№ 226
гр. Габрово, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500153 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от М. Г. С. против
Определение №231/21.02.2022г. по гр.д.№63/2022г. на РС Габрово, с което производството
по делото е спряно до решаване на спора по гр.д.№174/2021г. по описа на ОС Габрово.
В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и
неправилно. В цитираното от първоинстанционния съд Определение №356/2013г. по ч.гр.д.
№4999/2013г. ІІго. На ВКС било посочено, че основната преценка на съда за наличие или
липса на преюдициалност между спряното гражданско дело и това, което е висящо винаги
ще зависи от конкретните факти по делата,предмет на спора и неговата правна
квалификация. Жалбоподателката счита, че в положение на преюдициалност е именно
решението по предявения от жалбоподателката иска, а не иска по чл.787 ЗЗД, тъй като
кредиторът по договора за издръжка и гледане бил изпаднал в забава, като умишлено
осуетявал изпълнението в натура на договора от страна на жалбоподателката. В частната
жалба се излагат подробни твърдения по какъв начин прехвърлителя по договора за
издръжка и гледане осуетявал приемането на изпълнение от страна на приобретателя. Моли
съда да отмени обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок и срещу определение, подлежащо на обжалване.
За да постанови Определение №231/21.02.2022г. по гр.д.№63/2022г. на РС Габрово
първоинстанционният съд приел, че за да е налице основанието за спиране по чл.229, т.4
ГПК следва изходът по едно висящо дело да е обуславящ изхода по делото, което се спира.
Без значение е дали преюдициалното дело е гражданско, наказателно, административно,
конституционно. Важното е неговият изход, предвид предмета на двете дела, да влияе върху
правилността на решението по обусловеното дело. В практиката си ВКС приемал, че
основанието по чл.229, т.4 ГПК - преюдициалност на висящ спор, е налице, когато
правоотношението предмет на обуславящото дело е част от фактическия състав на
правоотношението предмет на обусловеното дело. Когато преюдициалното дело е
гражданско, необходимо е още да е налице субективен идентитет между страните по него и
тези по делото, чийто изход то обуславя, с оглед зачитане на решението по него от съда по
обусловеното дело съгласно чл.297 ГПК, като се има предвид не абсолютна идентичност, а
съвпадане на страните между обусловеното дело и част от страните по обуславящото дело. В
настоящият случай бил налице субективен идентитет между страните по двете дела (М. Г. С.
е ищец по иска за трансформация на задължението му за издръжка и гледане в паричния му
еквивалент и ответник по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД), налице била и връзка между предметите
им в посочения по-горе смисъл. Обуславящото дело касае развалянето на договор за
1
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради
неизпълнение задължението на приобретателя на имота да престира издръжка и гледане на
прехвърлителя. Задължението по този алеаторен договор трябва да бъде изпълнявано точно
по вид, обем и качество като по своята същност и характер то не търпи забава. Евентуалният
отказ на прехвърлителя да получи уговорените грижи и издръжка в натура, го поставя в
забава, тъй като с поведението си той създава пречки да се престира уговореното, но тези
обстоятелства подлежат на доказване в производството по иска с правно основание чл.87,
ал.3 ГПК и при установяването им този иск следва да бъде отхвърлен. Съответно в случай
на разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, правоотношението между прехвърлителя и приобретателя ще отпадне с обратна
сила, респективно ще се заличи договора като юридически факт и възникналата от него
облигационна връзка. В този смисъл разрешаването на спора по иска с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е от значение за правилното решаване на спора по
настоящото дело, тъй като трансформация на задължението за издръжка и гледане в
паричната му равностойност може да се извърши само по един действащ договор, но не и по
прекратен такъв. Доколкото производството по гр.д. №174/2021г. на ОС Габрово ще
предопредели извода за съдбата на възникналата от договора облигационна връзка между
страните, по който договор се иска трансформация на натуралното задължение за издръжка
и гледане в паричния му еквивалент, то следвало да се приеме, че е налице връзка между
двете производства и по-конкретно - че изходът на спора по предявения иск по чл.87, ал.3
ЗЗД за разваляне на договора е обуславящ изхода на настоящия спор с предмет предявен иск
по чл.97, ал.1 вр. чл.95 ЗЗД, тъй като е от значение за допустимостта и основателността на
този иск.
Въззивният съд намира следното :
По гр.д.№63/2022г. на РС Габрово е предявен иск с правно основание чл.97, ал.1 вр.
чл.95 ЗЗД за трансформация на задължението на ищцата - жалбоподателка, произтичащо от
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №94, том І, рег.№2171, дело №73/2016г. на нотариус Н.М., в
негов паричен еквивалент, а именно месечна издръжка в размер на 300лв., считано от датата
на подаване на иска и занапред.
По делото е установено, че пред ОС Габрово е висящо производство по гр.д.
№174/2021г., по което, на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД, е предявен иск за разваляне на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт №94, том І, рег.№2171, дело №73/2016г. на нотариус Н.М..
Съгласно трайно установената съдебна практика преюдициалността предполага
наличие на субективен идентитет на страните, позволяващ същите да могат да се позоват на
правоустановвяащото действие на решението по обуславящото дело. Следва да е налице и
обективна връзка между предмета на двете дела, от естество, че решението по обуславящото
да е от значение за правилността на решението по обусловеното дело. Преюдициалността
следва да се преценява съобразно конкретните фактически обстоятелства.
Въззивният съд намира, е когато искът за разваляне на договор за издръжка и гледане и
искът за трансформация са предявени в отделни производства иска за трансформация следва
да изчака развитието на производството по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй
като на трансформация подлежи само задължение по валиден и действителен договор. В
случай, че иска по чл.87, ал.3 ЗЗД бъде уважен, сключеният договор ще бъде развален с
обратна дата и няма да съществува задължение, което да подлежи на трансформация, а ако
иска за разваляне на договора бъде отхвърлен, то ще са налице основания за продължаване
производството по иска за трансформация, която настъпва от момента на предявяване на
иска.
Въпроса дали прехвърлителя по договора за издръжка и гледане е изпаднал в забава,
като не е приемал изпълнението от страна на приобретателя е въпрос по същество. следва за
пълнота на изложението в тази му част да се посочи, че иска за трансформация е предявен
след предявяване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Поради изложеното по-горе обжалваното определение е правилно и същото следва да
2
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №231/21.02.2022г. по гр.д.№63/2022г. на РС Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3