр. Видин е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на Б. И. К. от гр. Видин сумата от 775лв. деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
| Съдия: | |