Решение по дело №251/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, против Решение №52 от 21.05.2024г. на ТРС постановено по АНД №147/2024г. на ТРС, с което е отменено Наказателно постановление № 751595-F749251/24.01.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на „Делвие“ ЕООД гр.Търговище представлявано от Д. М. Ю. – управител, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800лв., като незаконосъобразно.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на процесуалните правила- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение. В с.з. взема становище и поддържа жалбата чрез гл.юрк.Д.. Претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено с оглед неправилно приложение на материалния закон.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 751595-F749251/24.01.2024 г. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на ответната по касация страна на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието от въззивната инстанция, че на 17.11.2023 г. при извършване на данъчна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на перилни препарати, находящ се в гр.Търговище, , ул.Цар Симеон“ №1 стопанисван от „Делвие“ ЕООД гр.Търговище представлявано от Д. М. Ю. – управител било установено, че дневният оборот в брой от монтирания в обекта ЕКАФП – Дейзи Compact M 02 с рег.№ 4362512, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 314.35 лв., отразени служебно въведени суми в размер на 50.00лв., няма служебно изведени суми. Установило се, че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 501.35 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 187 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид на това проверяващите приели, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. За проверката бил съставен ПИП № АА0102562/17.11.2023 г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН сер. AN № F749251 от 18.12.2023 г. Акта е редовно предявен и връчен на нарушителя на 18.12.2023 г. Въз основа на този него на 24.01.2024 г. било издадено НП с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800лв. Наказващият орган изрично е отбелязал, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Предвид на писмените доказателства и събраните гласни в пода на процеса съдът е приел за безспорно доказано, че на 17.11.2023 г. при извършване на данъчна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на перилни препарати, находящ се в гр.Търговище, стопанисван от ответното дружество дневният оборот в брой от монтирания в обекта ЕКАФП – Дейзи Compact M 02 с рег.№ 4362512, съгласно междинен отчет от ФП бил в размер на 314.35 лв., били отразени служебно въведени суми в размер на 50.00лв., нямало служебно изведени суми. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 501.35 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства. Промяната в касовата наличност била в размер на 187 лв.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Принципно при неизпълнение на задължението извън случаите на продажби, търговеца да отбележи всяка промяна на касовата наличност/начално въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми е нарушение на чл.33, ал.1 от наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Това нарушение води до състав на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС ( в случаите когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи). При служебната проверка на оспореното наказателно постановление съдът е констатирал, че същото е издадено при съществени нарушения. В АУАН и НП е посочено кога и къде е извършена проверката, т.е. кога и къде е установено нарушението. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН обаче повелява да се посочи не кога е извършена проверката, а кога и къде е извършено нарушението. Не е посочено кога и къде е извършено нарушението. Обоснован е извод, че в наказателно постановление липсват съществени реквизити. Този пропуск не позволява на наказаното лице да се защити адекватно, защото не може да разбере какво точно нарушение е извършило. По описания начин на практика съдът се е произнесъл и по съществото на спора.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП е издадено от компетентен орган.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

Неправилни са обаче изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че не са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити т.е. липсва конкретика досежно мястото на извършване на нарушението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответната по касация страна е осъществила от обективна и от субективна страна фактическия състав на вмененото нарушение, поради което законосъобразно е била привлечена към административно наказателна отговорност на посоченото основание. В пълнота НП съдържа всички изискуеми реквизити вкл. и място на извършване, което в случая безспорно съвпада и с мястото на извършване на проверката.

Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство. Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че ответното дружество е осъществило вмененото му нарушение.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От цитираната разпоредба е видно, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да бъде отбелязана във ФУ. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са с императивен характер за лицата, ползващи ФУ. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми и продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един даден момент.

Чл.33, ал.1 от Наредба № Н-12/13.12.2000г. на МФ е текст от подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с правоприлагането на чл.118 от ЗДДС, съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС. Правната квалификация на санкционната норма, която е посочена от наказващият орган е по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага санкция по ал.1. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Както е установил районният съд, деянието, за което е санкционирано дружеството, осъществява безспорно съставът на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредбата. Последната е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, а санкцията е наложена на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, където е предвидена санкция именно за извършване/допускане на нарушение по чл.118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане.

По изложените съображения касационната инстанция приема, че така описаното от обективна страна в НП деяние е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-12/13.12.200г г. на МФ и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, при приложимост на чл.118 от ЗДДС, като от обективна страна е налице пълна яснота относно нарушението, което се вменява на дружеството. Отговорността на последното е обективна.

Безспорно установено е по делото, че е налице разлика между фактическата наличност в касата и тази във ФУ. Тази стойност не е била отбелязана в намиращото се в обекта ФУ за деня на проверката като "служебно въведени" суми, въпреки че ФУ притежавало такива функции. По този начин е нарушена отчетността на касовата наличност, с което нарушителят не е изпълнил фискалните си задължения, вменени му с чл.33, ал.1 чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която е с императивен характер. Нарушението е подробно описано и обосновава извод, че същото е доказано, предвид съвкупната преценка на доказателствата по делото. Нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е формално и не изисква като елемент от състава настъпването на вредни последици, поради което настоящият състав го намира за безспорно доказано по делото. Същото е свързано с опазване на обществените отношения, свързани с правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Последните са въведени с цел препятстване възможността за укриване на обороти и произтичащото от това невнасяне на дължимите върху тях данъци в държавния бюджет и в този смисъл разпоредбата е насочена към осигуряване нормалното функциониране на данъчната система. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е правно ирелевентно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Следователно липсата на вредни последици от деянието е предвидена изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал. 2, изр.2 ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Отделно сам по себе си размерът на разликата между данните от ДФО на ФУ и установените като налични в брой средства в случая е без правно значение и не може да обоснове принципно маловажност на случая, предвид и на обществените отношения, обекта на охрана на закона, същият има значение при индивидуализиране на наказанието. Последният би могъл да обоснове прилагане на минимално предвидения в закона размер на наказанието, но не и неналагане на наказание с прилагане на процедурата по чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Не се сочат смекчаващи или отегчаващи признаци от АНО. Липсват мотиви, за да се определи наказание малко над минимума. По изложените съображения и с оглед особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящия случай не може да се определи като маловажен. Нарушението е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност на деянието или дееца, но санкцията следва да се редуцира към минимума.

С оглед изхода на делото следва да се уважи претенцията за присъждане на разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт следва да се уважи в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №52 от 21.05.2024г. на ТРС постановено по АНД №147/2024г. на ТРС, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 751595-F749251/24.01.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на Делвие“ ЕООД гр.Търговище представлявано от Д. М. Ю. - управител, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800лв., като намалява размера на наложеното наказание „имуществена санкция” на 500лв.

ОСЪЖДА Делвие“ ЕООД гр.Търговище представлявано от Д. М. Ю. , да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.